Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 1352
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл.
435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 07.12.2020 г. по изп.
дело № 20207850400252 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски по изпълнението, както и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение следва
да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа
се, че не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от посочената
наредба, тъй като не са налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а
именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Твърди се, че към момента на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело,
след което други действия не са били извършвани, вкл. никакви действия по принудително
изпълнение. Твърди се, че от страна на длъжника са били заплатени изцяло всички
дължими суми в срока за доброволно изпълнение, поради което длъжникът не следва
да отговаря за разноски на взискателя за изпълнителни способи, които не са били
приложени. Наред с посоченото, се излагат доводи и че приетото адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело.
Отправя
се искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение за изпълнителното
производство, както и на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Претендират се разноски за производството, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Препис
от жалбата е връчен на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД,
който в срока по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. Оспорват се
като неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното постановление.
Изложени са съображения, че адвокатското възнаграждение е съобразено с Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След
образуване на изпълнителното дело взискателят с изрична молба се е отказал от определени изпълнителни
способи, посочвайки други, както и конкретни банкови сметки на длъжника, които
да бъдат запорирани, депозирани са становища. Претендират се разноски.
По
делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Л.М., в които са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв., от които: 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело съгласно чл.10, т.1 от Наредбата и 200 лв. за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по
чл.10, т.2 от Наредбата. От страна на взискателя чрез адв. М.Л.е направено
искане за промяна на изпълнителния способ, подадена е молба за издаване на
изпълнителен лист, заплащани са такси, изготвено е становище, както и
възражение по частната жалба. Със съобщение от 25.11.2020 г. „ЦКБ“ АД е
уведомила съдебния изпълнител, че сумата по изпълнителното дело е преведена по
негова сметка на основание наложен запор. Счита, че не са налице основания за
намаляване на адвокатското възнаграждение, нито на таксата по т. 26 от Тарифа
към ЗЧСИ.
Съдът намира
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20207850400252 по описа на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785 на КЧСИ е образувано по молба от 16.11.2020 г. на „Е.С.П.“ ЕООД,
представлявано от Адвокатско съдружие „Б.Л.“ чрез адв.
М.Л., въз основа на изпълнителен лист от 30.06.2020 г., изд. от СРС след констатация
на съда, че решение от 20.12.2019 г. по в.гр.д. № 47689/2019 г. на СРС, ГО, 125
състав подлежи на изпълнение, с който изпълнителен лист „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на Е.Д.Г.сумата от 52, 50 лв. за държавна такса и банков превод. С
договор за цесия, съобщена на длъжника на 09.09.2020
г., вземането на Е.Д.Г.по издадения изпълнителен лист е прехвърлено в полза на „Е.С.П.“
ЕООД.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ е възложено да наложи запор
на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, негова
собственост, както и запор на притежаваните от него дружествени дялове.
Като
приложение към молбата е представено споразумение от 16.11.2020 г., сключено
между „Е.С.П.“ ЕООД и Адвокатско съдружие „Б.Л.“, с предмет: образуване на
изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране по принудителен ред на сумите по
издаден изпълнителен лист от 30.06.2019 г. по гр.д. № 47689/2019 г. на СРС, в който е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв., като е посочено, че сумата е платима по банков път.
Представено е пълномощно от 16.11.2020 г., с което „Е.С.П.“ ЕООД е упълномощило
Адвокатско съдружие „Б.Л.“ чрез адв. М.Л.да го
представлява във връзка с образуване и водене на изпълнителното дело.
С
преводно нареждане от 16.11.2020 г. е наредено извършването на превод на сумата
от 400 лв. по сметка на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ по процесното
изпълнително дело.
С
молба от 18.11.2020 г. взискателят чрез адв. М.Л.е оттеглил посочените в
молбата за образуване на изпълнителното дело изпълнителни способи и поискал да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.
На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 1938/18.11.2020 г.,
връчена на 25.11.2020 г., в която е посочен общ размер на дълга, възлизащ на
сумата от 660, 78 лв.
Изпратено
е запорно съобщение до „ЦКБ“ АД изх. № 1939/18.11.2020 г., връчено на 23.11.2020
г., за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
С
писмо изх. № 136584/24.11.2020 г., получено от съдебния изпълнител на
26.11.2020 г., банката го е уведомила във връзка с посоченото запорно съобщение, че „Т.С.“ ЕАД има открита сметка в „ЦКБ“
АД, както и че е направен превод на сумата от 660, 78 лв. с платежно нареждане реф. № 79000ЕТ-АЛ-0815/24.11.2020 г. по посочената от
съдебния изпълнител сметка.
От
страна на длъжника „Т.С.“ ЕАД е постъпило възражение вх. № 1792/03.12.2020 г.
срещу посочените в поканата за доброволно изпълнение: адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв., таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ в размер на 55, 37 лв., сумата от 5, 91 лв. – такса за издаване на
изпълнителен лист и сумата от 3 лв. – банкова такса за превод на авансови
такси. Във възражението са изложени съображения, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредбата,
като пропорционално се намали и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, както и че таксата за издаване на изпълнителен лист в
размер на 5, 91 лв. не е предмет на принудителното изпълнение и няма основание
да бъде начислена към дължимите разноски, което се отнася и за сумата от 3 лв.
– банкова такса за превод на авансови такси.
От
страна на взискателя чрез адв. М.Л.е депозирано становище от 07.12.2020 г., в
което са изложени доводи за неоснователност на възражението на длъжника.
С
постановление от 07.12.2020 г., връчено на длъжника на 09.12.2020 г., съдебният
изпълнител е оставил без уважение възражение вх. № 1792/03.12.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014
г. на ВКС, ІV ГО/.
Според
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на
длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело
взискателят е възложил на адв. И.Д., като е било уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., заплатено в брой, което обстоятелство се
установява от представения с молбата за образуване на изпълнителното дело
договор за правна защита.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени
дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото.
В
случая от страна на процесуалния представител на взискателя е депозирана молба
за образуване на изпълнителното дело. В хода на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ от 16.11.2020
г., е подадена и молба от 18.11.2020 г., с която
пълномощникът на взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в
молбата за образуване, и е направил
искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банковите сметки на
длъжника в „ЦКБ“ АД. Следва да се подчертае, че в молбата за образуване на
изпълнително дело бланкетно са посочени три различни способа за изпълнение, а именно:
налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти
негова собственост, запор на дружествени дялове. Депозираната на 18.11.2020 г.
молба има характера на уточняваща такава, с която се отстраняват нередовности
на молбата за образуване. От друга страна, депозирането на становище по въпроса
за разноските не представлява искане за предприемане на изпълнителни действия,
поради което не следва да бъде съобразявано при преценката на дължимото
адвокатско възнаграждение.
Запорното
съобщение до „ЦКБ“ АД е изпратено едновременно
с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, като сумата е
постъпила по сметка на съдебния изпълнител с платежно нареждане реф.
№ 79000ЕТ-АЛ-0815/24.11.2020 г. – преди поканата за доброволно изпълнение дори
да е била получена от страна на длъжника, което е станало на 25.11.2020 г., и
да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение.
При
това положение съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
200 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Според
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване
на поканата за доброволно изпълнение. В случая пропорционалната такса по т.26
от ТТРЗЧСИ следва да се намали до сумата от 30, 03 лв.
с вкл. ДДС.
По разноските:
С
частната жалба е заявено искане за присъждане на разноски за производството.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато предмет на обжалване са актове
на съдебен изпълнител за определяне на разноски по изпълнението, разноски не се
дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба
на „Т.С.“ ЕАД постановление от 07.12.2020 г. по изп. дело № 20207850400252 по
описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, в ЧАСТТА,
в която е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатски хонорар над
сумата от 200 лв., както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 30, 03 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание
чл.78, ал.5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД, ЕИК *******по изп. дело №
20207850400252 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, до сумата от 200 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 30, 03 лв. с вкл. ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.