№ 434
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503617 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна срещу
решение №260712/16.10.2020г по гр.д.19028/19г по описа на ВРС, 16 с-в,
което е бил отхвърлен иска му срещу потребител Х. Д. Д. от гр. Варна за
установяване на дължимост на вземане на доставчик, за което на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за сума от 183.71 лв, съответна на сборно
задължение на потребена водоснабдителна услуга отчетена за абонатен номер
1514830 за период 15.05.2017 - 15.01.2018г , както и съответната лихва
начислена върху тази главница в сборен размер от 34.21лв за период
14.07.2017 – 11.08.2019г, ведно със съответни акцесорни последици от
проведено заповедно производство и съответно определените разноски.
Въззивникът, чрез юрисконсулт В. сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на
доказателствата, неправилно възложена доказателствена тежест и
1
необосновани изводи. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е приел за
недоказано основанието за служебно начисляване на потреблението на
доставената услуга, като е игнорирал доказателство за обективна пречка за
реален отчет поради изтекъл срок на метрологична годност на индивидуалния
водомер и безспорното обитаване на водозахранен имот от две лица. Счита,
че отричането на основанието за служебен отчет е в тежест на потребителя,
който е следвало да установи, че до подмяната, извършена едва през 2017г
водомерът е бил годен да отчита реалното потребление, както и че имота е
бил топлофициран и в него са живеели по-малко две лица. С доводи за
доказано неизпълнение на задължението на потребителя да предприеме
своевременно подмяна на водомера, съответно и наличието на основание за
прилагане на методиката за служебно остойностяване на неотчетени поради
липса на отчет количества на потреблението (5 куб.м. за обитател месечно),
регламентирана в Наредба №4 за целия период от уведомяването на
потребителя през 2016г до подмяната през септември 2017г., претендира за
установяване на начислените задължения на потребителя в цялост. По
същество пледира бланкетно за уважаване на иска след отмяна на
неправилното решение.
Въззиваемата страна упражнява защита чрез особения представител,
назначен от първата инстанция на длъжник с неясно местожителство. Пред
настоящата инстанция адв. К. оспорва жалбата с доводи за правилно и
законосъобразно постановен акт. Счита за неоснователно третирането на
водомера като непроверен, а не като неизправен при прилагане на методика
като изключение от общото правило за реален отчет. Счита, че количествата
са определени от доставчика в нарушение на Наредба №4, тъй като на
потребителя не са били надлежно връчени предписания с конкретен срок за
отстраняване на неизправността на отчитащо устройство, а уведомлението за
изтичане на срока за годност не удостоверява несъмненото му достигане до
ответника. С доводи за недоказана претенция на доставчика пледира по
същество за отхвърляне на недоказана претенция и съответно потвърждаване
на обжалваното решение.
Само въззивната страна е поискала определяне на разноски,
конкретизирани по размер в неоспорен списък (л.26).
2
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разгледани в определение №12/04.01.2021г., когато съдът е гарантирал и
заплащането на възнаграждението за участието на представителя на
потребителя в настоящата фаза от процеса.
Обжалваното действително решение на първоинстанционния съд
съответства на предявения иск за установяване на заявено от доставчик
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение за дължима цена на
доставена консумирана и неплатена вода на абонат на водоснабдителното
предприятие и начислените лихви за забава върху всяко дължимо месечно
плащане. Заповедта е връчена неприсъствено на длъжника, поради което е
възникнал и интерес от стабилизирането й с установителен иск.
Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд по
твърденията на кредитора като дължимост на вземане за цена на комунална
услуга при общи условия и лихви за забава, начислени за ползването от
15.05.2017 до 15.01.2018г. във водоснабдено жилище на адрес ***. Макар
абонатната партида 1514830 да е посочена погрешно в диспозитива като
64850, това не осуетява точната индивидуализация на правоотношението с
потребителя, поради изричното описване на спорното вземане като
удостоверено в заповед за изпълнение, в която партидата е точно посочена. В
рамките на служебната проверка за наличие на предпоставките за възникване
на правото на иск съдът констатира пълно съвпадение на
индивидуализиращите признаци на паричните задължения, посочени в
заявени от кредитора, посочени в заповедта и приети като предмет на
установяването с иска. Първоинстанционното решение, постановено по
предявената по исков път претенция на заявителя е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и
Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и
канализационните услуги, в които е включено задължение на потребителя да
осигурява присъствие на свой представител в дома си при обявена дата на
3
посещение за документиране на отчетени показания и задължение за негова
сметка да постави индивидуален водомер, одобрен по ЗИ или с оценено
съответствие по ЗТИП. Видно от извлечението от имотен регистър
собственик на водоснабденото жилище е длъжника Х.Д., а в хода на
установяване на местожителството на този длъжник съдът служебно е
получил сведения, че този адрес е деклариран от него и като постоянен и
настоящ адрес. В същата справка са видими и данни за имената на сина
Димитър и дъщерята на длъжника В.П..
Въззивникът е предприел доказване на оспореното в отговора по
исковата молба отчетено потребление, след разяснената в устен доклад
доказателствена тежест, като се е позовал на нанесени в отчетен карнет (л. 77)
начислени количества без показания за ежемесечен отчет на данни от брояч
на измервателен уред за периода от 15.05.2017г до 14.11.17г, когато е вписано
първо показание като разлика от 10 кубика над нулева стойност, последвано
от два отчета до 15.02.2018г. с нанесено потребление 5 и 4 кубика. Липсват
подписи на потребителя по тези отчети. Допълнително са представени и
предходни записвания по тази партида, като е видно, че служебния отчет
започва на 12.05.16г, като само на 14.12.2016г има подпис на абоната при
показание СК, а преди това срещу отчетени показания на водомера са
нанесени на 12.01.2016г и 13.11.14г. Видно е заличаване на данни за номерна
водомер и отбелязване на телефонен номер на „М.(син)”. Доставчикът е
представил и двстранен протокол от 14.03.2017г. в който абонат Хр.Д. е
удостоверил че стария водомер, с нечетлив номер и без показание е
демонтиран и сменен с нов с номер 58380118 с нулево показание, а служителя
на доставчика е удостоверил, че пломбира годен за отчет уред на абоната.
Видно уведомително писмо от 12.01.2016г., при констатирано показание 638
на водомера в жилището на клиента и обитаването му от 2 живущи,
инкасаторът е съставил уведомление за изтекла валидност на уреда, в което са
обозначени и нормативните актове, пораждащи задължения за собственика на
имота. Върху екземпляра, задържан от доставчика е нанесен подпис за
потребителя Х.Д. от В.П., както и допълнително отбелязване „второ писмо на
16.12.2016г.”, „отказва 16.03.16г.” и „ще се обади 19.01”.)
Тези документи не са оспорени. Съпоставката им сочи, че именно на
датите, в които са били констатирано изтичането на годността на
4
измервателния уред респективно след като инкасаторът е започнал да прилага
служебно начисляван потребителя е следвало да бъде поканен повторно да
уреди това несъответствие с изискванията на закона, в карнета са отразени и
документирани от потребител посещения в жилището. Същевременно
вписаните в протокола за подмяна данни, изцяло кореспондират на
вписванията в отчетния карнет. Подписите в този документ графично
наподобяват двете изображения на подписи в протокола за подмяна
(обозначен като лично съставен от потребителя Х.) и подписа на получателя
на уведомителното писмо. Въззиваемият длъжник е участвал лично само в
съставянето на протокола за подмяната през 2017г, и съответно признатите в
него данни го обвързват, но съдът съобразява, че и документа, съставен от
лицето, приело да действа за абоната следва да се счита обвързващ длъжника,
тъй като самите удостоверени факти(показания на уред в жилището) не биха
могли да бъдат възприети от инкасатор, ако овластено от собственика лице не
бе допуснало отчетника до вътрешността на имота. В този смисъл
документирането на всички обстоятелства е осъществено от лице,
недвусмислено овластено от обстоятелствата да ангажира с поведението си
абоната на този вид услуги, а по делото има и официални данни, че лице с
тези имена е дъщеря на собственика.
Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна
въззивният съд намира, следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданският процес и с оглед премета на предявените претенции, ищецът е
доказал че като собственик на водоснабден жилищен имот от сграда в етажна
собственост въззиваемият е получил услугите на доставчика на В и К услуги.
Доказано е и отправеното до потребителя уведомление за възникнала нужда
от установяване на метрологична годност на поставения в имота водомер още
в начало на 2016г.
От доказателствата по делото се установи, че за процесния период не е
налице реален отчет, а служебно са начислявани количества потребена вода.
Според чл.34а, ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, индивидуалните водомери в сгради-етажна
5
собственост, се проверяват за метрологична годност през 10 години по искане
и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6 от същата
наредба. Последната цитирана норма препраща към чл.39, ал.5 от Наредбата и
по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 м³
при топлофицирано жилище и по 5 м³ при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се
завишават всяко тримесечие с по 1 м³ за всеки обитател. Данните по делото
сочат, че след като е предупреден за съмнението на инкасатора относно
метрологичната годност на измервателния уред, потребителят не е предприел
нито действия по неговата подмяна с нов, нито е организирал метрологична
проверка за презаверяването на годност на собствения му заварен водомер а
нов период. Ето защо и предвид липсата на насрещно твърдение на ответника,
съответно на ангажирани доказателства, че поставеният в имота водомер е
бил подложен на проверка, респективно че е бил метрологично годен през
процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните
предпоставки за служебно начисляване на потребление. Тук е мястото да се
посочи, че защитните доводи на въззиваемия са изцяло неотносими към
хипотеза на недоказана метрологична годност на водомера. Както
нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи потребителя
договорни клаузи ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен
уред и уред, които е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано че
монтажът и пломбирането му при приемането за отчет от доставчика са в
рамките на първоначалната му проверка или след маркиране със знак за
последваща проверка по редана чл. 846, т. 5 от НСИПМК. Дори и да не беше
изрично уведомен, потребителя използващ свое измервателно средство не
може да черпи права от пасивното си поведение, несъобразено с изисквания
на закон (чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията). Затова е
изцяло без значение дали уреда изобщо отчита и измерва правилно и
инкасаторът не е следвало да отразява показания дори и да е бил допуснат в
имота след първото предписание за установяване на годността.
В заключение въззивният съд приема, че в случая са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.39, ал.6 от Наредба №4
6
от 14.09.2004г., съответно, че ищцовото дружество е разполагало с правото да
начислява потребление през процесния период по партида, не по-малко от 5
м³ вода месечно. В случая представителя на потребителя е признал обитаване
от две лице при връчването на уведомлението за изтекъл срок на годност, а и
косвени данни за това дава карнета с отразени подписи на две различни лица,
осигуряващи достъпа до този имот. Същевременно въпреки, че от
предписанието до началото на процесния период са изминала повече от
година допълнително завишаване на служебната консумация не е било
начислено.
Съгласно неоспореното заключение на назначената от първата
инстанция експертиза, доставчикът е фактурирал потреблението именно за
количества по служебен отчет до подмяната на водомера, след което са
приети нови показания по реален отчет на годен измервателен уред. Съдът
приема за доказана общата стойност на неплатените услуги, отразени в
счетоводните данни. На основание чл.33, ал.2 от ОУ потребителят е длъжен
да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, като след изтичане на този срок, той изпада в
забава. Според потвърдените от вещото лице изчисления сборните
задължения по фактурирано потребление и обезщетения за забава съвпадат
изцяло с претендираните от кредитора размери.
Настоящият състав на съдът намира, че претенцията на кредитора за
цената на потреблението на абоната с №1514830 за цена от 183.71 лв,
съответна на сборно задължение на потребена водоснабдителна услуга
отчетена за период 15.05.2017 - 15.01.2018г, както и съответната лихва
начислена върху тази главница в сборен размер от 34.21лв за период
14.07.2017 – 11.08.2019г, е изцяло основателна. Първоинстанционният съд е
достигнал до различни правни изводи, постановеното от него решение, следва
да бъде отменено в гореизложеният смисъл.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с
т.12 на ТР №4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК длъжника
следва да понесе и направените разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за всички фази на съдебния спор и заповедното
производство. Представеният списък визира разходи за такси и авансирани
7
депозити за вещо лице и възнаграждение на особения представител, за които
по делото са приложени доказателства за внасяне и усвояване от сметката на
съда. Заявените, неоспорени по размер възнаграждения за юрисконсултска
защита не надхвърлят максималния размер по чл. 25 от НЗПП. Изчислени по
посоченият начин размерите на разноските възлизат на 75лв, включени в
заповедта, 805лв за първа инстанция и 350лв за въззивния контрол.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 270 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260712/16.10.2020г по гр.д.19028/19г по описа на
ВРС, 16 с-в, което е бил отхвърлен иск на кредитор установяване на
дължимост на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение за
задължения по доставка на ВиК услуги, ведно със съответни акцесорни
последици от проведено заповедно производство, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по реда на чл. 422 ал.1 ГПК в отношенията
между „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 и Х. Д. Д., ЕГН
********** от ***, че вземанията за цена на водоснабдителна услуга и лихви
за забава, начислени като задължения на абонат № 1514830 за водоснабден
обект жилище в ***, за които е издадена Заповед №6282/15.08.2019г. по
ч.гр.д.№12921/2019г. по описа на РС Варна се дължат както следва:
183.71 лв., съответна на сборно задължение за цена на потребена
водоснабдителна услуга отчетена за период 15.05.2017 - 15.01.2018г,
ведно със законната лихва считано от 14.08.2019г до окончателно
изплащане на тази главница,
34.21лв, съответна на обезщетение за забава върху тази главница в
сборен размер от за период 14.07.2017 – 11.08.2019г.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН ********** от ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 на осн. чл. 81 ГПК следните
8
суми:
75лв.(седемдесет и пет лева), представляваща направени от
кредитора разноски за заповедно производство, включени в заповедта
805лв.(осемстотин и пет лева), представляваща направени
разноски за водене на основателен иск в първа инстанция,
350лв.(триста и петдесет лева), представляваща направени
разноски за разглеждане на основателна въззивна жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9