гр.Русе, 30.09.2020 г.
Русенският районен съд... X наказателен състав....... в публично
заседание на седми август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора........ като разгледа докладваното от съдията АНД №
744 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Русе лоджистик ООД със седалище гр.Русе, против НП № 38- 0000455 от 27.03.2020 г. на Директор РД „АА” Русе, с което за административно нарушение по чл.7а ал. ІІ пр. 3 от Закон за автомобилните превози, на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАвПр, е наложено одминистративно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона, като се развиват съображения, че се касае до маловажен случай.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.03.2020 г., в гр.Русе, от ОО „Автомобилна администрация” била извършена комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие.Към този момент. св.А.К.- инспектор, установил, че Русе лоджистик ООД притежава лиценз за международен обществен превоз на товари за чужда сметка и срещу възнаграждение.При проверката било прието, че дружеството е осъществило административно нарушение, квалифицирани съответно по чл.7а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр, тъй като е допуснало осъществяване на превоз на товар с водач А. А. А. с ЕГН **********, без да отговаря на изискванията за квалификация на водач и изискванията за психологическа годност. От справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, било установено, че Алиев не притежава Удостоверение за психологическа годност за периода 26.08.2019 г.- 13.10.2019 г.При тези обстоятелства по отношение на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 271874/09.03.2020 г., който бил предявен и връчен на представляващ.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административни наказание- глоба в размер на 3000 лв.,на основание чл.96 г ал.І пр.2 от ЗАвПр.В производството пред въззивната инстанция се възразява по законосъобразността на НП, като се твърди, че не са установени безспорно фактите, въз основа на които са направени изводи за наличие на нарушение.Развиват се съображения и за неправилно приложение на закона, като се твърди, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 271874 от 09.03.2020 г., копия от пътни листи и тахографски листи, пълномощно, справка от регистъра за психологически изследвания на водачите, справка за нарушител, констативен протокол за извършена проверка, показанията на св.К., които следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като кореспондират в пълна степен със съвкупния доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице. притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както акта за нарушение, така и обжалваното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са издадени при спазване на процесуалните правила. Възраженията за липса на разследване на фактите не са основателни.На първо място, видно от доказателствата по делото, липсва какъвто и да било спор по фактите в производството пред първата инстанция.Обстоятелствата са установени по документи, в хода на комплексна проверка, извършена на последващ етап, а не към датата на осъществяване на съответния превоз, за който се твърди, че е допуснато нарушение.Ако от страна на жалбоподателя бяха заявени възражения, то наказващият орган безспорно е следвало да установи спорните обстоятелства, включително да извърши разследане.Доколкото никакви доводи не са противопоставени нито към момента на проверката, нито към датата на съставяне на акта, съдът намира, че тезата на пълномощника, развита във въззивната фака, е израз на единствено на защитна линия.
По същество извършването на административното нарушение е правилно установено и доказано.
Според разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г., при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Според чл.7 а ал.ІІ от ЗАвПр лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.ІІІ и чл.126 ал.1 от този закон и чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Установените по делото факти сочат на нарушаване на изискванията по наредбата, която се явява акт по приложение на ЗДвП, с което се нарушава и ЗАвПр.
Наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано по вид и размер, доколкото разпоредбата на чл.96 г от ЗАвПр предвижда глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв. за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Няма основания за изменение на постановлението и в санкционната му част, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло като обосновано и законосъобразно. Искането за определяне на случая като маловажен не е основателно.За да достигне до такъв извод, съдът следва да констатира, че конкретното нарушение поради своята малозначителност не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна.Няма факти, които да определят такова заключение.Касае се до случай на административно нарушение в сферата на дейност, която е обществено значима- транспорт и подробно регламентирана- от съображения за сигурност.Последващото елиминиране на неблагоприятните последици от нарушението не може да се определи като обстоятелство, сочещо на малозначителност, защото то е изцяло в интерес на жалбоподателя и конкретния водач, за които е стояла заплахата да бъдат повторно наказани и ограничени в дейността си.Мотивиран така и на основаниечл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38- 0000455/27.03.2020 г. на Директор РД „АА" Русе, с което на Русе лоджистик ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.”Трети март” 46, за административно нарушение по чл.7а ал. ІІ пр. 3 от Закон за автомобилните превози, на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: