Р Е Ш Е Н И Е
№ 260176/12.4.2021г.. 12.04.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 06.04 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 655 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
против И.Й.И., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020
г. на ЯРС в размер на общо 489,49 лв., като
в молба – уточнение ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в
обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени три ОСИ за
главница, неустойка по договор за
мобилни услуги и незаплатена цена – разлика между цена на устройство без
абонамент, както и законна лихва и разноски в заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца
е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК, което поражда правният му интерес от предявяване на
настоящия иск. Посочва се, че на 25.10.2017
год. между страните били сключени договор за мобилни услуги с
предпочитан номер и ДС към договора за срок от 24 месеца. По силата на ДС на
ответника било предоставено мобилно устройство, като в следствие неизпълнение
на споразумението, последният дължал сумата от 109,75 лв.,
представляваща разлика в цената на устройството без абонамент и актуалната
ценова листа. На 16.11.2017 год. между страните бил сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен номер за срок от 12 месеца. И по трите договора ответникът не изпълнявал
точно задълженията си за заплащане на дължимите абонаментни такси и ползвани
услуги, в следствие на което мобилният оператор начислил неустойка в посочени
размери по силата на споразумение между него и КЗП. Задълженията на ищеца били
индивидуализирани в 4 бр. фактури. Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор исковете се оспорват. Твърди се,
че ИМ е нередовна. Освен това претенцията за неустойка била недопустима по
изложени съображения. Претенциите се оспорват по основание и размер. Твърди се,
че процесните договори не са подписани от ответника. Оспорват се приложените
фактури. Не била ясна и претенцията за
цена на мобилно устройство, т.к. не се сочела нито промоционалната, нито
редовната такава. Оспорва се и претенцията за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител. Излага становище за основателност на
иска в депозирана писмена молба.
Ответникът
оспорва иска чрез назначен о съда особен представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми / посочени от заповедния съд, въпреки заявеното с обстоятелствената част
на заявлението по чл. 410 ГПК като сума от общо 489,49 лв. – неизпълнение по
договор за мобилни услуги/. Предвид, че длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото са представи първоначално копия, а в последствие с оглед открито
производство по чл. 193 от ГПК и оригинали на следните документи:
Договор
за мобилни услуги от 25.10.2017 год., сключен между страните за период от 12
месеца, с посочен предпочитан номер и размер на абонаментната такса; ДС към
договор за мобилни услуги от 25.10.2017 год., с подписването на което
потребителят е декларирал, че получава мобилно устройство, подробно описано;
Договор за мобилни услуги от 26.11.2017
год., сключен за период от 12 месеца. И в двата договора е уговорено при
прекратяването им по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му, дължимост на неустойка в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока договора, а в случаите, когато е
предоставено устройство- разликата между цената на предоставеното
устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора
към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройство в брой.
Представени
са още: Фактура от 25.11.2017 год. за сумата от 110, 32 лв. – разговори, данни, съобщения, месечна и
еднократни такси и задължения от предходен период; Фактура от 25.12.2017 год.
за сумата от 175, 44 лв. – разговори,
данни, съобщения, месечна и еднократни такси, задължения от предходен период;
Фактура от 25.01.2018 год. за сумата от 240, 40 лв. – месечни еднократни такси и задължения от предходен период; Фактура от 25.03.2018
год. за сумата от 489,49 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги и задължения от предходен период в размер на 217,23 лв.
Приети
са и ОУ към договор за мобилни услуги.
С
оглед оспорванията на особения представител на ответника, ищецът е представил копие от фактура № *** от 25.10.2017 год. за заплащане на сумата от 24,98 лв. за
мобилно устройство.
От
приетото по делото заключение на СПЕ, което съдът кредитира с доверие, като
неоспорено от страните и изготвено от лице разполагащо със съответните
специални знания се установява, че подписите положени за потребител в договор
за мобилни услуги от 25.10.2017 г. и ДС от 25.10.2017 год., както и в договор
за мобилни услуги от 16.11.2017 год. са изпълнени от ответника, а ръкописния
текст на стр.3 от договор за мобилни услуги от 16.11.2017 год. не е изпълнен от
ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр.
79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по повод договори за мобилни услуги, допълнително споразумение, с твърдените
съществени уговорки, че е изправна страна по договорите- предоставил е
фактурираните услуги и предоставил
твърдяното устройство, вкл. размера на претенциите си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая част от вземанията на ищеца произтичат от сключени между
страните договори за предоставяне на услуги и допълнително споразумение. Съдът приема за
установено, че между страните са
сключени валидни договори и допълнително споразумение, по силата
на които ищецът е поел задължението
да предоставя на ответника, в качеството му на потребител мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги.
