М
О Т И В И
по Присъда № 18/17.09.2018 г., постановена
по НОХД № 405/2018 г. по описа на КkОС
Производството по делото протече по реда на
глава ХХVІІ НПК - в частност при
хипотезата на чл.371 т.2 НПК.
Кюстендилска окръжна
прокуратура е повдигнала и поддържа обвинение срещу подсъдимия Д.У.У., ЕГН **********, с ЛНЧ **********, роден на ***
г. в П., с постоянен адрес ***, ад. **, гражданство П., притежаващ карта на бежанец № *******, издадена на ****** г. от МВР, не осъждан,
месторабота - доброволец кьм „К.Т." и „С.В.Е.Б.”, преводач, средно
образование, женен, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК – за
това, че на 24.04.2017 г., около 22,00 часа, на АМ „Струма“ при км.64+0 (в района
на село Джерман, община Дупница) при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка ”М.”, с
регистрационен № *****,
негова собственост, в посока на движение към град Благоевград е нарушил
правилата за движение по:
= чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като с поведението си е създал опасност за движението и е поставил в
опасност живота и здравето на А.А.М.;
= чл.
20, ал. 1 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато пътното преводно средство,
което е управлявал;
= чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране
скоростта на движение от 102
км/ч. не се е съобразил с конкретните условия на
видимост - управление на МПС в тъмната част на денонощието, при къси светлини,
като не е бил в състояние да спре при предвидимо препятствие - намиращия се на
пътното платно А.А.М.и не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата
опасност за движението,
с което е допуснал настъпването на
пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на А.А.М.от
град Несебър (който се е намирал в активната дясна лента за движение).
Прокурорът пледира за доказаност по
несъмнен начин на съставомерността на деянието от обективна и субективна страна
при установената в ОА фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия и за
налагане на наказание”лишаване от свобода” към
законовия минимум, с редуциране по чл.58 а НК и прилагане на чл.66 ал.1 НК поради чистото съдебно минало на подсъдимия, както и налагане на справедливо
наказание по чл.343 г НК.
Повереникът на частните
обвинители С.М., С.В. и А.Е. адв.В. пледира за доказаност виновността на
подсъдимия по повдигнатото обвинение и че следва да му се наложи
наказание”лишаване от свобода” към законовия минимум при усл.на чл.55 ал.2 т.1 НК, с прилагане на чл.66 ал.1 НК поради чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни и определяне реципрочен на наказанието”лишаване от
свобода” размер на наказанието по чл.343
г НК съобразно съдебната практика.
Повереникът на частния обвинител М.А. адв.У.
поддържа становището на прокуратурата и на адв. В. и помоли съда за налагане
справедливо наказание ЛС и такова по чл.343 г НК на подсъдимия съобразно
фактическата обстановка и добрите му характеристични данни.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. П.
пледира за доказаност на обвинението и на вината на подсъдимия, но по-скоро от
обективна страна за нарушаване от подсъдимия само на правилата за движение по
чл.20 ал.2 изр.1 и 2 ЗДвП. Адв.П. акцентира на факта, че подсъдимият е дал
обяснения в момента на повдигане на обвинението срещу него, с което е съдействал
на разследването. Той обърна внимание на показанията на св.Г.У., че спрелият
ТИР на пострадалия не е бил обезопасен, нямало е включени аварийни светлини и
габаритни светлини и че е липсвал поставен светлоотразителен триъгълник, което
е било задължение на пострадалия съгласно чл.97 ал. 3 и 4 ЗДвП, че пострадалият
не е бил със светлоотразителна жилетка съгласно изискването на чл.101 ЗДвП и че
по тази причина не са били налице условията за възникване на т.нар.”предвидимо
препятствие”. Подсъдимият се е движил с
разрешена скорост за магистрала от 102 км/час, но с тази скорост за него е било
невъзможно да спре в зоната на осветеността на фаровете и за това той наистина
носи отговорност, заяви адв.П.. При доказаност на така посочените факти адв.П.
помоли съда за постановяване на справедлив съдебен акт, като вземе предвид и
положителните характеристични данни за личността на подсъдимия, чистото му съдебно
минало и да му определи наказание ЛС с
прилагане на чл.66 НК, като наказанието по чл.343 г НК бъде определено в
минимален размер предвид и факта, че
доброволческата дейност, упражнявана от подсъдимия, е свързана с придвижване с
автомобил.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника му и изрази съжаление за
случилото се.
В последната си дума пред съда подсъдимият
помоли за налагане на по-леко наказание по чл.343 г НК.
Подсъдимият
призна всички факти по ОА и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, поради което производството протече при хипотезата на чл. 371 т.2 НПК, призна се за виновен и изрази съжаление за случилото се.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценяване на доказателствения материал по делото при условията на
диференцираната процедура по чл. 372,373 ал.2 и 3 и 374 НПК, прие следното от
фактическа и правна страна:
1.
По фактическата обстановка.
Подсъдимият Д.У.У., ЕГН: ********** е с П.ско
гражданство, притежава лична карта на бежанец, живее в Р България , разбира и
говори добре български език, завършил е средното си образование в
гр.Благоевград и живее в същия град, женен е, с две деца. Той е правоспособен
водач на МПС категории „В“ и „М“ от
19.11.2007 г., като има налагани наказания по ЗДвП. Работи като доброволец към
немската международна помощна организация”Х.ф.”, участвал е в различни проекти,
участва в дейности, свързани със защита на човешките права и ценности.
Пострадалият А.М.бил професионален шофьор и притежавал съответните
категории „А“, „В“, „С“, „Д“, „Е“ и М“. Именно като такъв, видно от трудов
договор № З1/03.04.2017 г., работел като шофьор на товарен автомобил
/международни превози/ във фирма „******” ЕООД - гр. Петрич, с управител и
собственик З.Т..
Съгласно пътен лист № 764, издаден на
20.04.2017 г. пострадалиятМ. извършвал превоз на товари с товарен автомобил „****”
рег. № ****** с полуремарке рег. № *****, по маршрут гр. Петрич - гр. Аталанти
(Гърция) гр. Аталанти (Гърция)-гр. Велико Търново - гр. Велико Търново - гр.
Лариса (Гърция).
На 24.04.2017 г. около 17.00 ч. пострадалияМ.
потеглил от гр. Велико Търново за гр. Лариса (Гърция) с товарен автомобил -
влекач „****” рег. № ***** с полуремарке рег. № *****, собственост на
дружеството, като полуремаркето било натоварено с плоскости за мебели ПДЧ.
Около 21.50 часа на същата
датаМ. спрял в аварийната лента на Автомагистрала „Струма", по посока от
гр. Дупница — гр. Благоевград, км 64+0(в района на село Джерман, община
Дупница), поради възникнал технически проблем със задна дясна вътрешна гума на
влекача, на деференциала, с цел да го отстрани. За възникналия проблем след
спиранетоМ. се обадил на свидетеля Б.П., експерт логист във фирмата и го
запознал с проблема, като му казал, че ще се опита да го отстрани.
Около 22.00 часа, от гр. Дупница в посока
гр. Благоевград по Автомагистрала „Струма“ в дясната лента се движил лек
автомобил „*****”, с регистрационен № ******, управляван от подсъдимия Д.У.У.. Подсъдимият
У. управлявал лекия автомобил със скорост от 102
км/ч. и с включени къси светлини, осветяващи до 40 м пред автомобила.
При км. 64+0 (в района на село Джерман,
община Дупница), приближавайки спрелия товарен автомобил на пострадалияМ., подс.
У. с дясната си част на лекия автомобил се ударил в задна лява част на
ремаркето, последвало притриване и охлузване странично на ремаркето в областта
на коланите и устройствата за закопчаване, като устройствата за закопчаване на
покривната конструкция от 1 до 6 се отворили от силата на удара. От удара
страничното дясно огледало на лекия автомобил се счупило и се установило на
самия ъгъл на ремаркето.
Възприемайки спрения товарен автомобил и
водача на товарния автомобил, който бил на пътното платно на около 1.50 м от предната част на
товарния автомобил (зад кабината) в областта на багажното помещение, водачът на
лекия автомобил подс. У. продължил движението си в дясната лента, като в същия
момент видял в страничното ляво огледало, че по същото време друг автомобил го изпреварва
отляво. Приближавайки към предната част на товарния автомобил ударил водача -
пострадалияМ. с предната дясна част на управлявания от него автомобил”М.” и
по-точно с предна броня и преден десен фар, отхвърлил го нагоре и с тялото си пострадалиятМ.
счупил предното панорамно стъкло, след което бил отхвърлен на пътното платно в
дясната лента за движение.
След удара лекият автомобил продължил
движението си и се установил в аварийната лента на около 128 м от предната част на
спрелия товарен автомобил.
В резултат на удара от лекия автомобил
пострадалият А.А.М.получил увреждания, несъвместими с живота и починал на
място. Дошлият след това медицински екип от ЦСМП само констатирал смъртта на А.А.М..
При
огледа на лекия автомобил марка „*****”, с регистрационен № *****, е
констатирано: подбитост на тавана в предна дясна част, точно след предно
панорамно стькло, счупено предно панорамно стькло в дясната му част, като
стьклото е хлътнало навътре, липсващо рамо на дясна чистачка, счупено до
неговата ос. Декоративната решетка между предно панорамно стъкло и преден капак
е счупена в дясната й част. Предният капак е подбит в дясната му част и хлътнал
навътре. Предният десен фар е счупен на парчета. Изцяло изкъртен е и липсвал
преден десен калник. В долната част на преден десен калник има дълбоки подбитости
с линейна форма, които започват от началото на калника и продължават по цялата
дължина на лекия автомобил от дясната му страна. Липсват дясно странично
огледало. Счупено е стъклото на задна
дясна врата и малкото стъкло на багажното отделение.
При огледа на товарен автомобил
- влекач „****” рег. № **** с полуремарке рег. № *****, е установено, че в
задна лява част на ремаркето коланите и устройствата за закопчаване от 1 до 6,
са отворени, но не са счупени.
От
извършения оглед на местопроизшествието е установено, че от последния мост
на ремаркето до предната част на влекача по пътното платно са открити
разпръснати счупени стькла и пластмасови части. Пластмасови части са открити и
непосредствено зад товарния автомобил в лявата му част, където е открито
счупено огледало от лек автомобил за обратно виждане със стикер с емблема „М.”.
До огледалото е открит електрически механизъм за регулиране на огледалото за
обратно виждане. Непосредствено пред товарния автомобил в аварийната лента са
открити крик, куфарче с инструменти и ключ за болтовете на джантите. На 10,70 м по дължина от
товарния автомобил, в аварийната лента, на 1,50 м по ширина е открита
лява обувка от текстил, синя на цвят. На З1,70 м по дължина на товарния
автомобил в аварийната лента и на 0,30 м, по ширина е открито парче от зъбна
протеза.
От заключенията на изготвените по делото автотехническа оценителна експертиза и
допълнителна такава е установено, че лекият автомобил „*****“ с рег. № ****
се е движил посока Благоевград в дясната лента за движение със скорост 102 км/ч. В района на
настъпилото ПТП няма пътни знаци. Процесният товарен автомобил ,ДАФ”с полуремарке в момента на удара се е бил установил /спрял/
в аварийната лента на около 0,35-0,40
м от ограничителната линия между дясната лента посока
Благоевград и аварийната лента. Лентите за движение в посока Благоевград са с
ширина 4 м
за всяка поотделно и аварийната лента е с ширина З,20 метра. Мястото на удара
по ширина на пътното платно е в дясната лента за движение посока Благоевград на
около 1-1,20 м
от ограничителната линия между аварийната лента и дясната лента за движение,
посока Благоевград. Мястото на удара по дължина е в дясната лента за движение,
посока Благоевград, на 14-ия до 15-ия метьр от задната част на товарния
автомобил, посока Благоевград.
От техническа гледна точка, имайки предвид,
че ПТП е настьпило в прав участьк от пътя в зоната на осветяване на късите
светлини (40 м
пред автомобила) водачът на процесния лек автомобил „М." след
първоначалния контакт с ремаркето на товарния автомобил в крайната му лява част
е могъл да заобиколи намиращия се на пътното платно водач на товарния автомобил
или спре пред него, независимо от факта, че зад него е имал друг автомобил,
който го е изпреварвал, имайки предвид ширината на лентите за движение по 4 м за всяка лента, посока
Благоевград. Водачът на лекия автомобил „М.” е възприел пострадалия на около 14
-15 м
след удара му в задната лява част на спрелия товарен автомобил с неговата
странична дясна част.
Непосредствената причина за възникване на
ПТП е несъобразяване от подсъдимия на
скоростта му на движение с конкретната пътна обстановка, с конкретните условия
на видимост управление на МПС в тьмната част на денонощието, при къси светлини и отклонение на вниманието, довело до
удар в задната лява част на ремаркето на спрелия в аварийната лента товарен
автомобил и последващото съприкосновяване между лекия автомобил и намиращия се
на пътното платно в дясната лента за движение водач на авариралия товарен
автомобил.
Скоростта от 102 км/ч, с която се е
движил лекият автомобил при конкретната пътна обстановка: управление на МПС в
тъмната част на денонощието, на къси светлини не е била съобразена с пътните
условия, като водачът не е могьл да намали скоростта или да спре при възникналата
опасност за движението - намиращия се на
пътното платно водач на товарния автомобил пострадалия А.М..
Няма наличие на спирачни следи на пътя,
оставени от лекия автомобил преди удара.
