№ 58
гр. гр. Димитровград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100589 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД- за прогласяване
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен чрез
измама.
В исковата молба ищеца П. Р. А. твърди, че с ответника Д. Д. Щ., неговата майка А.
Д. Щ. и брат С. Д. М. се познавали отдавна и били в много добри отношения. Поддържа, че
в блок ***0 била закупила апартамент *** през 1992г., в който живеела с дъщеря си.
Посочва, че работила дълги години в чужбина, като през 2005г. в същия блок закупила за
дъщеря си апартамент ***, а през 2007г. закупила и апартамент ***, който бил съседен на
ап.***, в същия вход и блок. Твърди, че дълги години живели в разбирателство с ответника
и семейството му, като били изградили помежду си отношения на доверие. През 2018г.
ищецът се завърнала в България и решила с дъщеря си да продадат апартаменти *** и ***,
за да купят един по-голям. Ответникът Д. Щ. разбрал за намеренията им и поискал той да ги
закупи, за да не идват чужди хора в блока. В тази връзка, на 20.12.2018г. ищецът
прехвърлила с договор за покупко-продажба на ответника Д. Щ. апартамент *** с
идентификатор 21052.1006.20.9.7, находящ се в Димитровград, ул.***, състоящ се от една
стая, кухня; санитарен възел със застроена площ 52.93 кв.м., ведно с избено помещение ***
и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Страните
уговорили цена за апартамента от 12000 лева, като в нотариалния акт записали данъчната
оценка. Самата сделка била обективирана в нотариален акт №174 т.ІІІ, peг.4260, н.д.№528
от 20.12.2018г. Купувачът обаче на заплатил уговорената сума, като обещал да заплати общо
двата апартамента. На 01.02.2019 г. дъщерята на ищеца продала на Д. Щ. и своя
апартамент, a именно: Апартамент ***, находящ се в Димитровград, ул.***, блок ***0,
вх.”А” на етаж втори, с идентификатор ***, състоящ се от една стая, кухня, и санитарен
1
възел, със застроена площ от 70.86 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
21052.1006.20 в сграда №9, ведно с избено помещение *** с площ от 18.62 кв.м., както и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Сделката била
обективирана в Нотариален акт ***2, том І, рег.№287, дело ***0/01.02.2019г. Купувачът
обаче отново не платил уговорената цена, като заявил, че не разполага с парите. Предложил
им в замяна апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“***, чиято собственичка му
дължала пари и била съгласна да им го прехвърли, ако й доплатят още 10000 лева. Ищецът и
дъщеря й харесали въпросния апартамент и се съгласили да го закупят при условията,
предложени им от Д. Щ.. За сключване на сделката ползвали услугите на адв.К., който
изготвил предварителен договор, екземпляра от който останал на съхранение при ответника.
В последствие обаче се установило, че собственика на въпросния апартамент има
задължения и към банка, като купувачите трябвало да заплатят още 10000 лева, за да
освободят жилището от тежести. За да плати тази сума ищеца се принудила да вземе заем от
свои познати. Същевременно, на 27.02.2019г. Д. Щ. прехвърлил процесните два апартамента
на своята майка –А. Щ.. Въпреки, че дължал за тях пари на ищеца и дъщеря й, като трябвало
да им предаде предварителния договор за закупуване на апартамента в Димитровград,
ул.“***“, той отказал да стори това.
Според ищеца, Д. Щ. я въвел в заблуждение, като тя и дъщеря й му прехвърлили
двата си апартамента без пари и му платили още 10000 лева за разликата в цената на
апартамента в Димитровград, ул.“**“ бл.***, който той трябвало да им продаде, но в
последствие не изпълнил обещанието си.
Ето защо, предявява на основание чл.27 вр. чл.29 от ЗЗД иск за прогласяване
недействителността на сделката, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №174, т.ІІІ, per.***260, нот.дело №528/2018г., като унищожаема, сключена при
условията на измама от страна на ответника.
Ответникът Д. Д. Щ., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск. Посочва, че настоящия спор не е единствен между страните, като за същия
имот и на същото правно основание било образувано гр.д.№76/2020г. на РС-Димитровград,
решението по което било влязло в сила на 14.01.2022г. Наред с това, дъщерята на настоящия
ищец била предявила иск против ответниците, предмет на гр.д.№711/2020г. по описа на РС-
Димитровград, като с решение №260111/09.06.2021г. съдът отхвърлил изцяло иска. Намира
предявения иск за неоснователен. Ищцата твърдяла, че при сключване на сделката за
процесния недвижим имот тя била въведена в заблуждение от ответника Д. Щ., който
отложил плащането на цената и след това не изпълнил това си задължение. Това твърдение
било несъстоятелно и не отговаряло на обективната истина. Същото имало за цел ищеца да
отмъсти на бившия си интимен приятел Д. Щ., който не желаел повече да поддържа контакт
с нея. В случая налице била една класическа правна сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, при която продавача прехвърля собствеността на имота, а купувача
заплаща договорената цена. Всички правни сделки във връзка с процесния имот били
сключени по надлежния ред, като уговорената между страните цена за същия била платена
от купувача на продавача и това било заявено от последния пред нотариуса, изповядал
2
сделката.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №74, том ІІІ, рег.***260, дело №528/2018г. на нотариус Р. В. с рег.***98 на
Нотариалната камара на Р.България, на 20.12.2018г. П. Р. А. е продала на Д. Д. Щ.
собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1006.20.9.7 по кадастралната карта на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-
38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес в Димитровград, ул.“***“ ***, който имот се
намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1006.20, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имот №21052.1006.20.9.8, имот
21052.1006.20.9.6, под обекта- 21052.1006.20.9.3, над обекта- няма, построен върху държавна
земя, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 52,93 кв.м.,
ведно с избено помещение *** с полезна площ от 22,17 кв.м., както и 12,38% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за сумата от 6800 лева. В
нотариалния акт е записано, че въпросната сума е платена напълно и в брой от Купувача на
Продавача преди подписване на договора, за което същия служи, като разписка и която сума
е действително уговорена между страните цена на имота. Посочено е също така, че
нотариалния акт е бил прочетен на страните от нотариуса и след одобрението му от тях е
бил подписан от същите, като продавача П. А. и купувача Д. Д. Щ. са положили своите
подписи и са изписали собственоръчно трите си имена.
Според представеното от ищеца с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка
по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадено от ДФСД, отдел „Приходи“ при община Димитровград на
14.08.2020г., данъчната оценка на гореописания апартамент е 3852,70 лева.
Съгласно представения от ищеца по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №73, том І, рег.№564, нот.дело №69/2019г. на нотариус Р. В., на
27.02.2019г. процесния имот е бил продаден от Д. Д. Щ. на неговата майка А. Д. Щ.. В
последствие, на 27.09.2019г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №75,
том ІV, рег.№8583, дело №601/2019г. същия имот е бил продаден от А. Д. Щ. на другия й
син С. Д. М..
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до
разпит и изслуша показанията на свидетелите ****.
Според показанията на свид.***, дъщеря на ответника, майка й имала три
апартамента в Димитровград, ул.“***“ ***0, от които два били записани на нейно име, а
един на името на свидетеля. В последствие двете решили да продадат тези апартаменти и да
си купят един в централната част на Димитровград. Ответникът, който бил техен съсед
изразил желание да закупи и трите апартамента. През м.декември 2018г. ищецът му продала
единия апартамент. Малко по-късно, през м.февруари и свидетеля продала на ответника
своя апартамент. Уговорката между страните била купувача да плати цената за двете
жилища след втората сделка. Въпреки това, той не изпълнил обещанието си. Постигнали
3
съгласие в замяна на продадените му апартаменти ответника да им прехвърли собствеността
на друг апартамент в Димитровград, но и това не се случило. Оказало се, че действителния
собственик на този апартамент освен към ответника имала и други задължения, които
трябвало да погаси за да прехвърли собствеността на жилището. В тази връзка, Д. Щ.
