Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретаря Галина Славова
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 396 по
описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
две въззивни жалби, а именно 1.) въззивна жалба с вх.
№ 93827/16.12.2019 г., депозирана от Л.И.Л., с ЕГН **********, постоянен адрес ***, действаща чрез адв. А.А., срещу Решение № 5064 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 17174/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLI съдебен състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
въззивника против Прокуратурата на
Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ досежно
следните суми: 1000.00 лева,
представляваща горницата над уважения размер от 2000.00 лева до предявения
размер от 3000.00 лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, причинени от нарушено право на
разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г. по
описа на 05 РУ при ОД на МВР гр. Варна, по което на 10.03.2016 г. е иззет като
веществено доказателство лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, ДКН
СВ0027ВА, ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и досежно сумата в размер на 1544.75
лева, представляваща обезщетение за претърпени от въззивника имуществени
вреди, изразяващи се в разход за отремонтиране на щети настъпили по процесния
лек автомобил от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на
горепосоченото досъдебно производство, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 14.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата, КАКТО и 2.) въззивна жалба с вх. № 91358/09.12.2019 г., подадена от Прокуратурата на Република България, против
същото решение, в частта, в която въззивникът, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е осъден да заплати на Л.Л. сумата в
размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от въззиваемия
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, причинени от нарушено
право на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното досъдебно
производство, ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба с вх. № 93827/16.12.2019 г., депозирана от Л.И.Л., се навеждат подробни доводи, за това че съдебият акт, в обжалваната
отхвърлителна част, е постановен в нарушение
на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не
съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се
за неговата отмяна и постановяване ново решение, с което се уважат предявените искове в
пълния претендиран размер, както и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че решението не е мотивирано, доколкото съдът
не е посочил конкретните факти, въз основа на които е определил справедливия
размер на обезщетението. Поддържа се, че РС-Варна е нарушил разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. на
ВС, доколкото по делото има достатъчно данни, обуславящи определянето на
по-голямо обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът оспорва и изводите на
първоинстанционния съд касателно липсата на причинно-следствена връзка между
претърпените имуществени вреди и продължителността на досъдебното производство.
Излагат се аргументи, че автомобилът е нов внос от Швейцария и същият към
момента на предаването му във фактическата власт на въззиваемия е бил в добро
техническо състояние. Твърди се, че досъдебното производство не се отличава с
фактическа или правна сложност, като прокуратурата не е предприела необходимите
действия за срочното приключване на същото, което е довело до причиняването на
вредите, чието заместване и възстановяване се претендира.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата
страна – Прокуратурата на Република България, не взема становище по въззивната
жалба на Л.Л..
Във
въззивна
жалба с вх. № 91358/09.12.2019 г.,
подадена от Прокуратурата на Република България, се оспорват изводите на РС-Варна в
обжалваната осъдителна част, като неправилни и противоречащи на материалния
закон. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което се
отхвърли осъдителния иск за неимуществени вреди изцяло. Поддържа се, че
продължителността на процесното досъдебно производство не е в нарушение на
принципа, залегнал в НПК и ЗОДОВ, а именно – за разглеждане и приключване на
делата в разумен срок, доколкото делото се отличава с фактическа и правна
сложност. Поддържа се, че по делото са извършвани съответните действия по
разследване, необходими за разкриване на обективната истина. Сочи се, че
процесният автомобил е бил необходим по наказателното производство и е нямало
основание за неговото връщане, тъй като връщането му е щяло да затрудни
установяването на престъпното деяние, като в подкрепа на тези свои доводи
посочва, че преди връщането на процесния лек автомобил, съдът е потвърдил три
постановления за отказ. В условията на евентуалност се моли въззивният съд да
намали присъдения размер на обезщетението, доколкото същият е силно завишен с
оглед на конкретните данни по делото и не съответства на справедливия размер по
чл. 52 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата
страна – Л.Л., е взела становище по въззивната жалба на Прокуратурата на
Република България. В отговора си Л.Л. излага доводи за
неоснователността на същата. Въззиваемият счита решението за правилно и
законосъобразно в обжалваната осъдителна част, поради което моли за
потвърждаването му и отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна.
Оспорва твърденията на Прокуратурата, че делото се отличава с фактическа и
правна сложност, като излага подробни доводи в обратната насока.
В проведеното открито съдебно заседание, Л.Л.
чрез адв. А.А. поддържа въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на
Прокуратурата на Република България. В хода на устните състезания процесуалният
представител излага, че по несъмнен начин е установена причинната връзка между
имуществените вреди и нарушаването на принципа за разглеждане на делата в
разумен срок. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Прокуратурата на Република България чрез прокурор Ивелина
Бухлева поддържа въззивната жалба и оспорва тази на Л.Л., като акцентира върху заключението
на вещото лице по САТЕ, от което се установява липсата на причинно-следствена
връзка между претендираното обезщетение за имуществени вреди и процесното
досъдебно производство.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд –
Варна съобрази следното:
Производството по гр.
д. № 17174 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове от Л.Л. против Прокуратурата на
Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4544.75 лева, от които: сумата от 3000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
отрицателни емоции, причинени от нарушено право на разглеждане и решаване в
разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г. по описа на Пето РУ при ОД
на МВР гр. Варна, по което на 10.03.2016 г. е иззет като веществено
доказателство лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, ДКН СВ0027ВА, както
и сумата от 1544.75 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разход за отремонтиране на щети, настъпили по автомобила
от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното
досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на иска – 14.11.2018г. до окончателно изплащане на
сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че през м. март 2016 г. е закупил от автокъща в гр. София лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с ДКН СВ0027ВА. При пререгистрацията на автомобила на 10.03.2016 г. в КАТ Варна било установено, че има проблем с номера на рамата на автомобила, което изисквало неговото изследване, поради което ищецът лично предал автомобила с протокол за доброволно предаване от същата дата, както и СРМПС, част I и II, договор за покупко-продажба и контактния ключ на автомобила.
На 01.06.2016г. било образувано Досъдебно производство № 194/2016г. по описа Пето РУ при ОД на МВР гр. Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, затова, че на неустановено дата в гр. Варна, в нарушение на установения ред подправил идентификационен номер на рама на МПС - лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с ДКН СВ0027ВА, по прокурорска преписка 3 3178/2016г. по описа на Районна прокуратура гр. Варна. По досъдебното производство били извършени действия по разследването – разпити на свидетели и назначена техническа експертиза. От заключението по техническата експертиза се установявало, че идентификационният номер на рамата на автомобила не е автентичен.
С постановления от 31.10.2016г., 15.03.2017г., 13.10.2017г., 25.10.2017г. и 23.04.2018г. Районна прокуратура - Варна отказала да върне автомобила на ищцата. Последното постановление е обжалвано пред Районен съд - Варна, веднага след отказа. Районна прокуратура - Варна внесла делото в съда 44 дни след постъпване на жалбата. С определение № 960/08.06.2018г. по ч. н. д. № 2437/2018 г. по описа на РС-Варна било отменено постановлението от 23.04.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Варна и било постановено автомобилът да се върне на ищеца.
Въпреки определението на съда, прокурор при Районна прокуратура - Варна обявил, че ще върне само автомобила без контактния ключ, което на практика обезсмислило определението на съда. На 22.06.2018г. ищецът подал молба до РП-Варна за връщане на контактния ключ, СРПМС част I и II и договор за покупко-продажба. С постановление от 04.07.2018г. било отказано връщане на посочените в молбата от 22.06.2018г. вещи. Постановлението било обжалвано пред РС-Варна и с определение от 30.07.2018 г. по ч. н. д. № 3401/2018 г. по описа на РС-Варна било отменено.
По описания начин в периода от 10.03.2016г. до 22.08.2018г., повече от две години и половина, ищецът бил лишен от закупения от него автомобил.
Ищецът твърди, че единственото процесуално-следствено действие извършено през 2018г. по досъдебното производство било разпит на свидетел – на 14.03.2018г. бил разпитан управителя на дружеството, представител на „Нисан“ за Варна.
Ищецът твърди още, че след отнемане на закупения от него автомобил живота му се променил в отрицателна посока не само за него, но и за неговите близки – изживели неописуем кошмар и всички били в постоянен стрес. Ищецът вложил всичките си спестявания в закупуването на автомобила и не разполагал със средства да закупи друг. Освен това се надявал, че тъй като е добросъвестен нещата ще се изяснят бързо и ще получи обратно автомобила, който доброволно предал за изследване. Като бивш служител на МВР, ищецът имал вяра в системата на КАТ, защото автомобила бил регистриран без проблеми в КАТ София и нямало причина да се съмнява в редовността на автомобила. След предаване на автомобила ищецът и детето му били принудени да се придвижват пеш или с такси при всякакви метеорологични условия. Всички близки обвинявали ищеца, че не е догледал каква кола си купува.
Ищецът от 2013 г. живеел в Република Гърция в село Перамус, което било на 20 км от гр. Кавала и до м. март 2016г. живеел в гр. Кавала. По-голямото му дете – Християна И. Петринска, родена ***г. живеело с него и посещавало училище в гр. Кавала. След като останал без личен превоз много трудно стигал до с. Перамус, тъй като нямало автобусна линия Варна – Кавала.
Когато ищецът се върнал в Република Гърция, загубил работата, която имал до него момент. Започнал да си търси нова работа, но бил силно затруднен, тъй като без личен автомобил трябвало да се придвижва с градски транспорт или с такси. Автобусите по линията на градския транспорт били на интервали от час и половина, а цената от 2.40 евро представлявала допълнителна финансова тежест.
Отделно от това, в Република България било другото дете на ищецът – Александра Валентинова Видерова, което било с диагноза ДЦП 95% с чужда помощ и без собствен транспорт през тези две години и половина идването на ищеца в България било затруднено и връзката ѝ с детето била силно затруднена.
Когато ищецът е предал автомобила бил уверен от служители на КАТ – Варна, че ще се съхранява в гаража на МВР, но открил автомобила на поляна под Аспарухов мост. Предвид, че автомобила бил оставен целогодишно навън, при всякакви атмосферни условия, състоянието му било много лошо – нуждаел се от пребоядисване, кората под чистачките била деформирана, чистачките липсвали, двигателя не стартирал и се наложило автомобила да бъде превозен с платформа до сервиза. Ищецът отремонтирал автомобила, за което заплатил сума в общ размер на 1544.75 лева, като подробно посочва стойността на всеки от разходите и кога са направени в уточняваща молба от 16.01.2019 г.
Поддържа, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на Досъдебно производство № 194/2016г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр. Варна. Справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от него в исковата молба на 3000.00 лева, а като обезщетение за претърпени имуществени вреди се претендира стойността на направените разходи за отремонтиране на процесния автомобил.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими. Ищецът не бил процесуално легитимиран да предяви иск на основание чл. 2б от ЗОДОВ, поради това, че не е страна в досъдебно производство и не е носител на правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6 от Конвенцията. Отделно от горното, исковете се явявали и недоказани по основание и размер. По делото липсвали доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок. Произнасянето по исканията на ищцата с прокурорски актове, с които не се уважават исканията , не представлявало бездействие на орган на Прокуратурата на Република България. Представените от ищеца фактури за извършени услуги не доказвали наличието на причинна връзка между бездействия/действия на Прокуратурата и причинени щети по процесния автомобил. Ответникът моли за прекратяване на производството по делото поради липса на процесуална легитимация на ищцата, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно,
на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Безспорно е по делото, а и от приобщения по делото договор за покупко-продажба на МПС, се установява по несъмнен начин, че на 09.03.2016 г. между Л.Л. и „Фир“ ЕООД, е сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег. № СВ0027ВА, рама № SJNFAAJ1101049907, двигател № D335005.
Видно от протокола за доброволно предаване, на 10.03.2016 г. Л.Л. е предоставила на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ фактическата власт върху процесното МПС, ведно с контактния ключ, СРМПС част 1-ва и 2-ра и нотариално заверения договор за покупко-продажба.
На 01.06.2016 г. е образувано досъдебно производство № 194 по описа за 2016 г. на 05 РПУ на ОДМВР - Варна срещу неизвестен извършител, за това че на неустановена дата в нарушение на установения ред е подправил номер на рама на доброволно предадения от ищеца лек автомобил – престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК. От приложеното ДП се установява, че срокът за разследване е многократно удължаван – общо 9 пъти. В хода на ДП са разпитани различни свидетели във връзка с установяване на фактите от предмета на доказване, включително и ищеца, управителя на дружеството продавач и майката на ищеца.
От разписката от 18.04.2017 г. се установява, че лекият автомобил е предаден от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ на 05 РПУ – Варна на 18.04.2017 г., като е съставен и протокол за приемане и предаване на ППС, от който се установява, че лекият автомобил е предаден с 4 бр. гуми, с алуминиеви джанти, заводска радиотехника и тапицерия от текстил. Установява се още, че видимо липсващи части няма, а външното състояние на автомобила е добро.
На 18.04.2017 г. е извършена трасологическата експертиза, имаща за обект на изследване процесното МПС и неговата рама, като от заключението на вещите лица се установява, че идентификационният номер на рамата не е автентичен, като последните шест позиции от номера на рамата „049907“ и десния ограничителен знак са преправени. Установено е още наличие на стикери с номер на рама „SJNFAAJ11U1049907, които не са заводски.
На 26.10.2017 г. ДП е спряно с прокурорско постановление с указание за издирване на автора на деянието, като 4 дни след това производството е възобновено с цел извършване на неотложни действия по разследване. Такива са извършени на 14.03.2018 г. и се изразяват в разпита на Валентин Мавродиев – управител на „Мавро-ВМ“ ЕООД, което дружество е представител на „Нисан“ в гр. Варна.
С постановление от 23.04.2018 г. РП-Варна е отказала да върне фактическата власт върху процесното МПС на ищеца. Правилността на прокурорския акт е атакуван пред РС-Варна и с определение от 06.06.2018 г. обжалваното постановление е отменено и е разпоредено лекият автомобил да се върне на Л. за разлика от предходните постановления за отказа /общо 3/, които са потвърдени като правилни и обосновани.
С постановление от 04.07.2018 г. РП-Варна е отказала да върне на ищеца и контактния ключ на процесния автомобил, СРМПС част 1-ва и 2-ра, както и договора за покупко-продажба. Постановлението е отменено с определение на РС-Варна от 31.07.2018 г.
От приобщената по делото разписка от 22.08.2018 г. се установява, че процесното МПС, ведно с контактния ключ, договора за продажба и СРМС с двете части са предоставени във фактическата власт на ищеца на посочената по-горе дата.
Видно от прокурорското постановление от 31.08.2018 г. производството по ДП № 194 по описа за 2016 г. на 05 РПУ – Варна, е спряно поради липса на данни за авторството на деянието.
По делото са приобщени и фактури, издадени от „Мавро -ВМ“ ЕООД и „Експрес Кар“ ООД, от които е видно, че непосредствено след получаване на МПС-то ищецът е отремонтирал същото, като стойността на разходите за труд и авточасти е общо 1544,75 лева.
От депозираните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Петя Тодорова и Антония Алексиева – се установява, че ищецът живее и работи в Гърция, като мястото ѝ на работа е в населено място, различно от това, където фактически живее. Установява се още, че ищецът има две деца, от които едното живее при нея в Гърция и учи там, като учебното заведение, което посещава, също е в различно населено място от това, където живее. Второто дете живее в България, като на ищеца често му се налага да пътува – до работа, училището на детето, което живее с него, както и до България, където живеят второто дете на ищеца и майка му, която е с трайно намалена работоспособност 64 %, видно от представеното експертно решение на ТЕЛК. След изземването на закупения от ищеца лек автомобил и то непосредствено след сделката същият е изпаднал в състояние на тревожност и депресия. Преживял е негативни емоционални и психически преживявания, поради невъзможността често да се прибира в България при другото си дете и майка си. Загубил вяра в държавната система и правозащитни органи. Спрял е да се храни и вижда с хора, бил е сринат.
От заключението на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява, че състоянието на автомобила не е описано нито в протокола за доброволно предаване от 10.03.2016г., нито в разписката за връщане от 22.08.2018г. В периода от 10.03.2016г. до 18.04.2017г. автомобилът е бил една година и един месец на закрито и в периода след 18.04.2017г. до 22.08.2018г. автомобилът е бил една година и четири месеца на открито, под „Аспарухов мост“. Към 22.08.2018г. няма описани повреди и деформации по автомобила и нямало описана нужда от ремонтни дейности и профилактични мероприятия. Независимо от престоя, подмяната на техническите флуиди по автомобила и при експлоатация е щяла да бъде наложителна към този момент. При липсата на обективни данни по делото за състоянието на автомобила при предаването му, а след това и при връщането му на ищеца, за вещото лице е невъзможно да отговори дали техническите неизправности на автомобила са в резултат на две и половина годишно задържане и съхраняването му на открито без да бъде извършена консервация.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че подмяната на флуидите не е в зависимост от продължителността на разследването, доколкото същите имат срок на годност и експлоатация, а подмяната на двата крепежа предполага, че се дължи на продължителното стоене на едно място, но тъй като не е виждал лекия автомобил и няма данни за състоянието преди и след предаването му на МВР, не може да бъде категоричен.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията
на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване
на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение – арг. от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. В конкретния случай цитираната разпоредба е неприложима, тъй като към датата на предявяване на иска – 14.11.2018 г. производството по ДП № 194/2016 г. по описа на 05 РПУ – Варна е било все още висящо, доколкото същото е било спряно с постановление на наблюдаващия прокурор, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б ЗОДОВ. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК.
Отговорността на държавата, от една страна, е пълна, доколкото дължи обезщетение за всички вреди – имуществени и неимуществени, които обаче са пряка и непосредствена последица от увреждането, от друга – обективна, тъй като увреденото лице не следва да доказва вина при незаконните действия или бездействия на правозащитните органи. За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.) приобщаването на лекия автомобил като веществено доказателство по образуваното наказателно производство; 2.) датата на връщане на лекия автомобил; 3.) претърпените имуществени вреди и техния размер; 4.) характера, степента, и интензитетът на неимуществените вреди, както и 5.) причинно-следствената връзка между претендираните вреди и нарушаването на принципа за разглеждане на делата в разумен срок
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване
на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.
Безспорно е по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че процесният лек автомобил е предоставен на държавните органи още на 10.03.2016 г., т.е. преди датата на образуване на ДП № 194/2016 г., като същият е върнат на ищеца на 22.08.2018 г. – след около 2 години и 5 месеца.
След като лекият автомобил е предоставен отново във фактическата власт на ищеца, последният е отремонтирал процесното МПС, като видно от фактурите, които са частни свидетелстващи документи, общият размер на разходите възлиза на 1544.75 лева и включва стойността на авточастите и труда.
За доказване причинно-следствената връзка между претендираните имуществени вреди и задържането на автомобила извън рамките на разумния срок по чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, по искане на ищеца е назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните. В заключението вещото лице излага, че претендираните вреди биха настъпили и при експлоатация на лекия автомобил, като същият предполага, че някои от тях /крепежна рейка на акумулатор и крепежен елемент – щипка/ вероятно са резултат от продължителния престой на едно място. Т. е. от експертното заключение се установява, че отремонтирането на МПС-то като факт от обективната действителност не е настъпил като пряк резултат единствено и само поради забавянето на ДП. Същият е щял да се прояви и при нормални обстоятелства – при експлоатацията на превозното средство от ищеца.
Доводите на ищеца, поддържани и във въззивната жалба, че причинната връзка се установява посредством показанията на свидетелите са несъстоятелни, тъй като същите са общи и се отнасят единствено до това, че автомобилът е стоял на открито, бил е в лошо състояние и е закаран на сервиз и там е отремонтиран от майстори, но не и това, че порцесните дефекти по него са пряка и непосредствена последица от нарушаването на принципа за разглеждане на наказателното дело в разумен срок поради неговото забавяне. Липсват конкретни данни за състоянието на авточастите, чиято възстановителна стойност се претендира от ищеца, нито към датата на предаването му на длъжностните лица от сектор „Пътна полиция“, нито към датата на предаването му от последните на органите по разследване по НПК – 05 РПУ Варна – по точно такива, които да са относими към процесните авточасти, които са обективирани в представените фактури, за да се направи обоснован извод, че има несъответствие в състоянието им преди и след изземването на лекия автомобил и че подмяната им е пряк резултат от забавеното разглеждане на ДП. Дори напротив, видно от приемо-предавателния протокол от 18.04.2017 г. автомобилът е във видимо добро състояние, като липсващи части по него няма. Предположенията и житейската логика не са от естество да обусловят доказването по несъмнен начин на причинно-следствената връзка между претендираните имуществени вреди и неоправданата продължителност на разследването в хода на ДП, като елемент от обективната страна на гаранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата на Република България.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1544.75 лева е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди и тяхната причинна връзка с нарушаването на правото за разглеждане на делата в разумен срок се установява по несъмнен начин от показанията на свид. Петя Тодорова и свид. Антония Алексиева, които излагат, че ищецът е преживял негативни емоционални и психически преживявания и депресия, поради невъзможността в продължение на две години и половина да закара детето си спокойно до учебното заведение в Гърция, да го вземе обратно, да отиде до работното си място в Гърция, да се прибере до България, за да види второто си дете и майка си, която е инвалидизирана. Налагало се ищецът да пътува с обществен транспорт, което неминуемо е създавало неудобства и стрес в личния живот на лицето, което неблагоприятно се отразява и върху неговите лични и социални контакти.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че на основание чл.
172 от ГПК, показанията на свид. Алексиева се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост, тъй като е майка на ищеца. След съвкупния анализ на нейните
показания с тези на свид. Тодорова, ведно с останалите приобщени
по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до
заключението, че показанията и на двамата свидетели са логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което се кредитират от
съда досежно претърпените от ищеца неблагоприятни психически и емоционални
преживявания, резултат от продължителността на ДП, по което закупеният от ищеца
лек автомобил е бил иззет като веществено доказателство.
Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед
въведните основания за обжалване на постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт, е поставен на разглеждане и във въззивното производство от двамата
въззивници, е и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с
оглед на конкретните данни по делото.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията, претърпени от увреденото лице във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност - в
този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС №
4 от 1968 г. на Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект
на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят
всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на
обезщетението.
В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора – арг. от чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Процесното ДП е образувано на 01.06.2016 г., но лекият автомобил е предоставен във фактическата власт на държавните органи още на 10.03.2016 г. Автомобилът е върнат обратно на ищеца на 22.08.2018 г., след като постановлението за отказ на наблюдаващия прокурор е било отменено от РС-Варна. В продължение на 2 години и 5 месеца ищецът е бил лишен от правомощието си да упражнява фактическа власт върху закупения от него лек автомобил.
Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, което престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК с оглед санкционната част на наказателноправната норма от особената част на НК. Изпълнителното деяние има две форми и се изразява в заличаване или преправяне на идентификационния номер на МПС не по установения ред. Автомобилът е предмет на престъплението и като такъв безспорно е необходим на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Основното правило в наказателния процес е, че веществените доказателства се прилагат ex natura по делото и се пазят, докато трае наказателното производство – арг. от чл. 110, ал. 2 и чл. 111, ал. 1 от НПК. Съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК обаче, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Преценката за необходимостта на вещественото доказателство за разкриване на обективната истина по наказателното дело е изцяло в правомощията на наблюдаващия прокурор и не може да бъде предмет на изследване в настоящото производство. В конкретния случай видно от данните по ДП лекият автомобил от 10.03.2016 г. до 18.04.2017 г. – около 1 година и 1 месец – дори не е бил във фактическата власт на разследващите органи по смисъла на чл. 52 от НПК, а същият е бил в държане на Сектор „Пътна полиция“. Наказателното производство е образувано 3 месеца след доброволното предаване на лекия автомобил – на 01.06.2016 г., а първото действие по разследване с обект процесното МПС – трасологическа експертиза – е извършено едва на 18.04.2017 г. /1 година и 1 месец след предаването му/, като липсват данни, които да обусловят забавените действия на прокуратурата и подчинените нему органи на МВР. Извършени са разпити, които могат да бъдат осъществени и без лекия автомобил. След като е била изследвана рамата на процесното МПС, единственото процесуално-следствено действие, насочено към разкриване на обективната истина е извършено на 14.03.2018 г. /около 11 месеца след експертизата/ – разпит на свидетел, за чието провеждане отново не е необходим процесният лек автомобил. От данните по делото не става ясно задържането на автомобила кои последващи процесуални действия обезпечава.
Задържането на МПС-то би било обосновано, ако съществуваше правен спор досежно собствеността му или в случай, че същият подлежи на отнемане по силата на чл. 53 от НК, за да се обезпечи последното. В конкретния случай нито е налице правен спор, нито лекият автомобил подлежи на отнемане в полза на държавата. Безспорно МПС-то е вещ, върху която има следи от престъплението, но същата макар да е доброволно предадена още на 10.03.2016 г., е изследвана едва на 18.04.2017 г., а след това единственото извършено процесуално-следствено действие е разпитът на управителя на дружеството- представител на „Нисан“ в гр. Варна от 14.03.2018 г, т.е. за период от 2 години и 5 месеца, задържаният лек автомобил само веднъж е бил обект на процесуално-следствени действия – на 18.04.2017 г., а през останалото време са извършени разпити на различни свидетели и други действия, които не са същински по разследването.
Основен принцип в наказателния
процес, а и не само в него, е разглеждането на делата в разумен срок – чл. 22
от НПК вр. чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 234,
ал. 1 от НПК – разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора
най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Срокът може да бъде
удължен, както е в конкретния случай, при кумулативното наличие на фактическа и
правна сложност на делото – арг. от чл. 234, ал. 3 от НПК. В съдебната практика
възникват затруднения в случаите, когато следва да се прецени кога конкретно наказателно дело представлява
фактическа, кога правна сложност. Признаците нито на фактическа, нито
на правна сложност на едно наказателно дело не са посочени в закона.
Законодателят е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези
признаци с оглед всички данни и обстоятелства по конкретното дело.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 35 от 06.11.1990 г. по н. д. №
26/1990 г., ОСНК, фактическата сложност ще е налице, когато делото
съдържа значителен по обем фактически материал, многообразие на
инкриминираната дейност, броя на подсъдимите и други обстоятелства. Правната сложност е
свързана с точно спазване и правилно прилагане на материалния и процесуален
закон. С оглед на тези изисквания правна сложност ще е налице,
когато има многообразие на обвиненията, усложнени форми на съучастническа
дейност, квалифициращи белези на деянието. Двете предпоставки в разпоредбата на
чл. 234, ал. 3 от НПК са дадени кумулативно. С оглед на горепосочените критерии
и имайки предвид конкретните данни по делото, въззивният съд приема, че ДП №
194/2016 г. по описа на 05 РПУ Варна не се отличава с правна сложност, а
досежно фактическа сложност, въззивния съд приема, че единственото усложнение
се състои, в това че след трасологическата експертиза е установено, че рамата
не е автентична, като автентичният автомобил с тази рама е регистриран в
Швейцария и е пребивавал в техен сервиз по времето, когато този на ищеца вече е
бил доброволно предаден.
Предвид изложеното, продължителността на задържането на лекия автомобил по процесното ДП не е обосновано и е в нарушение на принципа за разглеждане на делото в разумен срок.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобрази и поведението на участниците в производството. Ищецът доброволно е предоставил фактическата власт върху лекия автомобил, като липсват данни същият да е знаел, за това че идентификационният номер, на закупения от него автомобил, е заличен или преправен, имайки предвид обстоятелството, че МПС-то било регистрирано в КАТ София, което води до извода за неговата добросъвестност. Съдът взе предвид и индивидуалните особености на конкретния случай, а именно ищецът живее в Гърция в с. Перамос, работи в гр. Кавала, едната му дъщеря живее при него, но учи в Ираклица, а другата живее в България. Лишаването на ищеца от възможността да експлоатира процесното МПС неминуемо е довело до сериозни затруднения и неудобства в личния му и семеен живот, които закономерно са предизвикали стрес у същия.
Съдът съобрази и обстоятелството, че ищецът е депозирал на няколко пъти молби пред наблюдаващия прокурор за връщане на лекия автомобил, който с нарочни постановления е отказал връщането му, които впоследствие са атакувани пред съда и потвърдени като правилни и законосъобразни с изключение на последните два отказа.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от
друга – със съществуващите обществено-икономически
условия в страната, въззивният съд намира, че пълният размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 2000.00 лева, като искът до
този размер е основателен. За горницата над 2000.00 лева до 3000.00 лева следва
да се отхвърли като неоснователен.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като липсват данни дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на пострадалото лице.
Основателността на
главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.11.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно
решение следва да се потвърди изцяло.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
При този
изход от делото, претенцията на двете страни за присъждане на съдебно-деловодни разноски сторени в хода
на настоящото производство следва се остави без уважение, доколкото са
направени по повод неоснователни въззивни жалби.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 5064 от 21.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 17174/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLI съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.