№ 127
гр. Б. С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело №
20241410101588 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. П. П., ЕГН **********
от гр.Б. С., ул. „Хан Крум“№51, вх.А, ет.1, ап.1 срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“№115Е,
ет.5, с която е предявен установителен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК и в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 предл.1 и 2 вр. с
чл.26 ал.4 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор
за потребителски кредит №983847/19.12.2023 г. сключен между Ц. П. П. и
„КРЕДИРЕКТ“ЕООД на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК във
връзка с чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД. В условията на евентуалност да бъде прогласена
недействителността на клаузата на чл.18 ал.1 от Договор за потребителски кредит
№983847/19.12.2023 г. сключен между страните.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2023 г. ищцата е сключила с ответника
Договор за паричен заем кредирект №983847 в размер на 2000 лв., размер на месечна
погасителна вноска 4 по 78,33 лв. и 14 по 188,30 лв. Годишния процент на разходите за
заема е 58,32 %, брой вноски 18, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, с обезпечение
– поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя. Общата сума за
плащане е в размер на 2949,52 лв. и дата на последно плащане 19.06.2025 г. Твърди се, че в
чл.18 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Общият размер
на неустойката при непредставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на
кредитодателя възлиза на 3908,48 лв. за целия срок на договора за потребителски кредит.
Посочва се, че от анализа на Договора се установявало, че ищцата следва да върне сумата от
6746,78 лв., която включвала 2000 лв. – главница, 949,52 лв. – лихва, 3908,48 лв. – неустойка
в случай на непредоставяне на обезпечение.
Поддържа, че нито в Договора, нито в стандартния европейски формуляр не е било
посочено както се включва в ГПР – дали в ГПР е включена неустойка при непредставяне на
обезпечение. Твърди се, че ищцата е представила към исковата молба платежни бележки за
заплатена от нея към датата на завеждане на исковата молба сума в размер на 3887,18 лв.
В исковата молба се излагат съображения, че договорът е нищожен на основание
1
чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК.
Навеждат се доводи, че изискването изложено в чл.6 от Договора за осигуряване от страна
на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция,
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва е
нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да
бъде включено, но не е в ГПР. Невключването означавало, че не е спазено изискването на
чл.11 т.10 от ЗПК. Посочва се, че е нарушен и чл.11 т.9 от ЗПК, поради неправилно
посочване на лихвени проценти.
Посочва се, че клаузите в процесния договор противоречат и на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Поддържа се, че в процесния договор е нарушено изискването на закона относно
правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е посочено кои разходи
формират ГПР, като по този начин е нарушен чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Посочва се, че са налице високи изисквания към физическите лица – потенциални
бъдещи потребители, като например: при един поръчител осигурителният му доход да е в
размер на не по – малко от три пъти размера на МРЗ за страната; при двама – размерът на
осигурителният им доход на всеки един от тях да е в размер на не по – малко от два пъти
размера на МРЗ за страната; да не са били поръчители по други кредити сключени с
кредитора; да не се кредитополучатели по кредити сключени с кредитора и др. Навежда
доводи, че всички тези изисквания правят невъзможно ищцата да осигури подобни
обезпечения.
Посочва се в исковата молба, че уговорената неустойка в посочените размери –
3908,48 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като била необосновано висока.
В подкрепя на твърденията си ищцата е посочила практика на ВКС и СЕС.
По отношение на предявения евентуален иск ищцата в исковата молба моли да бъде
прогласена недействителността на клаузата в чл.18 ал.1 от Договор за потребителски кредит
№983847/19.12.2023 г. Посочва се, че включената към погасителните вноски неустойка е
добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й в чл.18 ал.1 от Договора е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Излагат се доводи, че уговорената неустойка санкционира заемателя за
виновно неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
Поддържа, че такава неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1 предл.3 от ЗЗД, тъй като се нарушавал принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които бил предвидил законодателя.
Посочва се, че клаузите в процесния договор противоречат и на Директива
2008/48/ЕО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Искът по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото над главницата. Посочва
се, че в чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, като чистата стойност на кредита е в размер на 2000 лв. Ищцата е
заплатила към датата на предявяване на иска сума в размер на 3887,18 лв.
По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи
недействителността на кредита. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
2
Поддържа се, че на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея.
Посочва се, че валидността на договора за кредит произтичал от това, че основните му
параметри – главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 -12 и 20
ал.2 ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор.
Поддържа се, че преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил
наясно с всички условия по договора, като сам бил избрал параметрите и условията му. С
оглед на което клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с
конкретния потребител.
Излагат се доводи, че при формиране на ГПР са спазени всички закрепени в чл.11
ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК изисквания, като в договора и в европейския формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити е било посочено какъв е размерът на
ГПР и по какъв начин се бил сформирал. Посочва се още, че при нормативно определен
лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69 % и ГПР определен в процесния
договор от 58,32 % не бил нарушен чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочва, че е изначално невъзможно
уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Посочва, че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
наясно с размера й още преди да е бил настъпил факта на неизпълнението на задължението,
което се обезпечава. Поддържа се още, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и
изцяло в полза на потребителя, разсрочена на вноски, които можело да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж.
В отговора ответника оспорва твърдението, че неустойката представлявала добавка
към възнаградителната лихва, уговорката неустойката да бъде изплащана на части, а не
едновременно е в полза на ищеца, тъй като било разпределено задължението му във времето
с падежни дати същите като за главница и лихва.
Посочва се още, че процесният договор е сключен изцяло по волята на ищеца,
получил е подробна информация за желания от кредитен продукт под формата на
Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни
клаузи на договора. Поддържа се, че ищеца е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информацията която е получил още
със Стандартен европейски формуляр, без да е бил обвързан с оспорената неустойка,
заплащане на обезщетения и такси.
Посочва се, че на ищеца е била дадена възможност с удължаването на тридневния
срок чрез предоставяне на нарочна молба до кредитора и/или представянето на заместващо
обезпечение като издаването на запис на заповед, като според ответника ищеца не бил се
възползвал от тези свои права.
Поддържа, че не е нарушен чл.143 ЗЗП, тъй като клаузите са били договорени
индивидуални с потребителя, ясно и точно описани, като давали яснота и предвидимост за
всички аспекти на финансовото му задължение към кредитора. Като тази яснота у ищеца е
била налице както преди сключване на договора така и при подписването му. В
погасителния план са посочени компонентите на всяка една погасителна вноска. Излага
доводи, че не е налице неяснота у ищеца за икономическите последици от сключването на
договора за кредит, поради което не е нарушен чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Поддържа, че в продължение на 2 г. ищецът е ползвал многократно един вид
кредитен продукт, което означавало, че многократно се е запознавал с условията му при
безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Това опровергавало
твърденията на ищеца за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и
3
добрите нрави от страна на ответника.
Ответника оспорва твърденията за плащания в посочените в исковата молба размери,
тъй като са били нечетливи и част от тях са за плащания на Сити Кеш, а не на ответника.
По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото се установи, че по силата на договор за потребителски кредит № 983847 от
19.12.2023 г. ответното дружество "Кредирект" ЕООД е предоставило в заем на ищеца Ц. П.
сумата от 2000,000 лева. Срокът за погасяване на кредита бил определен до 19.06.2025 г.,
при уговорени стандартен годишен лихвен процент – 47 % и ГПР – 58,32 %, обща сума за
погасяване 2949,52 лв., от която 2000,00 лв. главница, 949,52 лв. – лихва. В погасителния
план е заложено неустойка в общ размер на 3908,48 лв.
С Протоколно определение от 21.01.2025 г. предявения от ищцата иск с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дадени без
основание суми по договор за заем Кредирект №983847 от 19.12.2023 г. за сумата над 174,78
лв. до първоначално предявения размер от 1887,18 лв. е прекратено, поради оттегляне на
иска.
По делото са приобщени разписки за извършени плащания от ищцата към ответника.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като ясна, пълна и обоснована се
установява, че сумата в размер на 2000,00 лв., размера на кредита е усвоена от ищцата чрез
системата на Изипей на 19.12.2023 г. По кредита ищцата е направила плащания в размер на
2174,78 лв., като със сумата за заплатени: 1484,86 лв. – неустойка, 465,68 лв. платена
договорна възнаградителна лихва и 224,24 лв. – главница.
Вещото лице е посочило в експертизата,че към датата на завеждане на иска размерът на
неизплатените задължения е 2763,46, в т.ч.: главница – 1775,76 лв., договорна /
възнаградителна лихва/ за периода от 25.06.2024 г. до 25.09.2024 г. в размер на 203,69 лв.
неустойка за периода от 25.06.2024 г. 25.09.2024 г. в размер на 721,44 лв. и мораторна лихва
за периода от 25.06.2024 г. до 25.09.2024 г. – 62,57 лв.
От заключението се установява, че в ГПР не е включен размерът на неустойката.
Вещото лице е посочило, че ако се включи и неустойка в размер на 3908,48 лв. за периода от
18 месеца и същата се добави към другите компоненти, образуващи ГПР, то същия ще
възлиза на 610,56 %.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Предявеният главен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата
на чл.124 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК.
Предявени са в условията на евентуалност иск с правното си основание в разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 пр. 1 и 2 вр. с чл.26 ал.4 от ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен
заем № 983847 от 19.12.2023 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона
за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се
4
установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 2000,00 лева.
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в ЗЗП – арг.
чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Процесният договор е с предмет заемане на парична сума в размер на 2000,00 лв., като
при възникване на облигационното правоотношение страните са уговорили договорна лихва
в размер на 47 % на годишна база и ГПР в размер на 58,32%.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, посочения в
договора размер на ГПР надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно той и
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – неустойката.
В т. 6. 2. и чл.18 от договор за заем Кредидирект № 983847/19.12.2023 г. е предвидено,
че при неизпълнение на т. 6. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
3797,26 лв. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на
договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената
неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Според
т. 6. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл.
33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.
Неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата на § 1,
т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е уговорена между страните.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя и следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
5
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
С уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума
- т. нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от краткия срок
за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката –
предоставяне на обезпечение, който предполага, че кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението и е преценил, че наред с уговорената възнаградителна лихва,
ще получи и неустойката. Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това
навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на
обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
С оглед гореизложеното, задължението по т. 6. 2 от договора не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в
противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите,
нито в общата сума за плащане, дължима от потребителя към деня на сключването.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Следователно лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С неустоечната клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-
висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на
неустойката надвишава над два пъти заетата сума и заедно с нея според заключението по
ССчЕ се формира годишен процент на разходите в размер на 610,56 %, който е значително
по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустоечната клауза е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Макар формално в договора да са посочени годишен процент на разходите и общ
размер на задължението, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му, след като в тях не е включена сумата по т. 6. 2 от договора.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора
за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 58,32 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително в по-голям размер, предвид включената неустойка. Поради
това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл
съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за кредит, поради което на
основание чл. 23 ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика – т. 2 от Решение на Съда на
6
Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI: EU: C: 2024: 263,
а така също и Определение № 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на I
търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. по
описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024 г. по т. д. №
1254/2023 г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено
чистата стойност на кредита – т. е. усвоената главница от 2000,00 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че нищожността на неустоечната клауза
обуславя недействителност на целия договор на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове, поради което не
дължи произнасяне по тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 130 /, а именно адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. в размер на 1169,52 лв. за главния
иск, 354,00 лв. държавна такса, 150,00 лв. депозит за вещо лице.
Ответникът е направил възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024 г.,
упълномощеният от ищеца адвокат А. Д. е предоставил безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде заплатено на адв. Д. от ответното
дружество. Същото се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът
определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.,
както и съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, с оглед ниската правна
и фактическа сложност на делото, което е приключило след проведени три открити съдебни
заседания и без явяване на процесуалния представител на ищцата.
Съдът приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник
на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по
делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. От служебна справка в
деловодната система на съда се установява, че ищецът Ц. П. е предявила над двадесет на
брой идентични претенции – напр. по гр. д. № 23/2025 г. по описа на РС – Б. С., по гр. д. №
24/2025 г. по описа на РС – Б. С., по гр. д. № 24/2025 г. по описа на РС – Б. С., по гр. д. №
25/2025 г. по описа на РС – Б. С., по гр. д. № 26/2025 г. по описа на РС – Б. С., по гр.д.
№325/2025 г. по описа на РС – Б. С. и др.
Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера
на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на III г. о., може да се приеме,
че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В
7
този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4277/2023 г. по описа
на СГС ЧЖ-I-Д състав.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Кредирект" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., район Младост, бул. „Цариградско
шосе” № 115 Е, ет.5, от една страна и Ц. П. П., ЕГН: **********, от гр.Б. С., ул. „Хан Крум“
№51, вх.А, ет.1, ап.1, общ. Б. С., обл. В., от друга, че сключеният между тях договор за
паричен заем № 983847/19.12.2023 г. е нищожен, на основание чл.124 от ГПК вр. с чл. 26 ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5 ДА да заплати на адв. А. Д.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 975,00 лв. за предоставена безплатна правна
помощ на Ц. П. П. като материално затруднено лице.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5 ДА да заплати на Ц. П. П.,
ЕГН: **********, от гр.Б. С., ул. „Хан Крум“ №51, вх.А, ет.1, ап.1, общ. Б. С., обл. В. сумата
в размер на 504,00 лв., представляващи направените разноски по делото – държавна такса и
депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
8