Р Е Ш Е Н И Е
№260031
Гр.Русе,
27.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на дванадесети
април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2409 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
П.В.С. заявява, че е работил по
трудово правоотношение в „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД от 08.10.2018г. до
12.06.2019г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с
работно време от осем часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на: 510 лева за периода 08.10.2018г. – 31.12.2018г. и 560 лева за периода
01.01.2019г. – 12.06.2019г. В изпълнение на трудовите си задължения извършвал
възложените от работодателя: товарене, превоз и разтоварване на стоки извън
територията на страната в различни държави – членки на ЕС.
Въпреки визираното в трудовия
договор работното време - 8 часа дневно, респективно - 40 часа седмично,
осъществявайки възложените от работодателя курсове, ищецът ежемесечно полагал
нощен труд, труд през почивни и празнични дни, за което ответникът не му
заплатил съответното възнаграждение с увеличението, съгласно чл.262, ал.1 КТ.
Визира разпоредбите на чл.140,
ал.2; чл.261 и чл.262 КТ и чл.8 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, уреждащи заплащане възнаграждение за нощен и извънреден
труд.
Твърди, че за времето от месец
октомври 2018г. до месец юни 2019г. работодателят му дължи:
- 60.75 лева – възнаграждение за
243 часа нощен труд;
- 553.33 лева – възнаграждение за
положен труд през почивните дни;
- 88.70 лева – възнаграждение за
положен труд през дните на официалните празници.
Поддържа, че с оглед естеството
на работа, през по-голяма част от времето бил командирован в чужбина, но
ответникът не му изплатил дължимото, съобразно чл.215 КТ обезщетение в общ
размер 6885 евро, от които претендира 900 евро.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД да му заплати сумите:
- 60.75 лева – дължимо
възнаграждение за положен нощен труд в периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г.;
- 553.33 лева – дължимо
възнаграждение за положен труд през почивните дни в периода 08.10.2018г. –
12.06.2019г.;
- 88.70 лева – дължимо
възнаграждение за положен труд през дните на официалните празници в периода
08.10.2018г. – 12.06.2019г.;
- 1760.25 лева (частично от
13 465.89 лева) – обезщетение по чл.215 КТ за командироване в чужбина в
периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от22.06.2020г. до окончателното им изплащане.
Процесуалния представител на
ищеца претендира възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, изчислено по реда
на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отговора на исковата молба:
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът – „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовата претенция.
Твърди, че своевременно е
изплатил на служителя дължимото възнаграждение за положения от него труд и
обезщетение по чл.215 КТ.
След преценка
на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били
обвързани от трудово правоотношение основано на договор №28 от 08.10.2018г., по
силата на който П.В.С. заемала длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“ в „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД, с основно месечно
възнаграждение в размер на 510 лева, при работно време за деня – 8 часа или 40
часа за седмица.
Със заповед №15/12.06.2019г.
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Представени са относими към
правния спор писмени доказателства: извлечения от банкова сметка; ***;
командировъчни отчети за процесния период.
С оглед установяване претенциите
по размер е възложена и приета, съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно и всестранно.
Вещото лице е представило в
табличен вид почивните дни, през които, в периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г.
ищецът е полагал труд, като е изчислен нетния размер на възнаграждението за 141
часа труд през почивните дни – 648.84 лева.
По аналогичен начин са установени
отработените часове нощен труд – 236 часа и следващото се за тях възнаграждение
в нетен размер – 45.70 лева.
Изчислено е и дължимото
възнаграждение за установените 14 часа труд през дните на официални празници –
78.27 лева.
След справка в счетоводството на
работодателя и приетите по делото писмени доказателства, експертът е
констатирал, че общият размер на обезщетението по чл.215 КТ за 154
командировъчни дни е 8001 евро, но по счетоводни данни на ответника, ищецът е
бил командирован за 160 дни, за които обезщетението е на стойност 8311 евро
(16 254.91 лева). Нетните трудови възнаграждения за спорния период
възлизат на 3206.21 лева. Работодателят е изплатил на служителя общо
22 211 лева. Вещото лице е приело, че командировъчните разходи са
заплатени изцяло в периода 09.11.2018г. – 27.06.2019г.
Посочен е положения от ищеца труд
по месеци.
В о.с.з. е допуснато изменение на
претенциите, както следва:
- искът за заплащане
възнаграждение за положен нощен труд за периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г. е
намален от 60.75 лева до 45.70 лева;
- искът за заплащане
възнаграждение за положен труд през почивните дни за периода 08.10.2018г. –
12.06.2019г. е увеличен от 553.33 лева до 648.84 лева;
- искът за заплащане
възнаграждение за положен труд през празнични дни за периода 08.10.2018г. –
12.06.2019г. е намален от 88.70 лева до 78.27 лева.
Установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът счита, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.261; чл.262 и чл.215 КТ.
По
претенцията с правно основание чл.215 КТ:
Условията и редът
за командироване в чужбина, както и размерите на командировъчните пари (пътни,
дневни, квартирни и други разходи) са регламентирани с Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Наредбата е издадена на
основание чл.215, вр.чл.121 КТ. Съгласно чл.31, ал.1 от НСКСЧ персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето
на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение №3. Единната ставка се прилага за шофьорите при
автомобилните превози и се обвързва с пропътуваните километри и други
специфични показатели, въз основа заповед на ръководителя на предприятието
(чл.32, ал.1 НСКСЧ).
Безспорно е
обстоятелството, че в периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г. страните са били
обвързани от трудово правоотношение, във връзка с което П.С. е полагал труд,
като е извършвал международни превози в чужбина. Предвид посоченото основание
за платените по банков път суми – „аванс“ и „заплата“, ищецът счита, че
дължимото обезщетение по чл.215 КТ за 160 дни, в размер на 16 254.91 лева
не му е заплатено.
Съдът намира
доводите за неоснователни по следните съображения:
В констативно –
съобразителната част на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза,
вещото лице е визирало в табличен вид (стр.7 от експертизата) командировъчните
пари и датите, на които са преведени по банковата сметка на ищеца. Сумите и
датите, съответстват на тези, вписани в командировъчните отчети. Във всеки
отчет ясно са отразени датите, на които съответните суми са предоставени на
командирования; основанието, на което са платени (служебни разходи,
командировка); начина на плащане (в брой, по банков път). Последната колона на
таблицата съдържа данни за размера на изплатеното нетно трудово възнаграждение
за съответния месец, съгласно ведомостите за заплати, предоставени от
работодателя. До колкото няма данни и не се твърди от ищеца да има неизплатени
заплати за процесния период, то вещото лице правилно е отнесло преводите от
колона 7 като такива за командировъчни пари. Макар в преводните нареждания
плащанията да са отразени като „аванс“ и „заплата“, то при наличие на
достатъчно информация в счетоводната документация, досежно основанието за
преводите и с оглед факта, че платените по банков път суми неколкократно
надвишават договореното трудово възнаграждение, може да се направи обоснован
извод, че работодателят своевременно е заплатил на служителя обезщетението по
чл.215 КТ.
По изложените
съображения, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
претенциите за заплащане възнаграждение за положен нощен труд, труд през
почивните дни и труд през дните на официалните празници:
При разглеждането
на спора, първо следва да се установи, в случая намира ли приложение
разпоредбата на чл.142, ал.2 КТ, с оглед твърдението на ответника, че ищецът е
полагал труд при въведено сумарно изчисляване на работното време.
Съобразно нормата
на чл.142, ал.2 КТ, работодателят има право да въведе едностранно сумирано
изчисляване на работното време, като едновременно с това е необходимо, на
основание чл.9а от Наредба за работното време, почивките и отпуските да утвърди
поименни графици за работа в периода, за който е установено сумираното
изчисляване. Ответникът не доказа твърдяното от него обстоятелство, относно
въведено в дружеството сумирано работно време. Не бе установено: 1. Утвърдил ли
е работодателят поименни графици и кога, по силата на които ищецът да е бил
длъжен да работи в съботните и неделни дни, които са отчетени на тахографа и 2.
Наличието на заповед, въз основа на която да е изчислявано сумирано работно
време. Ако възложената работа е изпълнена, но сумарното изчисляване на
работното време не е установено от работодателя и не се указват дните за работа
и почивка, а е установено само периода от време на командировката, следва да се
прилагат правилата за подневно отчитане на работното време при петдневна
работна седмица. Налага се извод, че П.С. е бил длъжен да престира труд по 8
часа дневно или 40 часа седмично, каквато е нормалната продължителност на
работното време и в каквато насока е договореното между страните в чл.3 от
Трудовия договор. След като работодателят е командировал своя работник за
изпълнение на трудови задължения в почивните дни от седмицата и работата е
изпълнена, ще е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на заплащане както
е предвидено в КТ. За това е достатъчно да се установи периода на командировка
и изпълнението в срока на командироване, факти по отношение на които страните
не спорят.
Със заключението
на приетата по делото експертиза, съдът намира за доказани претенциите по
размер и на ищеца следва да се присъдят: 45.70 лева – възнаграждение за положен нощен труд за периода
08.10.2018г. – 12.06.2019г.; 648.84 лева - възнаграждение за положен труд през
почивните дни за периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г. и 78.27 лева -
възнаграждение за положен труд през празнични дни за периода 08.10.2018г. –
12.06.2019г.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото съразмерно с
уважената част от претенциите. В случая процесуалния представител на ищеца
претендира възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя в размер на 450 лева.
Предвид разпоредбата на чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска – 490 лева.
Съобразно размера на уважените
претенции на ответника следва да се възложи държавна такса в размер на 150 лева
и 170 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БОРИСОВ ТРАНСПОРТ СЕРВИЗ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Басарбово, община Русе,
ул.“Георги С. Раковски“№28, представлявано от управителя И.Г.Б.да заплати на П.В.С.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** сумите: 45.70 лева – възнаграждение за
положен нощен труд за периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г.; 648.84 лева - възнаграждение за положен труд през почивните дни за
периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г. и 78.27
лева - възнаграждение за положен труд през празнични дни за периода
08.10.2018г. – 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 22.06.2020г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.С., ЕГН **********
срещу „БОРИСОВ ТРАНСПОРТ СЕРВИЗ“
ЕООД, ЕИК ********* иск за заплащане сумата 1760.25 лева (частично от
13 465.89 лева) – обезщетение по чл.215 КТ за командироване в чужбина в
периода 08.10.2018г. – 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БОРИСОВ ТРАНСПОРТ СЕРВИЗ“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на адвокат К.Х. възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 450 лева.
ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН ********** да заплати на „БОРИСОВ ТРАНСПОРТ
СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 490 лева.
ОСЪЖДА „БОРИСОВ ТРАНСПОРТ СЕРВИЗ“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС: 150 лева – държавна такса и 170 лева
– възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: