РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. гр. Радомир, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100418 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 ГПК.
Предявен е иск от ищеца „Т.- П.“ АД, с адрес на управление: гр.П.,.., кв.“М.“, ТЕЦ „Р.“,
ЕИК ..., чрез ю.к. Р.Д., срещу ответницата Р. П. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
********** и съдебен адрес за призоваване: гр.Б. ул.“А.“ бл.., ет.., ап...., чрез адв. К.П., с
който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П.,
ул.“Р.Д.“, бл.., вх.., ап.., за сумата от 854,24 лв., както следва: главница в размер на 604,46
лв. представляващи фактури за месец март, септември и октомври 2015 г., както и
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 249,78 лв. за периода от
10.05.2015г. до 18.11.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване
заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 13.12.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата чрез процесуалния си представител адв. П. в срока по чл.131 ГПК е подала
отговор, с който е изразено становище, че искът е неоснователен, направено е възражение
1
за изтекла погасителна давност и за липса на облигационни отношения между страните. Не е
направено възражение за размер на задълженията.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № ....../2019 г. на РС- Перник се установява, че е издадена
заповед № 5791/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми:
Сумата от 604,46 лв. - главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
месеците: 03.2015 г.; 09.2015 г. и 10.2015 г.;
Сумата от 249.78 лв. лихва за забава за периода от 10.05.2015 г. до 18.11.2019 г.,
законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението
– 27.11.2019 г. до изплащане на вземането,
както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски в размер на 50 лв.- юрисконсултско възнграждение и 25
лв.- държавна такса.
Предвид постъпилото в срок възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
датата на получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото
производство.
С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа
Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за
общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 -
топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един
местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни,
след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право
да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към
настоящия момент в дружеството на топлопреносното предприятие няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията
между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на
топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период
като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо
него. Това е видно от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от сега действащия Закон за
енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Според ищеца същият е изпълнил задължението си, като е доставял топлинна енергия,
а респективно задължение на ответницата е да заплаща същата. Твърди се, че ответникът е
титуляр на сметка за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Р.Д.“, бл.., вх.., ап........ и
2
дължи сумата от 854.24 лв., от които главница в размер на 604,46 лв. представляващи
фактури за месец март, септември и октомври 2015 г., както и законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 249,78 лв. за периода от 10.05.2015г. до 18.11.2019 г., както
и законна лихва върху главницата от 604,46 лв., считано от датата на подаване заявлението
за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно 13.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Възражението на ответника е свързано с изтекла погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.111, б./в от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Доставката на
електроенергия безспорно се явява периодично плащане по смисъла на този текст. Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч. гр. д. № 08133/2019 г. и е била издадена заповед № 5791/16.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение.
Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Последното задължение, което се претендира от ищеца е за доставена
топлоенергия за месец октомври 2015 г., като в горния смисъл, същото е станало изискуемо
на 30.11.2015 г. Прилагайки разпоредбата на чл.111, б./в ЗЗД съдът намира, че давностният
срок за погасяване на това задължение е изтекъл на 30.11.2018 г. Видно от приложеното
ч.гр.д. № 08133/2019 г. на ПкРС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 13.12.2019 г., т.е.- след изтичане на давността за това вземане. Същевременно
не са ангажирани доказателства от ищцовата страна да е налице прекъснаве на давността по
смисъла на чл.116 ЗЗД. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото за главницата, следва да бъде отхвърлен и искът за
изтекли лихва, който иск се явява акцесорен по отношение на главния иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. По делото е приложен списък по чл.80 ГПК. С оглед
размера на уважените искови претенции съдът намира, че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 350 лв., както и 300 лв.-
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца „Т.- П.“ АД, с адрес на
управление: гр.П.,...., кв.“М.“, ТЕЦ „Р.“, ЕИК ...., чрез ю.к. Р. Д., срещу ответницата Р. П. П.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ********** и съдебен адрес за призоваване: гр.Б.,
3
ул.“А.“ бл.., ет.., ап.., чрез адв. К.П., с който моли съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото
дружество стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Р.Д.“, бл.., вх.., ап.22, за сумата от 854,24 лв.
/осемстотин петдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, както следва: главница в
размер на 604,46 лв. /шестстотин и четири лева и четиридесет и шест стотинки/
представляващи фактури за месец март, септември и октомври 2015 г., както и законната
лихва за забава на месечните плащания в размер на 249,78 лв. /двеста четиридесет и девет
лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода от 10.05.2015г. до 18.11.2019 г. и законната
лихва върху главницата от датата на подаване заявлението за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК- 13.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.- П.“ АД, с адрес на управление: гр.П.,.., кв.“М.“, ТЕЦ „Р.“, ЕИК .., чрез
ю.к. Р. Д., да заплати на Р. П. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ********** и съдебен
адрес за призоваване: гр.Б., ул.“А.“ бл.., ет.., ап.., чрез адв. К.П., сумата от 300 лв. /триста
лева/- направени разноски по настоящото дело и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/-
направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ...../2019 г. на РС- Перник/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4