№ 2037
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.ВЛ.М.К.
СъдебниВ.Н.К.
заседатели:Л.С.Б.
като разгледа докладваното от М.ВЛ.М.К. Наказателно дело от общ характер
№ 20231110201059 по описа за 2023 година
и като се запозна с материалите по делото намери следното:
С протоколно определение от 13.06.2023 г. постановено по реда на чл.
270, ал. 2 от НПК настоящият съдебен състав е изменил взетата спрямо
подсъдимия В. Б. М. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в
„домашен арест”. За да постанови определението си съдът е приел, че и към
датата на произнасянето е налице реална опасност от извършване на
престъпление от страна на М., но с оглед изминалия период от време, през
който спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение, ограничаваща
свободното му придвижване, то опасността е редуцирана до степен,
позволяваща смекчаването на мярката за неотклонение. На следващо място с
оглед изрично заявеното от подсъдимия, че с приятЕ.та си живее във
фактическо съжителство, то е постановено домашният арест да се изпълнява
на адреса, на който живее свидетЕ.та Б. Р..
В срока за обжалване и протестиране на определението е постъпил
частен протест от прокурор при СРП. В протеста се развиват доводи относно
неправилната оценка от страна на съда, че интензитетът на опасността от
извършване на престъпление е намаляла. Към протеста са представени
писмени доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с изложеното в
подадения частен протест и представените писмени доказателствени средства
намира, че са налице основания за отмяна на постановеното определение. На
първо място от страна на прокурора са представени редица заповеди на
началника на затвора – гр. София и на началника на затвора – гр. Бобов дол,
които не са били известни на съда и с които на подсъдимия В. М. са наложени
редица дисциплинарни наказания за извършени деяния, квалифицирани като
дисциплинарни нарушения, а на второ място са представени и материали,
приложени по пр. УРИ123220-858/2023 г. по описа на сектор „06“ , отдел „10“
при ГД- БОП във връзка с подаден сигнал от Явор РА. – баща на свидетЕ.та Б.
1
Р..
От представените материали се установяват следните наложени на
подсъдимия М. дисциплинарни наказания:
Със заповед № 728/29.12.2022 г. на началника на Затвора – гр. София на
М. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за
заплахи и обиди към служители от НОС на 17.12.2022 г.
Със заповед № 30/18.01.2023 г. на началника на затвора – гр. София на М.
е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка” за
срок от 3 месеца за възникнала саморазправа с Р. Ф.ов – на 26.12.2022 г.
Със заповед № 51/31.01.2023 г. на началника на затвора – гр. София на
М. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка” за
срок от 3 месеца за употреба на алкохол на 04.01.2023 г.
Със заповед № 52/31.01.2023 г. на началника на затвора гр. София на М.
е наложено дисциплинарно наказание – „забрана за участие в колективни
мероприятия във и извън МЛС” за срок от три месеца за това, че на 18.01.2023
г. е държал предмети, забранени от ЗИНЗС- мобилен телефон.
Със заповеди на началника на затвора гр. Бобов дол – заповед № П-
79/10.02.2023 г. и заповед № 263/04.05.2023 г. на подсъдимия са налагани две
дисциплинарни наказания „Изолиране в наказателна килия“ за 5 и 7
денонощия за деяния, изразили се във физическа разправа с друго задържано
лице.
СЪДЪТ, след запознаване с представените заповеди и материалите към
тях намери, че проявите на агресия от страна на подсъдимия М., за които
същият е наказан с дисциплинарни наказания са осъществени както в затвора
гр. София, така и в затвора гр. Бобов дол, като макар на същия да са били
налагани различни дисциплинарни наказания, вкл. и „изолиране в наказателна
килия” същият не е започнал да съобразява действията си и поведението си с
правилата, прилагани в мястото, на което той изтърпява МНО „задържане под
стража“, а напротив, продължава да демонстрира незачитане на установения
ред, порядки и права на останалите задържани лица. Обстоятелството, че
агресивното поведение на подсъдимия е проявено и в двете места, на които е
изтърпявал мярката за неотклонение не позволява да се приеме, че
поведението на същия е бил в отговор на провокация от други задържани
лица. Дори и някое от деянията да е следствие на такава провокация, прави
впечатление, че не се касае за еднократен случай на агресия, а напротив, за
системно проявявано противоправно поведение.
