РЕШЕНИЕ
№187
гр.
Перник, 08.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД – IV-ти състав
при гражданска колегия, в публичното съдебно заседание праведно на осми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при
участието на секретаря АНТОАНЕТА ВАСИЛЕВА, като раз*еда докладваното от съдията
гражданско дело № 07749 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена
от Я.П.Р. с ЕГН ********** с адрес ***
против
Общинско предприятие „Обредни дейности“ – Перник, с
адрес на управление гр. Перник, ул. Кракра № 22, представлявано от Директора
с искане
съдът, да постановите решение, с което да признае прекратяването на трудовото
му правоотношение, извършено със Заповед № 55/11.09.2017г. за
незаконосъобразно, да бъде на предишната му месторабота в „Обредни дейности“ –
Перник на длъжност “******”, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение
на осн. чл.225 ал.1 КТ за времето от 12.09.2017г. до 12.03.2018г., през което е
останал без работа в размер на 4339,20 лева, ведно със законната лихва върху *авницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане,
както и да бъдат присъдени направените разноските по делото..
Съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 във вр. с чл. 225 от КТ .
Ищецът твърди, изпълнявал по
трудов договор длъжността: ****** в Общинско предприятие (ОП) „Обредни
дейности". Със Заповед № 55/11.09.2017г. на Директора на ОП „Обредни
дейности“ трудовият му договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ. В мотивите на заповедта било посочено, „ молба на Р.К.С.“ вх. №
56/11.09.2017г. във връзка с изпълнение на решение № 633/2017 г. на ПРС и възстановяване
на заемната преди уволнението й длъжност „****“ В случая прекратяването на
трудовото правоотношение било незаконосъобразно, тъй като не били налице кумулативно предвидените
предпоставки на разпоредбата на чл.328, ал. 1, т.8 от КТ. Ищеца заемал
длъжността „ ******“, а лицето Р.К.С. до уволнението й била изпълнявала
длъжността „****“ и постановеното от съда решение с което същата била
възстановена на работа било за възстановяването й на длъжността „****“
В подкрепа на изложеното ищеца
сочи, че съ*асно чл. 7, ал.10 от Наредба за прилагане на длъжностите в
администрацията, длъжностите „******“ и
„****“ са отделни и степенувани в низходящ ред, като се вземата предвид
обхватът и обема на изпълняваните от тях дейности, поради което е следвало Р.С.
е следвало да бъде възстановена на длъжност различна от изпълняваната от ищеца,
същата нямала и необходимото образование за да може да заеме длъжността.
На следващо място ищеца сочи, че
уволнението му било извършено от работодателя и при злоупотреба с право – с цел
избягване процедура по съкращение в щата и процедура по изменение на Правилника, с който е ре*аментирана
структурата и числения състав на ответното Общинско предприятие.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението в едно с
исковата молба, по установените в ГПК способи е депозирал отговор, с който
оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди, че били спазени
всички законови изисквания и тъй като била налице хипотезата на чл. 328, ал.1,т.8
от КТ, а именно със Заповед № 7749/20017 били прекратено правоотношението с
ищеца Я.П. А., тъй като с Решение №
633/19.07.2017г. на ПРС, Р.К.С. била възстановена на заеманата преди
уволнението й длъжност и със заявление
от 30.08.2017г., в законовия 14 дневен
срок пискала да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност ‚****“.
Неоснователно било възражението, че заеманата от ищеца длъжност „******“ била
различна, тъй като това била една и съща длъжност степенувана в три групи,
подредени в низходящ ред‚ „******“ ‚ „старши ****“ и „****“, като се вземал
предвид обхватът и обема на изпълняваната от тях дейност. Работодателя, като
прекратил трудовия договор с ищеца на осн чл. 328, ал.1, т.8 от КТ изпълнил
влязло в сила съдебно решение и не бил злоупотребил с правото си.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуален
представител, подържа така депозираната искова претенция, като моли съда да я
уважи изцяло, при подробно изложени съображения позовавайки се и напрактика на
ВКС, моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответника
редовно призован се представлява съдебно заседание от процесуален представител,
оспорва така предявената искова претенция изцяло, като неоснователна, моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно наведените от страните доводи и твърдени,
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори по
отношение факта на възникване и прекратяване на трудово правоотношение, а
относно законосъобразността на акта с който е прекратено. Поради което правно
основание на предения иск е чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.8 и чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за признаване за незаконосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение със Заповед № 55/11.09.2017 г. на Директора на ОП „Обредни
дейности“ и нейната отмяна, като бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност *. **** в ОП „Обредни дейности“, като бъде присъдено и обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 3339,20 лв., за времето в което бил останал
без работа поради незаконното му уволнение за период от 6 месеца : от 12.09.2017г., до 12.03.2018г. ведно със
законната лихва върху *авницата, считано от дата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на *авницата.
В исковата молба се твърди и по
делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
като ищеца е заемал длъжността „*. **** в ОП „Обредни дейности“. Безспорно е
също така, че на 11.09.2017г. е прекратено трудовото правоотношение между
страните със заповед №55/11.09.2017г., като в мотивите на заповедта е записано „
молба на Р.К.С.“ вх. № 56/11.09.2017г. във връзка с изпълнение на решение №
633/2017 г. на ПРС и възстановяване на заемната преди уволнението й длъжност „****“
След прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника - ищеца не е започвала работа по друго трудово
правоотношение до 08.02.2018г. /датата на последното съдебно заседание по
делото, в което е извършена констатация от трудовата му книжка/.
Съ*асно заключението на
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, приета като не оспорена
от страните размера на полученото БТВ за отработен пълен месец преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е 723,20 лв. Размера на
дължимото се обезщетение по чл. 225 от КТ за оставена без работа би бил 723,20лв,
съответното за шест месеца 4339,20лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
Предмет на предявения иск е законосъобразността
на Заповед №55/11.09.2017г. на Директора на ОП „Обредни дейности“, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца Я.П.Р., поради „ молба на Р.К.С.“
вх. № 56/11.09.2017г. във връзка с изпълнение на решение № 633/2017 г. на ПРС и
възстановяване на заемната преди уволнението й длъжност „****“ в сила от 11.09.2017г.
с посочено основание чл. 328, ал.1, т.8 КТ.
Спорът се развива в рамките на
релевираните от ищцовата страна доводи, които в случая са следните: не били
налице кумулативно предвидените предпоставки на разпоредбата на чл.328, ал. 1,
т.8 от КТ. Ищеца заемал длъжността „ ******“, а лицето Р.К.С. до уволнението й
била изпълнявала длъжността „****“ и постановеното от съда решение с което
същата била възстановена на работа било за възстановяването й на длъжността „****“.В
подкрепа на изложеното ищеца сочи, че съ*асно чл. 7, ал.10 от Наредба за
прилагане на длъжностите в администрацията,
длъжностите „******“ и „****“ са отделни и степенувани в низходящ ред,
като се вземата предвид обхватът и обема на изпълняваните от тях дейности,
поради което е следвало Р.С. е следвало да бъде възстановена на длъжност
различна от изпълняваната от ищеца, същата нямала и необходимото образование за
да може да заеме длъжността. На следващо
място ищеца сочи, че уволнението му било извършено от работодателя и при
злоупотреба с право – с цел избягване процедура по съкращение в щата и
процедура по изменение на Правилника, с
който е ре*аментирана структурата и числения състав на ответното Общинско
предприятие..
Прекратяването на трудовите
договори, винаги предполага настъпили след сключването им нови факти, които
правят невъзможно изпълнението на поетите с тях задължения. Като основание за
прекратяване на трудовия договор се разбират именно факти от реалната
действителност, а не правните разпоредби уреждащи възможността на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът проверява дали работодателят правилно и законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор. Това означава, че в предмета на спора
се включва само това дали са се осъществили фактите, въз основа на които
работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на работника
или служителя. Поради това, рамките на спора, а оттам и предмета на доказване в
производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се определят от посочените от
работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение факти.
Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва, като се преценява
дали основанието е настъпило към момента на прекратяване на трудовия договор по
смисъла на чл. 335, ал. 2 КТ. Поради това, се изисква посочването на фактите от
работодателя да бъде извършено именно до този момент, като е недопустимо
пропускът да бъде коригиран с последващи заповеди или посочването на фактите в
хода на съдебното производство. Това произтича не само от това, че съдът
извършва проверка на законосъобразността на фактите за прекратяване на
трудовото правоотношение така както те са посочени от работодателя към момента
по чл. 335, ал. 2 КТ, но и от правото на работника да знае причините и
основанията за прекратяване на трудовото си правоотношение.
Съдът след като взе предвид
релевираните доводи и съображения на страните за да се произнесе взе предвид
следно:
Съ*асно чл. 328, ал.1, т.8 КТ,
работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие, когато
заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това
същата длъжност.
Правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ представлява сложен
фактически състав, елементите от който изискват кумулативно наличие на няколко елемента
- възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на предишната
длъжност, явяването на възстановения да заеме длъжността в двуседмичен срок по чл. 345, ал. 1 КТ, течащ
от получаване на нарочното съобщение за възстановяване от съда, а ако не е
изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в
предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от
впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването и последната да е заета от лице, с което е
сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда. Липсата на
един от тези три елемента сочи на неправилно приложение на посочената
разпоредба. За да е законно уволнението на това основание възстановеният на
предишната работа трябва да се е явил, за да я заеме и длъжността трябва да е
била заета, т. е. на работното място на незаконно уволнения работник или
служител трябва да има нов човек.
По делото безспорно се
установява, че с Решение № 633/19.07.2017г. по гр.д.№565 / 20017г. на ПРС
влязло в законна сила на 05.08.2017г. уволнената Р.К.С. е възстановена на
заеманата преди това длъжност “****” в Общинско предприятие „Обредни дейности“
, както и че със заявление от 11.09.20017г. Р.К.С. е по искала да бъде
възстановена на длъжността „****“ в Общинско
предприятие „Обредни дейности“, във връзка с постановеното Решение №
633/19.07.2017г. по гр.д.№565 / 20017г. на ПРС отменящо уволнението й със Заповед № 64 / 05.12.2016г. на Директор
на Общинско предприятие „Обредни дейности“.
По делото се спори, че незаконно
уволнения служител Р.К.С. не се е явил в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ да заеме
длъжността на която е бил възстановен със съдебно решение. С о*ед трайно установената
съдебна практика, в т. ч. задължителна
такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - решения № 440_10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС,
решение № 361/21.12.2012 г по гр.д.№ 105/2012 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение
№ 264/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение №
298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ІV гр.отд. на ВКС и решение №
179/26.05.2014 г. по гр.д.№ 7263/2013 г. на ІV гр.отд. и др. както и изложените
от ищеца доводи настоящия съдебен състав счита, че с подаването на 15.08.2017
г., чрез упълномощения от нея адв. Йовчева за издаване на изпълнителен лист въз
основа на влязлото в сила съдебно решение, с което е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност, за събиране на присъдените суми, като разноски в
производството е узнала за влизането в сила на решението, с което тя е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от
обстоятелството, че уведомлението от съда за това, тя е получила в един
по-късен момент. От тази дата – 15.08.2017 г., за нея тече и предвидения в
разпоредбата на чл.345 ГПК двуседмичен срок за явяване на работа. Срокът е
изтекъл на 29.08.2017 г., като безспорно по делото, а и ищеца твърди в исковата
си молба, че тя се е явила за заемане на работата на 11.09.2017 г., т.е след
изтичането на двуседмичния срок. На тази дата, предвид разпоредбата на чл.325,
ал.1, т.8 КТ, работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца Я.П.Р., предвид обстоятелството, че Р.К.С. се е явила
във връзка с изпълнение на решение № 633/2017г. с което е била възстановена на
заемната преди уволнението и длъжност.
Предвид изложеното, съдът намира
за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с Я.П.Р. на
основание чл. 328, ал.1, т.8 КТ, поради което заповедта, в която е обективирано
прекратяването следва да бъде отменена.
По иска по чл.
344, ал.1, т.2 КТ:
Уважаването на втората обективно
съединена претенция е предпоставено от признаването на уволнението за незаконно
и от неговата отмяна. В случая законовите предпостави са налице, видно и от
посоченото по - горе, с о*ед на което тази искова претенция също следва да бъде
уважена, като ищеца се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, а
именно „******“ в ОП „Обредни дейности“
По
иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 КТ:
Ищеца е поискала от съда да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 4339,20 лв., представляваща обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради уволнението, считано от 12.09.2017
г. С о*ед на незаконното уволнение ищеца има право и на обезщетение по чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ, като същото е във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ и е ограничено
до шест месеца от прекратяването на трудовото правоотношение, поради което
процесния период е от 12.09.2017 г. до 12.03.2017 година. Последното по делото
съдебно заседание е проведено на 08.02.2018 г., когато съдът, с о*ед
представената по делото копие от трудова книжка е констатирал, че в последния
запис е от 12.09.2017г. и е за прекратяване на трудовото правоотношение между
ищеца и ответника. Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, са
изтекли шестте месеца, за които има право на обезщетение, претендираната сума
следва да бъде присъдена в пълен размер, в който е дадено заключението и на
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза.
На основание чл. 86 ЗЗД, върху
сумата на посоченото обезщетение от 4 339,20лв. ще следва да се присъди и
законната лихва за забавено плащане, считано от датата на предявяване на иска –
10.11.2017 г. до окончателното изплащане .
С о*ед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направени от него разноски по делото за възнаграждение на
процесуалния му представител, доколкото по делото се представиха доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение, с оформена платежно нареждане от 28.11.2017г.,
в размер на сума от 600.00 лв., и съ*асно
т.1 от тълк. д. № 6/2013г. следва да бъде присъдена в посочения размер.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса от 273,56
лева и 50,00 лева разноски за вещо лице, заплатени от бюджетна сметка на съда
или общо сумата от 323,56 лева, в едно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила.
Предвид
гореизложеното Пернишки районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно
уволнението на Я.П.Р. с ЕГН-********** и адрес: *** и ОТМЕНЯ Заповед № 55 / 11.09.2017г. на Директора на ОП „Обредни
дейности“, с която на основание чл. 328, ал.1, т.8 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 11.09.2017г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Я.П.Р. с ЕГН-**********
със адрес: *** на заеманата преди уволнението му длъжност „******" на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „Обредни дейности“ с ЕИК 0003867511517 със седалище и
адрес: гр.Перник, ул. „Кракра" № 23
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „Обредни дейности“ с ЕИК 0003867511517 със седалище и адрес: гр. Перник,
ул. „Кракра" № 23 ДА
ЗАПЛАТИ на Я.П.Р.
с ЕГН-********** със адрес: *** на
основание чл. 225, ал.1 от КТ сумата 4 339,20
/четири хиляди триста тридесет и девет лева и 20 ст./ лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие на уволнението но не повече от шест
месеца считано от 11.09.2017, ведно със законната лихва, считано датата на
предявяване на исковата претенция – 10.11.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
ДОПУСКА
на
осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „Обредни дейности“ с ЕИК 0003867511517 със седалище и адрес: гр. Перник,
ул. „Кракра" № 23 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 273,56 / двеста
седемдесет и три лева и 56 ст./ държавна такса съобразно уважените искове и сумата от 50.00 / петдесет лева / заплатени разноски за вещо лице от бюджетната
сметка на съда, като УКАЗВА че така посочената сума може да внесе в
едноседмичен срок от влизане на решението в сила, като в противен случай, съдът
ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на
вземанията
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.