№ 363
гр. Варна, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500348 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
94180/13.12.2023г. от С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.“ № 56, чрез адв. Г. К.,
срещу решение № 3774/21.11.2022г. по гр.д. № **********г. на 20-ти състав на ВРС, в
частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ № 5,
вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен побой на
21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 08.12.2022 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която е осъден да
заплати на В. Н. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Д.“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от
327,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода
21.03.2022 г. - 07.12.2022 г. и в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Д.“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски в първоинстанционното
производство, в размер на 1032.72лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Счита първоинстанционното решение в обжалваните части за незаконосъобразно,
необосновано и несправедливо, постановено при неправилно приложение на материалния
закон, предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, в следстдвие на което неправилно е определен
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
1
Сочи, че записът от 21.03.2022г. от охранителните камери му е бил връчен о.с.з. на
17.07.2023г. след разпита на вещото лице и свидетелите, предвид което не е могэъл да
организира добре защитната си теза, за разлика от насрещната страна, която донякъде е
успяла. Не следва да цени съдъ показзанията на С. и А., като вътрешно противоречиви.
Освен това с ищеца са колеги и показанията им не са обективни. Не цени обаче показанията
на св. Ж., поради разминаване във времената, които сочи и установените във записа. От
случилото се все пак е изминал значителен период от време и може да е допуснал някои
неточности в показанията си. ВРС неправилно не е възприел изявленията, че е бил изнудван
от ищеца да му плати 80.00лв. Необосновани са изводите на съда, че е извършил деянието
при особена дързост, че пострадалият е претърпял допълнителни болки, понеже той е
състезател по смесени бойни изкуства, че пострадалият е претърпял силни чувства на
унижение, обида и стрес, притеснения и страдания.
ВРС е определил твърде завишен размер на обезщетението. Справедливият размер на
обезвредата би следвало да е не повече от 1000.00лв. Налице е съпричиняване до размера на
70%, понеже А. го е изнядвал и го е лишил от правото на свободно придвижване.
Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части, като бъде уважен
искът за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300.00лв. Моли се за
произнасяне и по акцесорния иск и разноските. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Н. А., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Д.“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37, чрез адв. А. П. в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли се да бъде отхвърлена, а обжалваното решение-потвърдено.Моли и за
присъждане на сторените разноски
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба В. Н. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“, № 5, вх. А, ет. 5,
ап. 37, чрез адв. Алб.П. излага че работи и заема длъжността „сътрудник координация“ в
„Ц.Б.А“ АД, с място на работа магазин ЦБА в гр. Варна, бул. „В.В.“ № 82. На 21.03.2022г.
бил на работа, когато около 13:20 ч. ответникът С. Ю. Н. посетил магазина с друго момче.
Придружаващото го момче подало на Н. артикул „Сникърс“ и той го скрил под якето си, за
да не го плати на касата. Всичко това ищецът видял на охранителните камери и се
приближил към касите, с цел да осуети кражбата и накара Н. да плати артикула или да бъде
върнат в магазина. Той отказал. Наложило се да придружи ищеца до офис помещението,
където се намира охранителната техника. В офиса бил и друг служител на ЦБА-Я. С.. С.
извадил „Сникърс“-а и му го подал. Той го оставил на бюрото. Започнали разговор по
повод кражбета. В помещението влязла колегата му Д.Х. и след това двамата с Я. С. излезли.
С ответника останали сами. Ищецът седал на стол пред вратата. Поискал телефона на
родителите му, за да им каже за случилото се. С. отказал. Тогава му казал, че ще се обади в
2
полицията. С. настоявал да го пусне. Казал му, че това ще се реши от полицаите. Тогава
ответникът се приближил към него и съвсем неочаквано го изблъскал, при което залитнал от
стола и се изправил. Ответникът го ударил няколко пъти с дясната си ръка в лявата челна
област на главата, като ищецът протегнал ръце за да го махне от себе си и да се защити, но
той го захванал и го повалил на земята, където продължил да му нанася силни удари по
главата. След това му приложил удушваща техника изправяйки го назад, а той стоял зад
гърба му. В този момент в офис помещението влязъл управителят Я. С. и се намесил, като
махнал ответника от ищеца. По-късно дошли и полицаите, които го отвели. Разбрал, че С.
Н. тренира активно смесени бойни изкуства /ММА/, поради което ударите му били много
силни и професионални, част от тях попаднали в проблемна за ищеца област – очите, кото
има значение за справедливия размер на обезщетението за претърпените от него болки и
страдания, стрес и страх да не ослепее, изпитвал и страх да не бъде нападнат отново на
работното си място.
Поискал е от съда да постанови решение, с което да С. Ю. Н. да бъде осъден да му
плати обезщетение за причинените му болки и страдания включително нарушен сън,
безспокойство и стрес в общ размер на 5500,00 лв. ведно със законната лихва от датата на
деликта. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Ю. Н. ЕГН ********** от гр. Варна ,ул.
„П.“, № 56, чрез адв. Г.К., с който е оспорва исковете по основание и размер. Навежда
твърдения, че е бил заплашен от ищеца да влезе в помещението на охраната, където е бил
изнудван в продължение на около половин час да заплати сумата от 80 лева или ще извика
полиция. Когато колегата на ищеца излязъл в обедна почивка, решил, че повече няма да
стои затворен и ще си тръгне. Започнал бавно да премества стола на колелца, на който седял
ищеца, но той го изблъскал в гърдите, в следствие на което политнал и се ударил в стената
зад себе си. Тъй като ищецът не спрял, а тръгнал към него със заплашителни жестове, в
своя защита му нанесъл един удар с дясната си ръка в областта на главата. Ударът му не бил
с такава сила, защото ищецът залитнал назад, но отново тръгнал към него и в момнт на
уплаха го повалил на земята и задържал до идването на неговия колега, когато го пуснал.
Веднага след това ищецът сигнализирал в полицията. Смята ,че поведението му следва да
бъде прието за неизбежна отбрана, което изключва деликтната отговорност. В условията на
евентуалност смята ,че гореописаните му действия могат да бъдат квалифицирани като
„превишаване пределите на неизбежната отбрана“, а поведението на ищеца преценено като
съпричиняване в размер на 90%. Липсва и причинно- следствена връзка между
травматичното увреждане и твърдените неимуществени вреди, както и че размерът е
прекомерен в сравнение със съдебната практика по сходни дела.
Молил е за отхвърляне на предявените искове . Претендирал е присъждане на
разноски.
ВОС установи следното от фактическа страна.:
Не се спори между страните по делото и се установява от представения трудов
договор 11314/20.03.2018г., че В. Н. А. работи в „ЦБА“ АД, заемайки длъжността
3
„Сътрудник координациая“.
Няма спор и за това, че на 21.03.2022г. С. Ю. Н. е взел от търговския обект в гр.
Варна, бул. „Вл.В.“ № 82 десерт „Сникърс“ и поставяйки го под якето си, се е опитал да го
изнесе без да го плати.
С ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.В.“ № 256 от 013/22.01.2020г. на В. Н. А. е
определена 98% нетрудоспособност. Водещата диагноза е Фонова ретинопатия и ретинални
съдови изменения. Статус пост васкулитис окули утр. Статус пост аблацио ретине окули
декстра ет глаукома секундария окули декстра. Статус пост АLС окули утр. Катаракта
инципиенс окули синистра.
От представеното медицинско удостоверение № 214/ 22.03.2022 г., изд. от Отделение
по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД се установяват следните обективни
находки по тялото на освидетелствания В. Н. А.: червеникаво, петнисто кръвонасядане с
размери 3/4см. в лявата челна област на главата, а подлежащо оток с диаметър 4 см.;
червеникаво кръвонасядане с размери 5/1,5см. в лявата слепоочна област по окосмената част
на главата и по лявата скула; червеникаво кръвонасядане с размери 9/2см. по задната
повърхност на десния лакът и долната повърхност на лявата предмишница в горна трета.
Посочено е, че се касае за травматичен оток и кръвонасядания по главата, кръвонасядане по
десния горен крайник, които травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин и в
своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
Съгласно Медицинско направление № 4397/02.11.2022г. , изд. от АИППМПД д-р
О.И., на ищеца В. Н. А. е поставена диагноза „Вторична глаукома с код по МКБ Н40.5 и
придружаващи заболявания Есенциална хипертония, с код по МКБ – I10 и чиста
хиперхолестеролемия, с код по МКБ - E78.0.
Съобразно амбулаторен лист от 02.11.2022г., изд. от лекар по очни болести,
съобразно отразения код на специалността му по Приложение № 2 към Националния рамков
договор за медицинските дейности за 2023 г. – 2025 г., ищецът В. Н. А. е диагностициран с
основна диагноза – вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото, а като
придружаващо заболяване е посочено травматична катаракта, по снетата анамнеза,
съдържаща данни за травма на лявото око м.март 2022г. и намалено зрение.
Пред ВРС е изслушано заключението по допуснатата СМЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, която съдът цени като неоспорена от страните. СМЕ е изготвена от вещото
лице д-р Д. Б.-специалист по очни болести, който е поддържал, че диагнозата „катаракта“ за
лявото око на ищеца за първи път е описана в ТЕЛК решението от 2020 г. Излага, че и двете
очи са прекарали „васкулит“ на ретината, а лявото е третирано с агресивна лазерна терапия с
давност 5 години назад, което в комбинация с поставяните кортикостероидни капки може и
най-вероятно е довело до поставянето на диагноза „инципиент на катаракта“ през 2020
г.която обаче по класификация не спада към раздел травматична. Ударите, които е понесъл
ищеца на лявото око могат да имат връзка с намаленото зрение впоследствие, но в случая
4
липсва връзка предвид данните за „катаракта“ от 2020 г.
Пред ВРС като доказателства по делото са приети и приложени видеозаписи на
електронен носител-компактдиск от 21.03.2022 г. от охранителните камери в търговския
обект-Магазин на ЦБА АД, в гр. Варна, бул. „Вл.В.“, № 82, представляващи електронни
документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014. Вижда се вътрешността на помещение с размери 2.5м. х 2.5м. В помещението е
седнал мъж с гръб към камерата. В помещението влизат ответникът, придружен от ищеца.
Ответникът вади от якето си артикул, който подава на ищеца. Води се разговор между
двамата. Ответникът говори по телефона си. Разоворът свършва на 1.39м. от записа. На
4.02м. от видеозаписа влиза жена в помешението и заедно с лицето, което е констатирано
първоначално в помещението излизат. Ищецът със стол препречва пътя на ищеца за
излизане. На 5.28м. от записа ответникът се приближава към ищеца, който седи на стол и се
опитва да отвори вратаа, която ищецът препречва със стола, избутва го. В този момчент
ищецът става от стола и хваща ответника за якето, който с две ръце го изблъсква, хваща с
лявата си ръка лицето на ищеца, в областта на лицето и врата, а с дясната ръка нанася удар в
лицето му с юмрук, после още един, след което ищецът изблъсква ответника към стената и
двамата се сборичкват, като ответникът поваля ищеца на земята и го притиска с тялото си. В
този момент не се вижда какво точно се случва, защото двамата са извън обхвата на
камерите, но е видно, че ищецът е притиснат към земято от ответника. Ответникът със
задушаващ захват с дясната ръка изправя ищеца, който се опитва да се освабади. В този
момент в помещението влиза мъж, който освобождава ищеца, а ответникът е до стената.
Ищецът провежда телефонно обаждане. Седи на стола и отново препречва вратата на
помещението. На 13.54м. от записа в помещението влизат двама полицаи. Записът
приключва в 14.29м. от записа.
По първоинстанционното дело са ангажирани и гласни доказателства, посредством
разпита на водените от ищеца свидетели Я. Д. С. и А.Б. А. и разпита на водения от
ответника свидетел Т.Т. Ж..
Св. С. сочи, че заема длъжността „Управител“ в обекта на „ЦБА“ АД. От 7-8 години
са колеги с В. А.. Виждал е ответника С. Н. на 21.03.2022г. в магазина. С В. били в офиса.
Той правел заявки, а В. излязъл, отишъл към касите и се върнал с по-младото момче, което е
в залата. Бил го хванал, че краде „Сникърс“. С. извадил „Сникърс“-а от якето си. Колегата
му го попитал на колко е години. Той отговорил на 17 години. Попитал го защо краде.
Попитал го и за телефона на майка му или на баща му, за да не се обажда в полицията.
Момчето отказало да ги даде. Колегата му казал по-добре да се обади на някой от тях да
дойде да не викат полиция. При отказа му, колегата му казал, че ще извика полиция. После
тяхна колежка влязла в офиса и излезли да пушат. След минута- две-три от офиса се чула
дандания. Чул и колегата му да го вика по име. Влязъл в офиса и видял момечто С. да
държи колегата му с дясната си ръка за врата, а с лявата- за ръката. Извикал на момчето да се
успокои. С. го пуснал и колегата му извикал полиция. Момчето идвало следвашщите дни в
магазина и викало „Къде е този В.. Нищо не можете да ми направите, аз нямам 18 години“.