Следва да се обърне внимание на последната по време издадена заповед
за налагане на дисциплинарно наказание - заповед № 244/16.06.2023 г.,
издадена от началника на затвора – гр. София „изолиране в наказателна
килия” за срок от 10 денонощия за това, че на 08.06.2023 г. нанесъл удар с
юмрук в областта на главата на задържания Христо Ю.ов Илиев.
Действително към настоящия момент същата не е влязла в сила – връчена е на
М. на 19.06.2023 г. и срокът за обжалването й не е изтекъл. Това обстоятелство
обаче съдът намира за ирелевнатно, тъй като данните, събрани във връзка с
този случай сочат, че се касае за непредизвикана от страна на пострадалия
2
Илиев агресия, проявена от подсъдимия и изразила се причиняване най-
малкото на лека телесна повреда, а именно болка и страдание. Въпреки, че
посоченото деяние е било санкционирано със заповед за налагане на
дисциплинарно наказание настоящият съдебен състав не може да не
отбележи, че същото би могло да бъде разглеждано и като съдържащо
признаци на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК или по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр.
чл. 130, ал. 2 от НК - причиняване на лека телесна повреда /евентуално по
хулигански подбуди/. Ето защо представените данни за налагани на
подсъдимия множество дисциплинарни наказания за извършени деяния,
голяма част от които свързани със засягане на телесния интегритет на други
задържани лица, последното от които извършено само 5 дни преди
постановяване на протестираното определение мотивират съда да приеме, че
и към настоящия момент реалната опасност той да извърши престъпление, ако
бъде освободен с по-лека мярка съществува и нейният интензитет не е бил
редуциран от времето, през което спрямо подсъдимия М. се е изпълнявала
МНО „задържане под стража“. Това е така, тъй като дори и по време на
изпълнение на най-тежката МНО с поведението си подсъдимият М. е
демонстрирал незачитане на установените правила и е проявявал физическа
агресия спрямо други задържани, като прави впечатление, че не се касае за
деяния, извършени в началото на задържането му, за да може да се приеме, че
изтърпяването на МНО „задържане под стража” е постигнала целите си, а се
касае за едно константно поведение на подсъдимия, което не се коригира
въпреки наложените му дисциплинарни наказания.
На следващо място към протеста са представени сведения от Б. Р. -
приятЕ.та на подсъдимия М., в чийто дом при предходно изменение на МНО
той /с нейно съгласие/ е изтърпявал МНО „домашен арест“. В дадените
сведения Р. съобщава за нанесен й побой на 28.10.2022 г. от подсъдимия в
дома й при предходно изтърпяване на МНО, както и че същият след
връщането му в ареста многократно е отправял към нея заплахи за убийството
й, вкл. и това на нейната майка, като последните по време заплахи датират от
началото на месец юни 2023 г. В сведенията Р. посочва, че е била мотивирана
от близки на подсъдимия да го посещава в затвора и да присъства в съдебните
заседания при разглеждане на делото. Р. категорично заявява, че не желае
подсъдимият да изтърпява МНО „домашен арест“ на адреса, на който тя
живее, тъй като същата е преустановила връзката си с него. В подкрепа на
изложеното в тези сведения са и сведенията, дадени от бащата на Б. Р. - Явор
РА. и неговата приятЕ. - Людмила Кацарова. При наличието на тези данни, че
подсъдимият е отправил заплахи спрямо свидетЕ.та Р. и й е нанесъл побой при
предходното изтърпяване на МНО „домашен арест“ в нейния дом, преценени
на фона на константни агресивни прояви в местата за лишаване от свобода
категорично изключват не просто възможността подсъдимият М. да изтърпява
МНО „домашен арест“ в дома на свидетЕ.та, а мотивират съда да приеме, че
опасността той да извърши престъпление би могла да бъде ограничена /ако не
напълно неутрализирана/ единствено с МНО „задържане под стража“.
Посочената мярка и понастоящем се явява единствената подходяща с оглед
констатираната сериозна реална опасност от извършване на престъпление от
3
страна на подсъдимия М..
Така мотивиран и на основание чл. 344 вр. чл. 270, ал.2 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на съда от 13.06.2023 г., постановено
по настоящото дело, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия В. Б. М.,
ЕГН ********** мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в
„домашен арест“.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия В. Б. М., ЕГН
********** мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7- дневен срок пред СГС
по реда на глава 22 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на СРП, подсъдимия М. - чрез
началника на затвора гр. София и неговите защитници- адв. В. и адв. Т., както
и на началника на затвора – гр. София – за сведение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4