№ 1028
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260479/22.01.2021 по гр.д. № 160/2016 г. на СГС, I-1 състав са
отхвърлени исковете на М. Т. Д. и Г. Т. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на
сумата от по 150 000 лева, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т. М. Д. в ПТП, настъпило на
18.05.2012 г., ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до изплащането.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
застрахователя – Д. А. А..
Ищците М. Т. Д. и Г. Т. Д. са депозирали въззивна жалба против
първоинстанционното решение, с която го обжалват изцяло. СГС не извършил
всестранно и пълно разследване на случая, в резултат на което не били изяснени
относимите към спора факти и съдът неправилно достигнал до извода, че не е налице
деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от водача Д.А.. Поддържа, че последният е признат
за виновен с влязла в сила присъда за причиняване на ПТП, поради нарушаване на чл.
20, ал. 2 ЗДвП. Нямало значение, че е оправдан по обвинението за причиняване на
смъртта на Т. Д., тъй като това било сторено само поради липса на доказателства за
причинна връзка. Деянието не винаги съставлявало престъпление. В настоящото
производство по несъмнен начин била доказана причинната връзка между
противоправно причиненото ПТП и смъртта на Т. Д.. Доказани били и претърпените от
ищците болки и страдания във връзка със смъртта на техния баща. Жалбоподателите
молят да бъде отменено първоинстанционното решение и предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
1
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за нейната неоснователност.
Отговор е депозирало и третото лице помагач Д. А. А., който също изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищците М.Д. и Г.Д. са твърдели, че на 18.05.2012 г. настъпило
ПТП в резултат на виновно противоправно нарушаване на правилата за движение по
пътищата от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** – Д.А., който се
движел зад лек автомобил Опел Астра с рег. № ***, управляван от Т. Д., като в
резултат на ПТП настъпила смъртта на Т. Д., баща на ищците. Изложени са и
твърдения за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща,
както и относно наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача
Д.А. с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, поради което от последния е претендирано
изплащане на обезщетение в размер на по 150 000 лева за всяка ищца, ведно със
законната лихва от датата на ПТП.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорвал исковете като неоснователни.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на Д.А. в нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество към датата на ПТП, обстоятелството, че бащата на ищците Т.
М. Д. е починал при ПТП на 18.05.2012 г. и че ищците са претърпели неимуществени
вреди във връзка с неговата смърт, са установени пред първата инстанция и са
безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно това дали ако в
наказателното производство причинителят на ПТП е оправдан относно настъпила при
ПТП смърт поради недоказаност на причинната връзка между деянието и посочения
2
резултат, в гражданското производство е допустимо да бъде прието наличие на такава
причинна връзка поради събрани за това доказателства. Съответно, спорен е и размера
на дължимото се обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди,
претърпени във връзка със смъртта на техния баща, настъпила при ПТП.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на СМЕ и на САТЕ, и са изслушани свидетелски показания.
Видно от влязла в сила на 20.11.2019 г. присъда, постановена по нохд №
5396/2016 г. от СГС подсъдимият Д. А. А. е признат за виновен в това, че на
18.05.2012 г., около 5.20 ч. на Автомагистрала Тракия, на 4 км. Преди кръстовището с
Околовръстен път, в посока на движение от гр. Пловдив към гр. София , при
управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лица – на М. А. Д. трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник и на А. М. А. – нараняване, проникващо в черепната
кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“, пр. 1, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Със същата присъда Д.
А. А. е оправдан по обвинението, че деянието е извършено и при условията на чл. 343,
ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК, а именно, че с посоченото нарушение на
правилата за движение по непредпазливост е причинил и смъртта на Т. М. К., както и
средна телесна повреда на М. С. К., изразяващо се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на снагата, и средна
телесна повреда на М. А. Д., изразяващо се в трайно затруднение в движението на
снагата.
Видно от мотивите на присъдата, обвинението за престъплението по чл. 343, ал.
4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК - за причиняване на смърт по непредпазливост
е било за смъртта на Т. М. Д., като в мотивите навсякъде е обсъждано поведението на
водача на лек автомобил Опел Астра - Т. М. Д., а в диспозитива на присъдата същият е
посочен като Т. М. К.. Настоящият състав намира, че се касае за очевидна фактическа
грешка, както предвид обвинението, което е за смъртта на Т. М. Д., а и с оглед
останалите събрани по делото доказателства и най-вече Констативния протокол за
ПТП, според който именно водачът на лек автомобил Опел Астра - Т. М. Д. е
единственият починал при ПТП на 18.05.2012 г., следва да се приеме, че
оправдателната присъда е за причиняване по непредпазливост именно смъртта на
бащата на ищците Т. М. Д., което обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателите.
От мотивите на присъдата се установява, че е приет механизъм на ПТП, при
който на 18.05.2012 г. водачът на лек автомобил Опел Астра - Т. Д. е управлявал Опел
Астра по автомагистрала Тракия и малко преди гр. София е самокатастрофирал, като
се е ударил в мантинелата вляво на платното му за движение, като впоследствие
автомобилът се е завъртял и се е установил на пътя с предна част насочена към гр.
София. В следващия момент, пътуващият зад него лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
управляван от Д.А., не е успял да спре и е ударил Опел Астра отзад. Водачът Т. Д. е
починал вследствие получени при ПТП травми и най-вече вследствие разкъсване на
аортата. Наказателният съд е приел още, че от изслушаните няколко медицински
експертизи не може по категоричен начин да се приеме, че травмите, пряко довели до
смъртта на Т. Д., са причинени не при първия удар в мантинелата, а при втория удар на
„Фолксваген Пасат“ в „Опел Астра“, поради което и Д.А., макар да е признато, че е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е шофирал с несъобразена за пътните условия
скорост, е оправдан за причинена по непредпазливост смърт на Т. Д..
3
От изслушаното пред първата инстанция по настоящото дело заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. М., се установява същия механизъм на ПТП,
при който след първи удар на Опела Астра в мантинелата вляво е последвал втори удар
отзад от Фолкваген Пасат, който се е движел с около 90 км./ч. при видимост в рамките
на около 50 м. напред при конкретните пътни условия – в тъмната част на
денонощието при намалена видимост и дъждовно време.
В изслушаното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. Б. същият е
дал заключение, че смъртта на водача Т. Д., управлявал Опел Астра, се дължи най-вече
на полученото разкъсване на аортата с вътрегръден кръвоизлив – 1200 мл. свободно
изляла се кръв в лявата гръдна кухина и 700 мл. кръв – в дясната, както и на тежка
травма на гръбначния стълб. Гръдната травма и спуканата аорта са били несъвместими
с живота. Категорично е заявил, че тези травми са настъпили вследствие втория удар
отзад, т.е., вследствие удара от „Фолксваген Пасат“, управляван от Д.А., като е
пояснил, че разкъсването на аортата води до почти мигновена смърт и ако това
разкъсване бе причинено при първия удар, Т. Д. не би могъл да говори и да прикани
спътниците си да напуснат автомобила, каквото негово изявление е установено от
свидетелските показания, а освен това до този извод води и механизма на получаване
на травмата.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по отношение на това дали
деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безпротиворечиво е изяснявано в практиката на ВКС, че присъдата има
задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови
признаци, в т. ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са
въздигнати като елемент от престъпния състав (напр. решение № 25 от 17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на II
т.о.). Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги
предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е
предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е
задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно
друго, различно от това, деяние (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г.
на І т. о.).
В настоящия случай едно от обвиненията срещу Д.А. е било за причиняване по
непредпазливост смъртта на Т. М. Д. при управление на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *** по автомагистрала Тракия на 18.05.2012 г. и допускане нарушение
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за престъпление по чл.
343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК. В състава на това престъпление се
включва и противоправния резултат – причиняване на смърт.
В гражданското производство функционалната отговорност на застрахователя е
търсена във връзка със същото деяние и същия противоправен негов резултат. Или,
деянието по обвинителния акт и деянието, представляващо правопораждащ факт на
търсеното в гражданското производство обезщетение, са идентични. Ето защо
оправдателната присъда срещу Д.А. по отношение причиняването на смъртта на Т. Д.,
баща на ищците, има сила на пресъдено нещо по отношение липсата на причинна
4
връзка между противоправното поведение на Д.А. и настъпилата смърт на Т. Д. и е
задължителна за гражданския съд, на основание чл. 300 ГПК. Първоинстанционният
съд правилно е отчел това действие на присъдата и е приел, че липсва деликт по чл. 45
ЗЗД от страна на Д.А. в причинна връзка с който да е настъпила смъртта на Т. Д..
Съответно, застрахователят на Д.А. по застраховка „Граждансак отговорност“ ЗК „Лев
Инс“ АД, чиято отговорност е функция на отговорността на застрахования водач, не
отговаря за претърпените от ищците вреди от смъртта на техния баща.
Принципно правилни са доводите на жалбоподателя, че в гражданското
производство може да бъде установявано противоправно поведение на делинквента,
различно от това, за което е постановена присъда срещу него в наказателното
производство и в причинна връзка с което ищците са претърпели вреди. Тогава
постановената присъда не би била обвързваща за гражданския съд. В случая обаче в
гражданското производство не е установен деликт, различен от състава на
престъплението, за което е оправдан Д.А., а напротив – доказваният в гражданското
производство деликт е напълно идентичен по фактически състав с престъплението, за
което Д.А. е обвинен и оправдан. Обстоятелството, че според събраните в
гражданското производство доказателства (заключение на СМЕ) се установява
причинна връзка между противоправното поведение на Д.А. и смъртта на Т. Д. е
ирелевантно, защото по-рано постановената оправдателна присъда отрича такава
причинна връзка и има сила на пресъдено нещо в гражданския процес, на основание
чл. 300 ГПК, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския
съд.
Горното обосновава краен извод, че предвид оправдателната присъда срещу
Д.А., не може да бъде прието в настоящото производство, че е налице причинна връзка
между неговото противоправно поведение и смъртта на Т. Д., съотв. и поради липса на
елемент от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, че е налице деликт, за последиците от
който отговаря застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД. Исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
са съответно неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради достигане от въззивния съд до краен резултат, идентичен с този, до
който е достигнал първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има застрахователя. Той обаче нито е доказал такива, нито е претендирал за
присъждане на разноски.
На третото лице помагач разноски не се дължат, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260479/22.01.2021 по гр.д. № 160/2016 г. на СГС,
I-1 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
5
ЗК „Лев Инс“ АД – Д. А. А., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 14.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6