Р Е Ш Е Н И Е
30.09.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
18.09. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 546 2020
дело № по описа за г.
М.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. В.В.,***, е предявила
срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1335, ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис - страда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, бл. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева
Недялкова, Жозе Мануел Салоио, иск с
правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Искането е да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата при условия на солидарност сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата сочи, че по подадено на 15.11.2011 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК срещу нея бил издадена заповед за изпълнение за вземане в размер на 472, 80 лв., произтичащо от договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009 г. В срока по чл.414 ГПК подала възражение и заявителят предявил иск по чл.422 ГПК. Образуваното гр. дело № 832/2012 г. по описа на ДнРС било прекратено поради отказ от иска.
Въпреки прекратяването ищцата претърпяла значителен стрес, отразил се негативно на физическото и психическото й здраве – страдала от безсъние, сърцебиене и паник-атаки, довели до отключване на онкологично заболяване, открито през 2015 г.; стресът повлиял и на съществуващото сърдечно-съдово заболяване на ищцата.
На 05.11.2018 г. тя получила покана за незабавно плащане на гореописаното задължение /в размер на 620, 30 лв./ от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, претендирано въз основа на договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Освен поканата, представители на ответното дружество изисквали по телефона със заплашителен тон изпълнение на задължението; изпращани й били и текстови съобщения. В разговорите с ищцата служителите на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявили, че срещу нея ще бъде образувано изпълнително производство, което ще доведе до увеличаване на размера на дълга и разпродаване на имуществото й.
Поради лошото финансово състояние, в което се намира, за ищцата заплащането на тази сума било непосилно и тя живее в постоянен ужас от мисълта, че може да бъде лишена от дохода си и няма да може да покрива разходите си за съществуване и за лечение. Отново започнала да изпитва силно притеснение, безсъние, сърцебиене; влошило се здравословното й състояние.
Ищцата смята, че влошаването на здравословното й състояние се дължи на противоправното поведение на ответниците – прехвърлянето на несъществуващо вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и гореописаните действия на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, което претендирало изпълнение на вземането.
В постъпилия писмен отговор от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ се сочи, че на 14.09.2018 г. дружеството поради техническа грешка е предоставило информация за процесното задължение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по сключен договор за цесия. След служебно установяване на грешката на 21.12.2018 г. цесията била развалена. Оспорва се наличието на причинна връзка между действията на ответника и претендираните вреди.
В постъпилия писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД се сочи, че със сключения на 14.09.2018 г. договор за цесия „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ прехвърлило и процесното вземане. Поради това ответникът уведомил длъжника за цесията и изпратил покана за доброволно плащане. Проведените телефонни разговори били единствено с цел уведомяване за цесията и нямали заплашителен тон. Оспорва се наличието на причинна връзка между действията на ответника и претендираните вреди.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно, че: - производството по гр.
дело № 832/2012 г. по описа на ДнРС е образувано по искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД - София срещу М.К.М. с правно основание чл.422 ГПК, за
установяване на вземане в размер на 472, 80 лв., произтичащо от договор за
потребителски кредит CASH -04318998/10.03.2009 г.; - с определение от
08.02.2013 г. производството е прекратено поради отказ от иска; че със
сключения на 14.09.2018 г. договор за цесия „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" КЧТ прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
CASH-04318998/10.03.2009 г.
Ищцата е представила две епикризи за провеждано през 2015 г. болнично лечение в отделение по кардиология при МБАЛ „Пулс” АД и в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия, амбулаторен лист от 12.11.2016 г. с диагноза „хипертонично сърце”, епикриза за проведено от 25.02.2018 г. до 27.02.2018 г. болнично лечение в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия и амбулаторен лист от 09.11.2018 г. с диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство”.
Не е спорно, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, въз основа на сключения на 14.09.2018 г. договор за цесия със „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, изпратило през м. ноември 2018 г. по пощата покана за незабавно плащане на процесното вземане от ищцата, текстови съобщения с аналогично съдържание, като служители на дружеството провели и телефонни разговори с ищцата.
С допълнително споразумение от 21.12.2018 г. между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ договорът от 14.09.2018 г. за цесия на описаното вземане е развален. Съдът счита за неоснователно оспорването на допълнителното споразумение от ищцата, която не е ангажирала доказателства във връзка с твърдението, че такова споразумение не е сключвано, а е съставен документ за целите на производството.
В показанията си свидетелите Кирил Груйчев и Иванка Дюлгерова сочат, че ищцата изпитала силни притеснения във връзка с образуваното и водено гр. дело № 832/2012 г. по описа на ДнРС, продължили и в годините след прекратяването му на 08.02.2013 г. и довели до влошаване на здравословното й състояние, наложило провеждане на операции за онкологично заболяване. Получаването през 2018 г. на покана за изпълнение, текстови съобщения и проведените телефонни разговори във връзка със същото вземане отново предизвикали силен стрес у ищцата, тя се оплаквала от сърцебиене и задух, наложило се да потърси медицинска помощ. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Иванка Дюлгерова в частта относно провеждани през 2017 г. от служители на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД телефонни обаждания с ищцата във връзка с вземането, предвид установеното по делото, че посоченото дружество е придобило вземането на 14.09.2018 г.
Съобразно установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: механизма на причиняване на вредите, вида и размера на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като вината му се предполага до доказване на противното.
Ответниците следва да докажат възраженията си, направени с отговора на исковата молба.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди действия, с които пряко е причинено деликтно увреждане, т.е. тази отговорност е гаранционно-обезпечителна; не се търси вина у възложителя.
Не е нужно ищецът да сочи и установява конкретното длъжностно лице, което е допуснало съответното действие или бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и условие за редовност на исковата молба и съдът не може да изисква от ищеца установяването му /Решение № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г., IV г. о., ГК/.
Предявяването на иск пред съда за защита на претендирано право не представлява противоправно деяние – в правовата държава всеки правен спор подлежи на разрешаване по съдебен ред. Следователно твърдените от ищцата вреди, претърпени във връзка с гр. дело № 832/2012 г. по описа на ДнРС, прекратено на 08.02.2013 г., не са причинени от противоправно поведение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Поради това не следва да се обсъжда и наличието на причинна връзка между посоченото съдебно производство, приключило през 2013 г. с прекратяване, т.е. без неблагоприятни последици за ищцата по настоящото дело, и провежданото от нея лечение в периода 2015 г. – 2016 г., както и проведеното от 25.02.2018 г. до 27.02.2018 г. болнично лечение в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия.
По делото е безспорно установено, че едва през м. ноември 2018 г. ищцата е получила покана за незабавно плащане на гореописаното задължение /в размер на 620, 30 лв./ от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, претендирано въз основа на договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ. С този договор е цедирано вземане, за което още през 2013 г. /видно от писмения отговор на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ/ е било установено, че не съществува.
Предприетите от ответниците действия /продажба на несъществуващо вземане/ и претендиране на изпълнение на това вземане съдът счита за противоправни, предвид безспорно установената липса на правоотношение, по което ищцата да има неизпълнено задължение към ответниците. В период от около три месеца тя е била поставена от служителите на ответниците в ситуация на длъжник по договор, който не е сключвала, и от нея е изисквано заплащане на суми, които са значителни с оглед на представените доказателства за финансовото й състояние.
Установи се, че тези обстоятелства са причинили негативни изживявания у ищцата – притеснения, стрес, довели до влошаване на здравословното й състояние, видно от амбулаторния лист от 09.11.2018 г. По този начин ищцата е претърпяла вреди, свързани с нарушаването на нормалния й начин на живот, ангажиране на свободното й време с контакти със служителите на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, прибягване до консултации с адвокат, което е довело до притеснения, стрес, влошаване на здравословното състояние. Между вредите и действията на служителите на ответните дружества е налице пряка причинна връзка; вината на последните се предполага, като ответниците не ангажират доказателства за опровергаване на законовата презумпция.
Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и ответниците следва да възмездят ищцата за претърпените от нея негативни емоции, болки и страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид характера на понесените негативни изживявания и тяхната продължителност – около три месеца, както и влошаването на здравето на ищцата предвид установеното при медицински преглед „рецидивиращо депресивно разстройство”. По делото не са представени доказателства за последващи подобни оплаквания след м. ноември 2018 г., поради което констатираното заболяване е отшумяло сравнително бързо.
Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищцата болки и страдания в размер на 1 000 лв. Искът за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до претендирания от 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата разноски по делото съразмерно с уважената част от иска /основателно е възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да е правна или фактическа сложност на делото следва да се определи в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 580 лв./, на стойност 116 лв.
Ответниците не претендират разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, да заплатят на М.К.М., ЕГН **********, при условия на солидарност сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до предявения от 5 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, да заплатят на М.К.М., ЕГН **********, направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, на стойност 116 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: