№ 157
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Въззивно търговско
дело № 20224501000277 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от Е., ЕИК: *****, срещу Решение № 562 от
05.05.2022г. по гр.д. 2455/2021г. по описа на РРС в частта, с която съдът е
отхвърлил предявения иск срещу „С. за сумата над 3716.07 лв. до 5307.87 лв.
като погасена чрез прихващане, както и за 79,59 лв. – обезщетение за забава.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят излага
доводи за неспазване сроковете на рекламационната процедура, уредена в чл.
30, т. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /ЧМР/. Сочи, че сумата от 1591.80 лв., за която е отхвърлен иска, се
претендира от ответника като обезщетение за забава при доставка над
размера на неустойката, като за него не е била отправена писмена рекламация
в срока по чл. 30, т. 3 ЧМР. Смята, че правилото относно срока за
предявяване на претенцията се прилага както за неустойката, така и за
вредите от забавата, надвишаващи размера . Намира, че съгласно чл. 32, т. 4
от ЧМР погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под
формата на насрещен иск или възражение, както е в случая.
Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд в
отхвърлителната му част, като постанови свое, с което да уважи предявените
искове в пълен размер. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
„С.. В него се навеждат доводи за допустимост, законосъобразност и
правилност на обжалваното решение. Въззиваемият намира, че сумата от
3716.07 лв. е претендирана като неустойка на осн. чл. 92 от ЗЗД, а сумата от
1591.80 лв. като претърпяна от дружеството вреда на осн. чл. 49 ЗЗД и
съответно за нея не се прилага нормата на чл. 30, т. 3 ЧМР. Твърди, че стоката
е била доставена до местоназначението от ищеца с един ден закъснение, от
което за ответника са възникнали щети, поради което и на основание чл. 23, т.
5 ЧМР се дължи репарирането им.
Иска от въззивният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Със Заявка за транспорт № 89 от 04.09.2020г. Е. се задължила да
превози товар на „С. до склад на дружеството М. в Ш. с дата на разтоварване
09.09.2020г. за сумата от 1900 €. В заявката е било уговорено, че превозвачът
трябва да се свърже 24 часа преди доставката, за да резервира час за
разтоварване, на посочен телефонен номер. В договора е предвидена клауза за
неустойка при пропускане на задължителната дата на разтоварване в размер
на 1/3 от уговореното навло. От предоставена по делото международна
товарителница е видно, че стоката е доставена на 10.09.2020г.
Със Заявка за транспорт № 90 от 05.09.2020г. Е. се задължила да
превози товар на „С. до склад на дружеството М. в Ш. с дата на разтоварване
09.09.2020г. за сумата от 1900 € при същите условия. От предоставена по
делото международна товарителница е видно, че стоката е доставена на
10.09.2020г.
Със Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020г. Е. се задължила да
превози товар на „С. до склад на дружеството М. в Ш. с дата на разтоварване
29.09.2020г. за сумата от 1900 € при същите условия. От предоставена по
делото международна товарителница е видно, че стоката е доставена на
30.09.2020г. За превоза е била издадена Фактура № ********** от
дружеството доставчик за сумата от 3716.08 лв.
Със Заявка за транспорт № 115 Е. от 08.10.2020г. ЕООД се задължила
да превози товар на „С. до склад в Г. с дата на разтоварване 14.10.2020г. за
сумата от 1200 €. За превоза е била издадена Фактура № ********** от
дружеството доставчик за сумата от 2816.40 лв. Задължението по фактурата е
било погасено до размер от 1591,79лв.
По делото се намират Сметка за неустойка и Протокол за прихващане
на вземания и задължения от 11.11.2020г., подписани и подпечатани от
2
представител на „С.. Няма данни същите да са получени от Е., липсва подпис
на представител на това дружество.
От заключение на изготвената по делото Съдебно икономическа
експертиза се установява, че Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 11.11.2020г. не е отразен в счетоводните регистри на Е., като
вземането от „С. по процесните фактури в размер на 5307,87 лв. остава
непогасено.
Съдът взе предвид и всички други доказателства по делото,
включително свидетелските показания на св. Й.П. и М.П., както и
заключението на изготвената Съдебно техническа експертиза.
При така установената и от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че решението е неправилно в
обжалваната му част.
Безспорно между страните е, че чрез изброените по-горе заявки за
транспорт с номера – № 89, 90, 111, 115 са сключени ред договори за превоз
между Е. и „С. за уговорените в тях суми при посочените условия. Не се
спори за възникването на задължения по Фактура № ********** в размер на
3716.08 лв. и по Фактура № ********** в размер на 1591,79лв. в полза на
дружеството доставчик Е.. Решението не е обжалвано и е влязло в сила и
относно липсата на задължение за неустойка в размер на 1/3 по Заявки за
транспорт № 89, 90 и 111.
Спори се единствено за възникването на отговорност за вреди в размер
над неустойката, за което районният съд е уважил възражение за прихващане
в размер на 1591,80лв.
Съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, наричана по-надолу Конвенция ЧМР, същата се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства
срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се
намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна.
Съгласно Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. публикуван в
"Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г. Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки се ратифицира от българска
страна. Тоест в случая към процесните договори за превоз следва да се
прилага Конвенция ЧМР, тъй като са били изпълнени всички условия по чл. 1
от нея, а именно: Република България е договаряща страна; мястото на
приемане на стоката е в РБ, а мястото на доставяне е уговорено в
Конфедерация Ш. по заявки № 89,90,111 и Република Г. по заявка № 115;
превозът е автомобилен; договорен е срещу заплащане.
Според чл. 23, т. 5 Конвенция ЧМР в случай на забава при доставянето,
ако правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът е
длъжен да заплати обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената
на превоза.
3
Съгласно чл. 30, т. 3 Конвенция ЧМР забавата при доставянето може да
даде основание за обезщетение само, ако в срок от двадесет и един дни от
деня на представяне на стоката на разположение на получателя, е била
отправена писмена рекламация до превозвача.
Според чл. 32, т. 2, пр. 3-то Конвенция ЧМР доказването на фактите на
получаване на рекламацията или на отговора и на връщане на приложените
документи е в тежест на страната, която се позовава на тези факти.
Тълкувани систематично горепосочените норми водят до извода, че
товародателят има право да претендира от превозвача обезщетение за вреди
от забава при доставката. Конвенцията е предвидила специално
рекламационно производство за отправяне на тази претенция. Изисква се от
товародателя да предяви на превозвача писмена рекламация в срок от 21 дни
от получаване на доставката. В противен случай правото му да търси
обезщетение за претърпените вреди се погасява. За доказването на
отправянето и съответно получаването на тази претенция тежест носи
товародателят.
Съдът намира, че обезщетението от 1591,80лв., претендирано от „С., е за
забава по договори за международен превоз. Без значение е дали размерът му
е договорно установен чрез клауза за неустойка или е над този размер. От
доказателствата по делото е видно, че вредата за „С. е възникнала от
забавеното изпълнение на доставките. Дружеството претендира като вреда
платената от него неустойка на М. отново за забавено изпълнение по договор
с него. Тоест и вредите надвишаващи дължимите за неустойки суми по трите
посочени заявки за превоз са по характера си вреди за забавено изпълнение.
Искът и възражението за прихващане, с които се претендират тези вреди не
следва да се квалифицират като иск по чл. 49 ЗЗД, както сочи въззиваемият, а
като иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, пр. 2-ро ЗЗД на основание договор за
превоз. Следователно в случая приложима е правната уредба на
производството за рекламация, както е предвидено в чл. 30, т. 3 Конвенция
ЧМР.
Правото да се претендира обезщетение по трите договора е възникнало
от датата на получаване на доставката, както следва: По Заявление № 89 на
10.09.2020г.; Заявление № 90 на 10.09.2020г.; Заявление № 111 на 30.09.2020г.
Правото се е погасило след изтичане на 21 /двадесет и един/ дневен
срок, както следва: По Заявление № 89 на 01.10.2020г.; Заявление № 90 на
01.10.2020г.; Заявление № 111 на 21.10.2020г. Същото важи и за вредите над
размера на неустойката, възникнали в следствие на забава на доставките от
страна на превозвача.
Видно е, че до този момент „С. не е предявила писмена рекламация до
дружеството превозвач. Едва на 11.11.2020г. с Протокол за прихващане на
вземания и задължения би могло да се приеме, че такава е отправена към Е..
Няма обаче доказателства този протокол да е достигнал до знанието на
представител на дружеството превозвач, тъй като същият не е подписан от,
4
нито е отразен в счетоводството на Е..
По тези съображения съдът намира, че вземането за сумата от
1591,80лв., за която не е проведено рекламационно производство, е погасено
с изтичане на 21 дневния срок, предвиден в чл. 30, т. 3 Конвенция ЧМР.
С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва
да се отмени в обжалваната част, да се отхвърли възражението за прихващане
на „С. за сумата от 1591,80лв. и да се уважат предявените от Е. искове в
пълен размер, включително и претендираната част от мораторната лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските следва да се преразпределят, като
се присъдят всички дължими на Е. разходи на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За първата инстанция: В представения по делото списък но чл. 80 ГПК
на Е. са описани разноски в общ размер на 3 651,31 лв., част от които за такси
и депозити общо от 1 395,31 лв., за които са приложени платежни документи.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Общият размер на предявените искове е 5586,68 лв.
Минималното адвокатско възнаграждение за обезпечение на бъдещ иск се
изчислява на осн. чл. 7, ал. 7 Наредба № 1 МРАВ /редакция от 15.05.2020 г.,
действащ към приключване на последното заседание по делото/ на базата на
2793,34лв. /половината от цената на иска/ или е в размер на 200 + 107,60 лв. =
307, 60 лв. /без ДДС/ Съдът намира, че адвокатското възнаграждение за
обезпечителното производство следва да се намали до размера на
минималното с начислено върху му ДДС на осн. §2а от ДР на наредбата или
369,12лв., тъй като няма данни за извършените в това производство
процесуални действия.
Минималното адвокатско възнаграждение за предявените искове се
изчислява на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 МРАВ /редакция от 15.05.2020
г., действащ към приключване на последното заседание по делото/ на базата
на 5586,68 лв. или е в размер на 450 + 23,47 лв. = 572,47 лв. /без ДДС/ Съдът
намира, че адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да
се намали до 1000 лв., с оглед завишената фактическа и правна сложност на
делото и проведените няколко на брой открити съдебни заседания, с
начислено върху им ДДС на осн. §2а от ДР на наредбата или 1200лв.
За въззивното производство: Дължи се държавна такса в размер на 31,84
лв. Няма представен договор за правна защита и съдействие, по който да се
следва адвокатски хонорар.
Общо за двете инстанции и обезпечителното производство: 2 996,27лв.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 562 от 05.05.2022г. по гр.д. 2455/2021г. по описа
на РРС в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск срещу „С. за
сумата над 3716.07 лв. до 5307.87 лв. като погасена чрез прихващане и иска за
заплащане на мораторна лихва в размер на 79,59 лв., както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Р.,
представлявано от изпълнителния директор Й.А.П. ДА ЗАПЛАТИ на Е. ,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. В. представлявано от
управителя Е.Д.И. сумата над 3716.07 лв. до 5307.87 лева, представляваща
навло за извършен международен превоз на стоки по Заявка за транспорт №
111 от 24.09.2020 г. и Заявка за транспорт № 115 от 08.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2021г. до окончателното
плащане, както и сумата още от 79,59 лв., представляваща обезщетение за
забава от датата на падежа за всяка от заявките до датата на предявяване на
исковата молба – 10.05.2021г.
ОСЪЖДА „С., ЕИК: ***** ДА ЗАПЛАТИ на Е. сумата от 2996,27лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6