Решение по дело №7290/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2537
Дата: 23 септември 2022 г. (в сила от 23 септември 2022 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20211100507290
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2537
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20058849 от 05.03.2021 г., постановено по гр. д. № 38246, по описа на
СРС, I ГО, 38 състав, е уважен частично предявения и изменен в о. с. з. от 17.02.2019 г. по
реда на чл. 233, във вр. чл. 228, ал. 2 ГПК от Агенци „П.И.“ срещу Н.Б.НА Б.А.З. с правно
основание чл. 513, ал. 1 КЗ за сумата от 222,34 лв., представляваща неизплатена сума за
нанесени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие от
10.07.2016 г., ведно със законната лихва от 11.06.2018 г. до окночателното му изплащане,
мораторна лихва за времето от 10.07.2016 г. до 11.06.2018 г., както и сумата от 451 лв.
съдебни разноски, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
314,77 лв. за имуществени вреди, както и за сумата от 61,38 лв. – мораторна лихва за забава
върху главницата за перода от 10.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били частично
уважени, е предявена въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, сочейки че не е
бил надлежно конституиран по настоящето дело в съответствие с разпоредбата на чл. 228,
ал. 2 ГПК. Моли съда да отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Ответникът по жалбата – Агенция „П.И.“ не е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на ВЖ. С молба от 12.05.2022 г. чрез процесуалния си представител – юрк. Я.П.,
взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
1
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 341,77 лв. представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди следствие на ПТП от 10.07.2016 г. на АМ Тракия км. 307+800 дясно,
констатирано с Протокол за ПТП № 1537088/10.07.2016 г. Нанесени са щети на Агенциа
„П.И.“, изразяващи се в увреждане на 24м единична ограничителна система за
пътища/мантинела/, 50м. асфалтова настилка и 1,6м. бетонови бордюри. Тези увреждания са
причинени от ППС с румънска рег. № B-215-BHD. Пред това, че става въпрос за автомобил
с чужда регистрация, претенцията за изплащане на причинените вреди е била представена
пред НББАЗ със заявление № 53-00-255/20.07.2016 г. При обратната връзка Националното
бюро е уведомило ищеца, че преписката е изпратена за обработка от първият ответник ЗАД
„Б.В.И.Г.“, предвид факта, че същото е кореспондент за обработка на щети на територията
на Република България на ЗК „А. R.A.“.
В отговора на исковата молба първоначалният ответник - ЗАД „Б.В.И.Г.“ поддържа,
че съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, поради което ответното
дружество не е процесуално легитимирано по тези искове.
В открито съдебно заседание на 17.02.2020 г. ищецът е отправил искане на основание
чл. 228 ГПК да бъде заменен ответника по настоящия иск, като с молба от 25.02.2020 г.
същият се е отказал на основание чл 233 ГПК от иска срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“.
Съдът е изпратил по имейл адрес на НББАЗ препис от исковата молба, приложения
към нея, протокол от открито съдебно заседание от 17.02.2020 г., както и разпореждане на
председателя на 38 състав от 04.03.2020 г.
В случая действително Н.Б.НА Б.А.З. не е предоставил имейл адрес за
кореспонденция, на който са му изпратени препис от исковата молба, протокол от открито
съдебно заседание от 17.02.2020 г., както и разпореждане от 04.03.2020 г. Не е налице и
изрично определение за замяна и конституиране на новия ответник по реда на чл. 228, ал. 2
ГПК, поради което и процесуалните преклузии установени в чл. 131 ГПК не настъпват.
Същевременно с получаване на препис от първоинстанционното решение Н.Б.НА Б.А.З. е
било уведомено, че е осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди. Следователно
ответника е имал възможност да изложи всичките си възражения /фактически и правни/
свързани с предявения иск. Въпреки това НББАЗ е подал въззивна жалба, в която са
изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, като не са посочени конкретни
оплаквания за неправилност на процесното решение, въпреки че процесуалните преклузии
по чл. 131 ГПК не са настъпили. Страната е имала възможност да направи доказателствени
искания и вземе становище по исковата молба, но същата не е направила такива.
С оглед съдържанието на подадената от НББАЗ въззивна жалба, въззивният съд
2
намира същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от ищеца въззивна жалба е
бланкетна, т.е. не съдържа конкретно фактическо оплакване за порочността на обжалваното
решение, а допуснатото от СРС процесуално нарушение не е съществено, и тъй като
въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на
императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е
налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото,
съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТР
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то настоящата съдебна инстанция не разполага с правомощие
да формира собствени изводи по съществото на спора, респективно за правилността на
първоинстанционното решение. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС
обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК,
Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670
от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от
11.07.2011 година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. №
331/10г. на ІV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; Решение
№ 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че липсата на определение
за конституиране на заменен ответник по реда на чл. 228, ал. 2 ГПК не съставлява само по
себе съществено процесуално нарушение, което да доведе до порок и отмяна на
първоинстанционното решение, тъй като, както бе посочено по-горе в мотивите страната е
разполагала с възможността във въззивната жалба да изложи всички свои възражения срещу
иска и да поиска събиране на доказателства, съответно да оспори представените от ищеца.
Тъй като въззивника не навежда конкретни оплаквнания за неправилност на
първоинстанционното решение, то следва да бъде потвърдено.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20058849 от 05.03.2021 г., постановено по гр. д. №
38246, по описа на СРС, I ГО, 38 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4