Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. Велико
Търново, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10074/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Д.С.М. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 612/ 23.12.2019
г. по НАХД № 1991/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 19-1275-001918/
16.09.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново, в частта му, с която с което на Д.С.М., за извършено
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от същия закон, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати формални нарушения, същите
не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като липсва достатъчно пълно, ясно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено. Счита и че описаното от
актосъставителя и наказващия орган негово поведение като водач на МПС е
недоказано, като доказателствата по делото сочат на ситуация, довела до
еднократно поднасяне на задната част на автомобила, дължащо се на особеностите
на пътната обстановка и липсата на опит у водача при управление на МПС със
задно предаване. Поради това не е налице фактическият състав на
административното нарушение за което е санкциониран, тъй като липсва умишлено
поведение за демонстративно управление на автомобила по описания в АУАН и НП
начин. Касаторът изтъква и че дори деянието да се приеме за доказано, то е с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи от същия вид,
тъй като не е имало други участници в движението, вкл. пешеходци, които да бъдат застрашени от извършената
маневра. На последно място сочи, че въззивният съд е отменил наказателното
постановление е на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, в
необжалвана пред него част. От настоящата инстанция се иска да отмени решението
на ВТРС и разреши спора по същество, като отмени наказателното постановление, в
обжалваната му пред районния съд и потвърдена от него част. В съдебно заседание
касаторът се явява лично и заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, тъй като не е извършил вменяваното му нарушение.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител, не ангажира становище по жалбата.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
недопустимост на решението на ВТРС, в частта му, с която същият е отменил НП, с
което на касатора е наложено наказание за нарушение по чл. 185 от ЗДвП и
предлага решението да бъде обезсилено в таззи му част. Счита обжалвания съдебен
акт за правилен и законосъобразен в останалата му част. Намира за обосновани
изводите на районния съд за пълно точно и ясно описание на нарушението, а по
същество за доказаност на същото, като основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на касатора. Предлага решението на
ВТРС, в тази му част, да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
С Наказателно постановление №
19-1275-001918/ 16.09.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, на Д.С.М. с ЕГН **********, за извършени от
него нарушения по чл. 104б, т. 2 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175а, ал. 1, предл. трето и чл. 185 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, и „глоба“ в размер на 20,00 лева. Решението е било
обжалвано пред Районен съд – Велико Търново само в частта му относно
наказанията, наложени за нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Със свое
Решение № 612/ 23.12.2019 г. по НАХД № 1991/ 2019 г. по описа на ВТРС, съдът е
потвърдил НП № 19-1275-001918/ 16.09.2019 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Велико Търново, в частта му, с която на касатора, за нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето и чл. 185 от ЗДвП, са му наложени посочените административни наказания „глоба“ и „лишаване
от право да управлява МПС“, и е отменил решението в частта му, с която на за
нарушение по чл. 105, ал. 1от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, на Д.М. е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 20,00 лева. В
касационната жалба по същество не се атакува решението на въззивната инстанция
в отменителната му част, като единствено се сочи, че е налице произнасяне по
въпрос, с разглеждането на който районният съд не е бил сезиран. Освен това в
настоящото производство, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, са приложими
разпоредбите на глава единадесета от АПК „Касационно производство“. Съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, право на касационно оспорване имат страните по делото,
за които то е неблагоприятно. Решение № 612/ 23.12.2019 г. по НАХД № 1991/ 2019
г. по описа на ВТРС, в отменителната му част, е благоприятно за касатора Д.М.,
като в тази си част решението не засяга по неблагоприятен начин негови права и
интереси. Предвид това, дори да се приеме, че касационната жалба е насочена и
срещу отменителната част на решението, в тази й част тя би била недопустима,
като подадена от лице без правен интерес и без съответната процесуална
легитимация. В отменителната му част решението на съда не е обжалвано от
страната, която има правен интерес, в случая Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, нито е атакувана с касационен протест по реда
на чл. 210, ал. 3 от АПК, ако се приеме, че последната разпоредба е приложима в
производствата по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поради това Решение № 612/
23.12.2019 г. по НАХД № 1991/ 2019 г. по описа на ВТРС, в тази му част, е влязло в законна сила, не подлежи на контрол по касационен ред и не е
предмет на настоящото производство. Последният извод не се променя от
направеното в хода на устните състезания предложение на участващия в делото
прокурор от ВТОП, доколкото същото е заявено от лице извън определените в чл.
211, ал. 2 от АПК, не по съответния ред и след изтичането на преклузивния срок,
въведен с последно цитирания текст от АПК.
Касационната жалба срещу Решение № 612/
23.12.2019 г. по НАХД № 1991/ 2019 г. на ВТРС, в неговата потвърдителна част, е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на
касационен контрол.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
Установено е, че на 08.09.2019 г. в 01:21 часа, в гр. Велико Търново на ул.
„Никола Габровски“, в района на кръговото кръстовище с ул. „Магистрална“, в
посока на ул. „Васил Левски“ касаторът управлявал собствения си лек автомобил
„БМВ 330 ЦД“ с peг. №
***, е използвал пътя освен по неговото предназначение за превоз на пътници и
товари, и с цел демонстративно управление на МПС. Същият умишлено, чрез
форсиране на двигателя и превъртане на задните задвижващи колела, е поднасял
задната част на МПС, като вследствие действията си е преминавал с автомобила от
една лента в друга, в лява и дясна пътна лента. Описаните действия на Д.С.М.
били наблюдавани от Г.Д.В.и Ю.Н.Н.– служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Велико Търново, към него момент даващи наряд по изпълнение на ППД. Възприемайки описаните действия на
касатора, полицейските служители спрели управлявания от него автомобил.
От мл.
автоконтрольор Г.В.на Д.М. е бил съставен АУАН серия Д № 500604 от
08.09.2019 г., за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и за
второ установено при проверката нарушение. Актът е връчен на водача на датата
на съставянето, в него няма вписани възражения. Писмени такива са подадени в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като са наведени твърдения, че поднасянето е станало
неволно. Въз основа на установеното в АУАН, от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В. Търново е издадено НП № 19-1275-001918/ 16.09.2019
г., с което на Д.С.М., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2
от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени
посочените по-горе административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да
управлява МПС“. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното
лице на дата 18.10.2019 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в частта му
относно така наложените наказания. Горната
фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените
писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО в хода на съдебното
следствие, и показанията на свидетелите Г.В., Ю.Н., Д.Б.и А.Г.. В производството пред РС –
Велико Търново санкционираното лице е оспорило от фактическа страна
констатациите относно установения начин на управление на МПС, с доводи идентични на изложените в касационната
жалба. Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след извършване на
проверка по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е
формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба в частта
й относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Същият е приел, че извършеното
от М. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на
нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП. Той е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП,
установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение,
законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложените наказания и
липса на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред ВТРС от Д.М. не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени направени пред него възражения и ги е
отхвърлил като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни
изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по
делото доказателства и на материалния закон.
Неоснователни са възраженията на
касатора, за недоказаност на деянието. В конкретния казус правилно въззивната
инстанция е приела за установено административното нарушение на въз основа на
показанията на разпитаните свидетели, както на служителите в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – В. Търново, така и на тези, намиращи се в управляваното от М. МПС в
момента на извършване на нарушението и при проверката. От позицията си на
очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели
категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от Д.М. автомобил – с форсиране на
двигателя, превъртане на задните задвижващи колела на автомобила и поднасяне
надясно и наляво по посока на движението му, при навлизане и преминаване на
кръговите кръстовища на ул. „Никола Габровски“ с ул. „Магистрална“. В тази си
част показанията на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на
заинтересованост от страна на проверяващите и евентуална такава, но в полза на
нарушителя от страна лицата, които са били в автомобила му. Същите са правилно
преценени от съда, с излагане на нарочни мотиви защо показанията на Бенчев и Георгиев
относно причината за занасянията на автомобила не се кредитират като оборващи
доказателства. При така установените факти не може да бъде споделена тезата на
нарушителя, че става въпрос за случайно деяние, поради недостатъчно привикване
към особеностите на управлявания от него автомобил. Описаният начин на шофиране
е извършен при суха настилка и добра видимост, осигурена от изкуствено
осветление. Поначало непознаването на автомобила от страна на водача не
предполага при загуба на контрол върху движението му по някаква причина, да се
предприема рязко фарсиране на двигателя с произтичащата от това вероятност за
допълнителна загуба на контрол над МПС. Поради това е изключена възможността
описаното в АУАН движение на автомобила в посока наляво и надясно да е по
непредпазливост. Но дори и да се приеме, че водачът първоначално е загубил
контрол върху управляваното от него МПС, това обяснение е нелогично при
описаното няколкократно повтарящо се такова поведение в двете кръгови
кръстовища, с преустановяването му в правия участък между тях. В тази връзка,
правилен е решаващия извод, че става въпрос за умишлено и съзнателно опасно
шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки с превъртане на
задните колела. Този начин на управление на МПС не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. То осъществява фактическият състав на посочената в
АУАН и НП законова норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и е основание
за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в
същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени
съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона
абсолютен размер. Наложената санкция е в абсолютен размер и съгласно чл. 27,
ал. 5 от ЗАНН е недопустимо да бъде определена под него. Правилно районният съд
е приел, че не може да намери приложение институтът на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието и дееца не разкрива признаците на по-малка обществена
опасност в сравнение с други подобни. Не могат да бъдат споделени доводите за
ниската степен на обществена опасност на деянието, поради липсата на други
участници в движението. Дори да е така, описаният по-горе начин на движение на
управлявания от касатора автомобил застрашава живота и здравето на самите
намиращи се в него лица, в случая трима души, при което се характеризира с
висока степен на обществена опасност.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на Д.С.М.
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 612 от
23.12.2019 г., постановено по НАХД № 1991/ 2019 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1275-001918/ 16.09.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, в частта му, с която с което на Д.С.М., за
извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от същия закон, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.