Решение по дело №240/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 233

                                                 гр.Кюстендил, 20.10.2021год.       

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

        НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора  Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 240 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Г.В.Г. ***,  чрез пълномощника си адв. Е.А., е подал касационна жалба срещу  решение № 260231  от 17.06.2021г. на   Районен съд – Дупница по АНД № 1211/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление  № 20-0348-000652 от 28.10.2020год.  на  началника на РУ - Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение. Твърденията са за недоказаност на субекта на отговорността, доколкото се отрича качеството на водач на МПС на нарушителя. Сочи се, че неоснователно съдът е кредитирал като обективни само показанията на полицейските служители, изключвайки изцяло показанията на другата група свидетели.  Претендира се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, изложените в жалбата оплаквания и искания се поддържат от адв. А., който допълнително акцентира върху постановената във връзка със същото деяние ПАМ, която съдът е отменил с влязло в сила решение.

Ответникът – Районно управление – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административният  съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Срещу  касационния  жалбоподател  Г.В.Г. е издадено Наказателно постановление № 20-0348-000652 от 28.10.2020г.  от  началника на РУ - Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което за административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1  от ЗДвП, изразяващо се в това, че  на 17.10.2020г., около 03,30ч в        гр. Д., ул. “С.“  посока  ул. “И.В.“, пред дом №**, като водач на МПС – лек автомобил  “М.“ с рег. № ****,  е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0269 за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен  анализатор и за медицинско изследване и за вземане на биологични проби  за  химическо лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта,  са   наложени  административни  наказания  “глоба“  в размер на 2000,00лв.  и  “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

За деянието е съставен АУАН № 652/17.10.2020г.  със същото съдържание, който нарушителят е отказал да подпише и получи, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел.

Към административнонаказателната преписка  е представена докладна записка на актосъставителя с описание на събитията от процесните дата и час, вкл. на поведението на жалбоподателя.

   По  делото  са приложени:  талон за изследване № 0053662,  който е издаден на водача и който същият е отказал да  попълни, подпише и получи, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел; АУАН № 21849/17.10.2020г. и НП № 20-0348-000624/28.10.2020г., издадени срещу нарушителя за деяние, съставляващо нарушение на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – управление на МПС без използване на обезопасителен колан,  извършено на 17.10.2020г.  в 03,31часа на ул. „И.В.“ в гр. Д.;  заповед № 138/17.10.2020г. на полицейски орган  за задържане на нарушителя на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР; протокол за личен обиск на лицето от 17.10.2020г.

Съдът е разпитал две групи свидетели, а именно: полицейските служители - актосъставителят и свидетелят по акта, както и полицаите  от  дежурна  патрулна кола, които с показанията си  потвърждават изложените в АУАН фактически обстоятелства, като излагат  конкретни данни за нарушението; сестрата на нарушителя и придружаващите го тогава  лица, които сочат, че същият не е управлявал  автомобила,  а е влязъл в него само за да вземе документи.  

При събраните доказателства, районният съд постановява  оспореното  решение, с което потвърждава  издаденото наказателно постановление.  Изложени са доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, както и за доказаност на релевираното административно нарушение, който извод е обоснован с анализ на показанията на полицейските служители, които са преценени като обективни. Съдът е отказал да кредитира като достоверни показанията на свидетелите Г., С.и М.,  с доводи за заинтересованост на същите предвид роднинските и приятелски връзки между тях и нарушителя.

В касационното производство, е прието като доказателства копие от решение от 06.07.2021г. на Административен съд- Кюстендил по адм. дело № 520/2020г., с което е отменена заповед № 20-0348-000117 от 17.10.2020г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, , издадена от началника на РУ – Дупница за същото нарушение на ЗДвП. Видно от мотивите, съдът е приел за недоказано авторството на деянието, анализирайки свидетелските показания във връзка със съдържанието на  АУАН № 21849/17.10.2020г.

Касационната  инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи за липса на процесуални нарушения  и  по съществото на спора за доказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт е  мотивиран, а съдът е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК  за установяване на обективната истина.  Районният съд е събрал относимите  и необходими за спора доказателства, обсъдил  е фактите от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни.

