P Е Ш Е Н И Е

 

          № ……………….

 

      Гр. София, 21.11.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д. № 1856 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ.

            Ищецът „Е.Б.“ ЕАД поддържа, че по силата на сключен договор за покупко-продажба от 13.04.2016г. по заявки на ответника „О.“ ЕООД му е продавал описаните петролни продукти. Сочи, че с анекс №8 от 13.03.2018г. бил продължен срока на договора, като от началото на 2018г. ответникът спрял плащането на получените петролни продукти. Поддържа, че му се дължи сумата от общо 87 277,29 лв., включваща вземанията по описаните фактури, които са както следва: фактура №**********/05.02.2018г., № **********/12.02.2018г., фактура №**********/19.02.2018г., фактура № **********/06.03.2018г., фактура № **********/12.04.2018г., фактура № **********/24.04.2018г. и фактура № **********/02.05.2018г. Твърди, че е претендирал плащане на сумите с описаната нотариална покана на нотариус В.М., връчена на 19.07.2018г., но въпреки това не е получил изпълнение. Предвид горното претендира присъждане на исковата сума ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Ответникът „О.“ ЕООД не е подал отговор в законоустановения срок, не се явява в съдебно заседание, като с молба от 13.11.2018г. е поискал делото да се гледа в негово отсъствие и е заявил, че не оспорва исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на сключения на 13.04.2016г. договор с № 18В/ED е уговорено между ищеца като продавач и ответника като купувач покупко-продажбата на описаните продукти / битум, дизелово гориво, бензин 95, като са уговорени формули, по които да се определят цените. В договора е уговорено, че в края на всеки месец до последния работен ден трябва да се изпраща прогноза на количествата в офиса на Еко България, които ще се товарят през следващата седмица, като всеки ден преди товарене до 11ч. се изпраща и заявка.  С анекс №8 от 13.03.2018г. е продължен срока на договора до 31.12.2018г. с опция за продължаване с още една календарна година при взаимно писмено съгласие между двете страни. В т.1 и т.2 от анекса се уточнява цената, като е уговорено, че фактурата се издава в български лева за тон при експедиране на горивата.

По делото са представени и приети като писмени доказателства следните фактури: №**********/05.02.2018г. на стойност 17 607,02лв., № **********/12.02.2018г. с цена 2 781,48лв., фактура №**********/19.02.2018г. за дизел на стойност 11 363,06лв., фактура № **********/06.03.2018г. за битум на стойност 15 844,51 лв., фактура № **********/12.04.2018г. за битум на стойност 17 226,96лв., фактура № **********/24.04.2018г. за битум на стойност 17 539,01блв. и фактура № **********/02.05.2018г. също за битум на стойност 9 209,42лв.

С представената нотариална покана акт 55, т.V, рег.№8553, връчена на ответника на 19.07.2018г. чрез нотариус М.срещу представената разписка, ищецът е претендирал извънсъдебно плащане на процесната сума.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от което се установява, че след проверка на счетоводството на ищеца и на ответника, както и справка в НАП, се установява, че са осчетоводени надлежно процесните фактури и при ищеца, и при ответника, като последният е ползвал и данъчен кредит по тях и освен постъпилото на 30.04.2018г. частично плащане в размер на 7 400лв., с което е погасено предходно задължение и частично задължението по фактурата от 05.02.2018г., по която остава неплатена сумата от 13 312,85 лв., няма данни за други платени суми, като общата неплатена стойност на стоки по процесните фактури възлиза на сумата от 87 277,29лв. Експертът сочи, че процесните фактури са включени в дневника за покупки на ответника за месеците февруари, март, април и юни 2018г., като за тях е ползван пълен данъчен кредит. Съгласно заключението общият размер на неплатените суми по фактурите към 29.10.2018г. и 05.11.2018г., когато са представени справките за плащане от ответника, възлиза на сумата от 82 277,29 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото, че между страните е сключен процесния договор за продажба на петролни продукти, по силата на който ищецът е извършил доставки на ответника. Издадени са описаните фактури, които са надлежно осчетоводени и при ответника. От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което се кредитира от съда, се установи, че всички процесни фактури, по които се претендира плащане от ищеца, са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в дневниците за покупки за съответния период и е ползван данъчен кредит по тях. Съгласно константна практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, а именно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., ІІ т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ т.о. и др., които са постановено по новия процесуален ред на чл. 290 от ГПК и имат задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСТГК от 19.02.2010г. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

С оглед изхода на спора на ищеца се следва и присъждане на направените по делото разноски в пълен размер, които включват сумата от  3491,10лв. – заплатена държавна такса и сумата от 450 лв. – депозит за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 3780 лв., за изплащането на което е представена фактура  №184/05.09.2018г. или общо в размер на сумата от 7721,10 лв. Съдът намира, че следва да се присъдят разноски на ищеца, тъй като макар с молба от 13.11.2018г. ответникът да е посочил, че не оспорва исковете, то няма и признание на същия, а дори и да бе заявено е видно, че с извънпроцесуалното си поведение, а именно незаплащане на процесните фактури въпреки нотариалната покана, той е дал повод за завеждане на иска, т.е. не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК, за да не му бъдат възлагани разноските по делото.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управител М.П.К., да заплати на „Е.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс, „********, сумата от 82 277,29 лв. / осемдесет и седем хиляди лева двеста седемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща неплатени суми по фактури за продажба на дизелово гориво и битум, които са както следва: фактура №**********/05.02.2018г.,№**********/12.02.2018г.,фактура№**********/19.02.2018г., фактура № **********/06.03.2018г., фактура № **********/12.04.2018г., фактура № **********/24.04.2018г. и фактура № **********/02.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 7721,10 лв. / седем хиляди седемстотин двадесет и един лева и десет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от същото на страните.

                                                          

                                                           СЪДИЯ: