№ 18600
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110131122 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на
вземане на ответника в размер 421.12 лева, за която сочи, че е начислена от ответника по
фактури за период от м.5.2017г. до м.5.2019г. за имот с адрес град София, ж.к Люлин 7, вход
А, етаж 7, ап.28, за който имот, сочи, че ответникът открил на негово име партида с
клиентски номер **********. Ищецът счита, че не дължи сумата, защото не е собственик
или титуляр на вещно право за имота, а обитател, поради което и не е страна по
облигационно правоотношение с ответника. Твърди, че за исковия период, общият водомер е
неизправен. Прави се възражение за давност. Предприел действия за извънсъдебно
разрешаване на спора, но служители на ответното дружество заявили, че сумата ще се
събере със съдебен изпълнител.
Ответникът, в срока за отговор, признава иска, като сочи, че е налице
извънсъдебно плащане на задълженията по клиентски номер до 15.1.2018г, като към
депозиране на отговора, дължима е сумата от 289,77 лева главница по фактури, считано от
15.1.2018г. до 16.5.2019г., както и сумата от 84,76 лева лихва върху тези негови вземания,
сочи се, че действително, сумата е в погасителна давност, като счита, че не е не е станал
повод за завеждане на делото и прави искане да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
1
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по фактури за период от
м.5.2017г. до м.5.2019г. за имот с адрес град София, ж.к Люлин 7, вход А, етаж 7, ап.28, и
клиентски номер **********, начислената сума за питейна вода за битови нужди възлиза на
421,12 лева.
В срока за отговор, ответното дружество е посочило, че част от вземането, предмет на
делото,е платено. В становище по това твърдение, ищецът сочи, че дори да е налице
плащане, с плащанията не е посочено, че се погасяват именно исковите суми, а ответникът
сам е отнесъл получавани плащания към тези задължения.
На 31.1.2023г. ищцата П. е подала до ответното дружество за отписване на начислени
суми, включително и тези в погасителна давност. Направено е искане да се издаде справка за
дължими суми. На това искане, ответното дружество с писмо от 14.2.2023г. е отговорило, че
с цел подаденото до тях искане за сключване на споразумение, я канят на среща, като са й
предоставили справка, от която е видно, че за исковия период до 16.5.2019г., се претендират
вземания като дължими. Ответното дружество е представило справка за погасени суми,
абсолютно неинформативна по въпроса кое лице е платило сумите, както и какви са
плащанията – по какъв начин са извършени,дали платецът е посочил, че погасява конкретни
вземания. Ищцовата страна е представила и два броя покани от адвокатско дружество, което
сочи, че по силата на сключен с ответника договор за събиране на вземания, я канят да
плати същите.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от
22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС
по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Вземанията, предмет на правния спор, се осчетоводяват от ответното дружество като
2
дължими, което обуславя интереса на ищеца от водене на делото. С признание на
твърдението на ищеца, че вземането е недължимо /без значение основанието, което се
признава/, ответното дружество удовлетворява интереса на ищеца от водене на делото.
Доводите на ищеца следва да се разгледат на плоскостта на дължимостта на разноските по
делото.
Ответникът признава твърдението на ищеца, че вземането е в погасителна давност.
Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК е неприложима, защото въпреки признанието на иска от
страна на ответника / доводите за липса на мандат за признание не следва да се разгледат,
защото ищцовата страна не е легитимирана да прави довод за липса на представителна власт
или възлагане, който довод е само на ненадлежно представляваното лице, или на лицето,
представлявано извън учредената представителна власт/, видно от представената
извънсъдебна кореспонденция, ищцата още през 2023г- е направила извънсъдебно изявление
до ответното дружество за погасителна давност. Това изявление не само, че не е зачетено от
ответника, който я е поканил да сключат спогодба. От представената по делото покана за
доброволно изпълнение е видно, че ответникът е възложил на адвокатско дружество да
покани ищцата да изпълни доброволно, като ищцата е получила две такива покани. Ето
защо, извънпроцесуалното поведение на ответника, и продължаващото му поведение в
рамките на спора, са довели до същия, и той дължи разноски на ищеца. На ищеца се следва
сумата от 51,55 лева държавна такса и такса за превод.
Направено е искане по чл.38,ал.2 ЗАдв, като на процесуалния представител на ищеца
следва да се определи адвокатско възнаграждение, което,въз основа чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ,
възлиза на 400 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че *** ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Люлин
7, блок 703, вход 1, ап.28 не дължи на „Софийска вода“ АД ЕИК 130175000с адрес град
София, Бизнес Център Интерпред, бул. „Цар Борис Трети“ № 159, етаж 2 и 3 сумата 421,12
лева – начислена сума за питейна вода за период 5.2017г.- 5.2019г. за имот с град София,
ж.к.Люлин 7, блок 703, вход 1, ап.28, за който е открит клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК 130175000с адрес град София, Бизнес Център
Интерпред, бул. „Цар Борис Трети“ № 159, етаж 2 и 3 да заплати, на основание чл.78,ал.1
ГПК на *** ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Люлин 7, блок 703, вход 1, ап.28
сторените по делото разноски от 51,55лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищцата по делото, от 400лева.
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД ЕИК 130175000с адрес град София, Бизнес Център
Интерпред, бул. „Цар Борис Трети“ № 159, етаж 2 и 3 да заплати на адвокат С. Й. Д. ЕГН
3
********** с адрес на упражняване на дейността: град София, улица Гургулят № 31, етаж 1,
офис – партер, сумата 400 лева, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4