Присъда по дело №2870/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 45
Дата: 15 април 2024 г. (в сила от 1 май 2024 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20235530202870
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 45
гр. СТЗ, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТЗ, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Наказателно дело частен
характер № 20235530202870 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. И. И. родена на **** година в град н,
български гражданин, неосъждана, жителка и живуща в с. МВ, ЕГН
********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 29.08.2023 година след 08.00 часа в
ж.с. „****„ в с. МВ, местност „А“, община СТЗ е казала нещо унизително за
честта и достойнството на М. Д. Т. в нейно присъствие – „грешка на
природата, човек, който е за психиатрия, психично болен човек, може да убие
някого“– престъпление по чл.146, ал.1 НК - и на основание чл.78А от НК я
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като и налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000
/ХИЛЯДА/ лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Г. И. роден на **** година в с. П, община Г
български гражданин, неосъждан, жител и живущ в с. МВ, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2023 година след 08.00 часа в ж.с. „****„ в
с. МВ, местност „А“, община СТЗ е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М. Д. Т. и А. Д. Д. в тяхно присъствие – „мошеници, опасни
хора, лъжат, лъжци, безсрамници“ – престъпление по чл.146, ал.1 НК - и на
основание чл.78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
1
ОТГОВОРНОСТ като и налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт.
ОСЪЖДА подсъдимата М. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Т. живуща в с.
МВ, община СТЗ с ЕГН ********** – обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, в едно със
законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 29.08.2023 г.
– до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част до 2 000
лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. И. ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Т. живуща в с.
МВ, община СТЗ с ЕГН ********** живуща в с. МВ, община СТЗ –
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 1 200 /хиляда
и двеста/ лева, в едно със законната лихва считано от датата на
непозволеното увреждане – 29.08.2023 г. – до окончателното изплащане на
главницата, а в останалата част до 2 250 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. И. ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Д. живущ в с.
МВ, община СТЗ с ЕГН ********** – обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, в едно със
законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 29.08.2023 г.
– до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част до 2 250
лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимите А. Г. И. и М. И. И. ДА ЗАПЛАТЯТ съразмерно
на А. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 916 лева.
ОСЪЖДА подсъдимите А. Г. И. и М. И. И. ДА ЗАПЛАТЯТ съразмерно
на М. Д. Т. направените по делото разноски в размер на 916 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. И. ДА ЗАПЛАТИ на РС град СТЗ
държавна такса в размер на 56 лева по бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА подсъдимата М. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на РС град СТЗ
държавна такса в размер на 50 лева по бюджета на съдебната власт.
Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред
Окръжен Съд град СТЗ.
Съдия при Районен съд – СТЗ: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
към присъда №45 от 15.04.2024 година
Обвинението срещу подс. М. И. И. е по чл.146, ал.1 НК за това, че на
29.08.2023 година около 08.00 часа в ж.с. „****„ в с.МВ, местност „А“,
община СТЗ е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. Д. Т. в
нейно присъствие – „грешка на природата, човек, който е за психиатрия,
психично болен човек, може да убие някого“.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от частният тъжител М. Д. Т. против подс. М. И.
за сумата 2 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в
едно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г.
Подсъдимата в с.з. не се признава за виновна. В съдебните прения адв.
М. оспорва фактическата обстановка и пледира за постановяване на
оправдателна присъда като моли да бъде отхвърлен и гражданския иск.
Обвинението срещу подс. А. Г. И. е по чл.146, ал.1 НК за за това, че на
29.08.2023 година около 08.00 часа в ж.с. „****„ в с.МВ, местност „А“,
община СТЗ е казал нещо унизително за честта и достойнството на М. Д. Т. и
А. Д. Д. в тяхно присъствие – „мошеници, опасни хора, лъжат, лъжци,
безсрамници“.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от частният тъжител М. Д. Т. против подс. А. Г.
И. за сумата 2 250 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в
едно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от частният тъжител А. Д. Д. против подс. А. Г.
И. за сумата 2 250 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в
едно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновна. В съдебните прения адв. К.
оспорва фактическата обстановка и пледира за постановяване на
оправдателна присъда като моли да бъде отхвърлен и гражданския иск.
Частните тъжители чрез повереника си адвокат Е. поддържат
обвинението и предявените граждански искове.
Производството е по реда на чл.80 и следващите от НПК.В това
производство частният тъжител няма задължение да посочва правна
квалификация на деянието.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено
1
следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Тъжителите М. Т. и А. Д. живеели в ж.с. „****„ в с. МВ, местност „А“ ,
община СТЗ.В съседната къща живеели подсъдимите А. И. и М. И.. Двете
семейства били в обтегнати отношения и често се стигало до различни
конфликти.
На 29.08.2023 г. сутринта подс. А. И. започнал да реже част от оградата
разделяща дворовете на двете къщи. Тъжителят А. И. забелязал тези действия
и подал сигнал на ЕЕН 112.
Малко след 08.00 часа същият ден на място пристигнали полицейските
служители М. М., Ц. Н., Н. И.. Те започнали да изясняват случая и беседвали
със страните по спора. Въпреки това конфликтът продължил и подс. А. И.
започнал да отправя обидни думи към двамата тъжители- „ мошеници, опасни
хора, лъжат, лъжци, безсрамници“ – които били възприети както от
тъжителите така и от техните синове и полицейските служители.
Подсъдимата М. И. също взела участие в конфликта и отправила към
тъжителката Т. думите -„ грешка на природата , човек, който е за психиатрия,
психично болен човек, може да убие някого“– които били възприети както от
тъжителите така и от техните синове и полицейските служители.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К. Д., А. Д., М. М., Ц. Н., Н. И., Справка и запис от подаден
сигнал до ЕЕН 112, диск със запис от охранителни камери, експертно
заключение на Съдебно-техническа експертиза.
С показанията си св. Т. Т не установява конкретни факти и обстоятелства
относими към предмета на тъжбата, а установява факти свързани с други
конфликти между двете семейства, поради което и съдът приема че нямат
отношение към фактическата обстановка.
В показанията си св. И. Р. твърди, че е видял пристигналите на място
полицейски органи, но нищо не е чул. В този смисъл неговите показания с
нищо не променят посочената фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите К. Д., А. Д., М. М., Ц. Н., Н. И. /очевидци/ са
конкретни, ясни и последователни. Те не съдържат никакви противоречия и
взаимно се допълват. Същите конкретизират времето, мастото на деянието и
отправените обидни думи от подсъдимите към тъжителите. Те се подкрепят
от видеозаписа на диска на охранителната камера, експертното заключение на
техническата експертиза и косвено от Справка за подаден сигнал на ЕЕН 112.
Дискът с видеозаписа от охранителната камера не е изготвен по реда на
чл.126 НПК, тъй като няма качеството на веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.125 НПК, защото не е изготвен от надлежен орган.
2
Щом това е така за диска не важат правилата на чл.126 НПК. Същият няма
качеството и на СРС на основание чл.172 и сл. НПК, тъй като не е спазена
процедурата и не се отнася за разкриване на престъпление, за което е
допустимо СРС. Този диск обаче има качеството на веществено доказателство
по смисъла на чл.109 НПК, тъй като е вещ относима, към предмета на делото.
За установяване на съдържанието на диска и достоверността на записа са
необходими специални знания за което съдът назначи техническа експертиза
или в обобщение съдът приема, че дискът има качеството на веществено
доказателства по смисъла на чл.109 НПК което подлежи на проверка. В този
смисъл е и решение на ВКС по наказателно дело №615/2021 година.
Видно от експертното заключение на техническата експертиза, което в
с.з. се поддържа от вещото лице В. В. се установява, че дискът със записа от
охранителната камера приета като веществено доказателство съдържа
видеоклип, на който се чуват обидните думи. Установява се, че записът е
изготвен с охранителна камера на 29.08.2023 г. между 07.53 часа и 07.57 часа,
след което е прехвърлен на диск и няма данни за манипулация. С
допълнителното експертно заключение се установява, че този час не е
синхронизиран с астрономическото време.
Експертното заключение е в пълно съответствие с видеоклипа
възпроизведен и изгледани в хода на съдебното следствие.
Следователно Експертното заключение на техническата експертиза,
видеоклипа и снимките възпроизведени и изгледани в хода на съдебното
следствие от диска са в пълно съответствие с показанията на свидетелите К.
Д., А. Д., М. М., Ц. Н., Н. И., което ги прави последователни и убедителни и
дава основание на съда да ги кредитира с доверие.
Тези доказателствени средства доказват по несъмнен и безспорен начин
фактическата обстановка посочена в тъжбата и приета от съда по-горе в
мотивите за установена и доказана.
Всички тези преки и косвени доказателствени средства /показанията на
свидетелите, веществени, експертно заключение/ различни по вид
установяват доказателства, които са в съответствие и образуват едно
хомогенно цяло даващо основание да се направи единствено възможния
извод относно главният факт в процеса /има ли извършено престъпление и
кой е неговият автор/ - подсъдимите М. И. и А. И. са извършители на
престъплението обида, което се претендира в тъжбата.
Съдът не кредитира с доверие видеозаписът изготвен от мобилния
телефон, тъй като видно от експертното заключение на техническата
експертиза не може да се установи датата на който е изготвен а от тук и
неговата относимост към предмета на делото, поради което го игнорира от
3
доказателствения материал.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
По обвинението срещу подс. М. И..
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът
намира, че подс. М. И. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на чл.146, ал. 1 НК.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
следва извода, че подс. И. е осъществила изпълнителното деяние на чл.146,
ал.1 НК – същата в присъствието на пострадалата е отправила обидни думи
по неин адрес /„грешка на природата, човек, който е за психиатрия, психично
болен човек, може да убие някого“/, с което е казала нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителката.
Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и
достойнството на личността и с оглед общоприетият смисъл съдът го приема
за обидни.
Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в настъпването на
съставомерните обществено опасни последици – пострадалата се е
почувствала обидена и засегната.
От установената фактическа обстановка и обективираните действия на
подсъдимата следва извода, че към момента на деянието е действала с пряк
умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието,
предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им.
Знаела и съзнавала, че употребява обидни думи по адрес на пострадалата,
разбирала е съдържанието и смисъла на думите.
По обвинението срещу подс. А. И..
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът
намира, че подс. А. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.146, ал.1 НК.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
следва извода, че подс. И. е осъществил изпълнителното деяние на чл.146,
ал.1 НК – същият в присъствието на пострадалите е отправил обидни думи по
техен адрес/„ мошеници, опасни хора, лъжат, лъжци, безсрамници“/, с което е
казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителите.
Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и
достойнството на личността и с оглед общоприетият смисъл съдът го приема
за обидни.
Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в настъпването на
съставомерните обществено опасни последици – пострадалите са се
4
почувствали обидени и засегнати.
От установената фактическа обстановка и обективираните действия на
подсъдимата следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк
умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Знаел и съзнавал, че употребява обидни думи по адрес на пострадалите,
разбирал е съдържанието и смисъла на думите.
Съдът не споделя претенциите на повереника на тъжителите, че
подсъдимите са осъществили състава на чл.148, ал.1 т.1 НК – обидата е
нанесена публично.
Мястото на извършеното престъпление, където са отправени обидните
думи не е публично и общодостъпно, а е частен имот.
Обидите са станали достояние на двамата сина на пострадалите и на
полицейските служители , които са изпълнявали служебните си задължения,
поради което съдът приема, че обидите не са нанесени пред множество хора и
същите не биха могли да станат достояние на неограничен кръг от хора.
Следователно не е осъществен квалифициращият признак от състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 НК.
Имайки предвид изложените мотиви и на основание чл.146, ал.1 НК
подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За подс. М. И.
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, от престъплението не са
настъпили имуществени вреди, подсъдимата не е освобождавана от НО по
реда на Глава 8 от НК, не е осъждана , не са налице и отрицателните
предпоставки на чл.78А, ал7 , поради което съдът няма алтернатива и на
основание чл.78А от НК подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни /няма данни за други противообществени прояви/.
Доказателства за отегчаващите вината обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимата следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл.36
НК и чл.12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното и
състояние.
За подс. А. И.
5
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, от престъплението не са
настъпили имуществени вреди, подсъдимият не е освобождаван от НО по
реда на Глава 8 от НК, не е осъждана , не са налице и отрицателните
предпоставки на чл.78А, ал7 , поради което съдът няма алтернатива и на
основание чл.78А от НК подсъдимата следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни /няма данни за други противообществени прояви/.
Доказателства за отегчаващите вината обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл.36
НК и чл.12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното
състояние.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ.
Срещу подс. М. И.
С деянието си подсъдимата И. е причинила неимуществени вреди на
пострадалата изразяващи се в засягане на личното чувство за чест и
достойноство. На основание чл.45 и следващите от ЗЗД същата дължи
обезщетение. На основание чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се
определи по справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните
обстоятелства:
- Характера на обидните думи – посочени по-горе в мотивите.
- Обстоятелството, че се отправени множество обидни думи т.е.
интензитетът е висок
- Обстоятелството, че обидните думи са нанесени пред синове и
полицейски служители.
- Настъпилият дискомфорт и емоционалното състояние за пострадалата .
- Формата на вина – пряк умисъл.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 1 200 лева. В тази част искът е основателен и
доказан и следва да се уважи, а в останалата част до 2 000 лева да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86, ал.2 ЗЗД подсъдимата дължи и законната лихва
считано от датата на непозволеното увреждане – 29.08.2023 г. – до
окончателното изплащане на главницата.
6
От тъжителя М. Т. срещу подс. А. И.
С деянието си подс. И. е причинил неимуществени вреди на пострадалата
изразяващи се в засягане на личното чувство за чест и достойноство.На
основание чл.45 и следващите от ЗЗД същата дължи обезщетение.На
основание чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните
обстоятелства :
- Характера на обидните думи – посочени по-горе в мотивите.
- Обстоятелството, че се отправени множество обидни думи т.е.
интензитетът е висок
- Обстоятелството, че обидните думи са нанесени пред синове и полицейски
служители.
- Настъпилият дискомфорт и емоционалното състояние за пострадалата.
- Формата на вина – пряк умисъл.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 1 200 лева. В тази част искът е основателен и
доказан и следва да се уважи, а в останалата част до 2 250 лева да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86, ал.2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва
считано от датата на непозволеното увреждане – 29.08.2023 г. – до
окончателното изплащане на главницата.
От тъжителя А. Д. срещу подс. А. И.
С деянието си подс. И. е причинил неимуществени вреди на пострадалия
изразяващи се в засягане на личното чувство за чест и достойноство.На
основание чл.45 и следващите от ЗЗД същата дължи обезщетение.На
основание чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните
обстоятелства:
- Характера на обидните думи – посочени по-горе в мотивите.
- Обстоятелството, че се отправени множество обидни думи т.е.
интензитетът е висок
- Обстоятелството, че обидните думи са нанесени пред синове и
полицейски служители.
- Настъпилият дискомфорт и емоционалното състояние за пострадалата .
- Формата на вина – пряк умисъл.
7
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 1 200 лева.В тази част искът е основателен и доказан
и следва да се уважи, а в останалата част до 2 250 лева да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.86, ал.2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва
считано от датата на непозволеното увреждане – 29.08.2023 г. – до
окончателното изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл.189, ал.2 НПК подсъдимите следва да заплатят
съразмерно на всеки от тъжителите направените по делото разноски общо в
размер на 916 лева /възнаграждение за повереника - 1500 лв, възнаграждение
за вещото лице – 320 лв, държавна такса – 12 лв/.
Подс. И. следва да заплати на РС град СТЗ държавна такса в размер на 50
лева за уважената част от гражданския иск, а подс. И. в размер на 56 лева.
Причини – Незачитане правата на личността и влошени междуличностни
отношения .
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8