Решение по дело №375/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 232
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20191630200375
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 232 / 6.6.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 06.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана …..........................четвърти наказателен състав в публично заседание на 20 май.........…….…………………………….

през две хиляди и деветнадесета година..……....……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Т.Владинова..............................................и в присъствието на прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Николова.……..…................................................АНД 375 по описа за 2019г.……………..…...............и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 12-001041/ 12.02.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Б. ООД София със седалище и адрес на управление град София, представлявано от управителя Т. Т. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.

          Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани не изпращат представител.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

         Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На жалбоподателя е съставен АУАН за това, че че при извършена проверка на място на 11.01.2019 г. в 10.30 часа и на  xxxx  .01.2019 г. по документи по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана в цех за преработка на месо, находящ се в гр.Монтана, ул.” Н.В.” №  xxxx  , обект за охрана на „Б.” ООД - София се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Т. Т. Т. е допуснало лицето Д. К. П. да работи, като охранител и да полага повече от 12 часа работна смяна. Същият е постъпил на 10.01.2019 г. в 19.00 часа - нощна смяна до 07.00 часа на 11.01.2019 г., след което е продължил в дежурството до проверката, за което е попълнил и декларация. Положил е труд повече от 12 часа, поради ограничения брой работници. С това е нарушена разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ.

              Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление от наказващият орган.

    При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на  xxxx  .01.2019 г., предявен е на представител на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише обяснения или възражения, ако има такива.

Към момента на предявяване на АУАН административно наказаното дружество, чрез представителя си Д. И., след като се е запознал с АУАН е подписал същия, без да направи никакви възражения или обяснения. Дружеството не се е възползвало от правото си в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако има такива.

Нормата на чл.142, ал.4 от КТ гласи, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1- час над намаленото им работно време. Така тълкувана нормата води до извод, че касае продължителността на работната смяна. Работната смяна предвид нормите на чл. 151 ал.2 от КТ и §1 т.11 от ДР на КТ включва освен работното време и почивките пр чл.151 ал.1 от КТ, когато такива са осигурени от работодателя. От събраните по делото писмени доказателства, а именно графиците за работа за съответните месеци е видно, че цитираното в АУАН и НП лице е полагало много повече от 12 часа, а именно полагало е по 24 часови дежурства. Нормата на чл.142 ал.4 от КТ не позволява продължителност на работната смяна повече от 12 часа и след като реално тя е била повече от 12 часа, то така съставения график, представен на място в обекта за разпределение на работното време през месец януари 2019 г. работодателя е нарушавал правото на работниците по чл. 152 от КТ за непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа - продължителността на тази почивка, за разлика от седмичната почивка /чл.153 ал.2 от КТ/ е еднаква и при двата начина за отчитане на работното време /подневно или сумирано/. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателсва, разпит на свидетели, чийто показания съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви.

В случаят правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 500 лв, който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Още повече, че за да бъде определено едно нарушение, като маловажно съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, то следва същото да бъде отстранено веднага. В конкретния случай нарушението и извършено и няма как да бъде отстранено веднага, за да може да бъде приложена привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ,  в каквато насока се прави искане в жалбата.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001041/ 12.02.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Б. ООД София със седалище и адрес на управление град София, представлявано от управителя Т. Т. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: