Определение по дело №614/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 193
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20215001000614
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
гр. Пловдив , 08.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Мария П. Петрова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000614 по описа за 2021 година

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. ЯНК. Б.,подадена чрез пълномощника й адв.
Р.М.,против определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по описа на
ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,с което е спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на образуваното досъдебно производство №100/20 г.
по описа на сектор РПТ-ОДМВР-П. с влязъл в сила акт.
В частната жалба е изразено становище,че определението е неправилно и
незаконосъобразно.Според частната жалбоподателка,решаващият съдебен състав е спрял
производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,като неправилно е приел,че
са разкрити престъпни обстоятелства при разглеждане на горното търговско
дело.Поддържа,че няма данни и не се излагат никъде твърдения за извършено
престъпление,както и от кого е извършено.Счита,че не следва да се приема наличието на
престъпление от конкретно лице,докато същото не бъде установено с влязла в сила
присъда.Поддържа и довода за липса на яснота въз основа на кои данни или твърдения
съдът е приел,че са разкрити престъпни обстоятелства при разглеждане на конкретното
търговско дело,от които да зависи изходът на търговския спор,както и за липса на мотиви в
тази насока от страна на решаващия съдебен състав.Развива и доводи,че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на основание за спиране на
производството по делото по чл.229,ал.1,т.5 ГПК,като са посочени и кои според частната
жалбоподателка са предпоставките за спиране на производството в посочената хипотеза и са
1
изложени аргументи,че същите предпоставки в случая не са налице.В частната жалба са
изложени и аргументи,че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното
производство актове,поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени
различни факти,като именно това несъответствие,при евентуална влязла в сила
впоследствие присъда в обратен смисъл,е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС
извънинстанционен контрол-арг. от чл.303,ал.1,т.2 ГПК.Изразено е и несъгласие с тезата на
съда,че за правилното решаване на спора е от значение установяването на факта на
извършеното престъпление от причинителя на вредите.Частната жалбоподателка счита,че за
основателността на исковете за имуществени и неимуществени вреди,причинени при деликт
и за правилното решаване на спора е достатъчно да бъдат доказани елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане,без да е необходимо неминуемо то да е
престъпление.Според нея,фактическият състав на деликта не е обусловен от наличието на
престъпни обстоятелства,като изразява становище,че едно деяние може да бъде деликт по
смисъла на гражданскоправните норми и да поражда отговорност за застрахователя по
силата на гражданскоправните норми и да поражда отговорност за застрахователя по силата
на договорното му правоотношение с делинквента,но да не съставлява престъпление по
смисъла на НК.Изложени са още и доводи за необоснованост на обжалваното определение.И
въз основа на всички поддържани в частната жалба аргументи е поискано да бъде отменено
определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по описа на ОС-
Пловдив,ТО,XIII-ти състав като неправилно, необосновано,противоречащо със
съдопроизводствените правила и с практиката на ВКС и да бъдат възобновени
съдопроизводствните действия по делото.
Тъй като определението за спиране на производството по делото е
постановено преди да бъде даден ход на исковата молба,въз основа на която делото е
образувано,не е изпращан на насрещната страна-ответника З.А.Д. "Д.Б.:Ж. и з." ЕАД-гр. С.
препис от частната жалба.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е
акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С обжалваното определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г.
по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е спряно производството по делото на
основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на образуваното досъдебно производство
2
№100/20 г. по описа на сектор РПТ-ОДМВР-П.,с влязъл в сила акт.За да постанови този
резултат,първоинстанционният съд е приел,ч досъдебното производство е образувано по
повод на соченото в исковата молба ПТП за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“
във вр. с чл.342,ал.1 от НК и гражданският съд е длъжен да спре висящото пред него
гражданско дело,тъй като не са налице условията сам да се произнесе по установяване на
престъпното деяние в някоя от хипотезите на чл.125,ал.5 от ГПК,изрично посочени в
обжалваното определение.Изложени са още и съображения,че поради обвързаността на
гражданския съд,разглеждащ иск за обезщетяване на вреди от ПТП,от влязлата в сила
присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието,противоправността и вината
на дееца-чл.300 от ГПК,изходът на наказателното производство срещу водача е от значение
за правилното решаване на спора и с оглед на това производството по исковете подлежи на
спиране.Изложено е още,че извън хипотезите на чл.124,ал.5 от ГПК гражданският съд няма
правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в
случай,че тази хипотези не са налице,но фактът на престъплението е от значение за
гражданския спор,исковото производство следва да бъде спряно,за да бъде съобразено
решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу
делинквента.Изложени са и аргументи,че относими в случая са и разясненията,дадени от
ОСГК на ВКС в т.2 на ТР №5/2006 г. по т.д.№5/2005 г..,според които,до приключване на
наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта
следва да се спре съгласно чл.182,б.“д“ от ГПК /отм.,сега чл.229,ал.1,т.5/.