поискал от ищеца и свидетеля да заплатят 10000 лева, за да се погасят другите задължения за
въпросния апартамент и за да може да им го продаде. Поддържа ,че между ищеца и
ответника за въпросния апартамент на ул.**“ в Димитровград бил сключен предварителен
договор, но екземпляр от него имал само Щ.. До момента ответникът не им бил прехвърлил
въпросното жилище, но не бил предал и парите, които дължал за покупката на двата им
апартамента на ул.“***“ ***0. Твърди, че Щ. заплашвал майка й да му продаде и третия
апартамент. Заявява, че двете се били доверили на ответника, тъй като с него се познавали
от години и поддържали нормални отношения. Посочва, че когато сключвала сделката през
м.февруари 2019г. за своя апартамент, нотариуса прочел нотариалния акт. Не си спомняла
дали е прочел платени ли са парите за апартамента или не.
Видно от показанията на свид.***, същата познава ищеца от много години. Твърди,
че П. А. работила в Италия, но се завърнала в България през 2018г. Свидетелят често се
виждала с ищеца, като последната през сълзи й споделяла как губи делата за апартаментите
си от ответника. Посочва, че А. искала да продаде две от жилищата си, за да закупи с парите
апартамент в централната част на Димитровград. Продала апартаментите си на ответника,
който й казал ,че ще плати общо цената след сключване на втората сделка през м.февруари
2019г. Свидетелят видяла ищеца и дъщеря й в деня след сключване на втората сделка, като
твърди, че двете плачели, защото ответника не им бил платил парите, както обещал по-рано,
а се скрил от тях. Няколко месеца по-късно, А. казала на свидетеля, че купувача Щ. бил
обещал да им прехвърли апартамент на ул.“**“, чиято собственичка му дължала пари. Казал
й, че този апартамент е по-скъп и трябва да му доплати още 10000 лева. В тази връзка
ищецът била дала на ответника и тази сума. За тази сделка били изготвили предварителен
договор, но до сключване на същинска сделка така и не се стигнало. А. не разполагала и с
екземпляр от предварителния договор, тъй като той останал у Щ..
В повторен разпит по делото свид.*** поддържа ,че на 15.11.2022г., вторник, недалеч
от сградата на съда, чула двама мъже да си говорят, като единия казал:“Значи в четвъртък
след делото 80 лева. Нали се разбрахме? Ако направите това, за което сме се уговорили, 80
лева“. На нея й станало интересно, тъй като в четвъртък било делото на П. А.. Тя се
вгледала в мъжете и в единия от тях разпознала ответника Д. Щ., когото била видяла по
делото в съда, когато била дошла да свидетелства. За случилото се веднага уведомила
ищеца. След разговора с нея, тя се сетила, че въпросния втори мъж се казвал ** и живеел в
кв.**.
Според показанията на свид.**, тя познавала ищеца и дъщеря й от много години, като
често се виждала с тях. От разговори с двете научила ,че имат намерение да продадат двата
си апартамента на ответника, като с парите имали намерение да си купят по-голямо
жилище. Първият апартамент продали на ответника през.м.декември 2018г., а втория през
4
м.февруари 2019г. От ищеца и дъщеря й научила, че парите от продажбата не им били
предадени от купувача. Вместо пари той им обещал друг апартамент, като свидетеля и
дъщерята на ищеца ходили да го видят, но никой не им отворил вратата и не успели да
влезнат в него. Заявява, че А. нямала слабост към хазартни игри, а тя никога не я била
виждала в игралната зала, в която работела. Никога не била виждала ищеца и ответника да
излизат заедно и не знаела те да са в по-близки отношения.
От своя страна свид.**в, ангажиран от ответника, поддържа ,че познавал Д. Щ., като
два пъти бил виждал и П. А.. Свидетелят работел като таксиметров шофьор и ответника бил
негов редовен клиент. Посочва, че през м.декември 2018г. ответникът му се обадил и
поискал извършване на таксиметрова услуга. Свидетелят го взел от ул.“**“ заедно с майка
му, като ги закарал с таксито до магазин „Кауфланд“ за да пазаруват. Когато потеглили
обратно от магазина към дома им телефона на ответника звъннал. Последният провел
разговор, като ставало въпрос за закупуване на някакво имущество. След като пристигнали
до дома си, майката на ответника слязла от колата и след малко му донесла найлонова
прозрачна чантичка, с пари, която му предала. После с колата взели ищеца и с нея дошли до
сградата на Данъчна служба, където работел нотариус. Ищецът и ответникът слезли от
таксито и отишли при нотариуса. Според свидетелят, когато двамата се върнали обратно при
него, парите вече не били у Щ.. В показанията си свид.*** поддържа ,че на връщане видял,
че въпросната чантичка с пари била у А.. Докато пътували с колата двамата си говорели
нормално, като ставало въпрос за закупуване на апартамент или къща. Свидетелят обаче не
бил чул страните да се уговарят или да си обещават нещо за закупуване на имота. Твърди ,че
возил с колата си Щ. и А. още веднъж през м.януари 2019г., като ги закарал и оставил до
казино „**“. По пътя ищеца говорела какво ще каже на дъщеря си, след като парите ги
изиграла по казината. От ответника знаел, че имал по-близки отношения с ищеца през този
период.
Според показанията ** **, същият познавал страните по делото от много години, тъй
като бил израснал в квартала, в който те живеят. Твърди, че между ищеца и ответника
имало интимни, любовни истории. Поддържа ,че лично бил виждал Щ. и А. да ходят заедно
по игрални зали, като ищеца била хазартно лице и обичала да пие. Посочва, че един ден през
2018г. отишъл до дома на ищеца. Тя му направила кафе и казала, че всеки момент очаква да
дойде ответника с такси. Когато той дошъл, А. казала на свидетеля, че ще отиде с Щ. до
града да прехвърлят едни апартаменти и ще се върне след около 40 минути. Той я изчакал,
защото ищеца трябвало да му даде за свършена услуга 50 лева. Когато се върнала, тя носела
прозрачна найлонова чанта с пари. Каза, че това били парите за прехвърлянето на
апартамента. Извадила от нея 50 лева и му ги дала. Свидетелят поискал в заем още 100 лева
и А. му дала. Според свидетелят, много хора знаели за интимните отношения между ищеца
и ответника и когато жената на последния научила за това двете се скарали много лошо.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че с Нотариален акт за продажба на недвижим
5
имот №174, том ІІІ, рег.***260, дело №528/2018г. на нотариус Р. В. с рег.***98 на
Нотариалната камара на Р.България, на 20.12.2018г., ищецът П. А. е прехвърлила в полза на
ответника Д. Щ. собствеността на свой недвижим имот- апартамент, находящ се в
Димитровград, ул.“***“ ***. Няма спор между страните и относно това, че на 01.02.2019г.,
след сключване на процесната сделка дъщерята на ищеца също е продала на Д. Д. Щ. своя
апартамент, намиращ се в Димитровград, ул.“***“ ***0***
Спорно по делото е унищожаем ли е поради измама на продавача от купувача
договора за продажбата на процесния апартамент от 20.12.2018г., както и била ли е
подведена ищеца от ответника чрез умишленото й въвеждане в заблуждение.
Съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение.
В този смисъл, сключената сделка ще бъде опорочена от измама, ако умишлено
създадената у измамената страна невярна представа, се отнася до предмета на сделката,
съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици на
сделката. Невярната представа относно други обстоятелства, както и че едната или и двете
страни ще направят или няма да направят нещо след сключване на сделката, или че
отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключване на сделката,
не я опорочават.
В настоящият случай, ищцата П. А. твърди, че за сключване на въпросната сделка е
била измамена от Д. Д. Щ., който я убедил първо, че ще плати уговорената за жилището
цена по-късно, след като му бъде прехвърлена собствеността и на жилището на дъщерята на
ищеца- ***, а след това предложил в замяна на продадените му два апартамента да
прехвърли на ищеца собствеността на по-голямо жилище в Димитровград, ул.“***, като
доплатят за него сумата от 10000 лева, но отново не спазил обещанието си.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на
20.12.2018г. ищецът е прехвърлила в полза на ответника своя собствен недвижими имот-
апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“***“***. Въпросната сделка е била изповядана
по предвидения в закона ред, пред нотариус- свид.Р. В., която от своя страна е съставила
съответния Нотариален акт за продажба на недвижим имот №174, том ІІІ, рег.***260, дело
№528/2018г. За да е налице сключен между страните договор за продажба продавача следва
да предаде вещта, а купувача е длъжен да му заплати уговорената цена. Видно от
съдържанието на този нотариален акт е, че в него изрично е записано, че продажната цена на
имота- 6800 лева, е платена напълно и в брой от Купувача на Продавача преди подписване
на договора, за което същия служи, като разписка. Посочено е също така, че нотариалния
акт е бил прочетен на страните от нотариуса и след одобрението му от тях е бил подписан от
същите, като продавача П. А. е положила своя подпис, автентичността на който не оспорва в
настоящото производство. Освен така съставения нотариален акт, в който изрично срещу
подпис на ищеца е посочено, че цената на имота й е била платена от купувача, в подкрепа на
извършеното плащане следва да се имат предвид и показанията на разпитаните по делото
6
свидетели ** *** и ** ** **. От своя страна свид.***, който като таксиметров шофьор е
закарал с автомобила си до нотариалната кантора ищеца и ответника свидетелства, че когато
тръгнали с колата към нотариуса, купувача носел със себе си прозрачна найлонова чанта с
пари, която му била предадена от неговата майка. След като страните приключили работата
си при нотариуса и потеглили обратно с таксито към кв.**, свидетеля забелязал, че същата
чанта с пари се носи от ищеца. От своя страна, свид.** пък поддържа ,че на въпросната дата,
когато П. А. се върнала от града с таксито и слязла от него, носела със себе си найлонова
торбичка с пари. От тях дала на свидетеля 50 лева за извършена от него по-рано услуга. Той
й поискал още 100 лева на заем и тя отново му дала тези пари от същата чантичка. Предвид
изложеното, съдът счита, че при сключване на сделката уговорената продажна цена е била
заплатена от ответника на ищеца. Твърдението на П. А., че посочената в нотариалния акт
сума не й е била реално заплатена не се доказва от така събраните доказателства и
съответно не следва да бъдат кредитирани.
Освен твърдението на ищеца, че за процесния апартамент купувача не й е платил
продажна цена, тя поддържа на второ място, че самата сделка била сключена от нея след
като била подведена от ответника, който умишлено я въвел в заблуждение, че цената за този
и на дъщеря й апартамент ще плати след сключване на втората сделка за прехвърляне
собствеността и на жилището, находящо се в Димитровград, ул.“***“ 40*** Във връзка с
това жилище, служебно известно на съда е и не се спори между страните, че в РС-
Димитровград е бил предявен иск от *** против Д. Д. Щ. отново с правно основание чл.27.
вр.чл.29 от ЗЗД. Образувано е било гр.д.№711/2020г. по което съдът е постановил Решение
№260111/09.06.2021г., с което е отхвърлил така предявения иск, като неоснователен.
Въпросното решение е влязло в сила на 17.01.2022г., след като е било потвърдено с Решение
№184/12.11.2021г. по в.гр.д.***70/2021г. на ОС-Хасково.
На следващо място, ищецът твърди, че при сключване на сделката за продажба на
апартамента й в Димитровград, ул.“***“ ***, тя е била измамена от купувача Д. Щ., който я
уверил, че ако му продаде жилището си, той ще й съдейства да закупи с доплащане от 10000
лева друго такова в Димитровград, ул.“**“ №***, собственост на негова позната. Верността
на това твърдение на ищеца не се установява от нито едно доказателство по делото,
включително и от показанията на водените от самата нея свидетели. Действително от
показанията на свидетелите ***, *** и ** се съдържа информация за това, че ищеца не е
могла да закупи по-голям апартамент след продажбата на процесния, поради възникнали
проблеми. Конкретни данни за това, че това предложение е било направено от ответника на
ищеца, като по този начин той е създал неверни представи у П. А., не се съдържат в
показанията на посочените свидетели. Същите не са присъствали въобще на уговорките
между страните във връзка с продажбата на апартамента на ищеца, като информация за тях
имат единствено от последващите разкази на последната. Действително свид.** твърди ,че с
дъщерята на П. А. е ходила да прави оглед на жилището в Димитровград, ул.“**“ №***, но
такъв не е бил осъществен, тъй като то било заключено. Дори и в този случай, свидетелят не
твърди, че с тях е бил Щ., нито пък, че е разговаряла с него или трето лице за поет
7
ангажимент въпросния апартамент да им бъде продаден и то при условията и със
съдействието на ответника. Във връзка с така несъстоялата се сделка, ищецът твърди ,че е
предала на ответника сумата от 10000 лева, които той поискал като доплащане за по-
голямото жилище, което ще им продаде. Отново в подкрепа на това твърдение липсват
каквито и да е доказателства, като например разписка за предадената сума, банков превод за
същата или свидетели, пред които ищеца я е предал на ответника. На последно място,
твърди се от П. А., че във връзка с бъдещата продажба на горепосочения апартамент тя и
ответника били подписали предварителен договор. В хода на производството по делото
такъв предварителен договор не беше представен на съда, нито се установи неговото
съдържание. Въобще не се установи кой е бил неговия действителен собственик, както и на
какво основание ответника би могъл да се разпорежда с имота.
На последно място, съдът намира възражението на пълномощника на ищеца, че по
делото са разпитани двама свидетели,които са се представили за шофьори на таксито, с
което страните са пътували до нотариалната кантора на нотариус Р. В. в деня на сделката, за
неоснователно. Действително по първоначално разгледаното от друг състав на съда гр.д.
№712/2020г. е бил разпитан свидетеля ***, но следва да се има предвид, че обстоятелствата,
за които той изнася информация касаят сделката за друг апартамент на П. А.. В тази връзка
свидетелят изрично посочва, че случаят е от зимата на 2019г., като до нотариалната кантора
е закарал с таксито си ищеца, но не и ответника, а неговата майка А.. За разлика от тези
показания, свидетелят ** ***, разпитан пред настоящия съдебен състав, изнесе информация
за извършена таксиметрова услуга през м.декември 2018г., като изрично посочи, че в с
автомобила си е закарал до нотариалната кантора именно ищеца и ответника по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства не може да се
направи извод, че за сключване на сделката между П. А. и Д. Щ., продавача да е била
измамена от купувача, който умишлено я въвел в заблуждение. Поради това и предявения от
А. иск с правно основание чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на
сключения между нея и Д. Щ. договор за продажба на процесния апартамент, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените от него деловодни разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева по гр.д.№712/2020г. по описа на РС-
Димитровград и 1500 лева за настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Р. А., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***“
***, против Д. Д. Щ., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“**“ ***, **, иск с правно
основание чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД, за унищожаване, като сключен при измама, на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда –
8
апартамент с идентификатор 21052.1006.20.9.7 по кадастралната карта на Димитровград,
одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес в
Димитровград, ул.“***“ ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №9, разположена
в поземлен имот с идентификатор 21052.1006.20, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж- имот №21052.1006.20.9.8, имот 21052.1006.20.9.6, под обекта-
21052.1006.20.9.3, над обекта- няма, построен върху държавна земя, състоящ се от една стая,
кухня и санитарен възел, със застроена площ от 52,93 кв.м., ведно с избено помещение *** с
полезна площ от 22,17 кв.м., както и 12,38% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, сключен между П. Р. А., с ЕГН **********, и Д. Д. Щ., с ЕГН
**********, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №174, том ІІІ,
рег.***260, дело №528/2018г. на нотариус Р. В. с рег.***98 на Нотариалната камара на
Р.България, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Р. А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Щ., с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9