От съдебномедицинската експертиза,
базирана на огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на А.А.М.се
установява множествена травма: 1. Черепно-мозъчна - разкъсно контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания по меките черепни покривки, многофрагментна
фрактура на черепа, субарахноидален кръвоизлив, контузии и разкъсвания на
мозъка; 2. Гръдна - фракгури на дясна лопатка и на единадесет десни и пет леви
ребра, фрактури на гръбначния стълб в шийна и гръдна област, разкъсване на лява
гръдно-ключична става, кръвонасядания в меките тькани около тях и кръвонасядане
на по-широка площ в дълбоките меки тькани на дясна половина на гьрба,
разкъсвания и контузии на бял дроб, сърце аорта и перикард с кръвонасядане и
кръвоизлив в медиастинума, кръвоизливи в гръдната кухина двустранен хемоторакс
и десностранен пневмоторакс, кръвонасядания и охлузвания по кожата на гьрдите
отпред; 3. Коремна - фрактури на таза с кръвонасядания на меките тькани около
тях и кръвонасядане на по-широка площ в меките тькани на дясна поясно-седалища
област, разкъсвания на коремната стена и скротума отпред в дясно и
кръвонасядания и охлузвания по кожата на корема, множество разкъсвания на черен
дроб и кръвоизливи във връзковия му апарат, повърхностни разкъсвания на слезка
и десен бъбрек, кръвоизлив в коремната кухина и кръвонасядания по черва и
чреводържател; 4. Крайници - фрактури на двете кости на двете подбедрици с
кръвонасядания в меките тъкани около тях, разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания по меките тькани и кожата на крайниците. Лек
мозъчен и белодробен оток; тьмна течна кръв. Генерализирана атеросклероза -
леко изразена, лека дребноогнищна миокардиосклероза - леки хронични болестни
изменения, без отношение за настьпването на смъртта или към поведението на
пострадалия преди нея.
Смъртта на А.М.се дължи на тежките
травматични увреждания на жизненоважни органи (разкъсвания и контузии на мозък,
сърце, аорта, бял и черен дроб и др.), които са несъвместими с живота. Смъртта
е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна. Налице пряка причинно-следствена
връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт.
Установените по трупа травматични
увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тьпи
(тьпоръбести) предмети с различна форма и големина, с по-голяма сила и добре отговарят
да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните
сведения - блъскане на пешеходец от лек автомобил. Предвид данните от
предварителните сведения и установените по трупа увреждания най-вероятния
механизъм на травмата е: Първоначален удар с по-ниски предни и предновъншни
десни части на автомобила по подбедриците на пострадалия; последващо „качване”
на пострадалия на автомобила и удари с по-високите десни и десностранични части
на автомобила по по-високите части на пострадалия, в този момент най-вероятно и
притискане на тялото на пострадалия между части на лекия автомобил и товарния;
последващо отхвърляне от автомобила и падане на пострадалия на пътното платно.
В момента на първоначалния удар пострадалият е бил прав, обърнат със задна или
заднодясна част кьм автомобила.
Всички травматични увреждания са получени
приживе. По трупа не се установяват увреждания от прегазване с гуми на
автомобила или влачене от автомобила по пътя; не се установяват и други
травматични увреждания (огнестрелни, порезни, прободни и др.
.), които да не могат да бъдат получени при гореописаните травми. Състоянието
на трупа към момента на аутопсията отговаря на смърт от първо денонощие.
От
заключението на изготвената по делото
физико-химическа експертиза е видно,
че в кръвта и урината, иззети от трупа на А.М.не се констатира наличие на
етилов алкохол.
Тази фактическа обстановка
се установява от събраните в ДП доказателства, признати от подсъдимия при
хипотезата на чл.371 т.2 НПК: Протокол за оглед на ПТП/л.17-20 от ДП/, Фотоалбум/л.21-24
от ДП/, Протокол за оглед на местопроизшествие/ л.25-26 от ДП/, фотоалбум/л.
27-30 от ДП/, АТЕ и допълнителна АТЕ
на в.л.инж.Л.У.,ФХЕ на в.л.инж.К.Н., Констативен
протокол за ПТП/л.72- от ДП/, Протокол
за резултатите от извършеното разследване на злополуката/ л.74-76 от ДП/, Длъжностна характеристика и Трудов договор на
пострадалия АнгелМ./ л.77-78 и л.107 от
ДП/, График за провеждани инструктажи/
л.79-80 от ДП/, Пътен лист/л.82 от
ДП/, Талон за регистрация на автомобила на подсъдимия/ л.88-89 от ДП/, свидетелски показания на свидетелите С.М., Б.П. Г.Т., Г.У., Н.Т., Акт за смърт, Удостоверение за
наследници, обясненията на подсъдимия, дадени на ДП при привличането му като
обвиняем, представената в с.з.характеристика от немската организация”Хюменити
фърст”.
Така описаните доказателства са
взаимнодопълващи се, непротиворечиви са и преценени в тяхната цялост, очертават
гореустановената фактическа обстановка.
Обяснението на подсъдимия съдът прие за
годно доказателствено средство, тъй като изложените с него факти се
потвърждават от останалите кредитирани доказателства по делото –протоколите за
оглед, снимковитя материал, заключенията на АТЕ.
2. По
правната квалификация.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс. Д.У.У.
с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престьплението
по чл. 343, ал. 1, буква „в“. във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на
24.04.2017 г., около 22,00 часа, на
Автомагистрала „Струма“ при км.64+0 (в района на село Джерман, община Дупница)
при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка ”*****”, с
регистрационен № ******, негова собственост, в посока на движение към град
Благоевград е нарушил правилата за движение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране
скоростта на движение от 102 км/час не се е съобразил с конкретните условия на
видимост - управление на МПС в тьмната част на денонощието, при къси светлини, като не е бил в състояние да спре при предвидимо
препятствие - намиращият се на пътното платно А.А.М.и не е намалил скоростта и
не е спрял при възникналата опасност за движението, с което е допуснал
настъпването на пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил
смъртта на А.А.М.от град Несебър (който се е намирал в активната дясна лента за
движение).
От обективна страна е налице причиняване
смъртта на А.А.М.. Този тежък съставомерен резултат е последица от ПТП,
възникнало поради нарушаване правилата на чл.20 ал.2 ЗДвП от подсъдимия като
водач на моторно превозно средство. При
скоростта на движение от 102 км/час той не е имал възможност да осигури сигурно
спиране в осветеното пространство на видимост, за да се предотврати
настъпването на произшествието.
Безспорно са установени по делото механизмът и причините за ПТП, както и
възможността за неговата предотвратимост от подсъдимия. Около 22.00 часа на 24.04.2017 г. от гр.
Дупница в посока гр. Благоевград по Автомагистрала „Струма“ в дясната лента се
движил лек автомобил „М.”, с регистрационен № ******, управляван от подсъдимия Д.У.У..
Подсъдимият У. управлявал лекия автомобил със скорост от 102
км/ч. и с включени къси светлини, осветяващи до 40 м пред автомобила.
Процесният товарен автомобил „Д.” с полуремарке по същото време, преди и в
момента на удара, се е установил /спрял/ в аварийната лента на около 0,35-0,40 м от ограничителната
линия между дясната лента посока Благоевград и аварийната лента. Лентите за
движение в посока Благоевград са с ширина 4 м за всяка поотделно и аварийната лента е с
ширина З,20 метра.
При км 64+0 (в района на село Джерман,
община Дупница), приближавайки спрелия товарен автомобил на пострадалияМ.,
подс. У. с дясната си част на лекия автомобил се ударил в задна лява част на
ремаркето, последвало притриване и охлузване странично на ремаркето в областта
на коланите и устройствата за закопчаване, като устройствата за закопчаване на
покривната конструкция от 1 до 6 се отворили от силата на удара. От удара
страничното дясно огледало на лекия автомобил се счупило и се установило на
самия ъгъл на ремаркето.
Възприемайки спрения товарен автомобил и
водача на товарния автомобил, който бил на пътното платно на около 1,50 м от предната част на
товарния автомобил (зад кабината) в областта на багажното помещение, водачът на
лекия автомобил подс. У. продължил движението си в дясната лента, като в същия
момент видял в страничното ляво огледало, че в това време друг автомобил го
изпреварва отляво. Приближавайки към предната част на товарния автомобил ударил
водача - пострадалияМ. с неговата предна дясна част и по-точно с предна броня и
преден десен фар, отхвърлил го нагоре и с тялото си пострадалиятМ. счупил
предното панорамно стъкло, след което бил отхвърлен на пътното платно в дясната
лента за движение.
След удара лекия автомобил продължил
движението си и се установил в аварийната лента на около 128 м. от предната част на
спрелия товарен автомобил.
Мястото на удара по ширина на
пътното платно е в дясната лента за движение посока Благоевград на около 1-1,20 м от ограничителната
линия между аварийната лента и дясната лента за движение, посока Благоевград.
Мястото на удара по дължина е в дясната лента за движение, посока Благоевград,
на 14-ия до 15-ия метьр от задната част на товарния автомобил, посока
Благоевград.
В
резултат на удара от лекия автомобил пострадалият А.А.М.получил увреждания,
несъвместими с живота и починал на място. Дошлият след това медицински екип от
ЦСМП само констатирал смъртта на А.А.М..
От техническа гледна точка, имайки предвид, че ПТП е настьпило в прав
участьк от пътя в зоната на осветяване на късите светлини (40 м пред автомобила) водачът
на процесния лек автомобил „Мерцедес" след първоначалния контакт с
ремаркето на товарния автомобил в крайната му лява част е могъл да заобиколи
намиращия се на пътното платно водач на товарния автомобил или спре пред него,
независимо от факта, че зад него е имал друг автомобил, който го е изпреварвал,
имайки предвид ширината на лентите за движение по 4 м за всяка лента, посока
Благоевград. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е възприел пострадалия на
около 14 -15 м
след удара му в задната лява част на спрелия товарен автомобил с неговата
странична дясна част.
Непосредствената причина за възникване на
ПТП е несъобразяване на скоростта на движение от подсъдимия с конкретната пътна
обстановка, с конкретните условия на видимост - управление на МПС в тьмната
част на денонощието, при къси светлини и
отклонение на вниманието, довело до удар в задната лява част на ремаркето на
спрелия в аварийната лента товарен автомобил и последващото съприкосновяване
между лекия автомобил и намиращия се на пътното платно в дясната лента за
движение водач на авариралия товарен автомобил.
Скоростта от 102 км/ч, с която се е
движил лекия автомобил при конкретната пътна обстановка: управление на МПС в
тъмната част на денонощието, на къси светлини не е била съобразена с пътните
условия, като водачът не е могьл да намали скоростта или да спре при възникнала
опасност за движението, намиращия се на пътното платно водач на товарния
автомобил пострадалия А.М..
Няма наличие на спирачни следи на пътя,
оставени от лекия автомобил преди удара.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
предявява към водачите на моторни превозни средства изисквания да намалят
скоростта или да спрат автомобила при налична опасност за движението. Появата
на пострадалия А.А.М.(който се е намирал в активната дясна лента за движение)
представлява опасност, при наличието на която подс. У. е следвало да предприеме
предписаното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП поведение и да намали скоростта, така че
да предотврати възможния удар, а при необходимост и да спре. Фактите сочат, че
движейки се по прав участък от пътя, обвиняемият след първоначалния контакт с
товарния автомобил в крайната му лява част е могъл да заобиколи или да спре
пред намиращия се на пътното платно водач на товарния автомобил, независимо от
факта, че зад него е имало друг автомобил, който го е изпреварвал, имайки
предвид ширината на лентите за движение. Сам обвиняемият признава, че е видял
задната част на ремаркето, но не е предприел никакви мерки за намаление на
скоростта на движение. В резултат на несъответстващото на задълженията по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП поведение на обв. Д.У.У. е причинено произшествието, при
което е настъпил удар между управлявания от него автомобил и пострадалия АнгелМ.,
вследствие на което се е стигнало до летален изход за последния.
В резултат на удара от лекия автомобил
пострадалият А.А.М.получил увреждания, несъвместими с живота и починал на
място. Дошлият след това медицински екип от ЦСМП само констатирал смъртта на А.А.М..
Смъртта на А.М.се дължи на тежките
травматични увреждания на жизненоважни органи (разкъсвания и контузии на мозък,
сърце, аорта, бял и черен дроб и др.), които са несъвместими с живота. Смъртта
е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна. Налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
Установените по трупа травматични
увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тьпи
(тьпоръбести) предмети с различна форма и големина, с по-голяма сила и добре
отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в
предварителните сведения - блъскане на пешеходец от лек автомобил. Предвид
данните от предварителните сведения и установените по трупа увреждания най-вероятния
механизъм на травмата е: Първоначален удар с по-ниски предни и предновъншни
десни части на автомобила по подбедриците на пострадалия; последващо „качване”
на пострадалия на автомобила и удари с по-високите десни и десностранични части
на автомобила по по-високите части на пострадалия, в този момент най-вероятно и
притискане на тялото на пострадалия между части на лекия автомобил и товарния;
последващо отхвърляне от автомобила и падане на пострадалия на пътното платно.
В момента на първоначалния удар пострадалият е бил прав, обърнат със задна или
заднодясна част кьм автомобила.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието при форма на вината непредпазливост, в проявната й форма на небрежност. Подс. Д.У.У.
не е предвиждал общественоопасните последици от неправомерното управление на
автомобила си с несъобразена за конкретните пътни условия скорост от 102 км/час
- настъпване на тежко пътнотранспортно произшествие и причиняване смъртта наМ.,
но безусловно е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, спазвайки стриктно разписаните
в чл.20 ал.2 ЗДвП правила за движение по пътищата. Т.е. той обективно е
причинил престъпния резултат – смърт на едно лице, без субективно да е съзнавал това, но е бил
длъжен и е могъл да предвиди вредоносния резултат.
Съдът при така установените по
безспорен начин факти прие, че не се събраха доказателства подсъдимият У. да е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не е
контролирал непрекъснато пътното преводно средство, което е управлявал, както и
да има причинна връзка между нарушаването на тази разпоредба и настъпилия
вредоносен резултат. Както се посочи вече, единствената причина за настъпилото
ПТП, което е било предотвратимо от подсъдимия, е избраната от него скорост на
движение от 102 км/час, която е в рамките на законово позволената такава за
движение по магистрала, но се явява несъобразена с конкретните пътни условия по
време и място и която не му е дала възможност да спре при предвидимо
препятствие. По тези съображения съдът призна
за невиновен подсъдимия в нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП и
го оправда по тази част на обвинението.
В присъдата си съдът не сподели и
обвинителната теза за нарушаване от подсъдимия на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
като с поведението си не е изпълнил общото си задължение като водач на МПС да
не поставя в опасност живота и здравето на хората и че е поставил в опасност
живота и здравето на пострадалия А.М.. Самият прокурор при обосновката на
соченото нарушение е посочил, че тази норма на ЗДвП предвижда общо задължение за водача. Т.е. според
съда тази норма е твърде обща и не регламентира конкретни правила, които
водачът да нарушава, а предвижда общо задължение да не поставя в опасност с
поведението си като водач на МПС живота и здравето на хората. По тези съображения за липса на конкретно
разписано задължение за водачите на МПС в чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП съдът призна
подсъдимия за невиновен и го оправда и по тази част на обвинението.
3.
По наказанието.
Систематичното място на престъплението по
чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 НК
е в глава ХІ от НК:”Общоопасни престъпления”, раздел ІІ от нея:”
Престъпления по транспорта и съобщенията”. То засяга и нарушава права на
неограничен брой хора. Ето защо този вид престъпление е с висока степен на
обществена опасност.
Вземайки предвид обаче конкретната
ситуация – пренебрегване и неспазване правилата за движение в чл.20 ал.2 от ЗДвП от подсъдимия, от една страна и от друга страна – личността на подсъдимия,
който не е осъждан за друго умишлено или непредпазливо деяние, съдът прие обществената опасност на дееца за
ниска.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в несъобразяване и пренебрегване от подсъдимия в конкретния случай на
нормативно уредените правила за движение по пътищата и отговорността на водача
на МПС и по този начин - създаване на опасност за околните от собственото
неправомерно, макар и по непредпазливост поведение.
За инкриминираното деяние с посочената в
ОА правна квалификация законодателят е
предвидил наказание”лишаване от свобода” от 2 до 6 години.
Доколкото
съдебното следствие се проведе по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК
- тази на чл.371 т.2 НПК, съгласно
разп.на чл.373 ал.2 НПК съдът е длъжен да определи наказанието при условията на
чл.58 а НК. Последната материалноправна норма регламентира няколко хипотези на
определяне на наказанието като благоприятна последица за подсъдимия и като
компенсация на процесуалното му поведение
- признаване на фактите по ОА и съгласие да не се събират доказателства
за тях в съдебното производство и те са:
= чл.58 а ал.1 НК - намаляване с 1/3 на
определеното наказание;
= чл. 58 а ал.4 НК – при едновременно
наличие на условията по ал.1-3 на чл.58 а НК и на чл.55 съдът прилага само чл.55 , ако е
по-благоприятен за дееца.
В настоящия случай съдът прие, че
наказанието на подсъдимия К. следва да се определи при условията на чл.58 а ал.4 НК, по следните съображения:
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно
минало на подсъдимия У., липсата на сведения за негови противообществени
прояви, ниската степен на обществена опасност, както и положителните му
характеристични данни, свързани с работата му в международната помощна
организация”Хюменити фърст”. Освен това подсъдимият е дал обяснения още при
привличането му като обвиняем, с които е помогнал на разследващите органи и
изрази съжаление и разкаяние за случилото се.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината му обстоятелства и обективни факти,
които са извън неговото посочено по-горе противоправно поведение. И това са
изнесените с показанията на св.Г.У. факти, потвърдени и от снимковия материал,
относно поведението на пострадалияМ. преди ПТП, свързани със задълженията му по
обозначаване на повреденото превозно средство съгласно чл.97 ал.3 ЗДвП - поставяне на предупредителен светлоотразителен
триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от
водачите на приближаващите се пътни превозни средства. Съгласно ал.4 на ч.97
ЗДвП предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 м от повреденото ППС в
пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го
ППС. А на автомагистрали и на пътища с разрешена скорост над 90 км/час, както е
в настоящия случай, предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 м. Ал.5 на чл.97 ЗДвП
сочи, че като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено ППС може да се
използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини. Безспорно е установено по делото, че в
случая, при все че пострадалият е бил професионален шофьор, не е бил поставен
нито светлоотразителен триъгълник, нито по някакъв друг от посочените и извън
посочените начини е било обозначено повреденото ППС – товарен автомобил -
влекач „ДАФ” с полуремарке. Извън тази липса на обозначаване на повреденото ППС,
чл.101 ал.1 изречение последно ЗДвП предвижда
и задължение за водача на аварирало ППС, ако спряното ППС се намира в обхвата
на пътното платно - да е облечен със светлоотразителна жилетка, с каквато
пострадалият не е бил облечен.
Така установените смекчаващи обстоятелства
според съда осъществяват фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.ІІ НК и
представляват многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и
най-ниското, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Затова
и съдът прие, че наказанието”лишаване от свобода” на подсъдимия следва да се
определи при тази хипотеза. Съобразно съдебната практика със задължителен
характер относно определяне наказанието при условията на чл.373 ал.2 НПК-ТР 1/2009 г. ОСНК - самопризнанието се
отчита като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство само и
единствено тогава, когато обективно е допринесло за разкриване на
обстоятелствата на престъплението. В настоящия случай самопризнанието има
точно такъв характер такъв характер и роля и то, заедно с всички останали
смекчаващи обстоятелства, обосновава наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства по см.на чл.55 ал.1 предл.ІІ – ро НК. Затова и наказанието на подсъдимия се определи
при хипотезата на чл.58 а ал.4 НК, към чието приложение препраща разпоредбата
на чл.373 ал.2 НПК.
По тези съображения и на посоченото
правно основание съдът наложи с
присъдата си на подсъдимия Д.У.У.
наказание”лишаване от свобода” под
законовия минимум, а именно - в размер на 1 година. Този размер според съда отговаря
най-адекватно на тежестта на извършеното непредпазливо престъпление и
същевременно в най-пълна степен ще
съдейства за постигане целите на специалната и генерални превенции.
За постигане целите на специалната
превенция съдът прие, че подсъдимият не е необходимо да изтърпява ефективно
това наказание. Откъсването му от нормалната социална среда би оказало
негативно въздействие върху него и би било неоправдано тежка репресия. Безспорно са налице са условията на чл.66
ал.1 НК за отлагане изпълнението на
наказанието ЛС – размерът на наложеното наказание ЛС е под 3 години,
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и за поправянето му по изложените съображения не се налага той
реално да изтърпи наказанието. Изпитателният срок съдът определи в размер на 3
години, ръководен от наличните многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Единственото отегчаващо обстоятелство,
което обаче няма пряка връзка с извършеното деяние, са наложените на подсъдимия предходни наказания за извършени нарушения по
ЗДвП в практиката му като водач на МПС.
Императивната норма на чл.343 г НК,
препращаща към общата норма на чл.37 ал.1 т.6 НК, предвижда във всички случаи
на чл.343 НК кумулативно налагане на наказанието”лишаване от права”, в случая
от право да се управлява МПС. А чл.58 а ал.5 НК изрично изключва приложение на
правилата на ал.1-4 на този текст при определяне на наказания по чл.37 ал.1
т.2-11 НК. Съобразявайки това съдът
прие, че следва да наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Този размер
съдът съобрази с целите на специалната и генерална превенции, с факта, че
работата му в международната помощна организация е свързана с пътуване и му
служи за препитание, както и с изискването на чл. 49 ал.2 НК.
На осн.чл.301 ал.1 т.12 във вр. с чл.189 ал.3 НПК подсъдимия беше осъден
с присъдата да заплати следните разноски:
= разноските от ДП – по сметка на РУ – Дупница към
ОД на МВР - Кюстендил –сумата от 624,90
лв.
= в полза на бюджета на съдебната власт – 5
лв. по сметка на КнОС за служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн.чл. 301
ал.1 т.11 НПК с присъдата си съдът постанови относно веществените доказателства
следното:
= лекият автомобил марка „******“ с рег*****, , с който е извършено престъплението, ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Д.У.У. след влизане на присъдата в сила.
= веществените доказателства – части от лек
автомобил, намерени на местопроизшествието обекти № 1,№ 2 и № 3, съгласно
предавателен протокол, да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: