Решение по дело №77/2020 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2021 г.
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20203510100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 260002                                      05.03.2021 година                              град Омуртаг

 

           В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Омуртаг

на двадесет и първи януари                              две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

Секретар Стела Викторова 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 77 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

              

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът по иска с правно основание чл.108 от ЗС Х.М.К., с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.С. ***, твърди в исковата си молба, че е собственик на автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № ****, с номер на рама: ХТА21214021694249, като поради пребиваването си предимно във Федерална република Германия предоставил ползването на същия на баща си М. К.М.. Посочва се в молбата, че на 05.02.2020г., при управление на описания автомобил, бащата на ищеца претърпял ПТП, при което били причинени повреди по автомобила - огънат заден десен калник, огънат капак на багажника, счупен заден стоп. Описано е в молбата, че бащата на ищеца не съобщил на последния за настъпилото ПТП, а оставил описаното по – горе МПС на ответника, който се занимавал с ремонт на МПС, в сервиз в с.Илийно, като двамата се уговорили ответникът да извърши ремонт на процесното МПС и уговорили цената и срока на изпълнение. Ищецът посочва, че когато баща му отишъл да прибере автомобила, възникнало противоречие между него и ответника относно цената, тъй като ответникът поискал сума в почти двоен размер от първоначално уговореното. След като бащата на ищеца не пожелал да плати новата цена, ответникът заявил, че няма да върне автомобила и го задържал. За случая била сезирана и прокуратурата, но било отказано образуването на наказателно производство. Сочи се, че в продължение на месеци автомобилът се намирал у ответника неоснователно, тъй като между него и собственика на МПС нямало никакви договорни отношения. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че той е собственик на описаното МПС, и да осъди ответника да му предаде владението върху същото. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалният му представител адв. Н.С. ***, който поддържа иска.

Ответникът по иска с правно основание чл.108 от ЗС Е.А.Б. с адрес: ***, се явява лично и с адв.Р.Р. ***, който оспорва иска, като неоснователен, позовава се на наличие на фактическия състав по чл.91, ал.1 от ЗЗД и изтъква, че задържането на процесното МПС е на правно основание. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. е подал писмен отговор, в който възразява, че е добросъвестен държател на процесната вещ, като държането било с обезпечителна функция. Прави възражение за задържане на процесната движима вещ като заявява, че има изискуемо вземане за нейното ремонтиране. Оспорва ищцовите твърдения, че е искал от бащата на ответника почти двоен размер на първоначално уговорената сума за ремонта, като сочи, че само частите, вложени в ремонта, са били на цена около 1200.00 лева.

В срока по чл.211 от ГПК ответникът по иска по чл.108 от ЗС е подал насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, който е поставен за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Ищецът по насрещния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД Е.А.Б. с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.Р.Р. ***, посочва в исковата си молба, че сочи, че на 05.02.2020г. бащата на първоначалния ищец му оставил за ремонт процесното МПС като описва подробно констатираните по същото повреди и твърди, че двамата се споразумели за цена на ремонта в размер на 2000.00 лева, като от бащата на първоначалния ищец било платено капаро в размер на 200.00 лева. Насрещният ищец заявява, че в случая обогатяване на ответника по НИ се е реализирало чрез спестяване на имуществени разходи /за закупуване на части /, които е следвало да бъдат направени и са направени от обеднилото се лице, от една страна, а от друга обогатяването на получателя се изразява и в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице /за разходи за извършените ремонтни дейности/. Ето защо насрещният ищец моли съда осъди ответника по иска да му заплати сумата в размер на 1800.00 лева, с които се е обогатил без основание за негова сметка. В съдебно заседание искът се поддържа. Претендира се и присъждане на съдебни разноски.

Представени са писмени бележки от адв.Р.Р., в които са изложени съображения относно неоснователност на първоначалния иск с правно основание чл.108 от ЗС и съображения за основателност на насрещния иск.

Ответникът по насрещния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД Х.М.К., с адрес: ***, се представлява по делото от адв.Н.С. ***, който оспорва иска по размер и моли да бъде уважен до размер от 1200.00 лева, сума равняваща се на застрахователната стойност на процесния автомобил. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от Б.. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. е подал писмен отговор, в който сочи, че като собственик на процесното МПС той не е влизал с насрещния ищец в абсолютно никакви договорни отношения, поради което не следва да отговаря пред него за договорено възнаграждение в какъвто и да е размер, а само по реда на чл.59 от ЗЗД, ако действително е налице неоснователно обогатяване. Счита, че ремонтите по МПС са били много по – малки от претендираните с насрещния иск. Отново поддържа твърдението си, че първоначално договорената цена за ремонта не е била 2000.00 лева, а 1000.00 лева, включваща вложените резервни части и труда. Признава факта, че баща му е заплатил на Б. като капаро сумата от 200.00 лева, като счита за дължима сумата от 800.00 лева и то в случай, че това е реалната стойност на извършения ремонт. Моли за отхвърляне на насрещния иск или евентуално за частичното му уважаване. Претендира съдебни разноски.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложеното по делото заверено копие от СРМПС част І № *********/05.12.2007г. се установява, че Х.М.К. е собственик на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № ****, с номер на рама: ХТА21214021694249. Приложено е Удостоверение № 71953/08.05.2020г. за застрахователната стойност на описания лек автомобил, според което същата е 1200.00 лева. Приложена е полица за сключена от К. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил, за периода от 01.06.2019г до 31.05.2020г. По делото са приложени представените от Б. две фактури, стокова разписка за продажба на стоки, ескпедиционен лист и фискалин бонове, удостоверяващи закупуването на части за процесния автомобил, на обща стойност 446.31 лева. Приложени са материалите по преписка № 543/2020г. по описа на РП – Търговище, ТО – Омуртаг, образувана по жалба на М. К.М. във връзка с отказа на Б. да му върне процесния автомобил докато не му заплати уговорената за ремонта на същия сума в размер на 2000.00 лева. По преписката е постановено Постановление за отказ да се започне ДП от 21.04.2020г., като е прието, че липсват данни за престъпление от общ характер и че между К. и Б. са налице облигационни отношения. По делото е извършена съдебно – автотехническа експертиза, според окончателното заключение по която общата стойност на извършените ремонтни дейности по процесния автомобил и на подменените части по същия е в размер на 2307.40 лева с ДДС. Вещото лице подробно е описало извършените ремонтни дейности и вида и количеството на подменените части по същия. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията. По делото като свидетел на първоначалния ищец е разпитан М.К.М. – баща на ищеца, който заявява, че катастрофирал с процесния автомобил, след което разговарял с ответника дали ще приеме автомобила за ремонт и след като Б. му казал да закара автомобила до сервиза му за да го огледа, свидетелят с платформа закарал процесния автомобил до сервиза на Б. ***. Св. М. твърди, че след като Б. огледал автомобила и видял, че има смачкани задна врата и калник казал, че „ще изчисти смачканото“ и след това ще извика свидетеля, за да се разберат. Свидетелят посочва, че след около 5 – 6 дни Б. му се обадил и той отишъл в сервиза, където ответника му казал, че ще може да извърши ремонта и тогава свидетелят придложил да закупи от с.Вардун такъв автомобил „с пукнат двигател“, но Б. му казал, че ще може да намери по – хубави нови части. Св. М. твърди, че щял да за купи автомобила от с.Вардун за 400.00 лева, но след като Б. му казал, че ще намери други части двамата се договорили М. да заплати за ремонта най – много 1200.00 лева, от които 1 000.00 лева за ремонт, а 200.00 лева за боядисване, като посочва, че дал капаро в размер на 200.00 лева. Според свидетеля след около 10 дни Б. го извикал, като му казал, че автомобила е готов, но когато свидетеля отишъл видял, че автомобилът не е боядисан и че при ремонта са вложени само части втора употреба. Свидетелят заявява, че в разрез с уговорката им Б. му поискал за ремонта сумата от 2 000.00 лева, но той отказал да заплати същата, при което ответникът му казал, че за по – малка сума няма да му даде автомобила и оттогава последния бил в с.Илийно. По делото като свидетел на първоначалният ответник и насрещен ищец е разпитан И. Е. М., който заявява, че бил клиент в сервиза на Б. *** в деня, в който св.М. М. и Б. се договаряли относно цената на ремонта на процесния автомобил. Св.М. посочва, че автомобила бил в сервиза и бил „доста ударен“ и че Б. казал на М., че ремонта на автомобила ще струва 2 000.00 лева. Свидетелят заявява, че отначало М. не бил съгласен, като искал ремонта на автомобила да бъде извършен за сумата от около 1 600.00 – 1 700.00 лева, но после се съгласил на цена за ремонта от 2 000.00 лева. Показанията на св.М., който е баща на първоначалния ищец, съдът прецени с оглед възможната му заинтересуваност от изхода на спора, съгласно чл.172 от ГПК. Тъй като показанията на свидетеля относно щетите по автомобила, подменените части и уговорена с Б. цена не  кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и показанията на св.Мустафов, съдът не им  даде вяра в тези им части.         

По иска с правно основание чл.108 от ЗС: Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че предявения иск е основателен по следните съображения: Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. За да проведе успешно защитата си по ревандикационния иск ищецът, следва да докаже наличието на три кумулативни предпоставки, а именно: – право на собственост върху вещта, че вещта се намира във владение на ответника и че ответникът владее вещта без правно основание. По делото безспорно се установи – от приложеното СРМПС, част І-ва, че процесният автомобил е собственост на К.. Обстоятелството, че последният е собственик на автомобила не се и оспорва от ответника по този иск. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин и обстоятелството, че след като не му била заплатена исканата сума за извършения ремонт на процесния автомобил Б. задържал същия, за да обезпечи заплащането на извършените ремонтни дейности и вложените резервни части. Установи се, че както към датата на завеждане на иска, така и понастоящем автомобилът е във фактическата власт на ответника по този иск. Б. се позовава на право на задържане върху автомобила, по смисъла на чл.91, ал.1 от ЗЗД и счита, че държи автомобила на правно основание. За да възникне правото на задържане по чл.91, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице две кумулативно дадени предпоставки: фактическа власт върху движима вещ по причина, която не определя задържалия вещта като недобросъвестен, изискуемото вземане да е във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на задържаната вещ или за вреди, причинени от същата. В конкретния случай ответникът твърди, че задържа процесния автомобил с оглед с обезпечаване заплащането на извършения ремонт на същия и на вложените при този ремонт части. От материалите по делото се установява обаче, че ремонта е извършен в резултата на сключен неформален договор за изработка между ответника и бащата на ищеца – св.М.. Този факт не се оспорва от ответника. Следователно ищецът К. не е страна по договора, въз основа на който е извършен ремонта, не се е договарял с Б., не е договарял условията, при които да се извърши ремонта и цената на същия и въобще не му е било известно, че такъв договор е сключен, както към момента на сключването му, така и при завършване на ремонта. По тези причини съдът счита, че в случая не може да се  приеме, че ответникът упражнява право на задържане на вещта на годно правно основание. Следователно е налице и последната от предпоставките за уважаването на иска по чл.108 от ЗС – ответникът да държи вещта без правно основание.  Предвид изложеното съдът счете, че искът по чл.108 от ЗЗД е основателен и  следва да бъде уважен.

По предявения насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:  Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД установява задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; липса на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването.  Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити. В конкретния случай по изложените по – горе съображения съдът прие за безспорно доказано, че ответникът К. е собственик на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № ****, с номер на рама: ХТА21214021694249. Безспорно се установи по делото – от събраните писмени и гласни доказателства, че по силата на сключен между ищеца по този иск Е.Б. и св.М. М. неформален договор за изработка ищецът е извършил ремонт на автомобила на К., като вложил труд и резервни части, но последният отказал да му заплати уговорената цена. Следователно Б. разполага с право на иск против М. по чл.266, ал.1 от ЗЗД, тъй като по делото не се установи М. да е отказал да приеме работата по реда на чл.264 от ЗЗД. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД, съдът счита, че не е възникнало право на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, за Е.А.Б., поради което и предявения от него иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява недопустим и производството в тази му част следва да се прекрати.

С оглед претенциите на страните за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.А.Б. следва да бъде осъден да заплати на Х.М.К. сумата общо в размер на 250.00 лева, включваща направени съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 200.00 лева, заплатено в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представената по делото разписка, с оглед удостоверяване на доплащане на адвокатско възнаграждение до уговорения в договора размер от 400.00 лева, не е подписана от К., а и еза сума надвишаваща с петдесет лева уговореното адвокатско възнаграждение, поради което съдът счита, че разписката не може да бъде взета предвид при присъждане на съдебните разноски.

   

                                                        Водим от горното съдът

                                  

         Р           Е         Ш        И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на Е.А.Б. с адрес: ***, с ЕГН **********, че Х.М.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, е собственик на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № ****, с номер на рама: ХТА21214021694249 и ОСЪЖДА Е.А.Б. да предаде владението на описания лек автомобил на Х.М.К..

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 77/2020г. по описа на РС – Омуртаг, В ЧАСТТА МУ, по отношение на предявения от Е.А.Б. с адрес: ***, с ЕГН **********, против Х.М.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради недопустимост на иска.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.А.Б. с адрес: ***, с ЕГН **********, да заплати на Х.М.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата общо в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, включваща направени съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 200.00 лева, заплатено в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.    

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА