№ 3882
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110130117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. П. против „М. Б.“
ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
основание сключен с ответното дружество трудов договор № 2475/03.10.2023 г. била
назначена на длъжност „инспектор товари“ в структурно подразделение S028,
департамент „Логистика“, склад „Т.“. На 05.03.2024 г. изпълнявала трудовите си
функции на работното й място, находящо се в гр. С., на бул. „Б. ш.“ № 247, като
осъществявала дейност по разпределяне на хранителни продукти до отделните
магазини от веригата супермаркети „Т – маркет“. Твърди, че около 13:00 часа, неин
колеги управлявал електрическа палетна количка с вилици отзад, като същият се
движил на преден ход, при което преминал през стъпалото на левия й крак. Сочи, че
вследствие от силната болка извикала, като вероятно от паника, колегата й дал на
заден ход, при което отново преминал през стъпалото на левия й крак. Излага доводи,
че с оглед инцидента на място дошли нейните ръководители, които свалили чорапа й и
установили, че кракът й бил посинял, подут и с рана на палеца. Твърди, че доколкото
ръководители й не повикали спешна помощ и предвид затрудненията в придвижването
й, същата се обадила на брат си Р. П., който я закарал до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В резултат от извършения медицински преглед било констатирано счупване на палеца
на лявото стъпало, обуславящо поставянето на гипсова шина. Сочи, че въз основа на
издадено Разпореждане № 35186/02.05.2024 г. от ТП на НОИ-С., настъпилото събитие
било прието за трудова злополука. Излага доводи, че от датата на инцидента била с
обездвижен долен ляв крайник, като била в невъзможност за самостоятелно
обслужване и изпитвала силни болки. Настъпилата вреда наложила ограничения в
ежедневието й, тъй като следвало да се придвижва с помощта на патерици, от което
последвали и болки в гръбнака. Ищцата твърди, че вследствие от инцидента изпаднала
в депресивно състояние, като била затворена, тревожна и изпитвала притеснения
относно невъзможността да се грижи за семейството си и да се вижда с дъщеря си,
която живеела с баща си в гр. Перник, съобразно установения режим на личен контакт.
1
По изложените съображения, счита че ответникът й дължи заплащането на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 20 000 лв. В тази
връзка, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на настъпилото събитие – 05.03.2024 г. до
окончателното изплащане на дълга.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва размера на претендираното вземане като прекомерно завишен. Релевира
възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото твърди наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат. Сочи, че ищцата проявила груба небрежност, като несъобразила
изискванията, установени в Правилника за вътрешен трудов ред и инструкциите за
безопасност при изпълнение на трудовите й задължения. Твърди, че ищцата не е
отдала необходимото внимание, доколкото била в близост до палетна количка, без да
съобрази евентуалните рискове от премазването на пръстите й. Потвърждава, че
настъпилото събитие има характера на трудова злополука, съответно, че е реализирано
при посочения в исковата молба механизъм. Счита, че ищцата е допринесла за
продължителното лечение на травмата, тъй като не спазвала предписаното й лечение.
Излага доводи, поради които счита, че невъзможността на ищцата да пътува и
осъществява лични отношения с дъщеря й е вследствие от влошените им
взаимоотношения, а не от настъпилото събитие. Прави възражение по чл. 200, ал. 4
КТ, доколкото между дружеството и „А. Б.“ АД бил сключен договор за задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Твърди, че
отговорността на дружеството, в качеството му на работодател, била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ при „Д. з.“ АД. С оглед изложеното, счита че
дължимото в полза на ищцата обезщетение следва да бъде намалено със стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение. Моли съда да отхвърли предявения иск за
сумата над 3000 лв. – 5000 лв., като неоснователен.
С Определение № 32236/08.08.2024 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът е
конституирал като трето лице-помагач на ответника „А. Б.“ АД и „Д. з.“ АД.
С молба с вх. № 296071/19.09.2024 г. третото лице-помагач „Д. з.“ АД е взело
становище по предявените искове. Излага съображения, поради което счита, че
стойността на претендираното от ищцата вземане е прекомерна по размер, като твърди
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед проявената от нея груба
небрежност при изпълнение на служебните й задължения. Счита, че предявеният иск е
неоснователен.
С молба с вх. № 378527/25.11.2024 г. третото лице-помагач „А. Б.“ АД е взело
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Счита, че
размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, както и че са налице
обстоятелства, обуславящи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 КТ.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на
ищцата, при условията на пълно и главно доказване, наличието на трудово
правоотношение с ответника, настъпилото събитие при или по повод изпълнението на
2
възложената й от ответника работа, представляващо трудова злополука, реализираните
неимуществени вреди, които са вследствие от настъпилата трудова злополука, както и
размера на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно,
че ищцата е допуснала груба небрежност при изпълнение на трудовите й функции,
което има за последица реализиране на вредоносния резултат, съответно
правотонамаляващите отговорността му за погасяване на дълга факти.
Не е спорно в отношенията между страните, а и се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства – Трудов договор № 2475/03.10.2023
г., ведно с Допълнително споразумение от 01.01.2024 г., че между страните е налице
трудово правоотношение, въз основа на което ищцата била назначена на длъжност:
„Инспектор товари“, с място на работа – „М. Б.“ ЕООД, гр. С., бул. „Б. ш.“ № 247,
структурно подразделение „S283”. Безспорно е и обстоятелството, че на 05.03.2024 г.,
при изпълнение на служебните й задължения, ищцата е претърпяла травматично
увреждане, реализирано по повод настъпило събитие, представляващо трудова
злополука, констатирана с Разпореждане № 35186/02.05.2024 г., издадено от ТП на
НОИ – С. град, влязло в сила на 15.05.2024 г. Не е спорно и обстоятелството, че
ищцата е претърпяла травматично увреждане на палеца на левия долен крайник,
вследствие от преминаването на електрическа палетна количка през него. Видно от
данните в посоченото разпореждане е, че по време на работната смяна пострадалата
стояла в близост до рампата за разтоварване, където електрическа палетна количка
закачила крака й, което довело до счупване на палеца на стъпалото, закрито на ляво
ходило.
При анализ на изложената от страните фактическа обстановка, следва че
спорните обстоятелства по делото касаят вида и продължителността на претърпените
от ищцата неимуществени вреди, които се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото събитие, както и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
За установяване вида на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото е приета като неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, вещото
лице по която е дало заключение, че вследствие от трудовата злополука ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на проксималната фаланга на
палеца на ляво стъпало – закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Вещото лице е
уточнило, че претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено
след травмата, в първите 8-10 дни след поставяне на гипсова имобилизация и в
началото на раздвижването. Съгласно експертизата, полученото увреждане било с
възстановителен срок от 44 дни, след което ищцата била трудоспособна за физическо
3
натоварване. Вещото лице е посочило, че съгласно проверената медицинска
документация, на 05.03.2024 г., на ищцата била поставена гипсова шина,
непосредствено след инцидента.
Като писмено доказателство по делото е приет Болничен лист №
Е20213612367/06.03.2024 г., съгласно който ищцата била с отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 06.03.2024 г., с поставена диагноза: „счупване на
палеца на стъпалото“, както и в периода от 20.03.2024 г. до 18.04.2024 г. , съгласно
Болничен лист № Е20223970933/19.03.2024 г.
В хода на производството ищцата е изложила твърдения относно наличието на
ексцес по отношение на нанесеното травматично увреждане, изразяващ се в скъсани
сухожилни връзки, за което обстоятелство е представила по делото като писмени
доказателства амбулаторни листове, издадени на 19.06.2024 г., 05.07.2024 г., 17.07.2024
г., съгласно които на пострадалата са дадени препоръки за продължаване на периода
на отпуск поради временна неработоспособност, като липсват данни ищцата да е била
в болничен след 19.04.2024 г.
От данните в приетата по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза
се установява, че съгласно посочените по-горе амбулаторни листове, ищцата страдала
от счупване на проксималната фаланга на палец на ляво стъпало, в процес на
консолидация, като били описани оплаквания от оток, палпаторна болезненост в
областта на засегнатата фаланга и в глезенната става, които се характеризирали като
оплаквания представляващи рехабилитационен проблем. Вещото лице е уточнило, че
съгласно представената медицинска документация от ищцата, не са налице данни за
връзкова увреда в областта на ляв глезен и ходило, като била посочена и временна
неработоспособност с продължителност от 40 дни.
За установяване характера на претърпените болки и страдания от ищцата по
делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Г.
П. – брат на ищцата, които съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. Свидетелят е
посочил, че след настъпилото събитие открал ищцата за преглед в „Пирогов“, като я
взел на ръце, защото не можела да ходи. Изложил е твърдения, че когато отишли в
болницата ищцата плакала и се свивала от болка, като е уточнил, че същата била с
работни обувки, едната от които била свалена. Посочил е, че кракът на ищцата бил
гипсиран до коляното.
Като свидетел на ищцата по делото е разпитана и Т. П. П., показанията на която
съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелката е посочила, че след инцидента
заедно с мъжа й и свекърва й са откарали ищцата в болница за преглед. Изложила е
данни, че след инцидента била неотлъчно до ищцата, като твърди, че същата изобщо
не можела да стъпва и изпитвала силни болки след инцидента. Кракът на ищцата бил
гипсиран до коляното, като същата не можела да се обслужва сама. Свидетелката сочи,
4
че доколкото ищцата не можела да стъпва на крака си, се налагало да й носят храна,
както и да й помагат за ходене до тоалетна и баня. Уточнила е, че с ищцата живеят в
една къща, поради което имала непрекъснати наблюдения относно състоянието й.
Посочила е, че в резултат от инцидента ищцата не е имала възможност да се среща с
дъщеря си, като доколкото не разполагала с възможност да присъства на рождения й
ден на 12.03.2024 г. същата се разстроила още повече. Свидетелката е изложила данни,
че след сваляне на гипса се установили други проблеми – скъсвания по-нагоре по
крака, което наложило носенето от страна на ищцата на ластична шина за период от
около шест месеца. Уточнила е, че докато ищцата била с гипс изпитвала болки, като
когато започнала да се придвижва сама, с помощта на патерици, изпитвала и болки в
кръста, тъй като страдала от дископатия. Свидетелката е посочила, че ищцата
проявявала признаци на нервност и безпокойство, като се притеснявала, че не може да
работи и да гледа детето си. Посочила е, че човек който остава без пари, на легло, се
чувства в тежест на цялото семейство.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелските показания, както и с оглед приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, на която съдът дава вяра като компетентно и обективно изготвена, се
налага извод, че вследствие от настъпилата трудова злополука ищцата е претърпяла
травматично увреждане - счупване на проксималната фаланга на палеца на ляво
стъпало – закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на
ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като периодът, в рамките на който
същата била временно неработоспособна бил с обща продължителност от 44 дни.
Предвид данните в експертизата, съдът намира за установено, че за възстановяване на
нанесеното травматично увреждане на ищцата е била назначена медикаментозна
терапия с таблетки ‚Веносмил“, при проведено консервативно лечение в домашни
условия с поставяне на гипсова имобилизация за 30 дни и препоръка за последваща
рехабилитационна терапия. Съдът дава вяра на експертиза, в частта, съгласно която
последващите оплаквания на ищцата имат характера на рехабилитационен проблем,
като твърденията на ищцата за наличието на последващи увреждания, които се
намират в пряка и причинно-следствена връзка от настъпилата трудова злополука са
недоказани.
От анализа на изслушаните по делото свидетелски показания се налага извод,
че към датата на настъпване на събитието ищцата е търпяла силна болка в областта на
нанесената травма, съответно същата е изпитвала затруднения при придвижването,
което е осъществявала с помощта на патерици. Съдът не дава вярва на показанията на
свидетеля Т. П. в частта, съгласно която след сваляне на гипса на ищцата се
установили други проблеми, което наложило носенето от страна на ищцата на
ластична шина за период от около шест месеца, доколкото не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи посочените твърдения. Съдът намира за недоказано и
5
твърдението, че с оглед движението на ищцата с патерици, същата изпитвала и болки в
кръста, доколкото липсват доказателства, от които да бъде установено, че същата
страда от дископатия, каквито данни е посочила свидетелката Т. П..
По отношение на твърдението на ищцата, че след инцидента изпаднала в
депресивно състояние, съдът счита че от свидетелските показания не се установяват
преживени негативни емоции, характеризиращи се като депресивно състояние.
Свидетелят Р. Г. П. е изложил данни единствено относно претърпените от ищцата
физически болки и страдания, непосредствено след инцидента, а свидетелката Т. П. е
отбелязала, че ищцата проявявала признаци на нервност и безпокойство, като липсват
данни относно същественото нарушаване на психоемоционалния баланс на ищцата,
вследствие от инцидента. Твърдението на свидетелката Т. П., че „човек който остава
без пари, на легло, се чувства в тежест на цялото семейство“ представлява
субективно съждения, като липсват конкретни данни, че ищцата е изпитвала
дискомфорт поради факти, че се е налагало да използва чужда помощ при изпълнение
на ежедневните й битови дейности.
По отношение на твърдението на ищцата за претърпени негативни емоционални
преживявания с оглед невъзможността й да вижда дъщеря си, свидетелката Т. П. е
изложила данни , че ищцата била разстроена от факта, че не разполага с възможност
да присъства на рождения ден на дъщеря й в резултат от настъпилото събитие. Освен
посоченото, липсват конкретни данни, че ищцата е изпитвала емоционално страдание,
вследствие от факта, че не разполага с възможност за свободно придвижване и
осъществяване на личен контакт с дъщеря й.
Като писмено доказателство по делото е представено Споразумение от
19.09.2022 г., одобрено в хода на гр.д. № 1/2022 г. по описа на РС – Ихтиман, съгласно
което ищцата, в качеството й на родител на малолетното дете – М. Т. Е., родителските
права спрямо която се упражняват от баща й, следва да осъществява лични контакти с
детето, както следва: да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от
09:00 часа на съботния ден до 19:00 часа на неделния ден, като бащата Т. Е. С. ще води
и взима детето на адреса на В. Г. П. в с. П., община Ихтиман. От изложеното следва, че
родителите са уговорили, че ищцата ще осъществява личен контакт с дъщеря си на
посочения в споразумението адрес, след като родителят, който упражнява
родителските права, заведе детето на посочения адрес. В този смисъл се налага извод,
че затрудненията в придвижването на ищцата, вследствие от инцидента, не би
следвало да окажат негативно влияние при осъществяването на личен контакт между
ищцата и дъщеря й, доколкото същата е уговорила с другия родител, че последният
следва да води детето до адреса на майката.
Според разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
6
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ е
посочено, че отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В този смисъл
съдът следва да извърши преценка на основателността на релевираното от ответника
възражение за съпричиняване с правно основание по чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно
Решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Димитър Димитров, грубата небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по чл.
200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази
компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на
работодателя и на пострадалия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни
условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците или
служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението
на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през
цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез
осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на
трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на
безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да
предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези
нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на
постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила
вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност
по чл. 201, ал. 2 от КТ.
В настоящия случай ответникът твърди, че ищцата е допуснала груба
небрежност, доколкото била в близост до палетна количка, без да съобрази
евентуалните рискове от премазването на пръстите й. Ответникът не е посочил
конкретно нарушение, извършено от ищцата при изпълнение на трудовите й функции,
предвид установените от работодателя правила за безопасност. По делото е представен
7
Приемо-предавателен протокол за получаване на работно облекло, съгласно който на
28.11.2023 г. на ищцата са били предадени работни обувки № 40. Следва да бъде
съобразено, че според показанията на свидетеля Р. П., към момента на увреждането
ищцата била с работни обувки. Видно от представената като писмено доказателство по
делото длъжностна характеристика на ищцата за длъжността: „Инспектор товари“,
следва че доколкото същата изпълнява трудовите си задължения в склад, съответно
следва да проверява качеството на получената и подготвената стока за експедиране,
същата е била в риск от движение в близост до електрическа палетна количка, водачът
на която е следвало да я пропусне като пешеходец. Видно от представените от
ответника „Инструкции за безопасна работа в склад“ е, че съгласно раздел III, т. 5, при
работа с електрокар водачът следва винаги да внимава с пешеходците.
Следва да бъде съобразено, че съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка и причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищцата е проявила
груба небрежност при изпълнение на трудовите й задължения, обусловила
настъпването на вредоносния резултат, поради което релевираното възражение по чл.
201, ал. 2, т. 1 КТ следва да бъде оставено без уважение.
Ищцата претендира заплащането на обезщетение в размер на 20 000 лева, като
предвид факта, че неимуществените вреди не са съизмерими с пари, но подлежат на
парично обезщетяване, определянето на размера на дължимата престация се дължи от
съда при извършване на справедлива преценка на фактите по делото. Съгласно
Решение № 82 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2020 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Г.ева Николаева, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване
на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания,
настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди
и съобрази всички доказателства, относими към тези правнорелевантни факти и
правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на
8
обезщетението.
В настоящия случай, съдът взема предвид трудоспособната възраст на ищцата,
както и продължителността на отпуска й поради временна неработоспособност - 44
дни, липсата на траен характер на увреждането, след възстановяването от което
ищцата е трудоспособна за физическо натоварване. Следва да бъдат взети предвид и
претърпените от ищеца физически болки и неразположения, със значителен
интензитет в рамките на първите 10-15 дни от увреждането, както и обездвижването й,
чрез поставянето на гипсова имобилизация за период от 30 дни. Безспорно по делото
се установи, че ищцата е търпяла неразположения и дискомфорт доколкото е следвало
да се възползва от чужда помощ за извършване на ежедневните й дейности, както и да
се придвижва с патерици. Липсват данни за същество нарушаване на
психоемоционалното състояние на ищцата, които да надхвърлят в значителна степен
нормалните негативни емоционални преживявания, стрес и безпокойство, вследствие
от търпените неразположения с оглед инцидента. По делото не се установи наличието
на ексцес, както и съществено страдание от страна на ищцата, вследствие от
обездвижването и социалното й дистанциране, предвид предписаното домашно
лечение. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им възмездяване. – по арг. Решение № 344 от
24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от
16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от
01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици,
възникнали от деянието. В тази връзка, съдът счита че претендираното обезщетение в
размер на 20 000 лева е прекомерно, като счита за справедливо и съобразено с
последиците от настъпилата трудова злополука обезщетение в размер на 10 000 лева.
В настоящия случай ответникът е реливирал възражение по чл. 200, ал. 4 КТ,
съгласно което дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Не е спорно в
отношенията между страните по делото, че към датата на процесното събитие третото
лице – помагач на ответника „Д. з.“ АД е осигурявало застрахователно покритие по
отношение на отговорността на ответника по сключен договор за застраховка
„Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна полица №
1302240126000021, както и че ищцата е застраховано лице по застраховка „Трудови
злополуки“, сключена от работодателя с третото лице – помагач „А. Б.“ АД.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
9
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която по процесните полици липсват
предявени застрахователни претенции от страните във връзка с настъпилата трудова
злополука от 05.03.2024 г., съответно не са изплатени застрахователни обезщетения.
Ето защо не са налице основания за уважаване на релевираното от ответника
възражение по чл. 200, ал. 4 КТ.
Според чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза,
и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Съгласно Решение №
149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Марио Първанов, дължимото обезщетение за вреди от трудова
злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени
загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се
установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или
пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ./ в
този смисъл Решение № 77 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Велислав Павков Когато разпорежда, че работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени
претенции за имуществени вреди (решение № 149 по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о., решение №
77 по гр. д. № 2735/2017 г., IV г. о., както и решение № 227 по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., решение
№ 321 по гр. д. № 4161/2008 г., IV г. о. – всички на ВКС ). .
Видно от данните в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е, че
във връзка с процесната трудова злополука ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 06.03.2024 г. до 27.07.2024 г., като общият размер на
полученото обезщетение от НОИ възлизал на 4409,87 лв. По арг. от чл. 200, ал. 3 КТ,
следва че размера на посоченото вземане следва да бъде приспаднат от определеното
от съда обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Ето защо се
налага извод, че обезпечително-гаранционната отговорност на работодателя следва да
бъде ангажирана за сумата от 4090,13 лв., като за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане
здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ
за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука приложение намират чл. 84,
ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в
забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази връзка,
10
следва че ответникът дължи заплащането на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер на 4090,13 лв., ведно със законната лихва от 05.03.2024
г. до окончателното изплащане на дълга.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е
представила по делото списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира заплащането
на 20 лв. за държавна такса за преписи, както и на 2200 лв. за адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния й представител, с оглед осъществената
правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, в рамките на
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следва да бъде съобразено, че в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д.
№ 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
В тази връзка, с оглед обема на процесуалните действия, извършени от
процесуалния представител на ищцата, фактическата и правна сложност на спора,
както и проведените две на брой открити съдебни заседание, съдът счита че
дължимото в полза на адв. К. П. адвокатско възнаграждение възлиза на 1200 лева, като
предвид уважената част от иска ответникът следва да заплати на адв. П. сумата от
245,41 лв.
По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи
извършването на разходи от ищцата, в размер на 20 лв., от което следва че ответникът
дължи на ищцата разноски в размер на 4,09 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, като
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, същият претендира заплащането на
депозит за СМЕ, в размер на 250 лв., както и разходи за депозит за СсЧЕ, на стойност
от 300 лв., за заплащането на които е представил по делото писмени доказателства. По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
11
ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя
същото в размер на 200 лева. В тази връзка, при съобразяване на отхвърлената част от
иска, в тежест на ищцата следва да бъдат възложени разноски, в общ размер на 596,62
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 163,61 лв. за държавна такса, както и
сумата от 51,13 лв., представляваща стойност на заплатения от бюджета на съда
депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СМЕ, съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б. ш.“ № 247, ет. 2, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на В. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: с. П., община Ихтиман, сумата от 4090,13 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от
настъпило събитие на 05.03.2024 г., признато за трудова злополука, съгласно
Разпореждане № 35186/02.05.2024 г., издадено от ТП на НОИ – С. град, влязло в сила
на 15.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до окончателното
изплащане на дълга, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважения размер
до пълно предявения на стойност от 20 000, ведно със законната лихва за забава от
05.03.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б. ш.“ № 247, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: с. П., община Ихтиман, направените в производството разноски в
размер на 4,09 лева.
ОСЪЖДА „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б. ш.“ № 247, ет. 2, да заплати на адв. К. П., с личен № **********, вписан в
регистъра на САК, сумата от 245,41 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана в полза на ищцата по делото безплатна правна помощ, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. П., община Ихтиман, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б. ш.“ № 247, ет. 2, направените в производството
разноски в размер на 596,62 лева.
ОСЪЖДА „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б. ш.“ № 247, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сума в общ размер на 214,74 лева, представляваща сбор от
следните суми – 163,61 лева за държавна такса и 51,13 лева – заплатен от бюджета на
съда депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза.
12
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника – „А. Б.“ АД и „Д. з.“ АД.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13