РЕШЕНИЕ
№ 1105
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Г. Точевска
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. Точевска Гражданско дело №
20215330120600 по описа за 2021 година
Ищцата Р. И. Г., ЕГН: **********, от село К., община А., обл. В., ул. „***“***, чрез
пълномощника адв. К.П., със съдебен адрес: *** е предявила против С.И. П., ЕГН: **********, от
*** обективно съединени главни искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и евентуални такива по чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 2000 лева (две
хиляди лева), представляваща дадена в заем и невърната от ответника сума, от които 1000 лева
главница, дължима по договор за заем от 11.09.2020г. и 1000 лева, дължима по договор за заем от
02.02.2021г., евентуално, в случай, че съдът отхвърли главните искове – да бъде осъден да й
заплати сумата от 2000 лева като получена без основание, както следва – 1000 лева, получени по
банков път на 11.09.2020г. и 1000 лева – на 03.02.2021г., като претендира разноските по делото.
Законна лихва не е претендирана.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са съдружници в „Тиви Груп
Варна“ ООД, ЕИК: *********. През м. септември 2020 г. ответникът помолил ищцата да му даде в
заем сумата от 1 000 лева, които той да й върне в срок до 30.09.2020 г. В изпълнение на уговорката
им ищцата по банков път превела на ответника съответната сума, но до настъпване на падежа
липсвало изпълнение. През м. януари 2021 г. ответникът отново помолил ищцата да му даде в заем
пак сума от 1 000 лева, които той да й върне в срок до 28.02.2021 г. В изпълнение на уговорката им
ищцата по банков път му превела съответната сума, но до настъпване на падежа отново липсвало
изпълнение. Договорите били сключени в устна форма, като фактическият състав на заема се
доказвал с превеждане на парите по сметка на ответника. В тази връзка се моли за осъждането му
да ги върне. Претендират се и разноските по делото. При условията на евентуалност, се моли
сумите да бъдат върнати като получени без основание.
1
С Определение №***г. е допуснато обезпечение на исковете, чрез налагане на запор
върху банкова сметка на ответника, срещу предоставяне на гаранция, която обаче не е внесена и
обезпечителна заповед не е издадена.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на 25.01.2022г., чрез лице по
чл. 46, ал. 2 от ГПК, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил
редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК
чрез лице от адреса, което е получило книжата. В изпратеното до същия съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно
разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което ответникът е
получил.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 30.03.2022 г., на което е даден
ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител,
няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В
първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника си, е поискал на основание чл. 238, ал. 1
от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства – платежно нареждане за сумата от 1000 лева от
11.09.2020г. и друго такова за същата сума от 03.02.2021г., може да се направи изводът, че
главният иск е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
главни искове да се уважат изцяло, като се осъди ответникът да върне дадените в заем суми. С
оглед уважаването на главните искове, съдът не следва да се произнася по предявените при
условията на евентуалност такива за връщане на сумите като получени без основание.
Законна лихва не е претендирана, поради което такава не следва да бъде присъждана.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 100
лева ( сто лева) - внесена държавна такса, по 50 лева за всеки от главните искове, и 1000 лева
(хиляда лева) – претендирано адвокатско възнаграждение, което е заплатено, като договорът има
х-р на разписка – л. 8 от делото.
След служебна справка от системата НБД „Население“ се установи, че правилното име
на ответника е С. И. П., ЕГН: **********, както е изписано в платежните нареждания, а не ***,
както е погрешно посочено в исковата молба, поради което името следва да бъде изписано в
диспозитива на решението така, както е отразено в системата НБД „Население“.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН: **********, от *** да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********,
от село К., община А., обл. В., ул. „***“ , чрез пълномощника адв. К.П., със съдебен адрес: ***
сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща дадена в заем и невърната от ответника
сума, от които 1000 лева - главница, дължима по договор за заем от 11.09.2020г. и 1000 лева -
главница, дължима по договор за заем от 02.02.2021г., както и да й заплати разноските по делото,
от които 1000 лева (хиляда лева) – адвокатско възнаграждение и 100 лева (сто лева) – заплатена
държавна такса.
Решението е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3