Р Е
Ш Е Н
И E
№ 294 29.07.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Първи въззивен граждански състав
На трети юли Две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Р* Р**
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.дело № 385 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 68 от 01.04.2019 год., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2016 год., Районен съд – Харманли отхвърлил предявените от ищцата М.И.Т. *** против ответника „Би Ей Пи Еф” ЕООД, със седалище и адрес на управление обл. Хасково, общ. Х*, с.С***, ул. „Д*** Г****” №21, представлявано от управителя Д** К* И*, обективно съединени, при условията на кумулативност, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал. 2 от ЗЗД и по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника „Би Ей Пи Еф” ЕООД, че ищцата М.И.Т. не дължи сумата от 22 597,86 лв., представляваща дължима годишна наемна цена и сумата от 1 581,86лв., представляваща неустойка за периода 11.02.2016г. - 24.02.2016г., дължими по договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите peг. № 459/04.03.2015г. на нотариус Н* Т*, peг. № 078 на НК, като неоснователни. С решението ищцата М.И.Т., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, е осъдена да заплати на ответника „Би Ей Пи Еф” ЕООД разноските по делото в размер на общо 2 350 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М.И.Т., която чрез пълномощника си адв. Г. го обжалва в срок, с оплакване за неправилност, незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения касаещи процесуалните действия на съда във връзка с установяване на фактическата обстановка по делото и анализа на представените от страните доказателства по делото. С въззивната жалба се поддържа становището, че процесният договор бил за наем на земеделска земя, със срок 1 стопанска година. Неправилен бил изводът на районния съд, че процесният договор уреждал вече възникнали, считано от 01.10.2014г. наемни отношения, уредени договорно в последствие със сключването на договора за наем от 04.03.2015г., а напротив – процесният договор не можел да има ретроактивно дейстие, а действителната воля на страните била договорът да бъде сключен за бъдещата стопанска 2015/2016 година. Несъстоятелна и противоречаща на валидните и допустими доказателства (само писмените такива по делото в случая) била тезата на районния съд, че с процесния договор страните били уредили вече възникнали между тях облигационни отношения, сключени в устна форма и датиращи от 01.10.2014г. Съдът не бил обсъдил и действителната воля на страните относно срока на действие на договора, като при преценката на този елемент от договора, като недопустими, не следвало да се обсъждат свидетелски показания, както и заключението на вещото лице. Недопустимо било да се установява със свидетелски показания наличието на устен договор за наем на земеделски земи, сключен с начална дата от 01.10.2014г. за период от 1 година, чиято стойност била 23 647,86 лв. Липсвала законова разпоредба, уреждаща възможност договорът за наем за има ретроактивно действие, като единствено такава възможност била уредена при договора за спогодба, с който страните уреждали вече възникнали техни отношения и прекратявали спор. Т.е. изводът на съда за ретроактивно действие на договора противоречал явно и пряко на материалния закон. Обосновават се доводи, че срокът на договора, сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, бил сключен за стопанската 2015/2016 година, която § 2, т.3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година“ било времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следвашата. Неправилни били още изводите на съда относно липсата на неизпълнение на договора за наем от страна на дружеството-ответник, в качеството му на наемодател по процесния договор. Необоснован бил доводът на районния съд за доказано ползване на всички земеделски земи, предмет на договора за наем и че липсват доказателства, че част от тези имоти не били ползвани от ищцата. Районният съд бил нарушил още правилата за доказателствената тежест вменявайки задължение на ищцата да доказва неизпълнение на ответната страна по договора за наем. Районният съд не бил обсъдил и въведения с исковата молба довод, че ответникът бил нарушил задължението си по чл. 8 от договора да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя за целия срок на договора и да не предприема нито фактически, нито юридически действия, накърняващи правата на наемателя. Атакува се и решението по отношение на акцесорния иск за неустойка, като се поддържа становището, изложено в още исковата молба, за нейната нищожност. Прави се искане въззвната инстанция да отмени обжалваното решение на РС Харманли и вместо него постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявената искова претенция. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Би Ей Пи Еф” ЕООД, чрез
упълномощения адв. К., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се
излагат съображения за нейната неоснователност. Моли въззвната инстанция да
потвърди обжалваното решение. Претендират се и направените пред въззивната
инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция доказателствени
искания не са правени и нови доказателства не са събирани.
Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 271, вр. чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба, в очертания от исковата молба предмет на делото. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от активно легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищцата
мотивирала исковата си молба с твърдения, че на
04.03.2015г. между страните бил сключен договор за наем на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № 459/04.03.2015г. на нотариус Н** Т**,
рег. № 078 НК, по силата на който ответното дружество се било задължило да
предостави на ищцата за временно и възмездно ползва описаните в договора
земеделски земи в землището на с. Сл**, общ. Х* и землището на с. Б* и*, общ. Х**.
В договора било записано, че се сключва за срок от една година, „считано от
днес, т.е. до 30.09.2015г.“, като действителната воля на страните била да
уговорят срок на договора до края на бъдещата стопанска година 2015/2016г.,
т.е. до 30.09.2016г., което представлявало техническа грешка, тъй като
договорът не можел да има ретроактивно действие. Твърди се, че имотите не
можели да бъдат използвани съобразно предназначението по договора – за
едногодишни зърнени и технически култури, като една част била предназначена за
пасища, а друга част била необработваема и неизползваема, тъй като била
залесена с дървета и храсти. От друга страна, имотите били предоставени за
ползване на трети лица под наем, което представлявало неизпълнение на
задължението на ответника да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на
имотите от ищцата Т.. Така ищцата не могла да ги регистрира и да ги заяви като
ползвател в ОбСЗ – Харманли, съответно да ползва субсидии за тяхното
обработване. Не било осигурено и спокойно и безпрепятствено ползване и на друга
част от земеделски земи, които ищцата имала право да ползва по силата на
процесния договор, както и на
Споразумение вх. № 16/30.08.2015г. на масиви за ползване на земеделски земи по
чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г. за землище на с. С**, ЕКАТТЕ
67101, общ. Х*, бол. Х**, а именно имоти с обща площ от 48,900 дка, находящи се
в землището на с. С*. Макар и да не били заявени и регистрирани за ползване на
правно основание от други трети лица и да били регистрирани от ищцата Т. в ОбСЗ
– Харманли, фактически били обработвани и използвани от пълномощника на
ответното дружество – Р** Г.К., който събирал и получавал добивите от
земеделска продукция от тези земи. В исковата молба се твърди още, че ответното
дружество от самото начало на действието на договора било в неизпълнение са
своите договори задължения, поради което на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД ищцата
имала право да задържи изпълнението на насрещното си задължение, изразяващо се
в заплащане на уговорената наемна цена, както и имала право да развали
договора, както и да иска обезщетение за причинените й вреди. На 11.02.2016г.
пълномощникът на ищцата Т. – Ц* Т* П*бил получил по електронна поща писмо от Д**
К* И*, в което бил прикачен файл – покана, която предстояла да бъде връчена
нотариално. С поканата ответното дружество предявявало претенции, че ищцата
била в забава на дължимата годишна наемна цена по договора в размер на
23 647,86 лв., както и дължала неустойка забава в размер на 0,5 % за всеки
ден забава, считано от 11.02.2016г. Претендирало се още ищцата да върне
държането върху имотите не по-късно от 17.02.2016г. На 18.02.2016г., чрез
пълномощните си, ищцата била изпратила нотариална покана с рег. № 304, том I, № 11 от 18.02.2016г. на нотариус Н* Т** до ответника, с
която твърдяла неоснователност на претенциите на ответника и отправила
предупреждение, че ще счита договора за развален, ако дружеството не
преустанови нарушенията на договора в посочен в нея в срок, както и ще че
предяви по съдебен ред правото си на обезщетение за вреди, включително и такива
поради предприемането на неоснователни действия по съдебен ред, връчен на
19.02.2016г. на пълномощника на дружеството – Р* Г.К.. На 18.02.2016г. на
ищцата Т. била връчена посочената в електронното писмо на ответника „Би Ей Пи
Еф“ ЕООД нотариална покана с рег. № 249, том I,
№ 8 на нотариус Н* Т**. На 25.02.2016г. ответното дружество било подало до РС –
Хасково заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
процесния договор с нотариална заверка на подписите. Релевирано е възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, евентуално за бъде намалена поради
прекомерност. Претендира се, че ищцата не дължала сумите, а договорът бил
развален след изтичането на предоставения с нотариалната покана срок, изпратена
до ответното дружество, тъй като последното не било преустановило нарушенията
на договора. Претендира съда да приеме за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата на дължи на „Би Ей Пи Еф“ ЕООД сумата в размер на
22 597,86 лв. – наемна цена и 1 581,86 лв. – неустойка за периода от
11.02. – 24.02.2016г.
Ответникът „Би Ей Пи Еф“ ЕООД, чрез упълномощения адв. Гунчева,
оспорил като неоснователна исковата молба. В отговора се твърди, че началото на
договора било на 01.10.2014г., като сключването му в писмена форма било станало
на 15.03.2015г. и договорът касаел периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.
За да постанови атакуваното от
въззивницата решение, съставът на районния съд е приел, че процесният договор
има характер на договор за наем, сключен за една година – до 30.09.2015г.,
както било посочено в него, като договорът уреждал отношенията между страните,
възникнали на 01.10.2014г. Районният съд приел за доказано, от една страна,
ползването от страна на ищцата, в качеството й на наемател на земеделските
земи, а от друга приел, че ответникът „Би Ей
Пи Еф“ ЕООД има качеството на изправна страна
по договора. Падежът на задължението за заплащане на наемната цена по
договора бил настъпил на 10.02.2016г., поради което приел за дължима процесната
сума от 22 597,96 лв. и отхвърлил главния иск. Като неоснователен съдът
отхвърлил и акцесорния иск за недължимост на сумата в размер на 1 581,86
лв. – договорна неустойка. Съдът изложил и пространни доводи, че не е налице
нищожност на неустоечната клауза.
По делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Безспорно установено е, че страните по делото са обвързани във валидно облигационно правоотношение, обективирано в договор за наем на земеделска земя от 04.03.2015г. по силата на който наемодателят „Би Ей Пи Еф“ ЕООД предоставил на наемателя М.И.Т. за временно и възмездно ползване 73 броя ниви, находящи се в землището на с. С*, общ. Х* , с площ от общо 782,162 дка, както и 2 бр. ниви, находящи се в землището на с. Б* и*, общ. Х*, с площ от общо 6,100 дка, всички описани в договора в табличен вид. Договорът е сключен за срок от 1 година, до 30.09.2015г. Уговорен е още падеж на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена в размер на 23 647,86 лв. – 10.02.2016г. /арг. чл. 5 от Договора/. Чл. 19 от Договора пък представлява клауза за неустойка, която да намери приложение при изпадане в забава от страна на наемателя по отношение на задължението си за заплащане на наемната цена по договора, според която наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден за всеки ден забава. От писмо на ДФЗ от 28.10.2016г. е видно, че ищцата Т. е получила субсидии за кампании 2014 и 2015 г., като в писмото в табличен вид са посочени заявените от ищцата парцели за кампания 2015г.
Установено е
още, че изпратената от ответното дружество нотариална
покана с рег. № 249, том I, № 8 на нотариус Н* Т* е връчена на
ищцата на 18.02.2016г., с която се претендират сумата в размер на
22 597,86 лв. – година наемна цена по договора и неустойка за забава в
размер на 0,5 % за всеки ден забава, считано от 11.02.2016г. С поканата се
претендира връщане на държането върху нивите.
По ч.гр.д. № 378/2016г., по описа на Районен съд – Хасково,
са издадени Заповед № 171/29.02.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „Би Ей Пи Еф“ ЕООД срещу М.И.Т.
за сумата в размер 22 597,86 лв. – главница по договор за наем на
земеделска земя и 1 581,86 лв. – неустойка за периода от 11.02.2016г. до
24.02.2016г., както и изпълнителен лист от същата дата.
