№ 16655
гр. София , 15.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20211110132107 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съгласно разрешение в т. 7 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които по
въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство ОСГТК намира, че
следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е
произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно т.е.
несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички
направени разноски в полза на страната, която има право на такива. Ако съдът е пропуснал
да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по
общия ред на чл.248 ГПК.
В случая съдът не се е произнесъл по искането на заявителя за разноски.
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК, което е неоснователно по следните
съображения:
С подаденото по настоящото дело заявление от 07.6.2021 г. се претендира заплащане
само на една вноска по договор за кредит с падеж на 03.6.2021 г. и възнаградителна лихва за
периода 03.6.2021 г. – 3.7.2021 г., както и разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар.С издадената заповед за изпълнение съдът не е присъдил разноски на заявителя.
След служебна справка, извършена при преценка основателността на заявлението,
съдът установи, че по по-рано подадено заявление от 31.5.2021 г. е образувано гражданско
дело № 30674/2021 г., на СРС, 29 състав, по което срещу СН. Г. АЙД. е издадена заповед за
изпълнение за вземания по процесния договор за кредит, както следва: главница с падеж на
03.05.2021 г. в размер на 13,89 лева, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане
1
на вземането, възнаградителна лихва за периода от 03.05.2021г. до 03.05.2021 г. в размер на
9,55 лева, разноски по делото за държавна такса в размер на 25,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 BGN .
Следователно, по първото заведено дело разноски за присъдени на заявителя.
Отговорността за разноските, сторени в последващите заповедни производства
/каквито се явява настоящото/, следва да се възложат на заявителя. Да се приеме обратното
означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи
злоупотреба с права. Заявителят, материално легитимиран да получи в рамките на един
процес защита на цялото си вземане по договора за кредит, по своя преценка е образувал
множество заповедни производства за вземанията си /понастоящем са пет заповедни
производства/ за вземания за същите суми. Неупражняването на всички права в рамките на
един процес е последица единствено от волята на заявителя /който може да съедини
вземания по няколко вноски, а и да обяви кредита за предсрочно изискуем/. Ето защо
образуваните последващи производства за част от вземането са на риск на заявите;я. Същият
е избрал възможността да упражни правата си на части, но това не може да доведе до
неблагоприятни за длъжника последици, като му се вмени тежест за разноски, които не биха
били направени, ако заявителят беше поискал защита по цялото вземане в рамките на едно
производство.
Предвид изложеното искането по чл. 248 ГПК за допълване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК в частта за разноските следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата от 18.8.2021 г. на заявителя /фирма/ по чл. 248 ГПК за допълване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.7.2021 г. по
гражданско дело № 32107/2021 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2