Решение по дело №551/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 116/12.08.2011 год. по ч.н.дело № 917/2011 год., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 26.07.2011 год. на Районна П. – К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № */2011 год. по РУП на МВР Г..

Против така постановеното определение на съда е постъпила частна жалба от Х. М. Х. и М. Х. Х., двамата от с.С., О., в качеството им на пострадали, в която твърдят, че същото е необосновано и незаконосъобразно. Твърдят, че в хода на досъдебното производство по безспорен и несъмнен начин било установено огнището, от където бил тръгнал ¯гънят, лицето, което запалило огъня и го оставило без надзор, причинените щети, което считат, че не било основание за прекратяване на производството по делото. Сочат също, че причинителят на палежа е пълнолетно лице, знаещо и разбиращо евентуалните последици от възникване на пожара и причиняването на щети. С.М. била длъжна да предвиди евентуалните опасности от оставената запалена печка в летния навес на имота, където нямало направен специален комин от предпазващи материали. Не било установено по делото дали запаления имот е със статут на СИО, т.е. дали и С. М. е собственик на същия. По ДП не било проверено, дали е било позволено в или под навеса да се пали огън, печка, какви са били изводите и тръбите към комина и дали е имало изначална предвидима опасност за пожар и щети. Не било преценено дали не са налице признаци на осъществен състав на престъплението унищожаване и повреждане на чуждо имущество. В разпоредбата на чл.331, ал.1 от НК нямало ограничение относно механизма на деянието, че пожарът е възникнал първоначално в собствен имот и впоследствие е преминал в чужд – този на жалбодателите.

Молят да се отмени обжалваното определение на РС – Кърджали и делото да се върне за продължаване на разследването.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство №*/2011г. по описа на РУ”П.” - Г. е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 09.11.2010 г. в с.С., О. запалил къща със значителна стойност, собственост на Ф. М. М. от същото село - престъпление по чл.330, ал.1 от НК.

С Постановление от 26.07.2011 г., досъдебното производство образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 от НК е прекратено. Посочено е, че в хода на производството не се установили каквито и да било доказателства за това, че пожара бил предизвикан умишлено от С. М. с оглед започналото разследване за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК. С. М. не следвало да носи наказателна отговорност и за извършено престъпление по чл.331 от НК, тъй като проявявайки небрежност е запалила свой /съсобствен със съпруга й/ имот, а не чужд такъв. Пренеслия се и разпрострял се пожар и върху имуществото на М. Х. и Х. Х. е прието в постановлението, че не е причинен виновно под формата на непредпазливост и по-точно небрежност от С. М., а в случая се касаело за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК – деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че разследването е протекло с необходимата обективност, всестранност и пълнота. В определението си съдът е посочил също, че възприетата от прокурора фактическата обстановка по делото е безспорна, както и че са извършени всички необходими процесуално следствени действия, както и са събрани всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото. Направените от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът е приел са законосъобразни и обосновани, поради което и е потвърдил постановлението.

Настоящия съдебен състав от своя страна споделя напълно изводите на районния съд.

При разследването от фактическа страна са установени и изяснени всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина и същото е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. Направения краен извод за липса на извършено престъпление също е обоснован и законосъобразен.

Безспорно е по делото, че на 09.11.2010 г. в дома си в с.С., С. М. приготвяла храна на готварска печка на твърдо гориво, намираща се под навес /лятна кухня/ от дървена конструкция, чиито стени и покрив били покрити с ламарина. Когато огънят в печката бил почти изгаснал С. М. отишла до оградата на двора, за да подреди няколко паднали камъка, които били на десетина метра от навеса. След по-малко от 5 минути след това забелязала, че от лятната кухня излиза черен гъст дим и веднага отишла и отворила врата на лятната кухня и видяла, че димът излиза от дюшека на намиращото се там легло. Св.М. веднага отишла до чешмата, поставила маркуч и пуснала водата, но маркуча не бил достатъчно дълъг, за да достигне до навеса, а и налягането на водата било слабо, поради което започнала да пренася вода от намиращите се наблизо бидони като междувременно извикала на помощ и двама съседи, които били наблизо – И. и малолетния Х., на * г.. Виждайки, че огънят се разраства, Х. отишъл да съобщи на майка си, която живеела в къщата в непосредствена близост /залепена/ до тази на С. М., а И. отишъл да извика и други съседи, които да помогнат за гасенето на пожара и се обадил на пожарната. Дошлите съседи не успели да изгасят пожара, тъй като имало вятър, който много бързо го разпалил и разпространил, като започнали да горят първоначално стрехата на къщата на С. М., а след това огъня обхванал и стрехата и покрива на къщата, в която живеели жалбодателите Х. и М. Х.. Пристигналите на място с пожарен автомобил пожарникари не започнали веднага гасенето на огъня, тъй като трябвало да се изключи ел.захранването на къщите, което следвало да се стори от техници от енергоразпределителното дружество. Докато се изключи захранването и пожарникарите да започнат да гасят огъня изминал повече от един час и къщата заедно с покъщнината на жалбодателите и втория етаж от къщата на С. М. изгорели.

От изготвената на досъдебното производство пожаро-техническа експертиза се установя, че пожара е възникнал от оставената без надзор запалена готварска печка, намираща се в навеса, собственост на С. и съпруга й Ф. М., който навес бил долепен до двете къщи в североизточния им ъгъл. Вещото лице е остойностило щетите нанесени от пожара, като е посочило, че: справедливата пазарна стойност на нанесените от пожара щети по къщата на Х. М. Х. към датата на пожара – 09.11.2010 г. е 4510 лв.; справедливата пазарна стойност на изгорелите при пожара вещи, намиращи се в къщата на Х. М. Х. към датата на пожара – 09.11.2010 г. е 4342 лв.; справедливата пазарна стойност на нанесените от пожара щети по къщата собственост на Ф. С. М. към датата на пожара – 09.11.2010 г. е 5670 лв, а на навеса 510 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна по делото, което е безспорно и категорично доказано, следва да се направят изводите до които са достигнали както прокурора в постановеното от него прекратително постановление, така и първоинстанционния съд в атакуваното определение. Липсват каквито и да било доказателства за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК – палеж на имущество предизвикан умишлено, за каквото деяние е било образувано досъдебното производство. Това е така, тъй като липсва субективната страна на престъплението, а именно умишлено запалване на изгорялото имуществото. Както бе посочено, св.С. М. е запалила единствено готварската си печка на твърдо гориво и преди да се е увери, че е изгаснала напълно, е излязла от т.н. лятна кухня, за да свърши друга работа на двора. Не са налице и признаците на престъплението по чл.331, ал.1 от НК - чуждо имущество запалено по непредпазливост, както правилно са приели в актовете си първоинстанционния съд и прокурора, тъй като първоначално въпросния пожар е възникнал в имот на причинителя на същия и впоследствие, въпреки своевременната намеса на св.С. М. и направеното всичко зависещо от нея, за да изгаси разрастващия се огън, поради вятъра, липсата на достатъчно налягане във водопровода, изчакване от страна на пожарникарите на техници от енерго-разпределителното дружество, които да изключат ел.захранването на имотите, пожара е обхванал и съседния чужд имот. В конкретния случай С. М. по небрежност е запалила свое, а не чуждо имущество, каквото е изискването на чл.331, ал.1 от НК, което чуждо имущество впоследствие е изгоряло от разпространилия се огън, поради негативно стеклите се, описани по-горе обстоятелства. Св.М. нито е била длъжна, нито е могла да предвиди запалването и унищожаването на чуждото имущество, т.е. настъпването на общественоопасните последици от оставения от нея без надзор почти изгасващ огън в готварската си печка. Изгорялото чуждо имуществото е вследствие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключва наказателната отговорност за дееца.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че не било установено на досъдебното производство чия собственост е имота, където първоначално е възникнал пожара и дали той не се явява чужд по отношение на св.С. М. По делото е представено удостоверение, от което се установява, че С. М. и Ф. М. са сключили граждански брак на 08.07.1978 г. Установено е също, че къщата в с.С., която семейството владеят и ползват е наследство на съпруга Ф. М., като изградената лятна кухня в имота, поддръжката и ремонтирането на къщата е извършвано именно от С. и Ф. М. през време на брака им. В този смисъл не може да се приеме, че имота, където е възникнал пожара е „чужд” по отношение на св.С. М. по смисъла на НК.

Във връзка с довода на жалбодателите, че по делото нямало доказателства за собствеността на изгореното имущество следва да се отбележи, че липсват доказателства установяващи правото на собственост за имота на самите жалбодатели, макар да е установено, че именно те са ползвали имота и са живеели в него. Ако се приеме лансираната от тях теза за установяване собствеността на опожарените имоти, то самите жалбодатели не биха имали качеството на пострадали и съответно правото на жалби против актове на прокурора и съда.

При разследването не се установи да са останали неизяснени обстоятелства, които да са от значение за разкриване на обективната истина.

При тези данни и така установените фактически обстоятелства на досъдебното производство единствения възможен извод, който може да се направи е, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Липсата на извършено престъпление е основание съгласно чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на воденото наказателно производство, както правилно е преценено и от наблюдаващия разследването прокурор. Съответно изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, правилно е било прекратено, поради липса на извършено престъпление, са правилни, обосновани и законосъобразни.

Или, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 116 от 12.08.2011 год. по ч.н.дело №917/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:1.2.