От назначената в хода на първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, чието заключение въззивната инстанция също
кредитира като компетентно и обективно, е установено, че земеделските земи,
предмет на процесния договор за наем от 04.03.2015 год., които са декларирани в
Общинска служба Земеделие със заявление по чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ,
за ползване за стопанската 2014/2015 г. са с обща площ от 237,029 дка.
Останалите заявени имоти с обща площ 551,734 дка не са включени в договора. От
тях имоти с обща площ 535,234 дка са по споразумение от 30.08.2015г., а
останалите имоти с обща площ 16,500 дка са заявени на основание други договори
за наем. За стопанската 2014/2015 г. не е представено споразумение за
разпределяне ползването на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за
землището на с.С*, община Х* между ползватели. Установено е още, че ищцата М.И.Т.
е бенефициент по схемите и мерките за директни плащания за кампании 2012-2016 с
уникален регистрационен номер 573520. Очертанието на заявените земеделски земи
се извършва не по кадастрални номера на имотите, а върху цифрова ортофотокарта
в общинските служби по местонахождение на земите и те представляват блокове на
земеделско стопанство и земеделски парцели (БЗС и ЗП). Заявяването се извършва
пред общинските служби по местонахождение на имотите всяка година за
съответната кампания. Според експерта за кампания 2014г. в
ДФ Земеделие в землището на с.С* са заявени имоти с обща площ 644,67671 дка, за
подпомагане 49,73 ха, от общо 100,20 ха, от които предмет на договора от
04.03.2015 г. са имоти с обща площ 143,690 дка. Оторизираните субсидии на
бенефициента М.И.Т. за кампания 2014 са както следва:по Схемата за единно
плащане на площ (СЕПП) - 25 963,63 лв., при стойност на субсидията 300,96 лв./ха;
по Схемата за преразпределително плащане (СПП) - 3 987 лв., при стойност на
субсидията е 132,90 лв./ха; по Схемата за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания
(ЗДП) - 6 683,59 лв., при стойност на субсидията е 136,18 лв./ха. Вещото лице
сочи в експертизата си още, че земеделските земи, предмет на Договора от
04.03.2015 год., които са декларирани в Общинска служба земеделие със заявление
по чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ, за ползване за стопанската 2015/2016 г.
са с обща площ 619,230 дка. Останалите заявени имоти с обща площ 233,766 дка не
са включени в цитирания договор. От тях имоти с обща площ 9,200 дка са по
споразумението от 30.08.2015г. Останалите имоти с обща площ 224,566 дка са
заявени на основание други договори за наем. Ползването на
земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. за
землището на с.С*, община Х* между ползвателите е разпределено със споразумение
от 30.08.2015г., в което е участвала и ищцата, за което удостоверила с подписа
си. Размерът на приетата арендувана/наета земя, собственост на ответника „Би Ей
Пи Еф" ЕООД, която е разпределена на М.И.Т. е 22,301 дка от площта на
земеделските земи, за които няма сключени договори. По споразумение имоти,
собственост на „Би Ей Пи Еф" ЕООД, за ползване на М.И.Т. са разпределени
общо 39 имота, с обща площ по споразумение 178.735 дка и с обща площ по
договора 156.434 дка. Експертът посочва още, че за кампания 2015 в ДФ Земеделие
са заявени имоти с обща площ от 786,54429 дка, за подпомагане 75,71 ха., от
които предмет на договора от 04.03.2015 г. са имоти с обща площ 235,873 дка.
Оторизираните субсидии на бенефициента М.И.Т. за кампания 2015 са, както
следва: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 12 408,57 лв., при
стойност на субсидията 163,89 лв./ха; по Схемата за преразпределително плащане
(СПП) - 4 524,30 лв., при стойност на субсидията е 150,81 лв./ха.; по Схемата
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 9 630,71 лв., при стойност на
субсидията е 127,21 лв./ха; по Мярка 10, направление „Контрол на почвената
ерозия" - 46 643,19 лв., при стойност на субсидията е 616,08 лв./ха.
При изложената
фактология, настоящият състав на въззивната инстанция споделя виждането за
допустимостта на предявения от ищцата Т. иск, макар и подаден преди връчването
на поканата за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от
иска в хипотезата, когато не са установени спорните по заповедното производство
вземания.
На първо място, въззивният съд споделя доводите на контролираната инстанция, че вземанията на ответника „Би Ей Пи Еф“ ЕООД произтичат от договор за наем на земеделска земя от 04.03.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 459/04.03.2015г. на нотариус Н** Т**а, рег. № 078 НК, като договорните отношения между страните са възникнали на 01.10.2014г. Прилагайки систематическото и логическото тълкуване на договорните клаузи, следва да се установи действителната воля на страните на база уговореното, като клаузите следва да бъдат тълкувани във връзка едни с други, а не всяка уговорка да бъде тълкувана отделно и изолирано. Безспорно е, че в чл. 3 от договора страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от 1 година, „считано от днес, т.е. до 30.09.2015г.“. Налице е пълно съответствие между цифровото изражение на посочената дата и нейната формулировка с думи, поради което не може да бъде споделено застъпеното от процесуалния представител на ищцата становище за техническа грешка. В тази връзка, следва да се отбележи, че законът не въвежда изисквания за форма за действителност на договора за наем. Договорът за наем е от категорията на консенсуалните и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно съществените елементи от него. В настоящия случай страните на 01.10.2014г. са сключили в устна форма настоящия договор, като законът не поставя пречка по-късно договорът да бъде обективиран в писмено споразумение, т.е. началната дата на изпълнение на договора да предхожда писмения договор и изпълнението му да започне преди самото му обективиране в писмено споразумение. Следва да се допълни още, че нотариалната заверка на договор за наем не е елемент от фактическия му състав. Поради изложеното не може да бъде споделено застъпеното във въззивната жалба виждане, че по този начин се придава обратно действие на договора. Напротив, началната дата на изпълнението и сключването на процесния договор предхождат обективирането му в писмено съглашение. За пълнота на изложението, следва още да се допълни, че законът не въвежда ограничение, по волята на страните по един договор, в него бъде уговорено обратно действие, като такова е и трайно застъпеното в практиката становище. Безспорно при логическото тълкуване на чл. 3 от Договора от 04.03.2015г. се установява, че същият е за срок от 1 година, който срок изтича на 30.09.2015г., както е посочено в него цифром и словом. При анализа на нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, регламентираща сроковете, уговорената дата, на която да изтече срока на договора, обуславя единствения възможен извод, до който е стигнал и районния съд, а именно че страните са сключили настоящия договор именно на 01.10.2014г., в устна форма. Декларирането от страна на ищцата-наемател на земи в заявление, подадено пред ОСЗ – Харманли по реда на 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г. се явява, според въззвината инстанция, ирелевантно обстоятелство за срока на договора. Съдът не споделя и виждането на ищцата, че настоящият договор бил сключен за стопанската 2015/2016г. Тълкуването на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД, от уговореното между страните, не може да бъде направен такъв извод, макар и уговореният в договора срок да припокрива частично времето за една „стопанска година“ по смисъла на ЗАЗ.
На следващо
място, при ангажираните от страните доказателства, които са категорични и
еднопосочни, въззивният съд споделя крайните изводи на първата инстанция за
доказано ползване от страна на ищцата, в качеството й на наемател, на нивите,
предмет на процесния договор. При анализа на доказателствената маса се установиха
получени от ищцата парични субсидии за кампании 2014 и 2015г., както и
посредством съдебно-техническата експертиза, че земеделските земи,
предмет на договора за наем от 04.03.2015 год., декларирани в Общинска служба Земеделие
със заявление по чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ за ползване за стопанската
2014/2015 г. са с обща площ 237,029 дка, както и че за кампания 2014г. в ДФ
Земеделие в землището на с.С* са заявени имоти с обща площ 644,67671 дка, от
които предмет на процесния договор – са имоти с обща площ 143,690 дка. За да
достигне до извода си, районният съд кредитирал и ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпита на св. Я* М*а и Р* К..
Съдът не приема и изложените на ищцата доводи за неизпълнение на
задълженията на ответното дружество изразяващи се в предаване на нивите в
състояние, отговарящо на ползването му по договора, осигуряване на спокойно и
безпрепятствено ползване на нивите, да не предприема действия накърняващи правата
на наемателката, както и задълженията си по чл. 18 от договора. На практика,
въведените в исковата молба доводи в тази насока се подкрепят единствено от
показанията на разпитания св. Ц* П* – син на ищцата. Тези гласни доказателства
не кореспондират с останалите ангажирани от страните доказателства, а и предвид
родствената връзка между свидетеля и ищцата по делото, същият има интерес от
изхода на спора, поради което показанията му не следва да бъдат кредитирани.
При тези обстоятелства, районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи. В тази връзка, следва да се допълни още, че при така установените
обстоятелства, отправеното от ищцата волеизявление за разваляне на договора не
е било годно да породи правни действия, тъй като към момента на изпращане на
ищцата до ответника нотариална покана с
рег. № 304, том I, № 11 от 18.02.2016г. на нотариус Н*
Т*, договорът между страните е бил прекратен поради изтичане на уговорения в
него срок.
Съгласно чл. 5 от договора, падежът на задължението на наемателката за
заплащане на годишната наемна цена е 10.02.2016г. и поради гореизложените
съображения настоящият състав намира за доказано по основание и размер
вземането на ответното дружество за наемна цена, дължима по процесния договор в
размер на 22 597,86 лв., чиято изискуемост е настъпила на 11.02.2016г.
Тези съображения обуславят извода за неоснователност и недоказаност на
предявения от ищцата иск, до каквито изводи стигнал и районния съд, поради
което законосъобразно отхвърлил иска.
Досежно акцесорната установителна претенция за сумата в размер на 1 581,86 лв., представляваща дължима неустойка за периода от 11.02 – 24.02.2016г., съдът следва най-напред да разгледа възражението за нищожност на клаузата за неустойка. Клаузата за неустойка е проявление на залегналия в ЗЗД принцип на свободата на договаряне и автономията на волята /агр. чл. 9 от същия закон/, като съдържанието на клаузата за неустойка не може да противоречи нито на повелителни правни норми, нито на добрите нрави.
Неустойката е правен институт, който има обезщетителна функция и поражда задължение за неизправната страна да заплати обезщетение за вредите от неизпълнение на договорни задължения в предварително уговорен между страните размер, без да е нужно изправната страна да доказва размера на вредите. Видно от уговорките между страните, в договора е включена неустоечна клауза, която да намери приложение, когато наемателят изпадне в забава по отношение на задължението си за заплащане на наемната цена по договора, според която наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден за всеки ден забава /чл. 19 от Договора/.
За да се породи вземането за неустойка е необходимо в настоящия случай да е налице следният фактически състав: валидно сключено договорно наемно правоотношение; наемодателят да е изправна страна по договора; неизпълнение на договорно задължение от страна на наемателя по заплащане на наемната цена; настъпил падеж и уговорена между страните клауза за неустойка. Съдът намира, че фактическият състав е налице, като по главния иск подробно и мотивирано са обсъдени първите четири елемента, поради което следва да пристъпи към обсъждане на клаузата за неустойка и да се произнесе по въпроса за нищожността на същата клауза, съобразявайки установената практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Съобразно залегналите в ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК по т.д. № 1/2009г. задължителни указания, нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена в размер извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършила към момента на сключване на договора, в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства. Добрите нрави са неписани морални норми с правно значение, чието нарушаване има за последица най-тежкия порок в договорното право, а именно – нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че уговорената в чл. 19 от Договора неустойка в размер на 0,5 % на ден за всеки ден забава не съответства на очакваните вреди от неизпълнението на наемателя задължение по заплащане на наемната цена и противоречи на нейната обезпечителна фукнция. Така уговорена, същата има единствено санкционна функция и създава условия за неоснователното обогатяване на наемодателя, поради което същата противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Не може да бъде споделено виждането на районния съд, че претендираният от наемодателя размер на неустойката не надвишава нито размера на законната лихва, нито размера на наемната цена по договора. Напротив, на годишна база така уговорената неустойка надвишава над 18 пъти законната лихва и в размер почти два пъти по-голям от главницата, т.е. наемната цена.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира клаузата за неустойка за нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което обжалваното решение в тази му част следва да се отмени, а акцесорният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД като основателен да се уважи.
Предвид изхода на делото и поради частичната основателност на въззивната жалба, решението на РС – Харманли следва да се отмени и в частта му за разноските, като на основание чл. 78 от ГПК се съобрази основателността на акцесорния иск.
В този смисъл съдът счита, че на въззивницата и ищца в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски съобразно уважения акцесорен иск. Направените разноски от въззивницата в хода на производството по делото /първоинстанционно и въззивно такова/, съобразно представените списъци на разноски по чл. 80 ГПК, възлизат общо на сумата в размер на 3 650 лв., от които 967,20 лв. за държавна такса за образуване на дело и 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение – за първоинстанционното производство и 483,60 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение – за въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на въззиваемото дружество следва да се възложат разноски за двете инстанции в размер на 238,84 лв., който размер съответства на уважената част от предявените от ищцата обективно съединени искови претенции.
От друга страна на въззивамата страна и ответно дружество в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски съобразно отхвърления главен иск. Направените разноски от въззвиваемото дружество хода на производството по делото /първоинстанционно и въззивно такова/, съобразно представените списъци на разноски по чл. 80 ГПК, възлизат общо на сумата в размер на 3 700 лв., от които 550 лв. – депозит за вещо лице и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение – за първоинстанционното производство и 1 350 лв. за адвокатско възнаграждение – за въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивницата следва да се възложат разноски за двете инстанции в размер на 3 457,94 лв., който размер съответства на отхвърлената част от предявените от ищцата обективно съединени искови претенции.
Изложените по-горе съображения водят до извода на въззивната инстанция, че обжалваното решение на първоинстанционния съд, в останалата му част, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 68/01.04.2019
год., постановено от Районен съд – Харманли по гр.д. № 246 по описа за 2016
год. в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск за признаване за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД по отношение на „Би Ей Пи Еф” ЕООД, че ищцата М.И.Т. не дължи сумата в размер 1 581,86лв.,
представляваща неустойка за периода 11.ІІ.2016г. - 24.ІІ.2016г., дължима по
договор за наем за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
peг. №459/04.ІІІ.2015г. на нотариус Н* Т*, peг. №078 на НК, вместо което постановява:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, по отношение на „Би
Ей Пи Еф” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Х*, общ.
Х*, с.С*, ул. „Д* Г*” №21, представлявано от Д** К* И*, че М.И.Т.,с ЕГН **********,***, не му дължи сумата в размер 1 581,86лв., представляваща
неустойка за периода 11.ІІ.2016г. - 24.ІІ.2016г., дължима по договор за наем за
наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите peг.
№459/04.ІІІ.2015г. на нотариус Н* Т*, peг. №078 на НК.
ОТМЕНЯ
Решение № 68/01.04.2019
год., постановено от Районен съд - Харманли по гр.д. № 246 по описа за 2016
год. в частта, в която, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, М.И.Т., с ЕГН
********** *** е осъдена да заплати на „Би Ей Пи Еф” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление обл. Х**, общ. Х*, с.С*, ул. „Д* Г*” №*,
представлявано от Д** К* И* разноските по делото в размер на общо 2 350 лв. за
адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице, вместо което постановява:
ОСЪЖДА М.И.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на „Би
Ей Пи Еф” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Х*, общ.
Х*, с.С*, ул. „Д* Г*” №**, представлявано от Д** К* И*, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 3 457,94 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното и въззивното производство, който размер
съответства на отхвърлената част от предявените от ищцата обективно съединени
искови претенции.
ОСЪЖДА „Би Ей Пи Еф” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление обл. Х**, общ. Х*, с.С*, ул. „Д*
Г*” №*, представлявано от Д** К* И* да заплати на М.И.Т., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 238,84 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното и въззивното производство, който размер съответства
на уважената част от предявените от ищцата обективно съединени искови претенции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/01.04.2019 год., постановено от Районен съд - Харманли по гр.д. № 246 по описа за 2016 год. в останалата обжалвана част .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.