№ 1013
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100500986 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № II-55-20196784 от 11.10.2021 г. по гр.д. № 6458/2021 г. на
Софийски районен съд, 55 състав, е отхвърлен като недоказан предявеният от
„ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „****, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, офис 5 (чрез адв. Ц. В.),
срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, иск по чл.
213 КЗ (отм.) вр. чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП за заплащане на сумата от 982.97 лева –
регресно вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение на
собственика на л.а. „Шкода Суперб“ с рег. № **** за вреди от ПТП на
23.09.2015г. в гр. София, настъпило поради пропадане в необезопасена и
необозначена шахта на пътя, част от общинската пътна мрежа, ведно със
законната лихва от 3.02.2021г. до окончателното плащане. На основание
чл.78, ал.8 вр. ал. 3 от ГПК е осъдено „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК: **** да заплати на
Столична община, сумата от 100 лв., представляващи разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ищеца - ЗАД „А.Б.“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Ц. В..
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е
приел, че не е доказано наличието на действащ валидно сключен
застрахователен договор за процесния автомобил. Посочва се, че като
доказателство по делото е била представена компютърна разпечатка от
информационната система на ищеца, съдържаща съществените елементи на
процесната полица „Каско“ № 15-0300/412/5001420, а след оспорване от
1
страна на ответника и съгласно направените указания на съда – и заверен
препис от подписаната от двете страни полица, което ново доказателство по
делото не е било оспорено от ответника, нито е било изискано представянето
на оригинал от документа. Твърди се още, че липсвало основание за
представянето на Общи условия на застрахователния договор, доколкото
процесното попадане в дупка при всички положения би могло да бъде
определено като ПТП, вкл. съгласно ЗДвП, а също така и че от съда не е била
указана нуждата те да бъдат представени като доказателство по делото.
Въпреки това обаче, те са представени като доказателство пред настоящата
инстанция. Въззивникът твърди още, че е ирелевантно, че личностите на
водача на автомобила и подалият заявлението за щетата пред застрахователя
не съвпадат, както и че макар и водачът да не си спомня процесното ПТП,
свидетелските показания не са единственият източник за установяване
настъпването и механизма на процесното ПТП, доколкото са представени
Протокол за ПТП, съставен от контролните органи, подписан и от водача на
автомобила, и е изготвена автотехническа експертиза. Прави се искане
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да бъде постановено ново,
с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските за
двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от
ответника – Столична община, чрез процесуален представител - юрк. А.Г.. В
отговора са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и
за правилност и законосъобразност на така постановеното съдебно решение.
Посочва се, че съдът правилно е приел, че ищецът (въззивникът) правилно е
приел, че не е представен застрахователен договор, тъй като са представени
два различаващи се варианта на застрахователната полица. На второ място, се
изтъква, че „Общите условия“, приложими към договора, е следвало да бъдат
представени към момента на подаването на исковата молба или най-късно – в
първо съдебно заседание, като се твърди, че възможността е преклудирана
към настоящия момент. Изтъкват се и разминавания между писмените
доказателства и показанията на свидетеля, което водело до колебание във
връзка с механизма на претърпяното ПТП. Моли се въззивният съд да
отхвърли подадената жалба като неоснователна и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендират се направените разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 213 от КЗ (отм.)
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
2
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че на 23.09.2015 г., в гр. София, на ул. ****, са нанесени
вреди на стойност 982.97 лева на застрахования при него лек автомобил
„Шкода Суперб“ с рег. № ****, вследствие на пропадането му в неравност на
пътя – хлътнала шахта на пътното платно, като тези вреди са били заплатени
от застрахователя в пълен размер, в изпълнение на задължението му по
застрахователен договор по полица „Каско“ № 15-0300/412/5001420 за този
автомобил. Твърди се, че отговорността за така нанесените вреди се носи от
Столична община, която като стопанин на общинската пътна мрежа не е
изпълнила задължението си за поддържането на пътната настилка, съответно
– за обозначаването на подобни опасни участъци, в които тя е нарушена.
Между страните е спорно дали е налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредената вещ и ищеца, като
ответникът (въззиваем в настоящото производство) твърди, че тъй като така
представената полица не е подписана от страните, не е възникнало основание
да бъде заплатено обезщетение за твърдените вреди и да ги търси от
ответника. Спорно е още дали процесното ПТП е възникнало по посочения
механизъм, както и причинно-следствената връзка между него и описаната
неравност на пътното платно.
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие,
настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение
на задълженията по договора за застраховка - плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и
неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната мрежа.
По делото е приета полица № 15-0300/412/5001420, като доказателство за
наличието на облигационно правоотношение по застрахователен договор за
имуществена застраховка "Пълно каско" между ищеца и собственика на
увреденото МПС - л.а. „Шкода Суперб“ с рег. № ****, със срок на валидност
24.07.2015 г. - 23.07.2016 г.
Същата е била представена с исковата молба, като след оспорване от страна
на ответника, ищецът е представил полицата с допълнителна молба от
16.04.2021 г. Действително, както е приел и първоинстанционният съд,
графично двете полици се различават – представената с исковата молба носи
подпис за застраховател, различен от положения на представената с
допълнителна молба полица, носеща и подписа на застрахования. В случая
обаче в исковата молба се сочи, че приложените към нея документи са
заверени преписи, включително от застрахователния договор, като е видно, че
представеният препис е извлечение и не носи подписът на страните, а
единствено подписът на заверилия го служител. Същевременно след
представяне на заверен препис от оригинала на полицата, подписана от
страните по застрахователния договор, ответникът е направил възражение
единствено, че същата не носи подписът на застрахования – обстоятелство,
което се опровергава от представения документ, от който е видно, че носи
подпис и на двете страни, като са положени и печати както на застрахователя,
3
така и на дружеството собственик на застрахования автомобил – „Е.А.“ ООД.
Ето защо доказано се явява наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по повод сключената застраховка „Каско“,
клауза „Пълно каско – валутна клауза“, с предмет „товарен автомобил“, марка
Scoda, модел Superb, рег. № ****.
Видно от представените пред въззивната инстанция Общи условия на ищеца
за застраховка на сухопътни превозни средства, раздел IV – Застрахователно
покритие, е покрит риска от настъпване на ПТП.
Съгласно § 6, т. 30 от ЗДвП „пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото е представен протокол за ПТП № 1592948/23.09.2015г., съставен от
младши автоконтрольор на СДВР след посещение на местопроизшествието,
който е отразил, че процесното ПТП се дължи на пропадане в неравност на
пътя – хлътнала шахта на пътното платно. В протокола е отразена схема,
указваща местоположението на шахтата, за което протоколът има
удостоверителна стойност.
От представено уведомление до ищеца се установява, че за застрахованото
МПС са заявени за обезщетяване вреди, за които се твърди, че са причинени
на 23.09.2015 г. в гр. София, при пропадане в неравност на пътя, в резултат на
което са били увредени задна лява гума и джанта.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в уведомлението до
застрахователя е посочен друг водач, а не посоченият в исковата молба и
протокола за ПТП. Видно е, че уведомлението е подадено от Г. А., но в него
изрично е отбелязано, че водач при настъпване на ПТП е бил Владислав
Павликянов, както е удостоверено и от органите на МВР и както се твърди в
исковата молба.
За изясняване на спора по делото е допуснато и прието заключение по
съдебна автотехническа експертиза, което подлежи на кредитиране по реда на
чл. 202 ГПК. Съгласно заключението, описаните от застрахователя щети по
застрахованото МПС е възможно да бъдат получени в резултат от
пропадането на автомобила в необезопасена неравност на пътното платно
(съгласно заключението – дупка, без това да променя изводите на вещото
лице, доколкото се установява, че става въпрос за пропаднала шахта), поради
което вредите се явяват в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата
на застрахователното събитие, е в размер на 1179.56 лева – сума,
надвишаващия претендирания размер.
Видно от представения от ищеца документ, представляващ опис на щетите
№0300/15/217/504400 г. и Фактура № **********/23.12.2015 г., стойността за
отстраняване на уврежданията на застрахования автомобил възлиза на 982.97
лева без ДДС, заплатена от ищеца на 19.02.2016 г., за което е приложено
платежно нареждане.
Приложена е регресна покана от ЗАД „А.Б.“ до Столична община с искане за
репариране на вредите по щетата, както и отговор, в който се отказва
4
заплащането на сумата, като се посочва, че не са доказани механизмът на
претърпяното ПТП, причинно-следствената връзка между него и настъпилите
щети, че не е конкретизирано мястото на настъпване на ПТП-то, както и
доказателства за пазарната стойност за възстановяване на нанесените щети.
Доколкото изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено.
Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски.
Пред първоинстанционния съд е представен списък по чл. 80 ГПК, с
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв.
с ДДС. Претендира се и държавна такса в размер от 50 лв., депозит за
съдебно-автотехническа експертиза в размер от 250 лв., депозит за свидетел в
размер от 50 лв. Разноските следва да бъдат присъдени изцяло.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществявано процесуално представителство за въззивното производство в
размер от 360 лв. с ДДС, както и на държавна такса за въззивното
производство, в размер на 25 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № II-55-20196784 от 11.10.2021 г. по гр.д. № 6458/2021
г. на Софийски районен съд, 55 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, сумата от 982.97 лева – регресно вземане, възникнало с
плащане на застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „Шкода
Суперб“ с рег. № **** за вреди от ПТП на 23.09.2015 г. в гр. София,
настъпило поради пропадане в необезопасена и необозначена шахта на пътя,
част от общинската пътна мрежа, ведно със законната лихва от 03.02.2021г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, сумата от 710,00 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 385,00 лв. представляваща
съдебни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6