5
С. още първият ден казал, че е състезател, че е спортист. След инцидента В. се оплакал, че
вижда по-лошо с лявото око. Малко след това сложил и очила. Преди това не носел очила.
До тогава не се оплаквал от проблеми с очите, макар, че имал заболяване на дясното око.
Работата му се състои да гледа камерите в магазина и да предотвратява това, хора да не
вземат стоки и да не ги плащат. След инцидента В. изпитва страх да не се случи същото, да
не го бият. Като види някой да прибира нещо, викал и него да е с него като отиват до
касата. Сочи, че инцидентът станал към 13.30ч. Докото излезе С. престоял в офиса около 5
минути. Пари не са искани от С.. Причината да не извикат полиция веднга била, да бъдат
извикани родителите, понеже той нямал 18 години.
Св. А. е посочил, че работи в ЦБА от около 9 години, на длъжност „старши
сътрудник координация“ и отговаря за охраната и видеонаблюдението на обектите. Излага,
че не познава ответника, а само го е виждал на записа от 21.03.2022 г., който е гледал. От
записите се вижда, че ищецът забелязва ответника как взима вафла или сникърс, и излиза
зад касовите зони, за да предотврати кражбата, после двамата отиват в офиса. Там се вижда
как ищецът е седнал, а ответникът нещо ръкомаха. След това управителят със заместник
управителката излизат навън и малко след това ответникът удря ищеца по най-брутален
начин, а после идва управителя и ги разтървава. Свидетелят сочи, че малкият бил хванал
ищеца сякаш го души. Свидетелят дошъл десет минути след полицията, като заедно с ищеца
отишли до Първо районно, за да пуснат жалба за побоя, а не за откраднатата стока, което
също са можели да направят. Ищецът бил целия червен в главата откъм ударената страна,
като на записите се вижда ответникът да му нанася удари в главата и да го поваля на земята.
Знае, че ищецът е освидетелстван с ТЕЛК и не вижда с дясното око, а лявото му е
виждащото, като преди инцидента не е имал оплаквания с него. След инцидента
многократно се оплаквал, че зрението му с лявото око е намаляло, по-трудно вижда и даже
се наложило да си вземе очила, оплаквал се и от главоболие. След инцидента отношението
на ищеца към работата се променило, искал да напуска, наложило се свидетелят трудно да
го увещава да не напусне, като думите му били „не искам да отивам на работа и да ме
пребиват като куче“. Продължавал да се занимава с охрана, но изпитвал страх когато трябва
да задържи някои, който е откраднал стока от магазина. Излага, че процедурата, която не е
разписана нормативно, е човекът да се задръжи след касова зона, вкарват го в офиса, ако си
заплати стоката може да си тръгне, ако ли не, викат полиция. След инцидента ищецът се
обадил в Първо РУ. Излага, че под брутално удряне има предвид силни удари в лицето, 2-3
пъти, с юмрук. Сочи, че ответникът не е искал да се вика нито полиция, нито родителите му,
като е престоял около десет минути в офисното помещение.
Свидетелят Ж. твърди, че с ответника отишли до магазин „ЦБА“ на Тракия. Не си
спомня какво купили. С. бил на касата след него. Взел си нещо за пиене. Свидетелят излязъл
от магазина и се зачудил защо се бави С.. Седял на подлеза, на спирката и си гледал
телефона. Звъннал на приятеля си. Отначало не му вдигнал. След 5-10 минути вдигнал и
казал, че са го задържали, че охраната го хванала и го завели в стаичка и затворил. След
известно време му вдигнал и казал, че охраната му иска пари-70-80.00лв. Свидетелят му
6
казал, че няма толкова пари, но може да отиде и да изтегли до банкомат и да му даде. Той му
казал да не се зцанимава и да се прибира. Свидетелят се прибрал. След около 20-30 минути
видял патрулка на спирката. След 40-50минути взел автобус да се прибира. Дотогава не
видял С. да излиза от магазина.Вечерта се видели и С. му разказал, как охраната го вкарала
в стаичка и не му позволявала да си тръгне. Предложил им пари-10лв. или колкото имал, но
охраната настовала за споменатата сума. С. искал да си тръгне и понечил да отвори вратата.
Охранителят го блъснал в стената и тръгнал да го удря, но не успял. Станала кавга. С. го
ударил и му направил задушаваща хватка.
Видно от представените по първоинстанционното дело писмени доказателства,
ответникът С. Ю. Н. е картотекиран състезател по ММА към СК „В. ИНС“-Варна. Същият
се е класирал на челните места на Държавното първенство в категория Кадети през 2020г.,
в категория 77.1кг. Юноши през 2021г. и в категория 77.1кг. Юноши за 2022г.
С оглед така установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 45 и чл.
86, вр. чл. 84 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на осн. чл. 45 ЗЗД следва да се
установи противоправно деяние от негова страна, което е извършено виновно, както и
причинена вреда при наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на
вредата и поведението на ответника. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав
води до неоснователност на иска.
Не се спори между страните, че на 21.03.2022г. С. Н. с приятел бил в магазина на
ЦБА АД в гр. Варна, бул. „ВЛ.В.“, № 82 и направил опит за открадне десерт „Сникърс“. Бил
е забелязан от охранител, който го завел в офиса на магазина. С. върнал десертното блокче.
Съдът намира за доказано, че докато страните говорили в офиса, С. искал да излезе,
но ответникът бил препречил входната врата със стола на който седял. С. го нападнал, като
го хванал с лявата ръка за лицето и врата, а с дясната ръка му нанесъл удар с юмрук в лявата
част на главата, а после и още един, свалил го на земята и го притиснал с тяло. После със
задушаващ захват го изправил. В този момент влязъл колегата Я. С. и ги разтървал. Всичко
това се установява при огледа по реда на чл. 204 от ГПК на видеозаписа от камерите в офиса
на магазина, свидетелските показания на св. Я. С., който е пряк очевидец на случилото се
докато е бил в офиса ,преди да излезе с колежка и св. А. А., който гледал записа, както и от
представеното медицинско удостоверение № 214/ 22.03.2022 г., изд. от Отделение по
съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД. Така, налице е доказано противоправно
поведение у деликвента С. Н., който е нападнал и нанесъл удари в лявата челна област на
главата на В. А., повалил го е на земята, притискайки го с тяло и го изправил отново със
задушаваща хватка. Следва да бъде прието, че е налице пряка причинно-следствена връзка с
причинените на В. А. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки и страдания
от нанесения побой, страх да не бъде нападнат на роботното си място отново и бит. Всичко
това се устанавява от съвпадащите показания на двамата водени от ищеца свидетели Я. С. и
7
А. А.-негови колеги с преки впечатления Я. С. от случилото се и състоянието му след
инцидента, а А. А.-от преживяванията, оплакванията и страданията му след боя. Получените
при инцидента физически травми се установяват и при освидетелстването на пострадалия,
при което е издадено удостоверение № 214/ 22.03.2022 г., изд. от Отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“.
Недоказано според заключението на вещото лице д-р Д.Б. остава твърдението на В.
А., че в следствие на ударите в лявата челна област на главата е възникнало страданието на
лявото му око. Въпреки ,че в амбулаторен лист от 02.11.2022г. е посочено като
придружаващо заболяване травматична катаракта, вещото лице е категоричен, че не може да
се приеме наличието на причинена такава, щом катаракта на лявото око е посочена още в ЕР
на ТЕЛК № 256 от 013/22.01.2020г. и няма данни за травма на очната ябълка или
околоочната област, следствие от нанесените на 21.03.2022г. удари.
Следва да се приме, че това поведение на С. Н. е виновно. Не се установява по
никакъв начин извършителят на деянието да е бил изнудван за пари от В. А., според
показанията на св. Я. С. и данните от видеозаписа, за хронологията и времетраенето на
отделните събития. Напротив, показанията на водения от ответника свидетел Т. Ж. за
случилото се с приятеля му на 21.03.2024г. са в противоречие с установения от съда, с оглед
извършения оглед на видеозаписа от камерите на магазина времеви интервал. Те са в
противоречие и с посочените непосредствено по-горе доказателства по делото, преценени с
приложението на нормата на чл. 172 от ГПК, предвид близките приятелски отношения.
Освен това свидетелят възпроизвежда, както е посочил споделеното му от ответника. Той
няма преки възприятия за искани от В. А. суми пари.
Не се установява също така охранителят да е посегнал и нанесъл удар на С. Н.. При
огледа на видеозаписа е видно, че когато момчето е понечило да излезе от офиса, В. А. го е
задържал за якето. Нито му е нанасял удари, нито е имало „неизбежна отбрана“, още по-
малко обстоятелства, които да налагат да удря с юмрук охранителя двукратно в лявата челна
област на главата , нито да го събаря и притиска към земята ,нито да му прилага задушаваща
хватка, които свои действия оневинява под претекст „превишаване пределите на
неизбежната отбрана“.
Поведението на С. Н. е виновно, извършено с особена дързост, щом той е спортист-
състезател по смесени бойни изкуства ММА, обучаващ се в спортен клуб, който се явява на
състезания и печелил редица награди от Държавното първенство за юноши, но си е позволил
да нападне и прилага заучените бойни техники върху граждани, минути след като е заловен
и уличен в опит за кражба. Попречено му е било да продължи да нанася удари и прилага
уменията си по бойни изкуства ,само защото в помещението е влязъл колегата на
пострадалия-Я. С. и го е заставил да прекрати действията си.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
следствие от инцидента на 21.03.2022г. е установен по основанието си. .
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост съдът следва да определи
8
размера на дължимото от насрещната страна обезщетение. Настоящият състав намира, че
при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените от В. А.
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид всички обстоятелствата по настъпване
на увредата-на работното място, при нанесен му побой от клиент на магазина, чрез нанесени
удари с юмрук в главата и поваляне на земята, при наличието на риск да бъде увредено
трайно и без това влошеното му зрение, причинявайки му негативни емоции и страх от
последващи прояви. Настоящият състав намира, че справедливият размер на обезщетението
би бил този от 4000.00лв., съответстващ и на установения такъв в практиката на ВКС при
такива увреждания, извод до който е достигнал и ВРС.
Съставът намира, че не се доказа твърдяното от В. А. увреждане на лявото око-
причинена от нанесения му от С. Н. побой, травматична катарактата. Видно от ЕР на ТЕЛК
№ 0256 от 013/22.01.2020г. ищецът е страдал от това заболяване на лявото око още към
2020г., според вещото лице по допуснатата СМЕ д-р. Д.Б., независимо от това, че не се е
оплаквал и не е носел очила, по думите на свидетелбите Я. С. и А. А.. Вещото лице
изключва като резултат от побоя причинена катаракта, защото данни за такава има от
повече от две години преди инцидента от 21.03.2022г.
На това място следва да бъде посочено, че недоказано остава твърдяното от С. Н.
съпричиняване на вредоносния резултат, следствие от поведението на В. А., който го
изнудвал да му даде сума пари, че го е задържал противоправно и не му позволил да излезе,
когато пожелал. Както беше посочено вече по-горе не е установено по делото изнудване за
пари, а все пак Н. се е озовал в офис-помещението, понеже е взел „Сникърс“ от магазина, с
намерението да го изнесе без да плати и охранителят е искал да се обади на родителите му,
защото е бил непълнолетен, съответно в полицията. Задържането му не е нито
противоправно, нито безпричинно.
Не следва да бъде намаляван размерът на определеното обезщетение. Следва да бъде
присъдено до този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на давеждане на
иска в съда-08.12.2022г. до окончателвното изплащане на задължението.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи, ведно с лихвата за забава от датата
на увредата-21.03.2022г., съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД. В случая ищецът
претендира обезщетение за забава от 21.03.2022г. до датата на завеждане на исковата молба,
изчислено от съда с помощта на програмния продукт Calculator.bg в размер на 291.13лв., в
какъвто смисъл са и изводите на ВРС, макар и при погрешно посочен в диспозитива размер
от 327.53лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част, както и в
частта за разноските.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от двете
страни, съдът намира ,че следва да бъдат присъдени такива в полза на въззиваемия.
Въззиввникът следва да бъде осъзден да заплати на въззиваемия сумата от 700.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3774/21.11.2022г. по гр.д. № **********г. на 20-ти
състав на ВРС, в частта, в която С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.“ № 56 е
осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37
сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен побой на 21.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.12.2022 г., на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „П.“ № 56 е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Д.“
№5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 291.13лв. /погрешно посочена в размер на 327,53лв./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 4000.00лв. за периода
21.03.2022 г. - 07.12.2022 г. и в частта, в която С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„П.“ № 56 е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ №5, вх. А,
ет.5, ап. 37, разноски в първоинстанционното производство, в размер на 1032.72лв., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.“ № 56 да заплати на В. Н.
А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски за въззивната
инстанция в размер на 700.00лв., на осн. ч. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10