МОТИВИ ПО НОХД
№ 16 ПО ОПИСА НА ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА
2021 ГОДИНА
Районна прокуратура – Перник е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.И.Ц., с ЕГН **********
***, българин, с
българско гражданство, с основно образование,
женен, неосъждан, пенсионер по болест, за това, че на 24.10.2020г. чрез
използване на МПС- товарен автомобил марка «Ивеко» с рег.№ ***е отнел чужди движими вещи –четири тона семена
слънчоглед на обща стойност 2 680 лева от владението на В.Т.В.,***, без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои –престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 пр. 1-во, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Трънският районен съд, на основание чл.304 вр. с чл. 195, ал.1, т.4 пр. 1-во,
вр. чл. 194, ал.1 от НК, призна подсъдимия С.И.Ц., с ЕГН **********, за невиновен по
така повдигнатите обвинения за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр. 1-во, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие представителят на РП – Перник поддържа
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 пр. 1, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Пледира подсъдимият да бъде осъден като му се наложи наказание под минимума от
3 месеца лишаване от свобода. Предлага на основание чл. 66 от НК да бъде
постановено да се отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от три
години.
Подсъдимия С.И.Ц. не се признава за виновен, възползва от правото си да
депозира обяснения в края на съдебното следствие, като заявява, че не е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и дава подробни
обяснения за работата си на инкриминираната дата.
В
последната си дума подсъдимият С.И.Ц. счита себе си за невиновен и моли да бъде
оправдан.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства събрани по
делото – показанията на свидетелите В.Т.В.,
С.В.В., Н.М. Д., А.Б.З., М. Н.М., Т.А.Т., Г.З.Б., П.С.Г. и И.Б.Г., прочетените
и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – справка за
съдимост, съдебно-оценителна експертиза/, копие от GPS снимка, копие от книга за
измерванията, актуално състояние на фирма „АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, копия на трудови
договори, намери за установено следното:
Подсъдимия С.И.Ц. е
роден на ***г***, с ЕГН: **********,***, настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер по болест,
неосъждан.
Подсъдимият С.Ц. ***, професионален
шофьор е. През последните години свидетелите В.Т.В. и синът му С.В., които са регистрирани
земеделски производители при жътвената кампания наемали сезонно подс.Ц. като шофьор
да превозва с камион, предоставен му от тях събраната реколта. Така на 24.10.2020г.
подс. Ц. отишъл сутринта към 09.00ч. в база стопанисвана от семейство В.в с.Т.,
общ.Трън, бивше ТКЗС, където се намирал автопарка и техниката на земеделските производители. Там
подс.Ц. взел товарен автомобил марка „ИВЕКО“
модел „МАГИРУС“ с рег.№ ***и
отишъл на поле в землището на с.Д., общ.Трън, за да натовари картофи. Към около
11.00 и малко след това потеглил натоварен с картофи за база стопанисвана от
семейството на св.В.В. намираща се на територията на гр.Брезник. В базата чакал
да го разтоварят до 13.00ч. Там св.Т.А.Т.-работещ като охрана пропуснал
автомобила, управляван от подсъдимия, премерил го на кантара, записал
показанията в тетрадка: марката и рег.номер на камиона, теглото на автомобила
пълен и празен. На връщане от гр.Брезник
на подс.Ц. се обадил роднина на сем.В., който работи за тях / неустановен по
делото / и му казал да отиде в блок със слънчоглед в землището на границата между землищата на с.Рани луг, и
с.Слишовци, общ.Трън, за да товари събраната продукция. Към около 14.00ч.
камиона бил във въпросната нива, където вече работел комбайн управляван от св.Н.М.И.
– отново нает от св.В.В. на временен договор до прибиране на реколтата. Така,
когато бункера на машината с ожънатото слънчогледово семе се напълнел подс.Ц.
приближавал камиона до комбайна и посредством устройство- шнек зърното се
пълнело в кофата на камиона. При напълване до горе подс.Ц. потеглял с камиона
до базата в с.Т., където на работа като пазач работел св.А.Б.З.. Той пропускал
на територията на базата пълния с продукция камион, измервал го на монтирания
за целта кантар и записвал показанията в тефтер – датник на произволна празна
страница. Записвал показанията от меренето - пълен и празен, както и
регистрационния номер на камиона. Така за въпросния ден и камион св.А.Б.З.
направил девет записа в тефтера. През същия ден подс.Ц. направил девет курса с
продукция от гореописаната нива със слънчоглед и започвайки от около 14.00ч. и
приключвайки около 22,30ч. – 23.00ч. На следващия ден - 25.10.2020г. в св.С.В.
бил уведомен по телефона от св.М.М., че на разклона за с.Цегриловци има купчина
слънчоглед. Св.В. отишъл на място и видял, че действително в близост до
асфалтовия път свързващ селата Рани луг и Насалевци на черен път на около 20 м.
от асфалта до един канал има купчина от слънчогледово зърно около 300-600кг. Зърното
приличало на ожънатото от блока, който жънали предния ден. Около изсипаното
зърно имало следи от гуми на автомобил вероятно камион. Тогава св.С.В.
прегледал камерите, монтирани в базата в с.Т. и установил, че камиона на подс.Ц.
е направил девет курса. Повечето курсове били с интервал около един час. Между
един от курсовете имало по-голям интервал от време. От комбайнера – св.Н.И.
разбрал, че при един от курсовете камиона се върнал по-бързо и го чакал да
ожъне. При справка с GPS монтиран в комбайна се установило, че същия е регистрирал
десет спирания с по-голям интервал от време. Оттам извода бил, че са направени
десет разтоварвания на бункера на комбайна респективно десет курса е следвало
да извърши обвиняемия. Тъй като камиона събирал между три и пет тона в жалбата
си до полицията св.В.В. описал, че въпросната купчина слънчоглед е именно
негова продукция с тегло четири тона.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като анализира гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите В.Т.В., С.В.В., Н.М. Д., А.Б.З.,
М. Н.М., Т.А.Т., Г.З.Б., П.С.Г. и И.Б.Г., обясненията на подсъдимия;
заключенията от СОЕ; писмените доказателствени средства, съдебно-оценителна
експертиза/, копие от GPS
снимка, копие от книга за измерванията, актуално състояние на фирма „АГРО
ИНВЕСТ“ ЕООД, копия на трудови договори.
По доказателствата:
Основните доказателствени средства, на които се базира повдигнатото
обвинение, са показанията на свидетелите В.Т.В., С.В.В., Н.М. Д., А.Б.З., М. Н.М.,
Т.А.Т., Г.З.Б. и разпечатката на GPS уред на показания за брой спирания на комбайна. При формиране
на извода си за недоказаност на поддържаното от РП-Перник обвинение настоящия
съдебен състав изходи от факта, че по време на извършване на деянието на
предполагаемото място, където се сочи да е било извършено не е имало
свидетели-очевидци. Това не би било проблем ако останалите доказателства макар
и косвени разкриват така наречената верига от доказателства, които в своята
съвкупна интерпретация да водят до един несъмнен извод относно доказваност на престъплението
и авторството му. В случая това не е така. Така например почти всички разпитани
свидетели /Н.М. Д., А.Б.З. и Т.А.Т. / са в служебни трудово отношения със
свидетелите В.В. и С.В. – работят за двамата земеделски производители. Фактът,
че нямат трудови договори /или поне не са приобщени по делото / не променя
обстоятелството, че и тримата са във фактически трудови правоотношения с
фирмите на свидетелите В.. В показанията си свидетелите А.Б.З. и Т.А.Т.
директно сочат, че към 24.10.2020г. са били на работа при семейство В.като
пазачи съответно на базите в с.Т. и гр.Брезник. А св.Н.И. твърди, че е нает
временно да работи на комбайна по време на кампанията по прибиране на
реколтата. Което мотивира съда да цени частично обясненото от тримата по
случая. В частта си относно факта, че на инкриминираната дата подс.Ц. с камион
Ивеко е посещавал базите собственост на сем.В.и нива със слънчоглед в община
Трън съдът кредитира показанията на свидетелите А.З., Т.Т. и Н.И.. Констатира
противоречия обаче във времевия период за въпросните курсове. Което
противоречие съдът обяснява именно с разказа на баща и син В.и извода, който са
направили относно факта на извършена кражба от страна на друг техен работник -
подс.В.. Същевременно техните показания не противоречат в голямата си част на
обясненията на подсъдимия, при отчитане от страна на настоящия съдебен състав
двоякият характер на обясненията /средство за защита на подсъдимия и такова за
установяване на обективната истина/. Така например св.Т.А.Т. твърди, че подс.В.
дошъл на инкриминираната дата към 08,30ч. св.Т., измерил камиона първо пълен,
после празен, записал показанията и след
това камиона си тръгнал, но това не опровергава обясненията на подсъдимия, че
се е забавил в базата в гр.Трън защото не работела линията за разтоварване на
картофите. Въпреки твърдението на св.Т., че се води книга и там се записва и
времето / като дата и час / на разтоварване, което се потвърждава и от св.В.В.,
по делото не са представени доказателства свързани именно с такава отчетност с произход базата в
гр.Брезник каквито са представени за базата в с.Т., които писмени доказателства
като стойност съдът ще обсъди по-нататък в мотивите. Показанията на другия
свидетел - пазач, св.А.Б.З. кореспондират
с показанията на св.С.В., В.В. и тези на подс.С.Ц. – до базата въпросния ден подсъдимия е дошъл и
разтоварил девет пъти камиона Ивеко, пълен със слънчоглед. Що се касае относно количеството
на извозен, измерен и складиран слънчоглед от подсъдимия съдът констатира
сериозна разлика между показанията на св.А.З. и собствениците на базата-
свидетелите В.. Пазача твърди, че автомобила, с който е возил стоката
подсъдимият събира 9-10 тона, а не четири както е по обвинителен акт. Твърди,
че той е записвал във въпросната тетрадка-календар, но не обясни
противоречието, въпреки твърдението, че камиона е идвал пълен до горе, а
същевременно от записите става ясно, че количеството на извозената и доставена
продукция варира от 4340 кг. до 3 680 кг. / л.56 от ДП /. Противоречиви са
и показанията на св.Н.И., на който до голяма степен се е базирал извода за
направен десети курс, който липсвал да е доставен в базата в с.Т.. Така
например св.И. твърди, че е на следващия ден – 25.10.2020г. когато разговарял със
св.В.В. и последния извършил проверка на GPS системата показала десет курса, но не отрича, че се случва,
когато бункера на комбайна се запълни, в камиона има още място да се дотоварва
машината, като по-късия интервал от време не е записан на приобщената снимка /
л. 13 от ДП /: „ Където съм спирал за по минута или две го отчита, но като
минимално време и затова при прегледа ги игнорирахме, а само спиранията с
по-голяма времева пауза. Времето, което отнема едно изсипване от комбайна в
камиона е максимум 5 минути. Имало е случаи, когато камиона не е бил напълнен с
едно изсипване и се е налагало комбайна да пожъне и да го допълни, но не мога
да си спомня за този ден дали имаше такъв случай.“ От цитираните показания на
св.Н.И. следва извода, че двамата със св.В. на 25.10.2020г., когато е намерено
неустановено количество слънчоглед на черен път в близост до разклона на пътя
за с.Цегриловци, са преглеждали показанията на GPS-а на комбайна и избирателно са
извадили приобщената разпечатка. Извод, който при липса на извършена своевременно
СТИ на въпросния GPS уред от вещо лице със специални технически
знания обосновава недоказаност именно на извода за извършен десети курс, който
е отклонен от зърнобазата в с.Т., както и относно количеството на въпросния
курс - респективно количеството на твърдяното за отнето слънчогледово зърно. Следователно
извода на св.В. и св.И. за направени десет курса, защото GPS-а монтиран в комбайна е отчел 10
по-дълги като време спирания на машината, предоверявайки се на твърденията на
св.И., че не е спирал повече за други
дейности, игнорирайки другите показания на уреда без да се отчита
обстоятелството, че се е е случвало допълване на камиона, и без извършена по
делото съдебно-техническа експертиза, е определило и параметрите на обвинението
в частта относно количеството на отнетата вещ. Липсата на извършен навременен
оглед, противоречивите показания на свидетелите относно намерената купчина
слънчоглед / св.В.В.- „курса който липсва е бил като количество предполагам
нещо седно като другите курсове, около 4 тона“, св.С.В.-„ Когато отидох там
видях остатъци от слънчоглед, ожънат от комбайн, който беше на земята и беше
около 300-500-600 кг., не мога да преценя“, а след десет дни от съобщаването за
кражбата според св.П.Г. е имало купчина с размери метър на два на петдесет
сантиметра/ води до извода за недоказаност на авторството на деянието, и на
количеството на отнетото. Ето защо въпреки, че извода на вещото лице по СОЕ да
е верен математически съпоставяйки твърдяното за отнето количество
слънчогледово зърно / 4 тона / то при
липса на достоверни изходни данни на практика неустановена се оказва размера на
щетата от твърдяното престъпление. Този извод не се променя дори да се приеме,
че съдържанието на записаното в приобщените листове от обикновена
тетрадка-тефтер и факта, че в зърнобазите не са извършени ревизии след
установяване на престъплението може да служат за отчетни документи, изискуеми
по Закона за счетоводството, която отчетност би следвало да се отнася за всеки
производител / и земеделски такъв / още повече за фирми / ЕТ Кентон В.В. и ЛЕС
Агроинвест“ ЕАД/ л.43-46 от ДП/ развиващи дейност по ТЗ. Въпреки, че нямат
характера на първични счетоводни документи, съдът намира, че въпросните
ксерокопия са писмени доказателства, съдържанието на които следва да се
интерпретира през призмата на частни диспозитивни документи. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото служители на РУ-Трън досежно предприетите
действия и констатираното от тях след подаването на сигнала за извършено
престъпление от страна на св.В.В. / молба от 26.10.2020г. – два дена след
констатираното разминаване в курсовете на камиона, управляван от подс.Ц. /. Съдът
кредитира и показанията на св.М.М. относно това, че на място в близост до
разклона за с.Цегриловци на 25.10.2020г. на черен път е възприел разсипано
слънчогледово зърно с неустановено количество, покрай което личали следи от
автомобилни гуми. При липса на навременен оглед не може да се приеме за
доказано, че те са оставени от камиона и личното МПС на подсъдимия. Още повече
по отношение на следите също са налице противоречия в свидетелските показания /
св.С.В. възприел следи от гуми на камион, които са идентични на неговия камион предоставен
на подсъдимия за превозната дейност, а св. М. говори за два вида следи./
Липсата на извършена съдебно-видеотехническа експертиза лишава от потвърждение
показанията на св.А.З., частта относно времевия интервал, през който подс. се е
забавил с поредния курс /между 19.30 и 20.00 часа/ както и кога е извършен
последния курс. Свидетелите В.В.З. и И. твърдят, че е имало забавяне/избързване
между някой от курсовете, направени преди последния курс, а това би стеснило
времевия интервал и довело до потвърждаване или опровергаване на твърденията на
св.М. относно времето, когато се е появила купчината със слънчоглед на
инкриминираното място: св.М. „ До сумрак работихме предния ден на нашата нива,
вече се притъмняваше като приключихме работа и нямаше нито куп, нито следи от
камион, нито от лек автомобил.“ В този смисъл следва да се ценят и показанията
на св.Г.Б. – съседка на подсъдимия в с.Зелениград-изолирани от гореописаните
доказателства те не могат да обосноват несъмнен извод за доказаност по
отношение на извършеното деяние, за което е обвинен подсъдимия З., още повече
тя не е видяла нито подсъдимия въпросната нощ / 23/24.102020г./, а е възприела
шумове от работещ автомобил и други звуци. Съдът намира, че обясненията на
подс.С.Ц. въпреки характера им и на средство за защита в случая разкриват
обективната истина, тъй като не противоречат на показанията на свидетелите В.В.,
Св.В., Н.И., А.З. и Т. Т., допълват се, и дават вярна представа
относно начина, по който е протекла работата му за св.В.на инкриминираната
дата, поради което им дава вяра.
От
правна страна:
При така установеното от фактическа страна, е налице недоказаност на
кумулативните съставомерни признаци на престъпленията по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
Относно обвинението по чл.195,
ал. 1, т.4, предл.1-во вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, от обективна страна не се доказа, че за инкриминирания
период от време е извършено отнемане на описаните в обвинителния акт чужди
движими вещи от владението на В.Т.В., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Не се събраха категорични доказателства относно мястото
на извършване на деянието / в землището на с.Слишовци или в землището на с.Рани
луг се намира въпросниата нива, от която е натоварен слънчогледа /, собствеността
и характера на отнетата вещ /дали въпросното зърно е идентично с това, което е
ожънато във въпросната нива/, количеството на отнетия слънчоглед и неговата
стойност в парично измерение, както и авторството на деянието. Подсъдимият Ц.
се сочи като автор на деянието единствено от показанията
на свидетелите – работници и собственици на въпросните складове и техника, но
без същите да са очевидци на извършено деяние, при липса на верига от косвени
доказателства, които да сочат по несъмнен и безспорен начин авторството на
деянието, както и всички негови признаци от обективна и субективна страна.
Липсата на навременно извършени други процесуално-следствени действия като
огледи на МП, претърсвания, извършването на сочените по-горе експертизи,
фатално е лишило разследването от установения доказателствен минимум, който да
отговори категорично на въпросите относно деянието и авторството му и обоснове
постановяването на една евентуална осъдителна присъда.
Така поради поради недоказаността на обвинението от обективна страна, отпада
необходимостта да се обсъжда и субективната страна на деянието, включително
намерението за противозаконно присвояване. Въпреки това за пълнота съдът
намира, че повдигнатото обвинение се явява недоказано по несъмнен и категоричен
начин и постановяването на една осъдителна присъда би почивала единствено на
недопустими предположения, че престъплението е извършено и от подсъдимия Ц..
Действията на подсъдимия свързани с извършване на трудова дейност по превозване
на ожъната селскостопанска продукция – слънчоглед не може да се квалифицира
като противозаконно отнемане на чужда
вещ. Не е налице установяване на фактическа власт върху тях от дееца. Липсва
противозаконният характер в поведението му, а именно - посегателство спрямо
чужди вещи. Оттук не е налице и субективната страна на деянието. Подсъдимият
следва да съзнава елементите от обективната страна, а именно - действията му да
са насочени спрямо чужди вещи към прекъсване владението на собственика и
установяване на собствена фактическа власт върху тях. Същият следва да съзнава
противозаконния характер на поведението си, както и да цели настъпването на
резултата своене на инкриминираните вещи.
В
заключение съдът намира, че събраният доказателствен материал, анализиран в
цялост, не е от такова естество, за да обоснове единствен и категоричен извод
за виновността на подсъдимия. Недопустимо е присъдата по почива на
предположения и за постановяването на осъдителна такава е необходимо
виновността на подсъдимия да е доказана по категоричен и несъмнен начин, като
се изключат всички останали възможни версии. В конкретния случай не са налице и
косвени доказателства, които анализирани в съвкупност да водят до еднозначен и
несъмнен извод за виновност на подсъдимия. С тези съображения и съблюдавайки
разпоредбите на чл.
303 и чл.
304 от НК, подс. С.И.Ц. бе признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1 –во във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
По разноските:
Предвид изхода на наказателното производство, направените по делото разноски
следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: