№ 902
гр. П., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. М., М. В. С. и П. П. М. срещу „Топлофикация-
П.“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу наследодателя на
ищците П. М. С. с изпълнителен лист от **** г., издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение. Въз основа на изпълнителния титул било образувано производство по
индивидуално принудително изпълнение – изп.д. № ****/**** г. по описа на ЧСИ С.Б..
Поддържа се, че на 11.12.**** г. бил наложен запор върху МПС на П. С., като това е
последното валидно изпълнително действие и тригодишната давност за вземанията е изтекла
на 11.12.2022 г.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо
ищците като наследници на П. М. С., при условията на разделна отговорност – по 1/3 ид. ч.
от следните суми: 473,31 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „В.“ **** за периода от 08.03.2015 г.
до 30.04.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.03.**** г. до
окончателното и изплащане, сумата от 77,56 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.03.2015 г. до 21.11.2017 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № ****/**** по ч.гр.д. № ****/****
г. по описа на РС П. и е образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ
С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че изпълнителният
лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, влязла в сила след постановено съдебно
решение по реда на чл. 422 ГПК, като давността е била надлежно прекъсната с редовни
действия по изпълнение и не е изтекла. Моли претенциите да бъда отхвърлени.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № ****/**** г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК
не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна сметка се стига до
прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране
на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № ****/**** г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-П.“ АД от 16.07.**** г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника П. М. С. (наследодател на ищците в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 28.05.**** г., издаден по ч.гр.д. № ****/**** г. на ПРС
въз основа на влязла в сила на 20.05.**** г. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, след
установяване на вземанията по същата със съдебно решение.
Правният интерес на ищците за провеждане на настоящия отрицателен
установителен иск се извежда от конституирането им като наследници на длъжника,
посочен в издадения изпълнителен лист.
От данните по изп.д. № ****/**** г. се установява, че длъжникът е починал на
18.06.**** г., т.е. преди образуването на изпълнителното дело му по молба от 16.07.**** г.,
но след влизане в сила на решението, с което са установени вземанията по заповедта за
изпълнение. Ето защо, макар съдебният изпълнител да е наложил запор върху имуществото
на длъжника П. С. (върху банкова сметка в „ЦКБ“ АД и запор върху МПС), насочването на
изпълнението спрямо имущество на неправоспособно лице не е действие, годно да прекъсне
давността за вземането.
На 03.06.2020 г. /л. 31 ИД/ взискателят е депозирал молба за конституиране на
наследниците на починалия П. С. като длъжници по изпълнителния лист. Съгласно чл. 429,
ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и
върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от
наследството или че са го приели по опис. В случая по изпълнителното дело липсват
изявления, данни и доказателства наследниците да са установили да са се отказали от
наследството или да са го приели по опис, поради което насочването на изпълнението към
имуществото на ищците е допустимо по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК и от този момент е било
налице валидно висящо производство по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително дело не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско
действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
На 22.12.2021 г. /л. 38 ИД/ взискателят е депозирал молба за налагане на запори
върху имуществото на длъжниците. С оглед обстоятелството, че това е първото валидно
поискано изпълнително действие след влизането в сила на заповедта за изпълнение (на
20.05.**** г., когато е влязло в сила окончателното решение на ОС-П. по установителния
иск), от този момент е прекъсната давността за вземането. В последствие висящността на
2
процеса е била поддържана от взискателя – последно с молба от 07.04.2023 г. /л. 89 ИД/ за
налагане на запори, като междувременно съдебният изпълнител е предприемал поисканите
изпълнителни действия.
Съгласно чл. 416, а. 2 ГПК при предявен иск за установяване на вземането заповедта
за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на
вземането. В случая, видно от отбелязването върху издадения изпълнителен лист заповедта
за изпълнение е влязла в сила след проведено исково производство по реда на чл. 422 ГПК,
приключило окончателно с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 173/20.05.**** г. по
в.гр.д. № 195/**** г. на ОС-П.. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Така, считано от влизане в сила на съдебното решение на ОС-П. на 20.05.**** г.
заповедта за изпълнение е влязла в сила, като от този момент е започнала да тече нова 5-
годишна давност за вземанията. Към момента на депозиране на настоящата искова молба –
20.06.2023 г. (4 години и 1 месец) не е изминал период, надхвърлящ 5 години (периода на
приложимата погасителна давност), още повече, че същата надлежно и регулярно е била
прекъсвана, с оглед поисканите от взискателя и предприемани от съдебния изпълнител
действия. Следователно исковете, основани на същата като новонастъпил факт, погасяващ
правото на принудително изпълнение, са неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени.
Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато изпълняваното
вземане съществува и (при изпълнение на парично вземане) имуществото, върху което е
насочено изпълнението принадлежи на длъжника. Материалната законосъобразност на
принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като
процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно значение.
Обстоятелството за начина на провеждане на производството по индивидуално
принудително изпълнение е касателно процесуалната му законосъобразност, която е
предмет на иск за обезщетение за вреди срещу съдебния изпълнител или частна жалба срещу
действията му по реда на чл. 435 ГПК, но не попада в обхвата на проверката по
установителния иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото настоящият касае материалната
законосъобразност на изпълнението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно чл.
78, ал. 8, вр. чл. 37 НРПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. П. М., ЕГН **********, М. В.
С., ЕГН ********** и П. П. М., ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Топлофикация П.“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо В. П. М., М. В. С. и П. П. М. като наследници на П. М. С., при
условията на разделна отговорност – по 1/3 ид. ч. от следните суми: 473,31 лева –
главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „В.“ **** за периода от 08.03.2015 г. до 30.04.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 08.03.**** г. до окончателното и изплащане,
сумата от 77,56 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.03.2015 г. до 21.11.2017 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
3
влязла в сила Заповед за изпълнение № ****/**** по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС
П. и е образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН **********, М. В. С., ЕГН ********** и П. П. М., ЕГН
********** да заплатят разделно на ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК ********* на осн.
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 200,00 лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4