Неоснователен е единственият довод в касационната жалба за недоказаност на нарушението, поради  това, че нарушителят не е управлявал процесния автомобил на дата и в часа, посочени в АУАН и НП.  Обратно на поддържаната от касатора теза, настоящият състав на касационната инстанция, счита, че  от анализа на събраните писмени и гласни доказателствени средства  се установява по безспорен и категоричен начин съставомерното деяние, извършено от Г. и изразяващо се в отказ на последния  като водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и да изпълни предписание за изследване с доказателствен  анализатор и за медицинско изследване и за вземане на биологични проби  за  химическо лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта.  Въззивният съд, в съответствие с правилата на чл.107, ал.2 и 3 от НПК, е допуснал  събирането на гласни доказателства в  подкрепа на обвинението и на защитната позиция на жалбоподателя.  Приетите свидетелски показания са проверени надлежно, вкл. след съпоставка с писмените доказателствени  средства  по делото, като  формираните правни изводи за достоверност и обективност на данните, депозирани от полицейските служители, съотв. за недостоверност на данните на близките на нарушителя,  са обосновани и правилни.   Видно е, че полицаите са очевидци на поведението на нарушителя  и го описват последователно и по еднозначен начин. Същите са категорични в показанията си за това, че по посочения в НП  маршрут в гр. Дупница Г.  е  управлявал  автомобила,  след който  са се движели полицейските автомобили;  че след като е спрял пред дом № 16 на ул. „И.В.“, същият е слязъл от  лявата страна на МПС, т.е. от страната на шофьора;  че  след  поканата от полицейските служители, е отказал проверка за употреба на алкохол.  Недоказани са твърденията на касатора  за заинтересованост на полицаите от изхода по делото. Действията им във връзка със задържането на нарушителя и по съставянето на АУАН за други извършени от него деяния, са  в  изпълнение на  задълженията им  по ЗМВР и ЗАНН, а не са израз на негативно лично отношение, както неоснователно се сочи в жалбата.  От друга страна, сестрата и лицата, придружавали нарушителя, макар и присъствали по време на нарушението, депозират показания, които са нелогични и в които прозира желанието им да бъде оневинен жалбоподателя, както правилно е констатирал районният съд, отказвайки да им даде вяра.  С оглед на горното, следва да се приемат за обосновани от събраните доказателствени средства, формираните от  въззивната инстанция правни  изводи за доказаност на административното нарушение, извършено от жалбоподателят като водач на МПС.  Данните в приложения по делото АУАН № 21849/ 17.10.2020г. за деяние, извършено от Г. след процесното, са правно ирелевантни.  Дали  нарушителят е продължил  да  управлява МПС в по-късен момент след като е отказал  да бъде проверен за употреба на алкохол,  е без значение за авторството на административното нарушение, във връзка с което е издадено оспореното НП, поради което коментарът на касатора в обратен смисъл е лишен от житейска логика и е неправилен.  

От преценката на събраните по делото допустими, относими и необходими доказателствени средства е видно, че са осъществени   елементите  от фактическия състав на релевираното деяние,  което е квалифицирано като нарушение по  чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а на нарушителя са наложени   предвидените в  разпоредбата  кумулативни наказания. Следват изводи за законосъобразност на издаденото НП и на оспореното въззивно решение, което касационният съд оставя в сила.

Извън горното, във връзка с приетите по делото доказателства и с  наведените от касатора доводи, касационната инстанция счита за необходимо да посочи следното: мотивите на съдебните актове не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което настоящият съдебен състав не е обвързан от формираните правни изводи за незаконосъобразност на наложената ПАМ в приложеното решение по адм. дело № 520/2020г. по описа на Административен съд - Кюстендил и дължи самостоятелна проверка на  доказателствата, относими към законосъобразността на процесното НП.  От  друга страна,  решенията по оспорванията на заповедта за прилагане на ПАМ и на другото наказателно постановление, макар задължителни за страните и подлежащи на изпълнение, са постановени в отделни съдебни производства и въз основа на  събраните  там  доказателствени средства,  а  и  имат различен предмет, поради което извън обективните предели на формираната от съда по  тези дела  сила на  пресъдено нещо остава  законосъобразността на процесното НП.

Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение №  260231 от 17.06.2021г.  на Районен съд – Дупница,  постановено по  АНД № 1211/2020г.    

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ  на съдия Милена Алексова-Стоилова:

 

Подписвам решението на касационния съд с особено мнение, т.к. считам, че обжалваното решение №260231/17.06.2021г. по а.н.д.№1211/2020г. на РС – Дупница се явява незаконосъобразно.

Съгласно приобщеното в касационното производство копие от решение №182/06.07.2021г. по адм.д.№520/2020г. по описа на КАС, на 17.10.2020г. срещу Г.В.Г. освен АУАН, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд НП №20-0348-000652/28.10.2020г. на началник РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил са съставени още два АУАН и съответно издадени две НП, за което страните не спорят.

 АУАН №21848/17.10.2020г. е съставен от мл.автоконтрольор И. Л. М. за извършени три нарушения в 03.30 часа на ул.“С.“ по чл.6, ал.1 от ЗДвП /навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС  - ПЗ В1/, по чл.190, ал.3 от ЗДвП /водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с НП и/или електронен фиш, незаплатена в срока  за доброволно заплащане/ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /не носи контролния талон от СУМПС/. По този АУАН е издадено НП №20-0348-000623/28.10.2020г.

АУАН №21849/17.10.2020г. е съставен от мл.автоконтрольор И. Л. М. за извършено нарушение в 03.31часа в гр.Д., ул.“И. В.“ пред дом ** при управление на посоченото МПС без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По този АУАН е издадено приобщеното на л.20 от делото на районния съд НП №20-0348-000624/28.10.2020г.

Събраните пред районния съд гласни доказателствени средства посредством разпита на контролните органи и свидетелите на нарушителя са обсъждани от съда без тяхното съпоставяне с данните от другите две административнонаказателни производства и по-конкретно със съдържанието на АУАН и НП за деянието на 17.10.2020г. в 03.31часа. При тази съпоставка би се отрекла фактическа възможност след отказа на дееца да бъде изпробван за алкохол същият да се е качил в автомобила и една минута по-късно да е спрян от контролните органи за другото нарушение. По делото на районния съд няма събрани данни за недостоверност на съдържанието на АУАН №21849/17.10.2020г., поради което същият разколебава доказателствената сила на съставения срещу дееца АУАН за процесното нарушение /вж. чл.189, ал.2 от ЗДвП/. Показанията на контролните органи не съответстват на поведението на тези органи и нарушителя, наложили съставянето на АУАН №21849/17.10.2020г. и издаването на НП №20-0348-000624/28.10.2020г. При това положение е дължима отмяна на решението на районния съд и отмяна на процесното НП.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: