№ 150
гр. Кюстендил, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500091 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.150 от СК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 486/17.01.2023 г. от Е. К. Ч.,
насочена против Решение № 610 от 23.12.2022 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 1708/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е изменил размера
на издръжката определена в Решение от 11.05.2018 г., постановено по гр. д. №
690/2018 г. по описа на ДнРС, в което Е. К. Ч. се е задължил да заплаща месечна
издръжка на детето си М. Е. Ч. чрез К. В. П., в качеството й на майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 130,00 лева, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на законни основания за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е
увеличил размера на издръжката с 90,00 лева, като e осъдил на основание чл. 143, ал. 2
СК Е. К. Ч. да заплаща на сина си М. Е. Ч. чрез К. В. П. в качеството й на майка и
законен негов представител месечна издръжка в размер на 220, 00 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.09.2022 г. до настъпване на
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира
доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост.
Акцентира върху обстоятелството, че освен за М. Ч., той се грижи за отглеждането на
още две деца в Германия, едното от които е негово, а другото на приятелката му и
очаква да стане баща на още едно дете. Счита, че с оглед на стандарта на живот в
Германия доходът на домакинството на майката в действителност надвишава дохода
на неговото собствено домакинство. Допълва, че решаващият състав следвало да вземе
1
предвид показанията на бабата на ищеца, че същият нямал никакви навици или такива
не са му били създадени от майката. Възразява срещу извода на първоинстанционния
съд, че получава средната заплата за Германия в размер на 2000 евро, като
неоснователен и недоказан. Смята, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение като е отхвърлил искането му за разпит на свидетели и при постановяване
на решението си е кредитирал само показания на свидетелите на ищеца, които
показания определя като неверни и заинтересовани. Акцентира и върху наличието на
висящо гр. д. № 215/2022 г. по описа на ДнРС, за родителските права върху
непълнолетния М..
Иска отмяна на решението на ДнРС и изменение на издръжката в минималния
предвиден за страната размер към момента на депозиране на исковата молба.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. В. П. чрез
пълномощника адв. М. Ч., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и
изложените в нея възражения като неоснователни и недоказани. Въззиваемата страна
акцентира върху процесуалната пасивност на ответника в развилото се
първоинстанционно производство, вкл. върху обстоятелството, че на страна на
ответника били допуснати свидетели, които той необосновано не е довел в с.з. Счита,
че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение при стриктно
спазване на процесуалните правил и в съответствие със събраните по делото
доказателства и релевантна съдебна практика.
Иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира съдебноделоводните разноски.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред РС Дупница се е развило по предявена искова молба от М.
Е. Ч., с ЕГН ********** чрез К. В. П., с ЕГН ********** в качеството й на майка и
законен представител срещу Е. К. Ч., с ЕГН ********** с искане да бъде изменен
размерът на първоначално определената издръжка с утвърдената с Решение от
11.05.2018 г. по гр.д.№690/2018 г. на РС Дупница спогодба, по силата на която
ответникът Е. К. Ч. се е съгласил да заплаща месечна издръжка на ищеца М. Е. Ч. в
размер на по 130 лева месечно, като на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК е заявено
искане за увеличаване размера на издръжката на 220 лева.
От приобщените пред районния съд доказателства се установява, а и това не е
спорно между страните, че К. В. П. и Е. К. Ч. са родители на непълнолетното дете М.
Е. Ч..
Установено е, че по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д.№690/2018 г.
по описа на Районен съд Дупница, ответникът Е. К. Ч. се е задължил да заплаща
месечна издръжка на малолетното тогава дете М. Е. Ч. в размер на 130 лева.
Видно от удостоверение изх. № 501/30.08.2022 г., издадено от Директора на ***,
ищецът е записан като ученик в * клас дневна форма на обучение за учебната
2022/2023г.
Видно от Трудов договор № 798/05.04.2022 г., сключен между майката на ищеца
и **** и Служебна бележка от 24.11.2022 г., удостоверяваща размера на дохода
(брутен и нетен) за последните шест месеца на майката на ищеца К. В. П., същата
получава основна заплата в размер на 913, 00 лева, респ. среден месечен нетен доход
от около 900, 00 лева.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ - Дупница се установява, че основни грижи за ищеца се полагат от майка
2
му, която е осигурила подходяща и сигурна среда за отглеждането му, съобразена с
възрастта и потребностите му, майката и ищеца живеят в собствено жилище с добри
хигиенно – битови условия, детето е привързано към майка си и разчита изцяло на
нейната помощ и подкрепа, емоционалната връзка с бащата е нарушена.
Разпитаните пред районния съд свидетели установяват, че от време на време
ответникът пращал издръжка от 130 лева на детето, последните три месеца му давал по
300 лева, от както започнало делото. Понякога изпращал и подаръци, много рядко.
Ответникът работел в Германия като **, майката на М. поемала основно грижите и
издръжката на детето. Ответникът издържал и други две деца – едно негово и едно на
жената, с която съжителствал. Скоро очаквал да му се роди и друго дете.
От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че
ответникът Е. Ч. работи като *** в търговско дружество на територията на Република
Германия на безсрочен трудов договор с уговорено месечно брутно възнаграждение в
размер на 500 евро към датата на сключване на договора – 06.11.2019 г. На
семейството на последния за месец март 2023 г. е изплатена сума от 892 евро за
подпомагане на жилищните нужди свързани с наем, консумативи, разноски за
отопление.
По делото няма спор, че въззивникът има още едно дете, родено на 10.02.2023 г.
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Наведеният с въззивната жалба спорен момент е свързан с размера на
присъдената издръжка, който въззивникът приема за прекомерно завишен с оглед
неговите финансови възможности.
За да бъде изменен размерът на присъдена по- рано издръжка, е необходимо да
се констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена (чл.
150 СК). В тази връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. е направено тълкуване на понятието
„изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че такова ще има, когато е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна
във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на
алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се
приеме, че искът е доказан по своето основание.
3
В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка са
детерминирани от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства,
имащи значение за случая. От данните по делото се установява, че по силата на
постигната съдебна спогодба по гр.д. № 690/2018 г. по описа на РС Дупница, Е. К. Ч.
се е задължил да заплаща месечна издръжка на малолетният му син М. Е. Ч. в размер
на 130 лева. От момента на определяне размера на тази издръжка до настоящия момент
са изминали почти пет години. Установено е, че детето М. е ученик в ** клас в ***.
Следва да се отчете и обстоятелството, че към момента сме изправени към
новонастъпили социално- икономически промени /увеличаване на цените на стоките и
услугите, което е особено осезаемо през последната година/, които макар и обективни
и стоящи извън волята на родителите, неминуемо водят до извод за увеличаване на
нуждата от парични средства за издръжката, необходима за отглеждане, възпитание,
обучение, спорт и развитие на детето. Промяната в нуждите на детето има траен и
продължителен характер, което обуславя извода за основателността на иска за
изменение на първоначално определената издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1
от СК - според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което дължи издръжка.
Следва да се отбележи, че икономическите условия на живот в
страната, определени от по- висок жизнен и социален стандарт, продиктуван
от ценови, социални и демографски фактори, безспорно определят по- големи
средства за издръжката на едно дето. С повишаване на възрастта и образователното
ниво, нуждите на детето от средства за издръжка, развитие и обучение обективно се
повишават. Размерът на издръжката обаче не може да бъде определен само въз основа
на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което
дължи издръжка и при съотношението на двете величини да се определи нейния
размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите според
възможностите им. Принципът за определяне на издръжката според възможностите и
материалното състояние на лицето, което дължи издръжка, е основен принцип в СК.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което
дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние,
възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се
отчетат и „непосредствените грижи” (грижите и издръжката, доставяни в натура) от
родителя, който упражнява родителските права.
Установено е по делото, че нетния месечен трудов доход на майката е около 900
лева, а брутния месечен трудов доход на бащата към 2019 г. е бил 500 евро. Няма
данни към настоящият момент родителите да реализират допълнителни трудови
доходи.
В контекста на горното, отчитайки установените фактически положения,
свързани с нуждите на детето, материалните възможности на неговите родители и
упражняването на родителските права от майката, първостепенният съд е преценил, че
бащата може да доставя издръжка в размер на 220 лева.
Настоящият състав на въззивната инстанция, след като обсъди доводите на
страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и след като се съобрази с разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, а именно че
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата или в случая 195, 00 лв. към момента на приключване на
устните състезания приема, че размерът на издръжката, която ответникът е осъден за
заплаща с обжалваното решение е справедлив и съответстващ както на нуждите на
детето, така и на неговите възможности. За да достигне до този извод, настоящият
състав отчита, както възрастта и потребностите на детето, така и обстоятелството, че
ответникът има задължения за заплащане на издръжка към още две деца. Следва все
пак да бъде съобразено обстоятелството, че сочения от ответника доход в размер на
4
500 евро е към един минал период – преди 4 години, като по делото няма данни за
получавания от него доход към настоящия момент, който се предполага да е завишен с
оглед икономическата конюнктура в страната, в която полага трудова дейност, към
момента и увеличението на минималната работна заплата в Р Германия от 01.10.2022
г., която при стандартна 8 – часова работна седмица е 1 920 евро месечно. Отделно от
това от приложения трудов договор се установява, че ответникът изработва седмична
работна норма от 12.5 часа, т.е. той работи на непълен работен ден и това
обстоятелство прави възможно полагането и на допълнителна трудова дейност. Съдът
отчита и установената в Р Германия социална политика, обезпечаваща жизнената
издръжка на семейството на ответника, което безспорно облекчава финансовите му
задължения свързани с издържането на семейството му там. Всички тези относими
факти формират извод за възможност от страна на ответника да заплаща издръжка в
присъдения размер от 220 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Този изход на производството предполага възлагане на разноски в полза на
въззиваемата страна, която е поискала присъждането им с отговора на въззивната
жалба. Доколкото обаче по делото липсват доказателства за действително реализирани
съдебноделоводни разноски, съдът не следва да присъжда такива.
По обжалваемостта:
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 610 от 23.12.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1708/2022 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5