№ 17904
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110106624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Х. И. Н. срещу М. Г. С. за осъждане
ответника да заплати сумата от 14400 лв., от които 12000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2400 лв.,
представляващи мор.лихви.
Ищецът твърди, че на 04.02.2020 г. около 23:30 часа в гр. София, на
тавана на сграда в *******, ответникът му нанася удари с ръце и крака в
областта на лицето, с което му е причинил средна телесна повреда – счупване
на челюст (двустранно счупване на долна челюст), представляващо
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, така и множество леки телесни
повреди по цялото тяло – в областта на главата, гърдите, за което ответникът
е сключил споразумение с Прокуратурата по НОХД № 4581/2021г. по описа
на СРС, за което е признат за виновен. Твърди се, че вследствие на побоя е
претърпял множество травми, възстановяването било бавно, мъчително, в
продължение на месеци не можел да говори нормални, нито да се храни
нормално, което било истинско мъчение, чувствал болки и от побоя и ударите
по главата и гърдите, вкл. продължавал да чувства дискомфорт от счупената
1
челюст.
Ответникът в срока по 131 не е депозирал отговор на исковата молба.
Назначеният особен представител оспорва размера на претенцията.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното по делото НОХД № 4581/2021г. по описа на СРС, НО, 4
състав, се установява, че същото е приключило със споразумение по чл.381 и
сл. НПК от 02.07.2021г., по силата на което ответникът М. Г. С., е признат за
виновен в това, че на 04.02.2020г. около 23:30ч. в *********, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на лицето, е причинил на Х. И. Н. средна
телесна повреда счупване на челюст, конкретно изразило се в двустранно
счупване на долната челюст – престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
което да се изтърпява ефективно. С оглед данните от справката за съдимост е
извършено групиране на наказанията като на ответника на основание чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
Съгласно приети по делото епикриза л.12 се установява, че ищецът е бил
приет в ********** на 05.02.2020г. в 03:00ч. с множество травми и
установена фрактура на долната челюст и изписан на 08.02.2020г. в 10:00ч.
Съгласно СМУ № 103/2020г. л.14 се установява, че на ищеца било установено
двустранно счупване на долната челюст, кръвонасядания и охлузвания по
лицето, които травматични увреждания били получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, и можели да се получат по време и
начин съобщен от прегледания, като счупването на долната челюст по своята
медико биологична характеристика представлявала счупване на челюст, което
затруднява дъвченето и говора, а останалите травматични увреждания били
причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приети по
делото с и фактури и фискални бонове за закупени медикаменти, добавки,
така и за платени прегледи
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната СМЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото
2
от приложената по делото медицинска документация се установявало, че в
деня на съобщения инцидент 05.02.2020г. на ищеца е установено лицева
асиметрия, множество хематоми, кървене от УК и невъзможност за отваряне
на устата и трудно преглъщане. С клинично изследване от образно изследване
е установено закрито счупване на двете места на долната челюст – в областта
на тялото на долната челюст и областта на клона на челюстта в ляво
артикулиращ прецесус на лява слепоочна – долночелюстна става. Счупването
на долната челюст е причинило и се отнася към критериите на медико
биологичния признак счупване на челюст, от което е налице трайно
затруднение на дъвченето и говора. При проведен специализиран преглед на
10.02.2020г. били установени следните травматични увреждания:
кръвонасядане с давност на клепачи на дясното око; кръвонасядане с давност
на клепачи на лявото око и прилежащо в лявата ябълчна и слепоочна области;
охлузване и кръвонасядане на ограничена площ с давност в дясната трета на
челото; кръвонасядане и охлузване с давност в лявата половина на челото;
малки охлузвания с давност в лявата слепоочна област; кръвонасядане с
давност в областта на левия ъгъл на долната челюст и прилежащо на шията;
кръвонасядане на венеца на долната челюст отпред. Тези мекотъканни травми
в съвкупност били причинили и се отнасят към критериите на медико
биологичния признат временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Констатираните травматични увреждания се дължали на действието на
твърди тъпи предмети и можели да се причинят от отделни удари с или върху
такова, по време и начин отразени в исковата молба. Счупването на долната
челюст на две места можело да се причини от един удар нанесен със
значителна травмираща сила. Вещото лице дава заключение, че от
мекотъканните увреждания пострадалият е изпитвал болки, които следвало да
са отшумели до около 2-3 седмици след инцидента. Счупването на долната
челюст изисквало обездвижване за консолидиране на счупените фрагменти. В
конкретния случай, като било отчетено, че се касае за закрити счупвания при
обеззъбяване на долната челюст, не било предприето оперативно лечение с
фиксиране и обездвижване, а било стартирано само консервативно поведение,
което теоретично можело да доведе до по-дълъг възстановителен период.
Зарастването средностатистически ставало за около 1,5 до 3м, като видно от
разчитане на рентгеново изследване от 08.05.2020г. счупването все още не
било пълно, а само „частично консолидирана“. През време на зарастването,
3
освен изпитвани болки и страдания от ищеца, било налице невъзможно,
затруднено отваряне на устата и респективно дъвчене на твърда храна, което
налагало прием само на течно-кашева храна.
От показанията на св. Чалъков се установява, че познава ищеца, виждали
се редовно, непосредствено след инцидента видял ищеца, който бил с
множество наранявания /хематоми по главата, аркади по веждите, с болки в
главата и не можел да яде/. След инцидента се чували, при което ищецът
съобщавал, че не може да се храни, цялата му челюст била изтръпнала, като
три години след инцидента не можел да се възстанови, като бил с частична
пареза. Инцидентът се отразил на ищеца и социално, защото не можел да яде
нормално поне година.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД
С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че са му нанесени описаните в
обстоятелствената част травми от ответника, вследствие на което са му
причинени твърдените оплаквания.
Противоправно деяние е увреждането на всяко защитено от правото
благо. Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност
по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез
своите виновни действия или бездействия и се поражда при наличие на
причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и
настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени,
каквито ищецът претендира.
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от
ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или
4
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права. В конкретния случай ищецът твърди, че е пострадал от
извършено от ответника престъпление. Това обстоятелство се установява от
влязлото в сила споразумение, което съгласно чл. 300 от ГПК е задължително
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали и как е извършено деянието. Оттук следва, че съдът е
длъжен да приеме в настоящото производство, че фактическият състав на
иска по чл. 45 ЗЗД е осъществен по описания в споразумението, одобрено от
наказателния съд начин.
С оглед на изложеното е доказан фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и искът на ищеца следва да бъде уважен по основание, като съдът следва да
определи размера на обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в
Постановление на Пленума на върховния съд № 4/1968 г. справедливостта не
е абстрактно понятие и при определяне на обезщетението съдът следва да
вземе предвид характера и степента на вредите, както и степента на засягане
на личния живот на ищеца, възраст и здравословно състояние, както и други
фактори, определящи степента на увреждане на нематериалните блага.
Разстройство на здравето се взема предвид само и доколкото е пряка
последица от увреждането, като причинно-следствената връзка следва да бъде
доказана по правилата на пълно главно доказване от ищеца. При установяване
на такава връзка между влошаване на здравословното състояние и деликта, от
значение са обстоятелствата, при които е причинено увреждането, дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, силата, интезитета и продължителността на болковия
синдром, той отшумял ли е; продължителността и вида на лечение, то създало
ли е допълнително трудности и неудобства, болка и страдания. Във всички
случаи, база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в
съдебната практика при сходни хипотези. Не бива, също така, да се допуска
5
размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
(ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр. д.
№ 85/2012 г. на IV г.о. на ВКС, . решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011
г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. №
1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС; Решение № 271 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 341 /
2017 г. на ВКС, 4-то гр. отделение ). При съобразяване на посочените
критерии и като взе предвид: възрастта на ищеца към момента на деянието,
характера и интензитета на умишленото престъпление (с крак и ръка в
областта на главата с множество удари, вкл. силно интензивен удар довел до
счупване на долната челюст на две места), доказания период за
възстановяване от физическите последици на деянието, свързаните с това
неудобства, съдът намира, че е оправдано да присъди обезщетение в пълния
размер на претенцията от 12000лв, който размер в съответствие с практиката
на ВКС (например Определение № 2082 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 4620 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).
Искът по чл.86 ЗЗД е обусловен от основателността на иска по чл.45 ЗЗД,
като с оглед чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждания
длъжникът се смята в забава и без покана, като дължимият размер за периода
от 04.02.2020г. до 10.02.2022г. изчислен по чл.162 ГПК е в размер на 2459.99
лева, като с оглед диспозитивното начало искът за сумата от 2400лв. се явява
изцяло основателен.
По разноските:
С право на разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени
разноски в размер на 576лв. за д.т., 500лв. депозит за в.л. и претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. с оглед молба
вх.№ 299763/25.10.2023г., като е доказал сторени разноски с оглед приетия по
делото договор за правна защита и съдействие л.6, който с оглед отбелязване
за плащане на сумата в брой има характер на разписка по см. на т.1 на ТР
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, или общо следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1576лв.
Ответникът следа да бъде осъден да заплати разноски за СМЕ по сметка
на СРС в размер на 400лв.
6
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД М. Г. С., ЕГН:
**********, *************, да заплати на Х. И. Н., ЕГН: **********,
*************, сумата от 12000лв. (дванадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с извършено
престъпление на 04.02.2020г. в гр.София, около 23.30ч., чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на лицето, с което е причинена средна телесна
повреда – двустранно счупване на долна челюст, представляващо
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което ответникът е признат за
виновен със споразумение по чл.381 и сл. НПК от 02.07.2021г. по НОХД №
4581/2021г. по описа на СРС, НО, 4 състав, така и причинени множество леки
телесни повреди в областта на главата и гърдите, ведно със законната лихва
считано от 10.02.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2400лв.
(две хиляди и четиристотин лева), представляваща мораторна лихва за
периода от 04.02.2020г. до 09.02.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. С., ЕГН: **********,
*************, да заплати на Х. И. Н., ЕГН: **********, *************,
разноски по делото в размер на 1576лв. (хиляда петстотин седемдесет и
шест лева).
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК М. Г. С., ЕГН: **********,
*************, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски по
делото в размер на 400лв. (четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7