Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 168
гр. Сливен, 27. 10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 162 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция
/ОД/ на МВР– Сливен, подадена против Решение № 260217 от 28.07.2021 г.,
постановено по АНД № 243 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
С обжалваното решение е отменен Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 4149018 на ОДМВР Сливен, с който на М.Д.П., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева, и е осъдена ОД на МВР
Сливен да заплати на М.Д.П. разноски в размер на 300 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че
решението на Районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Позовава
се на разпоредбите на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Излага съображения, че Районният
съд неправилно е отменил процесният електронен фиш /ЕФ/. Моли решението на
Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да
бъде потвърден като законосъобразен процесният ЕФ.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на съдебното решение,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че насрещната страна
претендира присъждане на такова.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание. Оспорва касационната жалба. Поддържа писмения
отговор по касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно. Излага
съображения, че: е наказателно неотговорен; административнонаказващият орган е
следвало да изпрати ЕФ на собственика на МПС, който по реда на чл. 189, ал. 5,
изр. 2 от ЗДвП да посочи кое е третото лице, на което е предоставил
фактическото владеене на автомобила; посочването в талона на автомобила на
трето лице като водач е извършено само по искане на собственика на автомобила в
производство, в което третото лице не участва. Моли решението на Районния съд
да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
За да отмени обжалваният ЕФ като незаконосъобразен,
Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено нарушение
по ЗДвП, тъй като заснетият с автоматизирано техническо средство автомобил с
Рег. № ******** е управляван с по-висока скорост от разрешената, но е счел за
установено, че нарушението е извършено от собственика на автомобила Д. Ч.,
поради което наказващият орган е следвало да ангажира отговорността на
извършителя на нарушението Ч., а не на жалбоподателя П..
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е
неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 09.11.2020 г. в 15:18 часа в област Сливен, по път II-53 км. 131, разклон за
с. Камен, при въведено ограничение на
скоростта до 60 км/ч с пътен знак В-26 за движение извън населено място, се е
движил автомобил с Рег. № ********, с установена скорост 81 км/ч, собственост
на Д. Ч. Ж. и с вписан в свидетелството за регистрация ползвател - ответника по
касационната жалба М.Д.П.. Нарушението е установено и заснето с АТСС тип
ARH CAM S1 с № 11743СС, видно от приложените към
преписката: снимка № 11743СС/0139877, в която е отразено, че измерената скорост
на автомобила след приспаднат толеранс е
81 км/ч; Протокол от проверка от 01.10.2020 г. на АТСС тип ARH CAM S1 с № 11743СС, на Български институт по
метрология, със заключение, че средството за измерване съответства на одобрения
тип; Протокол за използване на АТСС от 09.11.2020 г., в който са отразени:
местонахождението на мястото за контрол; наличието на пътен знак за ограничение
на скоростта 60 км/ч; разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС
в метри; начало и край на работа на АТСС; име, фамилия и подпис на служителя.
За установеното и заснето превишение на разрешената
скорост, е издаден процесният електронен фиш, с който на ответника по
касационната жалба е наложена глоба в размер на 100 лева.
С оглед на изложеното, по делото е установено по
несъмнен начин, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост извън
населено място– с превишение от 21 км/ч спрямо
сигнализираната с пътен знак. Спазени са условията и редът за използване на
АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за
експлоатация. В преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС,
съпроводен със снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено
в работен режим на посоченото място и време, и е технически изправно. За превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място, в ЗДвП е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3, съгласно която
водачът на автомобила се наказва с глоба в размер на 100 лева.
Въз основа на установените факти, Районният съд
правилно е приел, че е установено нарушение на ЗДвП – в случая нарушение на чл.
21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но изводът на съда, че наказващият орган е следвало да ангажира отговорността
на собственика на автомобила Д. Ч., която била извършител на нарушението, не се
споделя от настоящата инстанция.
По делото са събрани доказателства, че в
свидетелството за регистрация на автомобила, като ползвател на превозното
средство, е вписан ответникът по касационната жалба П., въз основа на договор
за заем за послужване от 01.07.2017 г., сключен между собственика на автомобила
Д. Ч. Ж. и заемателя П.. Възможността за такова
вписване е предвидена в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба,
физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на
правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане
на собственика.
С оглед установеното вписване на ответника по
касационната жалба П. в свидетелството за регистрация на автомобила, като
ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС,
като официален документ, постига последиците на представяне на декларация от
собственика в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така
установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на регистрирания ползвател на
превозното средство – ответника по касационната жалба П., чиято отговорност
правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред.
Районният съд неправилно е приел, че извършител на
нарушението е собственикът на автомобила Д. Ч.. За да направи този извод,
Районният съд не се е съобразил с горецитираните разпоредби, които са приложими
за разглеждания случай, а е кредитирал показанията на собственика на автомобила
Д. Ч.. Преди всичко, показанията на свидетеля Д. Ч., че преди 3-4 години за
много кратко време е дала за ползване автомобила си на жалбоподателя в първоинстанционното производство П., са в противоречие със
собствената й писмена декларация с дата 15.03.2021 г., представена по делото, че
не е предоставяла личния си автомобил на П.. Наред с изложеното, производството
по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на извършителя на
нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във
връзка с чл. 188 от ЗДвП. След като ответникът по касационната жалба не се е
възползвал от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с
процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността му като регистриран
ползвател на превозното средство.
Въз връзка с изложеното, не се споделя защитната теза
на ответника по касационната жалба, че административнонаказващият орган е
следвало да изпрати ЕФ на собственика на МПС, който по реда на чл. 189, ал. 5,
изр. 2 от ЗДвП да посочи кое е третото лице, на което е предоставил
фактическото владеене на автомобила. След като изрично в свидетелството за
регистрация на автомобила е вписан ползвател на превозното средство,
наказващият орган правилно е издал ЕФ на ползвателя, като лице, на което е
предоставено превозното средство, и съобразно правилото на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Неоснователно се твърди от ответника по касационната
жалба и че по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, по искане на собственика на превозното
средство, в свидетелството за регистрация може да бъде вписано като ползвател
всяко трето лице. Изрично в цитираната разпоредба е предвидено изискване за
извършване на такова вписване, а именно: използване на превозното средство по
силата на правно основание, различно от правото на собственост, което
използване на правно основание следва да бъде установено при подаване на
искането за вписване.
По изложените съображения, решението следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго по
същество, с което електронният фиш бъде потвърден като законосъобразен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответникът по
касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен,
защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260217 от 28.07.2021 г., постановено по
АНД № 243/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия
К № 4149018 на ОДМВР Сливен, с който на М.Д.П. с ЕГН: **********,***, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН: **********,***, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: