№ 227
гр. Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500402 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на В. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес град Велико
Търново, ул.“Х.Д.“ № 10, против Решение № 618/26.05.2022г. по гр.дело № 1137/2022г. по
описа на Районен съд-Велико Търново, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по
молба, подадена от Д. СТ. СТ. против жалбоподателя, с правно основание чл.8 вр. чл.4 от
Закона за защита от домашно насилие. С обжалваното решение съдът е уважил молбата за
защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН за
осъществен на 04.05.2022г. от ответника акт на домашно насилие по отношение на
молителката. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт в частта, в която
е определен срока на наложените мерки за защита, е неправилен поради необоснованост.
Развива оплаквания, че фактите, които съдът е приел за доказани, не обосновават най-
дългия срок на наложените мерки. Посочва, че поведението му спрямо молителката не е
системно и продължително, доколкото други актове на домашно насилие не са установени,
не се отличава с изключителна агресивност и грубост, поради което определения от съда
максимално дълъг срок от 18 месеца се явява необоснован. Прави искане за изменение на
атакуваното решение чрез намаляване срока на определените мерки за защита от
осемнадесет на шест месеца.
В законоустановения срок ответната страна Д. СТ. СТ., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител по пълномощие – адвокат М.Н., е подала отговор на
въззивната жалба, в който е заела становище за нейната неоснователност. Претендира
разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и със своя процесуален представител –
1
адвокат Г.Г., поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.
Ответната по жалбата страна, чрез своя пълномощник – адвокат М.Н., моли
обжалваното решение да бъде потвърдено поради неоснователност на жалбата и наведените
в нея оплаквания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд-Велико Търново е било образувано по молба на Д.
СТ. СТ. срещу В. СТ. СТ., неин племенник и син на брат й, починал през 2000г., с правно
основание чл.8 вр. чл.3 т.6 от ЗЗДН. Със същата е поискано от съда да бъде издадена
заповед за защита срещу ответника за осъществен от последния на 04.05.2022г., в 12 часа, в
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново, на работното й място - в ***, акт на
домашно насилие, изразяващ се в крещене на висок глас и отправяне на обиди „боклук“,
„мършоляк“, както и в 15 часа същия ден, състоящ се в пречене с тялото си на пострадалата
да влезе във входа на блока, в който живее, крещене, че тя му дължи пари и да му даде 50
лв., блъскане с ръце, вследствие на което тя залитнала, блъскане по вратата на жилището й
и направата на вдлъбнати по нея, многократно звънене по телефона й до 24 часа. По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, които са установили по категоричен начин, че
на посочената в молбата дата е осъществен от ответника описания акт на домашно насилие
спрямо молителката. Чрез показанията на разпитаните свидетели е установено, че от 14
години ответникът непрекъснато посещава работното й място, като притеснява не само нея,
но и колегите й, звъни на звънеца на отделението, за да я търси, както и непрекъснато по
телефона й /“…по петдесет пъти, по сто пъти, през една минута…“/, постоянно иска пари от
нея за цигари, телефони и др. свои разходи.
С обжалваното решение съдът е уважил подадената от С. молба за осъществен спрямо
нея акт на домашно насилие и е издал заповед за защита, с която е наложил на ответника
мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, като е задължил същия да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. СТ. СТ. и му е забранил да се приближава на по-
малко от двадесет метра от нея, както и жилището, което същата обитава и местата й за
социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Великотърновският окръжен
съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗЗДН, със заповедта за защита съдът налага
една или повече мерки за защита, предвидени в чл.5 ал.1 от с.з., като за тези, които имат
санкционен характер и съдържат ограничаване на определени права на извършителя на
домашно насилие, законодателят е предвидил определяне на срок от три до осемнадесет
месеца. Продължителността, за която мярката се налага се определя в зависимост от
тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от личността на пострадалия
и на извършителя, от отношенията между тях. Конкретният срок на мярката, който съдът
определя с решението си, трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително и
възпиращо въздействие с цел избягване на по-нататъшни конфликти и актове на домашно
2
насилие. В случая, за наложената ограничителна мярка с такъв характер съдът е определил
максималния предвиден в закона срок за нейната продължителност, обосновавайки се с
наличието на системност и продължителност в поведението на ответника, проявената
изключителна агресивност и грубост спрямо молителката, неглижиране на случилото се от
негова страна и липсата на каквото и да било критично отношение, които мотиви
настоящият съдебен състав напълно споделя. Противно на изложеното във въззивната
жалба, показанията на св.С. установяват по категоричен начин, че ответникът системно и
продължително – в период от около четиринадесет години, непрекъснато притеснявал
молителката по телефона и на работното й място, като я обиждал и искал пари от нея и
единствено факта, че същата не е подала молба за защита по реда на ЗЗДН и спрямо
ответника няма наложени мерки по този закон, не обосновава извод в негова полза.
Събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства установяват проявената на
04.05.2022г. изключителна грубост от негова страна спрямо пострадалата, агресивното му
поведение, наложило необходимостта от съдействие на други лица, последиците върху
психо-емоционалната сфера на пострадалата. Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че правилно и обосновано районният съд е определил срока на наложената от него
ограничителна мярка по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН в предвидения в ал.2 на с.чл. максимален
размер.
По изложените съображения и на основание чл.17 ал.5 от ЗЗДН, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноски за въззивното
производство. Същата обаче не е представила доказателства за реално направени такива,
поради което претенцията й се явява неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 618/26.05.2022г. по гр.дело № 1137/2022г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3