М О Т И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.С.Д.М. е по
чл.198 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с чл.63
ал.1 т.3 от НК, затова, че на 17.01.2010год. в гр.К.,
обл.С.З.като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител
с А.В.И. и Ю.Т.А. отнел чужди движими вещи: дамска чанта от изкуствена кожа,
портмоне, лична карта, свидетелство за управление на МПС, дебитна карта,
контролен талон, карта за „БДЖ”, тефтерче, шест броя секретни ключове, чифт
очила с диоптър и пари- сумата от 110/сто и десет/ лева, всичко на обща
стойност 222,50лв./двеста двадесет и два лева и петдесет стотинки/, от
владението на другиго- А.Р.Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Обвинението срещу подс.Ю.Т.А. е по чл.198 ал.1, във връзка
с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК, затова, че на 17.01.2010год. в гр.К., обл.С.З. в съучастие като
извършител със С.Д.М. и А.В.И. отнел чужди движими вещи: дамска чанта от
изкуствена кожа, портмоне, лична карта, свидетелство за управление на МПС,
дебитна карта, контролен талон, карта за „БДЖ”, тефтерче, шест броя секретни
ключове, чифт очила с диоптър и пари- сумата от 110/сто и десет/лева, всичко на
обща стойност 222,50лв./двеста двадесет и два лв. и петдесет стотинки/, от
владението на другиго- А.Р.Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Обвинението срещу подс.А.В.И. е по чл.198 ал.1, във връзка
с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК,
затова, че на 17.01.2010год. в гр. К., обл.С.З. като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С.Д.М. и Ю.Т.А.
отнел чужди движими вещи: дамска чанта от изкуствена кожа, портмоне, лична
карта, свидетелство за управление на МПС, дебитна карта, контролен талон, карта
за „БДЖ”, тефтерче, шест броя секретни ключове, чифт очила с диоптър и пари-
сумата от 110/сто и десет/лева, всичко на обща стойност 222,50/двеста двадесет
и два лв. и петдесет стотинки/, от владението на другиго- А.Р.Л., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
В с.з. тримата подсъдими се признават
за виновни, а представителят на РП поддържа обвиненията срещу тях.
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства: протокол
за доброволно предаване от 19.01.2010год., разписка от 21.01.2010год., заключението
на назначената по делото съдебно- оценителна експертиза и показанията на
свидетелите Л., Г. и М., кореспондиращи изцяло помежду си, с обясненията,
дадени от подсъдимите на досъдебното производство и с изявленията им в с.з., че
се признават за виновни, съдът намира за безспорно установена следната
фактическа обстановка: На 17.01.2010г. св. А.Л.
минала покрай магазин „*****” в гр. К. и около 18,15 часа стигнала до ул.„******”,
откъдето завила по ул.„********”, която не била осветена. Л. носела дамска
чанта. С.М., А.И. и Ю.А. забелязали Л. още до магазин „*****” и тръгнали след
нея с цел да я ограбят. На ул.„*********” тримата подсъдими я застигнали и
възползвайки се от тъмнината пристъпили към действие, като А. я хванал отзад откъм
гърба й, запушвайки устата й и задържайки я, а И. издърпал дамската й чанта.
През това време М. бил застанал до тях и наблюдавал да не се появят хора. След
като И. издърпал чантата тримата подсъдими избягали в посока към бившия
месокомбинат „*******”. Там отворили чантата и видели, че в нея има пари-
сумата от 100лв. , ключове и документи. Парите си разделили, а чантата с
документите заровили там. Свидетелката Л. подала жалба до РУ на МВР гр.К.. По
разкриване на престъплението работил свидетелят Г.. За целта, в качеството на
служител на РУ на МВР К., последният провел беседи с криминалният контингент по
грабежи включително и с тримата подсъдими, като те пред него признали, че са
извършили престъплението, завели го в бившия месокомбинат „*******”, където
изровили чантата и му я предали. Вещите били върнати на пострадалата свидетелка
Л..
Видно
от заключението на назначената съдебно- оценъчна експертиза стойността на
отнетите вещи е общо 222,50лева, като вещи на стойност 112,50 лева са върнати
на пострадалата.
Действайки по гореизложения начин подсъдимите С.Д.М.
и А.В.И. осъществили, от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.198
ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1
т.3 от НК, а подсъдимият Ю.Т.А.- състава на чл.198 ал.1, във връзка с чл.20
ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК.
От субективна страна тримата подсъдими са
действали умишлено, при условията на общ пряк умисъл- съзнавали са
общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са техните
общественоопасни последици и са искали настъпването им.
Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимите
С.Д.М., Ю.Т.А. и А.В.И. следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения и наказани.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна тримата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части- прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението
и са установили своя трайна такава
върху тях, като за постигане на тази си цел същите са употребили сила. Налице е съставът на чл.198 ал.1
от НК.
При реализиране на деянието,
предмет на наказателното производство, С.Д.М., Ю.Т.А. и А.В.И. действали в
съучастие помежду си, като извършители. Налице е чл.20 ал.2, във връзка с чл.20
ал.1 от НК.
Макар
и непълнолетни, подсъдимите С.Д.М.
и А.В.И. са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, т.е. по отношение на
тях е налице чл.63 ал.1 т.3 от НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне вида и размера на
наказанието на С.Д.М. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: критичното
отношение към извършеното деяние и тежкото му материално състояние, а като отегчаващи
вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че наказателната
отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на отегчаващите
над смекчаващите отговорността му обстоятелства, при които условия следва да се
определи вида на наказанието, а именно- лишаване от свобода. Доколкото
производството протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, то съдът е задължен,
съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.55 от НК.
Тъй като предвиденото и определено
по вид наказание е лишаване от свобода, то е приложима разпоредбата на чл.55
ал.1 т.2 б.„б” от НК, като наказанието „лишаване от свобода” следва да се
замести с наказанието „пробация”. При обсъждане на така установените смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие, че
наказанието пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от три години- четири пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години,
3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото- 200 часа в рамките на една година, отговаря както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в
този размер.
При определяне вида и размера на
наказанието на Ю.Т.А. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства:
критичното отношение към извършеното деяние, тежкото материално състояние,
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващо
вината му такова-високата степен на обществена опасност на деянието. При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че наказателната
отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността му обстоятелства, при които условия следва да се
определи вида на наказанието, а именно- лишаване от свобода. Доколкото
производството протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, то съдът е задължен,
съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.55 от НК.
Тъй като предвиденото и определено
по вид наказание е лишаване от свобода, то е приложима разпоредбата на чл.55
ал.1 т.1 от НК, като наказанието „от една до десет години лишаване от свобода”
следва да се замести. При обсъждане на така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие, че наказанието-
две години и единадесет месеца лишаване от свобода, отговаря както на
обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК
да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в
този размер.
Съдът, имайки предвид, че този подсъдим е бил
неосъждан, към момента на извършване на престъплението, намира, че за целите на
наказанието и най- вече за поправянето на Ю.Т.А., не е наложително същия да
изтърпи определеното му наказание и изпълнението му следва да се отложи, на основание
чл.66 ал.1 от НК, за срок от пет години.
При определяне вида и размера на
наказанието на А.В.И. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства:
критичното отношение към извършеното деяние и тежкото му материално състояние,
а като отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства, при
които условия следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от
свобода. Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, то
съдът е задължен, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.55 от НК.
Тъй като предвиденото и определено
по вид наказание е лишаване от свобода, то е приложима разпоредбата на чл.55
ал.1 т.2 б.„б” от НК, като наказанието „лишаване от свобода” следва да се
замести с наказанието „пробация”. При обсъждане на така установените смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие, че
наказанието пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от три години- четири пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години,
3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото- 200 часа в рамките на една година, отговаря както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в този
размер.
Налице са основанията на чл.189 ал.3, във
връзка с чл.189 ал.1 от НПК за съразмерното заплащане, от страна на тримата подсъдими,
на направените по делото разноски в размер на 59 /петдесет и девет/ лева, по
сметка на К. районен съд.
Причините за извършване на деянията, предмет
на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимите и ярко
изразения им стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: