Решение по дело №242/2018 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20181610200242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               Гр. Берковица ,23.04.2019 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Н.Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 242 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

 

С наказателно постановление №12-001098 от 23.07.2018., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана на  „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово,представлявано от Н.Ц.Я. е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер 1000 лева, на основание чл.85 ал.4, във връзка с чл.84 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ за нарушение по чл.30б ал.3 от същия закон, както е описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в законоустановения срок от „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово , като се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Съображенията за искането са изложени в жалбата. В съдебно заседание за жалбоподателя се явяваупълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Аргументите си за отмяна на наказателното постановление излагат по същество на делото в съдебно заседание и в представено писмено становище. Ангажирани са доказателства. 

                   За въззиваемата страна, редовно призована, се явява старши юрисконсулт С.Кръстева, която моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана и да потвърди наказателното постановление. Сочи аргументите в подкрепа на становището си.     Ангажирани са и доказателства.

                  От показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         На 11.05.2018г. била извършена проверка в обект „Къща за гости”,находящ се в с.Замфирово,ул.”Н.Й.Вапцаров” №34 и „производствена сграда” извън регулация на с.Замфирово, където се полага наемен труд и на 04.06.2018год. по документи и било установено, че на дружеството в качеството си на работодател не е използвало по предназначение предоставените му по глава шеста от ЗНЗ целеви средства.От представените документи е установено,че за месец февруари 2018год. е посочено,че двамата работници Б.Ц.Г. и Марияна Б.И. са отработили по 8 часа на 20.02.2018год.,във връзка с което дружеството е подало в Дирекция”РСЗ” искане за плащане и изплащането на поисканите средства е станало на 03.05.2018год.При предходна проверка,извършена от служители на ИТ Монтана на 20.02.2018год. видно от приложения по делото Констативен протокол,обаче е установено,че на двата обекта не са открити работници,които да извършват трудова дейност.Именно поради това проверяващите приели,че дружеството не използва по предназначение отпуснатите средства по програма „Обучения и заетост за младите хора”.

          На 18.06.2018г. бил съставен АУАН №12-001098, който бил изпратен за връчване,тъй като след изпратена покана за съставяне на АУАН, не се явил представител на дружеството.На 29.06.2018год. бил връчен  екземпляр от същия.

         Въз основа на горния акт било издадено наказателно постановление №12-001098 от 23.07.2018., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана,с което  на  „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово,представлявано от Н.Ц.Я. било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер 1000 лева, на основание чл.85 ал.4, във връзка с чл.84 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ за нарушение по чл.30б ал.3 от същия закон.  

         Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

         Съдът, като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на страните, счита, че жалбата се явява неоснователна и недоказана по следните съображения:Бе извършена проверка на обжалваното наказателно постановление и се установи, че същото съдържа изискуемите от член 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно- посочени са имената и длъжността на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл.57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, посочено е времето, по което е извършено и мястото на което е осъществено то, законовите разпоредби, които са били нарушени, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Това е сторено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.85 ал.2 от ЗНЗ във връзка с чл.47 ал.2  от ЗАНН. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление също е съставен от компетентен орган, оправомощен за това от закона, с оглед разпоредбите на чл.75 ал.2 от ЗНЗ.  

         На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице. С оглед изложеното съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановлението.

         Въззивният съд счита, че от анализа на доказателствата по делото се налага извода, че е налице извършено от жалбоподателя „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово нарушение по чл.30б ал.3 от ЗНЗ. Съгласно цитираната разпоредба предоставените по реда на ал.1 средства, а именно- предоставени въз основа на сключен договор между териториалното поделение на Агенцията по заетостта и работодателя, се използват по предназначение от работодателя. Съгласно член 84 от ЗНЗ работодател, който не използва по предназначение предоставените му по реда на глави шеста и седма целеви средства, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева. Наложената на „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово имуществена санкция се основава на разпоредбата на  чл.84 от ЗНЗ, според която работодатели, безработни лица, главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и/или нейни териториални звена, лицензирани институции, осъществяващи професионално ориентиране, както и обучаващи институции, които не използват по предназначение предоставените им по глави  шеста и седма целеви средства, се наказват с глоба, съответно – с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Следователно за да бъде квалифицирано едно деяние като нарушение, осъществяващо визирания състав, необходимо е да бъде установено от фактическа и правна страна, че субекта на нарушението (в лицето на някой от изброените в нормата субекти) не използва по предназначение целеви средства, второ, че тези средства са му били предоставени и трето, че тези средствата са предоставени по реда на глава шеста или глава седма от ЗНЗ.

 Не се оспорва  по делото, че „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово има сключен договор с Агенцията по заетостта от 12.09.2017год. по Проект „Обучения и заетост за младите хора”, и че на дружеството, в това му качеството, са били предоставени средства.  Тези обстоятелства не се оспорват и от страните по делото. Нещо повече- признават се от жалбоподателя, но се прави възражение, че по време на проверката наетите лица са присъствали на работното място,но в другия обект.  Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано, с оглед събраните по делото доказателства, по следните съображения: В хода на съдебното, следствие в качеството на свидетели, бяха изслушани Б.Ц.Г. и Марияна Б.И.. Свидетелите твърдят,че през месец февруари са работили в „производствена сграда” извън регулация на с.Замфирово,а не в къщата за гости,а при хубаво време са работили там. Това твърдение обаче категорично се оборва от показанията на актосъставителя и свидетеля при извършване на проверката и съставяне на акта, които обясняват в с.з., че проверката е била извършена в двата обекта както на 20.02.,така и на 11.05.2018год.. 

        

         С оглед изложеното съдът приема за доказано, че е налице извършено от жалбоподателя  нарушение по чл.30б ал.3 от ЗНЗ и обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, правилно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер 1000 лева е в минималния, предвиден от чл.84 от ЗНЗ, размер. Тъй като няма данни въззивника да е извършвал подобно нарушение и липсват мотиви в тази част на НП, съдът счита, че същото е правилно определено в минималния размер. С това наказание биха се изпълнили целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН съдът

 

Към датата, сочена като дата на нарушението, средства с такова предназначение са били изплатени от Агенция по заетостта на дружеството жалбоподател,тъй като такива са били поискани с Искане за плащане №06 и видно от приложените по делото платежни нареждания сумите са преведени от Агенция по заетостта. Следователно налице е и другия от елементите на изпълнителното деяние по чл.84 ЗНЗ. Такива средства са били изплатени през месец май 2018год. В този смисъл същите са от средствата по чл.30б, ал.3, вр.с ал.1, във връзка с чл.30а ал.1 от ЗНЗ,т.е такива по реда на глава шеста от ЗНЗ, поради което е налице още един от елементите на изпълнителното деяние, визирано в чл.84 от ЗНЗ.

Следователно описаното в НП №12-001098 от 23.07.2018., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана на  „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово деяние осъществява елементите на състава на чл.84 от ЗНЗ. Административното обвинение се явява и обосновано, с оглед доказателствата по делото, което е още един аргумент, че НП е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено  като такова.

 

 

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №12-001098 от 23.07.2018., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана,с което на  „Ерика 2011”ЕООД –с.Замфирово,представлявано от Н.Ц.Я. е  наложено административно наказание- имуществена санкция в размер 1000 лева, на основание чл.85 ал.4, във връзка с чл.84 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ за нарушение по чл.30б ал.3 от същия

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.    

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: