Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
Мл.
с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1629 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК и
се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение
121/28.06.2018г. по т.д. №466/18г. по описа на ВКС е отменено определение
№1773/25.05.2015г. и по в.гр.д. №1449/15г. по описа на ВОС, с които е
обезсилено решение № 1438/23.03.2015 год., постановено по гр.д. № 11307/2014 г.
по описа на ВРС, VІІІ-ми състав, както и е прекратено производството по в.гр.д.
№ 1449/2015 по описа на ВОС.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, „Варна Тауърс Г“, срещу решение № 1438/23.03.2015 год., постановено по
гр.д. № 11307/2014 г. по описа на ВРС, VІІІ-ми състав, с което е осъдено
въззивното дружество да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, сумата от 561,85лв.,
платена от праводателя на ищеца Р. Д. Х. при първоначална липса на основание,
представляваща стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на
сметка на потребител с абонатен №********** и клиентски №**********, с адрес на
потребление: гр.Варна, ул.”Илинден” №21, ап.12, за периода от 09.02.2010г. до
16.07.2010г., за която е издадено дебитно известие №**********/08.11.2010г.,
като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 30.05.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска-04.09.2014г. до окончателното й плащане, и сумата от 630лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски. В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Сочи се, че
неправилен е изводът на съда за действителност на цесията, както и че същата е
породила действието по отношение на длъжника. Моли се за отмяна на решението и
за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане
на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков“ № 22,
представлявано от П.К.. Същата оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.99 ал.1 вр.
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от
страните:
Ищецът „КНМ Груп“ ЕООД твърди, че
по силата на договор за цесия от 30.05.2014 год. е придобил от Р. Д. Х. вземане срещу „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК
*********, за сумата от 561,85 лева, представляваща платена без основание от Хвостова
и съставляваща заплатена сума по корекция на сметка за периода от 09.02.2010г.
до 16.07.2010г. Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Илинден“ №21 ап.12, с абонатен №**********
и клиентски №********** и титуляр на партидата Х. При корекцията била начислена
ел. енергия на абоната за посочения период на стойност 561,85 лева, за която
била издадена фактура. Ищецът твърди, че праводателят му Р. Х. е заплатила без
основание на ответника сумата и претендира връщането й. Излага възражения по
корекционната процедура във връзка с нейната действителност, оспорва
констативния протокол, правомощията на служителите на “Енерго Про Мрежи” АД.
Сочи, че цедентът е заплатил сумата единственото поради страх от спиране на
захранването. Моли да бъде осъден ответника да заплати платената от цедента без
основание сума на цесионера- ищец.
В писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна, оспорва
иска. Твърди, че договорът за цесия от 30.05.2014 год. е нищожен поради липса
на предмет, тъй като прехвърленото вземане не съществува. Не оспорва, че с
праводателя на „КНМ Груп“ ЕООД по цесията- Х. са в договорни отношения. Твърди,
че за периода от 09.02.2010г. до 16.07.2010г. е доставена до обекта ел. енергия,
като не оспорва, че Х. е заплатила сумата. Твърди, че сумата е платена на годно
правно основание – съществуващо между страните облигационно отношение по
доставка на ел. енергия и представлява стойността на доставена и реално
потребена ел. енергия за посочения период, за която ел. енергия праводателят на
ищцовото дружество дължи и съответната цена, а не е платена на основание
справката за корекция и издаденото въз основа на нея дебитно известие. Навежда
също, че потребената ел. енергия е отчетена на основание Правилата за измерване
на количеството ел.енергия, след извършена проверка на място на 16.07.2010 год.
от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД- Варна. За проверката е съставен
констативен протокол, според който при проверката е установено, че в електромера
измерва с отклонение, поради което и СТИ е изпратено за метрологична проверка. Извън
изложеното твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание -
постигнато Споразумение между доставчика и потребителя с № ДР 04917 от
01.12.2010г., като цена на реално доставена и консумирана ел. енергия. Моли
поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, че между цедента и ответното дружество е налице
твърдяната договорна връзка по повод
доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, че процесната сума е начислена
като корекция на сметката на ищеца, както и че същата е заплатена от цедента в
полза на ответника.
С
протокол от 16.07.2010г. служители на „Е.ОН България Мрежи“ АД са констатирали
при извършена проверка неточно отчитане от СТИ, монтиран на обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Илинден“ №21 ап.12, с абонатен №********** и клиентски
№**********.
От протокол № АУ -14-174/1072/01.11.2010г.
на БИМ – РО гр. Русе, се установява, че при
проверка на СТИ е констатирана промяна на
метеорологичните му характеристики.
Със
справка от 08.11.2010г. е начислено на осн. чл. 38 ал.3 т.1 от ОУ допълнително
количество енергия за период от 09.02.2010г. до 16.07.2010г..
С
дебитно известие от 08.11.2010г. е начислена на титуляра Р. Х. сумата от 561,85
лв.
От
приетото по делото заключение на ССч.Е, което се кредитира от съда като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че Р. Д. Х. е
заплатила на ответника процесната сума в размер на 561,85лв.
По
делото е прието заключение по допусната СТЕ, което се цени от съда като
компетентно и обективно дадено, в което вещото лице е посочило какви са
основните характеристики на процесното СТИ, както и че същото е било в срок на
метрологична годност към датата на процесната проверка. От заключението на СТЕ
се установява, че констатираната при проверката на СТИ от БИМ намеса в работата
на електромера води до непълно отчитане на потребената електроенергия.
Установява се още, че извършените математическите изчисления при корекцията на
сметка са правилни и в съответствие с Общите условия.
По
делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане от
30.05.2014г., от който е видно, че Р. Д. Х., чрез пълномощник адв.К. Т.
прехвърля на ”КНМ Груп” ЕООД вземане срещу ответника в размер на 561,85лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана електроенергия за
период от 09.02.2010г. до 16.07.2010г. за обект с абонатен №********** и
клиентски №********** по фактура №**********/08.11.2010г., на основание чл.55
от ЗЗД.
С
Уведомление от 05.08.2014г. от Р. Д. Х., действащ чрез адв. К.Т., препис от
което е представен по делото, на ответника е съобщено извършеното прехвърляне
на вземането по горепосочения договор за цесия.
От
приетия по делото препис от Пълномощно от 09.12.2014г. с нотариална заверка на
подписа е видно, че Р. Д. Х. е упълномощила адв. К.Т. да се разпорежда с всички
нейни вземания срещу ответника, в това число да сключва договори за цесия и да
уведоми длъжника за извършена цесия. Със същото пълномощно Р. Д. Х. е
потвърдила всички действия, който адв.К.Тодоров е извършил от нейно име по
повод на Договор за цесия от 30.05.2014г.
Установява
се от приетия по делото препис от Уведомление до ответника от 23.10.2014г., че
процесното вземане /№37/ е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на ”Интейк”
ЕООД.
Видно е
от представения по делото препис от Споразумителен протокол №ДР 04917 от
01.12.2010г., че на посочената дата ”Е.ОН България” ЕАД и Р. Д. Х. са
споразумели че задължението на втората за консумирана ел.енергия през периода
от 09.02.2010г. до 16.07.2010г. и начислените към него лихви е 411,33лв.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Възраженията за недопустимост на
производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са
неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато
за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за
отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от Д.
молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение
№39/01.03.2017г. по т.д.№722/16г. по описа на ВОС, с което е прието, че
вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К. като
такъв, ка несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът от иск е
депозиран от Д., е оставил молбата без движение, тъй като е подадена от лице
без представителна власт. Молбата не се поддържа от управителя на ищцовото
дружество. Предвид горното и не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице,
разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и
съдът не е десезиран и производството е допустимо.
За да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК е основателен, в тежест на
ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при
наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че
праводателят по същата е платил процесната сума като стойност на потребена, но
незаплатена ел. енергия за процесния обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Илинден“ №21 ап.12, с абонатен №********** и клиентски №**********, за периода
09.02.2010г. до 16.07.2010г.
В тежест на ответника – въззивник
е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за
плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.
Въз основа събраните доказателства съдът
намира договора за прехвърляне на вземане от дата 30.05.2014 год. за валиден.
Предмет на прехвърляне по същото е съществуващо, макар и спорно вземане,
представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание
/при начална липса на основание/ от цедента Петрова стойност на потребена, но
неплатена ел. енергия за периода от 09.02.2010г. до 16.07.2010г., за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Илинден“ №21 ап.12, с абонатен №********** и
клиентски №**********.
По делото не се спори, че
праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т.
42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че
имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел.
енергия. Установено е също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното
дружество сумата от 561,85 лева,
съставляваща стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия за
посочения период.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право
на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като
основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция)
ел. енергия е за периода, в който са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на
дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование
“Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят приложение в
отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се
съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му
част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ
на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите
към процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни
принципи на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от
константната съдебна практика на ВКС на РБ, която се споделя изцяло и от
настоящия състав. Тези решения на касационната инстанция са постановени след
допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция
на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази
възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС,
постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. №
103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г.,
Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия
смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ,
Второ т. о.
За процесния период отношенията
между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от
09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В
Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6
от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от
отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год., за извършване
на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата
за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в
случая. При липса на предвидена в действащото през процесния период
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува
законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
Наведените от ответника доводи, че
възможността за корекция на сметките на абонатите за минал период е предвидена
в чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год., действали през процесния период,
са неоснователни. Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ от 2007 год. /отм./ не съдържа
уредба различна от тази в Правилата от 2004 г., които са взети предвид от ВКС
при постановяването на посочените решения. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007
г. е идентична с тази на чл. 64, ал. 1 от Правилата от 2004
г. Ето защо и ответното дружество не може да черпи основание за едностранна
корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007
г. във вр. с чл. 24 и чл. 25 от Общите си условия. Възможността за едностранна
корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000 г., но същата е отменена
с Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
в която такава възможност не е предвидена, поради което ВКС на РБ в практиката
си приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и
уговарянето на такава корекция в ОУ. С Решение № 177/12.12.2011 г. по т. д.
1008/2010 г. II т. о. ВКС се е произнесъл за случай, касаещ извършена от
въззивника едностранна корекция на сметки през 2009 г. (след приемането на ПИКЕЕ от 2007 год.) и е приел, че досегашната
практика на ВКС по този въпрос намира приложение и понастоящем.
С оглед нищожността на клаузите на
чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката
за потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че
сумата от 561,85 лева е заплатена от цедента
Хвостова на ответното дружество без основание – при начална липса на
основание и подлежи на връщане на цесионера „КНМ Груп“ ЕООД.
Относно твърдението че процесните
суми са на основание извънсъдебно
признание, направено от страна на цедента за дължимостта на процесната сума
чрез споразумителен протокол между страните, съдът намира следното:
Поради нищожността на посочената
клауза за корекционна процедура по аргументи, изложени по-горе, същата не
обвързва страните и не намира приложение в техните провоотношения, включая и
извънсъдебните им такива. Това е достатъчно, за да се приеме, че вземането на
ответното търговско дружество, описано в подписаното между страните
споразумение, доколкото касае именно процесния корекционен период, е също
изцяло недължимо, респективно платената от Хвостова сума от 561,85 лв. е при
липсата на валидно правно основание. Затова и сключеното споразумение за
установяване дължимостта на сумата по корекцията, както и за разсрочване
плащането на сумата не може да изключи отговорността на ответното дружество за
връщане на даденото при липса на основание. Дори и да се приеме в условията на
евентуалност, че споразумителният
протокол е подписан от цедента с праводателя на ответното дружество, прави
впечатление, че посоченият в споразумителения протокол предмет е посочен общо –
визирана е сума и период за плащане, без конкретно посочване на правното основание въз основа на което
ищецът се е задължил, а в последствие и платил исковата сума. В хипотезата на
чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи основание, с оглед на
което е извършено плащането на спорната сума от страна на ищеца. И доколкото
представеният споразумителен протокол не попадат сред предвидените източници на
облигационно право /договор, деликт, неоснователно обогатяване, гестия ит.н./,
то само фактът, че е споразумителният протокол съдържа и установителна част, в
която страните са признали наличие на задължение за въззиваемия и неговия
размер, не може да игнорира липсата на основание за възникване на признатото
задължение. Това е така, тъй като липсата на основание за възникването на едно
задължение, произтичащо от каузална сделка, каквато е договорът за доставка на
еленергия, не може да бъде заместена чрез сключването на абстрактна сделка,
какъвто характер има по своята същност подписаният споразумителен протокол,
доколкото липсва посочване на кауза за начисляване на посочената сума. Затова и
констатираната нищожност на клаузите, въз основа на които е извършена
едностранната корекция и които представляват основание за начисляване на
процесната сума, не може да бъде санирана от подписания споразумителен
протокол. Същият няма основание за начисляване на процесната сума като дължима.
