Решение по дело №3512/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1959
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330203512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1959
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 21-1030-002782/
30.03.2021г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Р. Б. Ф., ЕГН **********, са наложени
следните администрaтивни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,т.5, пр.1,2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП; глоба в
размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ф., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление. Редовно призован, не се
явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Редовно призована, въззиваемата страна не изпраща процесуален
представител в съдебно зсаедание. До съда е депозирана молба - становище
от страна на началника на Група Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД
на МВР – Пловдив, в която излага доводи за потвърждаване на НП. При
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН с бл. № 849432/11.03.2021г. бил съставен против жалбоподателя Р. Б.
Ф., затова, че на 11.03.2021г. около 10:30ч. в гр. Пловдив, на бул. „Марица“
до № 68, на моста на „Герджика“, същият докато управлява товарен
автомобил „Мерцедес Аксор“, с рег. № ********, собственост на „ЧЕХ – Й.
НОВОСАД“ООД, не спазва пътен знак „В-16“, който указва до 3,3 м
височина и навлиза след него, въпреки че е с височина на МПС 4 м и допуска
ПТП с моста, като затиска в него автомобила. От пристигналия на място
полицейски автопатрул, в който бил и свид. С.Д., на длъжност „**.
*****************“ към сектор „Пътна полиция“-Пловдив, била извършена
проверка. В хода на същата, освен горното констатирано, било установено и
друго нарушение, изразило се в това, че жалбоподателят, като водач на МПС,
не носи контролния талон към СУМПС.
Деянията на Ф. били квалифицирани в АУАН като нарушения на чл.6, т.1 и
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съставен по случая бил и Протокол за ПТП,
описващ механизма на сблъсъка. Жалбоподателят се запознал със
съдържанието на акта и протокола и ги подписал без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не постъпили и
писмени възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН, било издадено процесното наказателно постановление,
с което на Р. Б. Ф. са наложени административни наказания: глоба в размер на
200 лева на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,т.5, пр.1,2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тази обстановка се установява от приложените по административната
преписка писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в
качеството на свидетел – актосъставителят С.Д., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като произтичащи от достоверен източник и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
2
Съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършени
от жалбоподателя административни нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място, не се е съобразил с
пътен знак В-16, който указва до 3,3 м височина, като навлиза с товарния
автомобил след знака, въпреки височината му от 4 м и причинява ПТП с
моста, като затиска в него МПС-то, като наред с това, в качеството си на
водач на МПС, не носи контролен талон към СУМПС.
Правилно за установените нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания съответно глоба в
размер на 200 лв, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр. 1 от
ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на оснoвание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП.
Наказанията са във фиксиран размер, предвиден в закона и не подлежат на
ревизиране от съда. За по-голяма прецизност, съдът намира за необходимо да
отбележи, че към основанието на чл.179, ал.1,т.5, пр.1 от ЗДвП е добавено и
пр.2 от същата разпоредба /пътна маркировка/, която няма отношение по
случая, но това по никакъв начин не е нарушило правото на защита на
жалбоподателя, долколкото изчерпателно е описано в обстоятелствената част
на АУАН и НП, че нарушението по чл.6, т.1 засяга неспазването на пътен
знак В-16, а наказаното лице е разбрало за какво свое поведение е ангажирана
отговорността му.
Предвид безспорно установените деяния на Ф., нарушили разпоредбите на
ЗДвП, както и неоснователността на наведените възражения, правилно е била
ангажирана отговорността му. Същите се доказват от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на актосъставителя. Наред с
това, съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, като следва да се посочи, че санкционираното лице не можа да я
опровергае.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен, тъй като не
се различава с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
3
наказателното постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни лица
и в съотвествие със законоустановените срокове.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за разноски
за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и
извършени действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в
съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН Съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-002782/
30.03.2021г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Р. Б. Ф., ЕГН **********, са наложени
следните администрaтивни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.1, от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП; глоба в
размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на
АПК.



Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4