№ 420
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. ХР. Т. от гр.Септември, обл. Пазарджишка,
ЕГН ********** против НП № 20-0340-001648 от 30.12.2020 година на
началника на РУМВР-Септември, с което на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП,
във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните оплаквания се свеждат до това, че НП е материално и
процесуална незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, чрез който поддържа жалбата и излага съображения за нейната
основателност. Иска отмяна на НП и присъждане на деловодни разноски.
За въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с админстративнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с
което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
1
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.12.2020 година, около
20:00 часа, в гр.Септември, на ***, пред № 9 до № 9а е управлявал л.а. „Пежо
Боксер” с рег. № ***, след употреба на алкохол, т.к. бил с концентрация на
алкохол над 0.5 на хиляда, което било установено по надлежния ред. Той бил
тестван първоначално с алкотест „Дрегер 7510+” с фабр. № 0098, като уредът
отчел концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със стойност 0.93
на хиляда
За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 351400 от
11.12.2020г., който бил предявен на водача, а същият го подписал и получил.
Същевременно при съставяне на акта на водача бил издаден ТИ бл. №
0046076, връчен му в 21:30 часа, с който му било указано в срок до 45 минути да
се яви във ФСМП-Септември, за да даде кръвна проба за химически анализ.
Водачът подписал и получил този талон, след което бил съпроводен от
полицейските служители – актосъставителят Е.П. и негови колеги до лечебното
заведение, където му било извършено медицинско изследване и дал кръвна проба
за химическо изследване с цел установяване на концентрацията на алкохол.
Кръвната проба била изпратена в „СХЛ“ при „УМБАЛ Пловдив“ АД,
където била подложена на анализ, за което бил съставен протокол №
759/16.12.2020г., в който било отразено, че установената концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя била със стойност от 0.66 промила.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на нарушителя на 03.02.2021 год., а жалбата против него
била подадена чрез АНО по пощата на 08.02.2021 год., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя –
2
св.Е.П. и тези на свидетелите В. Б., П. Б. и Г.Л., а частично и от обясненията на
жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства– показанията
на гореизброените свидетели, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Единствено съдът не даде вяра на обясненията на жалбоподателя в частта им, в
която твърди, че след като е консумирал алкохол вечерта в дома си не е
управлявал горепосоченото МПС, а това било станало преди да употреби
алкохол.
Тук веднага следва да се посочи, че жалбоподателят не отрича, че въпросната
вечер е бил употребил алкохол, но това станало след като се прибрал от работа в
дома си около 17:10 часа. Сочи, че като паркирал буса пред дома си видял, че има
голяма локва и той спрял върху нея. След това оставил покупки в жилището си и
отново излязъл, за да избута водата от локвата. Това станало около 17:30 часа,
когато без да пали двигателя на микробуса със сила го избутал пред съседния
адрес – ***, а след това с четка избутал водата от локвата към *** № 9. Сочи, че
около 17:50 часа се прибрал в дома си, където се мил, вечерял, употребил
алкохол и т.н. Сочи, че около 19:55 часа чул блъскане по входната си врата, а
като излязъл видял, че тама е св.П.Б., който започнал скандал с него, като го
питал защо преди малко бил изплашил децата му. Сочи, че в един момент св.Б.
агресирал, замахнал 3-4 пъти да го удари с дървени пръчки с дължина около 80
см., които държал, но не успял, след което ударил предната дясна врата на
микробуса му и счупил стъклото. Сочи, че след това – около 20:15 часа той се
обадил на тел.112 и подал сигнал за случилото се, а около 5-10 минути след това
на място пристигнали полицейските служител, който след това започнали да го
пробват за употреба на алкохол.
Установява се от показанията на свидетелите П. и В. Б., че въпросната вечер
двете им деца били оставени, около 19:00 часа, в дома на своите баба и дядо по
майчина линия, находящ се на *** № 9, т.е. в непосредствена съседство с този на
жалбоподателя. Около 20:00 часа децата се обадили по телефона своята майка.
Били разтревожени и плачели. Разказали, че нещо се случва пред дома на баба им
и и дядо им, т.к. се чувало силно форсиране на двигателя на микробуса на
3
жалбоподателя, освен това се свирело с клаксона и се чувала силна музика от
озвучителната му уредба. Децата се били притеснили от това поведение, т.к.
знаели, че отношенията между съседът Т. и техните баба и дядо били влошени.
Сем. Б. веднага се качили в автомобила си и потеглили към децата си. Когато
пристигнали на място видели, че микробусът на жалбоподателя се намира пред
къщата на родителите на св.Б., но като ги видял, че приближават го преместил
пред дома си. След това се разразил скандал между П.Б. и жалбоподателя, по
повод на това, че поведението на последния притеснило децата на първия. По
време на скандала Б. счупил стъклото на едната врата на микробуса.
Тук веднага следва да се посочи, че съдът няма да се занимава с въпросът дали
стъклото на врата е било счупено умишлено от страна на Б., както твърди Т.о,
или неволно, както сочат сем.Б., т.к.този въпрос стои извън предмета на
настоящото дело.
Основният въпрос, от който зависи изходът на делото е този, дали
жалбоподателят Т. е консумирал алкохол преди да управлява микробуса си по
описания по-горе начин или е направил това след като вече го е управлявал.
Съдът не даде вяра на твърденията на жалбоподателя, че въобще не е управлявал
микробуса си пред дома на своите съседи по описания вече начин, а само го
избутал със сила, след което отвел водата от локвата пред дома си и се прибрал,
където вечерял и пил алкохол, но повече на управлявал МПС до пристигането на
св.П.Б., и разразилия се между тях в последствие скандал.
Първата причина да не са вярва на Т. за твърденията му в горния смисъл е тази,
че ако той не е управлявал микробуса по начин, че да се притеснят децата на
сем.Б., то последните не биха имали никаква причина да се обадят по телефона
на своята майка и да споделят притесненията си.
На второ място, ако е вярно заявеното от Т., че след като избутал водата от
локвата пред дома си, около 17:50 часа се прибрал в окончателно, където се мил,
вечерял, включително употребил алкохол, но повече не излизал и не управлявал
автомобила до пристигането на св.Б., то няма как св.Г.Л. да е видял самият Т. в
микробуса му в интервала 19:00 – 19:15 часа. Съдът не намери причина да не
вярва на св.Л., който е съсед на Т., живеещ на отсрещната страна на улицата, т.к.
същият е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Последният бе
4
категоричен, че на въпросната далата около 19:00 часа излязъл от дома си ходил
до магазина, като тогава видял, че Т. бил вътре в буса си. Върнал се след около
10-15 минути тогава отново видял, че Т. продължава да стои в микробуса си,
където пушел и слушал музика, а двигателят на МПС работел. Малко по-късно
св.Л. видял, че Т. маневрирал с буса си напред-назад, достигайки до входа на
съседите си и обратно до своя вход.
На трето място, за съда не остана съмнение, че Т. е употребил алкохол, а след
това е управлява буса си по начина описан по-горе от страна на сем.Б., защото
видно от протокола за медицинско изследване на Т., в него е отразено, че пред
лекаря последният е заявил, че е консумирал вино 400-500 гр., което станало
около 19:00 часа.
При това положение не може да има съмнение, че Т. е управлява буса си след
употребата на алкохол, т.е. около 20:00 часа, т.к. именно в този часови диапазон
децата на сем.Б. позвънили притеснени по телефона на майка си. Ясно е, че Б.
веднага тръгнали с автомобила си към дома, в който се намирали децата им, като
за съда няма съмнение, че са пристигнали там за около 5 минути. За съда е
ноторно, че гр.Септември и малък град и при нормално шофиране с лек
автомобил може да се стигне от една крайна до друга крайна точка, в която и да е
противоположна посока, за не повече от 10-15 минути. Отделно може да се види,
че сем. Б. живеят на *** /виж адреса изписан в саморъчните им обяснения/, а при
елементарна проверка в интернет платформата Гугъл Карти /Google Maps/ става
ясно, че разстоянието от техния домашен административен адрес до този на дома
на жалбоподателя е малко над 700 метра. Всичко това категорично сочи, че Т. е
шофирал буса си и то след като вече е бил употребил алкохол, т.е. около 20:00
часа, а малко след това са пристигнали сем.Б., които го видели как премества
МПС пред своя дома, след като преди това е бил пред дома на родителите на
св.Б.. От там хронолигично следва скандала между Б. и Т. и подаването на
сигнала на тел112 от последния, което е станало в 20:14 часа /виж уведомително
писмо от РЦ 112-Кърджал, ел. картон и компакт.диск, съдържащ аудиозапис на
телефонното повикване – л.55-57 от делото/.
Фактът, че Т. е шофирал буса си около 20:00, т.е. след като вече е употребил
алкохол, а не преди това, се установява и от показанията на актосъставителя - св.
Е.П.. Съдът не намери причина да не му вярва, т.к. той също е абсолютно
5
незаинтересован от изхода на делото, т.е. няма никакъв личен мотив да изкривява
фактите от обективната действителност. Св. П. бе категоричен, че когато е
пристигнал на място е констатирал, че двигателят на микробуса е топъл, което
пък съответства на заявеното от свидетелите Б. и св.Л., че е бил управляван от Т.
по описания вече начин. В този ред на мисли, следва да се каже, че ако е вярно
заявеното от Т., че около 17:50 часа се прибрал в окончателно в дома си, където
се мил, вечерял, включително употребил алкохол, но повече не излизал и не
управлявал автомобила до пристигането на св.Б., то няма как двигателят на
същият този автомобил да е бил топъл около два часа и половина след това, за
което е категоричен св.П..
Св.П. бе категоричен и за нещо друго, че пред него Т. е заявил преди да бъде
тестван, че не е употребявал алкохол. Казало му, че преди да се прибере бил при
свой приятел, който го поканил да пие, но той отказал и се прибрал. Въобще не е
изтъквал, че след като паркирал окончателно буса пред дома си и се прибрал, чак
тогава употребил алкохол, но повече не е шофирал. С оглед на всичко това
следва да се каже, че версията на Т., че шофирал преди да употреби алкохол, а не
след това е измислена с цел да избегне следващата му се
администартивнонаказателна отговорност.
На последно място, но не по значение, фактът, че Т. е управлявал процесното
МПС малко преди да бъде тестван от полицейските служители и то след коте е
бил употребил алкохол, се извежда и от това, че се е съгласил да бъде подложен
на проверка за употреба на алкохол. Ако наистина Т. около 17:50 часа се бил
прибрал окончателно в дома си, където след това употребил алкохол, но повече
не излизал и не управлявал автомобила до пристигането на св.Б., то няма никакво
логика да приеме да бъде тестван за употреба на алкохол и то в качеството му на
водач на МПС. Най-логично е било да откаже такава употреба, като се
аргументира, че вече е били пил, но след това повече не е шофирал. Да, тогава
вероятно е щял да бъде санкциониран за отказ да се подложи на проверка за
употреба на алкохол, но пък е стояла възможността да обжалва съответния
санкционен акт пред съда, както прави и с настоящия, респ. да доказва, че не е
имал качеството на водача на МПС, респ. задължението да се подлага на
проверка за алкохол. Т. обаче не е направил нищо такова, именно защото на
инкриминираната дата е шофирал процесното МПС, по описание вече начин,
след употреба на алкохол. Едва в последствие, очевидно при организиране на
6
защитата си е измислел версията, че употребата на алкохол е станала следа
шофирането, а не преди това, която версия обаче съдът отхвърля по изложените
до тук съображения.
С оглед на всичко казано до тук, при така установената фактическа обстановка и
след анализ на събраните доказателства, от правна страна съдът приема, че
жалбата е неоснователна, доколкото се установи безспорно по делото, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, т.к. като водач на МПС, не е изпълнил задължението си по чл.5 ал.3,
т.1 от ЗДП – да не управлява МПС под въздействие на алкохол с концентрация
над 0.5 на хиляда, за което пък правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, а
именно за шофиране с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда до 0.8 на
хиляда включително.
В случая действителната концентрация е била със стойност от 0.66 промила,
съобразно отразеното в протокола за химическа експертиза за определяне
концентрация на алкохол в кръвта, а не както е посочено в обстоятелствената
част на НП – 0.93 промила, каквото е била концентрацията според установеното с
техническото средство дрегер. Няма съмнение, че меродавна в такива случаи е
концентрацията на алкохол установена посредством изследването на кръвната
проба, а не показанията на техническото средство.
В крайна сметка водещото е това, че концентрацията на алкохол е била
установена в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. на
МЗ, МВР и МП. При това положение, както се каза и по-горе, правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата прана
норма предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, като гласи буквално:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух:
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.”.
7
С оглед на всичко казано до тук и щом е категорично доказано, че
жалбоподателят е управлявал в концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5
промила, а именно 0.66 промила, то настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП е обосновано и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Не може да се сподели възражението в писмените бележки на
пълномощника на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения, което са аргументира с това, че било вменено нарушение по чл.5
ал.3, т.1 от ЗДП, която норма забранявала на водачите да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тя съдържала две
форми на изпълнително деяние и можела да се осъществи по една от двете или и
по двете, т.к. изразът „и/или“ сочел, че е възможно да бъде нарушена ако се
управлява ППС след употреба на алкохол над цитираната гранична стойност
и/или след употреба на наркотици, но от НП не ставало ясно, коя хипотеза била
относима за жалбоподателя, което пък накърнявало правото му на защита. На
това възражение следва само да се отговори, че в НП е налице единство между
дадената от АНО цифрова /чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП/
и словесна квалификация на вмененото административно нарушение, а
последната недвусмислено сочи и указва на жалбоподателя, че е санкциониран,
т.к. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително, т.е. 0.66 на хиляда, като въобще не може да има
съмнение, че му е вменено и управление след употреба на наркотици.
При определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от
право да се управлява МПС, наказващият орган се съобразил с изискванията на
чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
наложил законосъобразно наказанията на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП в
абсолютно установения от закона размер, за което съображения се изложиха по-
горе и с което несъмнено ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН. Доколкото
наказанията са абсолютно установени по размер, то е невъзможно да се обсъжда
тяхното намаляване.
Случая не може да се определи и като маловажен, макар да е установено по
делото, че Т. е маневрирал с буса на улицата пред дома си и то на кратки
разстояния. Шофирането е една високорискова дейност, а като я е осъществявал
8
след употреба на алкохол, Т. е бил потенциална опасност за живота и здравето на
всички останали участници в движението, включително и преминаващи
пешеходци покрай маневриращия микробус. Не следва да се забравя и казаното
от св.Л., че още около 17:10 ч – 17:15 часа Т. е направил неадекватна маневра с
буса си като се засили към неговата кола, с която той излизал от къщата на
улицата пред дома си, но успял да спре.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя,
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде
удовлетворено.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0340-001648 от 30.12.2020 година на
началника на РУМВР-Септември, с което на АЛ. ХР. Т. от гр.Септември,
обл. Пазарджишка, ЕГН ********** основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във
вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9