Настоящата инстанция счита обжалваното определение за неправилно.
Първоинстанционното дело е образувано по предявени от ищцата В. ЯНК. Б. против
З.А.Д. "Д.Б.:Ж. и з." ЕАД-гр. С. с ЕИК ... осъдителни искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди,претърпени при ПТП,настъпило на 07.09.2020 г. по
вина на конкретно посочено в исковата молба физическо лице-Т.Н.Б. като водач на лек
автомобил марка и модел „О.К.“ с рег.№....Във връзка с предявените искове в исковата
молба е изложено твърдението,че за произшествието е образувано досъдебно производство
№100/2020 г. по описа на ОД на МВР-П..Обжалваното определение за спиране на
производството по делото е постановено преди да бъде даден ход на исковата молба и след
като съдът с разпореждане от 22.06.2021 г. е изискал служебно информация за предмета и
етапа,на който се намира цитираното в исковата молба ДП.Във връзка с последното,по
първоинстанционното дело е налице писмо с вх.№5816 от 09.07.2021 г. на ОД на МВР-
П.,сектор „РПТ“,в което е отразено само,че ДП 100/2020 г. по описа на същия
сектор,образувано за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ вр. с чл.342,ал.1 НК
изпратено с мнение за прекратяване на Районна прокуратура-Пловдив.Както е
видно,цитираното писмо на ОД на МВР-П.,Сектор „РПТ“-П.,не съдържа информация за
конкретния предмет на горното досъдебно производство,като посочването на
обстоятелството,че то е образувано за извършено престъпление по горните законови
норми,не дава информация по повод на кой конкретен случай е образувано и дали
наказателното преследване е насочено срещу конкретен извършител,респективно-срещу
3
лицето,сочено в исковата молба като виновно за настъпване на пътнотранспортното
произшествие.При това положение не може да бъде изведен извод за наличие на
идентичност между соченото в исковата молба противоправно деяние,от което се твърди,че
са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента и деянието,за
което е образувано досъдебното производство,а без установяването на такава идентичност
няма основание за спиране на гражданското производство в хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от
ГПК.Освен това,една от предпоставките за спиране на гражданското производство в
посочената хипотеза е гражданският съд при разглеждане на съответно образуваното пред
него гражданско дело да е разкрил сам престъпни обстоятелства,от установяване на които
ще зависи изходът на гражданския спор.В случая,към момента на постановяване на
обжалваното определение липсват каквито и да е данни за наличие на престъпни
обстоятелства във връзка с описаното в исковата молба ПТП,нито пък в последната се
съдържат твърдения за наличие на такива обстоятелства.А сам по себе си фактът,че има
образувано досъдебно производство,още повече,че към момента остава неизяснен предмета
му и дали е инициирано срещу посочения в исковата молба делинквент,не е основание да се
постанови спиране на производството.Наред с това,първоинстанционният съд не е изложил
в определението си мотиви за разкрити от него престъпни обстоятелства и постановеното
спиране на производството по делото не е обосновано от съда с разкрити от него такива
обстоятелства.А и като се има предвид,че производството по делото е спряно още преди да
бъде даден ход на исковата молба и съответно на това-да се е стигнало до разглеждане на
делото,образувано въз основа на същата молба,не би могло да се приеме,че в случая е
налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,която дава възможност за спиране на
производството по делото,при положение,че в хода на разглеждане на делото се разкрият
престъпни обстоятелства.
По горните съображения настоящият съд намира,че в случая не са налице
предпоставките за спиране на конкретното съдебно производство на основание посочената
законова разпоредба и затова обжалваното определение,с което е постановено спиране на
основание същата разпоредба,се явява неправилно и като такова следва да се отмени.Заедно
с това делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съответните съдопроизводствени действия по него.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №221 от 12.07.2021 г.,постановено по т.д.№454/2021 г. по
описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,с което е спряно производството по делото на
основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на образуваното досъдебно производство
№100/20 г. по описа на сектор РПТ-ОДМВР-П. с влязъл в сила акт.
4
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5