Нито пък представлява абстрактна сделка, предвидена по силата на закона.
И не на последно място съдът
приема, че Споразумителният протокол не представлява по своята правна същност
извънсъдебно признание на вземането, тъй като единствената причина, поради
която е съставен, е да не се стигне до прекъсване на електрозахранването на
абоната с ел.енергия, което е ноторна последица при наличие на задължения по
отношение на въззивното дружество. Известността на това обстоятелство и
неговата безспорност изключва необходимостта от установяването му от страна на
ищеца.
Предвид горното и плащането,
извършено на основание ДР също е без основание.
Неоснователно е възражението и
относно нищожността на извършената цесия, като в тази насока се приема, че
изложените от ВРС мотиви относно действителността на извършената цесия
съответстват с установената практика на ВКС. Доколкото предмет на договор за цесия
могат да бъдат всякакви вземания, включително и такива за бъдещи и неизискуеми
вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на
договаряне, то по аналогия и спорните права могат да бъдат цедирани при
постигната между страните уговорка. Спорното вземане е прехвърлимо и
респективно е годен предмет на договор за цесия. От момента на даването,
доколкото същото е осъществено при първоначална липса на основание, настъпва и
изискуемостта за връщане на даденото. Т.е., към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена от цедента чрез
неговия пълномощник съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице валидно цедирано в полза на въззиваемата страна вземане към
въззивника, поради което и предявеният иск за събиране на вземането е
основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение в цитирания смисъл
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред инстанцията разноски в размер на 300 лв.- за адвокатско възнаграждение. Тези разноски са претендирани в представения
при разглеждането на делото пред настоящата инстанция списък и са в размер на
минимално предвиденото възнаграждение. Въззивникът следва да понесе и
разноските, направени в производството по т.д. №466/18г. по описа на ВКС
съобразно т.4 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС и съобразно правилата на чл.78
ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е изрично оспорена от въззивника и макар и същият
да не е дал повод за завеждането й, не е налице другата предпоставка по чл.78
ал.2 ГПК, тъй като ответникът по молбата не я признава. Направеено е възражение
за прекомерност от въззивника и съдът намира същото за основателно. Предвид
нормана на чл.9 ал.4 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и както и предвид факта, че адв. Стамболиев не е се явил в
открито съдебно заседание, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 300 лв. Затова и претенциите за заплащане на разноски от страна на
въззиваемата страна за производството по отмяна следва да бъдат уважени до
размер на 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна общо 625
лв., от които 300 лв.- пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение,
а 325 лв. – 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар пред ВКС.
Разноските пред ВРС в размер на 630 лв. вече са присъдени с първоинстанционното
решение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1438/23.03.2015 год., постановено по
гр.д. № 11307/2014 г. по описа на ВРС, VІІІ-ми състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна
Тауърс Г, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков“
№ 22, сумата от 625 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/ – разноски за настоящата инстанция и в производството
по отмяната, съставляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.