Безспорно се установи, че ищецът собственоръчно е поставил
подписа си под сключените договори, като факта, че не е изписал лично името си
под един от тях не води до недействителност на съглашението, т.к. с полагане на
подписа си, ответникът е декларирал, че е запознат със съдържанието на
договорите и ДС и ги приема.
От представените договори за мобилни
услуги и декларации- съгласие към тях,
се установява, че ответникът се е съгласил
и приел Общите Условия на Оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури
и извлечения за потреблението, в които подробно са посочени предоставените
услуги и др. Не са представени доказателства за плащане на стойността на
предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за
заплащане на възнаграждение на предоставените услуги и месечни абонаментни
такси по приетите фактури в размер на общо – 217,35 лв. е основателен и следва
да бъде уважен.
Искът за неустойка се основава на клаузи в
индивидуалния договор и ДС, каквито в процесния случай действително са налице.
Още с исковата молба ищецът е посочил, че при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилните номера по вина на потребителя се дължи неустойка в
размер на стандартните за абонамента месечни такси поотделно за всеки номер от
прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на договора.
При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на
ответника, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване
е обективирано и във фактурата от 25.03.2018 год., с която е
начислена неустойката.
Същевременно съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. В случая предвидената в договора за
мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на всички месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване.
Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати
всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва
предоставените от оператора услуги. Т.е. операторът получава очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй
като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че
вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на
потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този
начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на
всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни
услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение
№ 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане на
неустойката частично, а
именно в размер на сбора от три месечни абонаментни такси, не санира
недействителността на клаузата, която представлява правопораждащият
юридически факт – нормата, установяваща неустоечното
задължение. След като последната е изцяло недействителна, не може по нея да се
претендира дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с
нормите на добросъвестността.
Не без значение е и обстоятелството, че в процесния случай ищецът е позовава
на сключено между него и КЗП споразумение, което не е представено по делото, не е ясно какви са конкретните му параметри,
включително не е ясно кога е постигнато,
респ. дали е действало към момента на прекратяване на процесните договори. Поради
така изложените съображения и доколкото тази клауза не поражда права и задължения
за страните, предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се
отхвърли изцяло.
По
отношение искането за заплащане на сумата от 109, 75 лв. – разликата между
заплатената от потребителя промоционална цена на предоставено мобилно устройство
и действителната му така, съдът намира следното:
Действително
се установи по делото, че при подписване на ДС от 25.10.2017 год. ответникът е
декларирал получаване на устройството. От представените от ищеца доказателства
се установи още, че на същата дата е заплатил сумата от 24, 98 лв. като цена на
същото. Своевременно, с отговора на исковата молба претенцията е оспорена като неоснователна и недоказана. С
определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че следва да
установи размера на същата. До приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не са представени годни доказателства установяващи каква е била
действителната цена на устройството по ценовата листа на оператора към момента
на прекратяване на договора /каквато е уговорката между страните/, за да може
да бъде установена и разликата между двете величини. Претенцията и в тази й
част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този
смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното
отхвърляне на претенцията, а именно – 170,
95 лв. Възражението на особения
представител на ответника за недължимост на разноски за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът намира за неоснователно. Трайна и безпротиворечива е практиката на
съдилищата, че за насрещната страна не съществува правен
интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка по отношение на представляваната страна, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения
от упълномощителя подпис.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 349 лв. – заплатена държавна
такса, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение.
Предвид, че особения представител на ответника е
освободен от внасяне на разноски в производството и т.к. са сторени разноски от
бюджета на съда за изготвяне на СПЕ по повод останало недоказано оспорване на
документи от страна на ответника същият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯРС сумата от 255, 90 лв. – депозит за вещо лице.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.И., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: град София,
сумата от общо 217, 35 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и такси по
договор за мобилни услуги от 25.10.2017 год., ДС от 25.10.2017 год. и договор
за мобилни услуги от 16.11.2017 год. , ведно със
законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане, като иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 489,49 лв. /в частта относно претенцията за неустойка
и сума равняваща се на разликата между действителната цена на мобилно
устройство и заплатената преференциална такава/, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: град София сумата от 170,95 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 349
лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС – Ямбол сумата от 255,90 лв.,
сторени от бюджета на съда разноски за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: