№ 218
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица М.а
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора С. К. М.
като разгледа докладваното от Ралица М.а Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100607234 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 03.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 14957/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, подсъдимата Н. Ф. Д. е
призната за невиновна в това на 25.10.2019 г. около 14:00 часа в гр. София, ул.
*******, в сградата на Специализиран наказателен съд, по време на обявена почивка
по н.ч.д. № 4026/2019 г., в съдебна зала № 3, да се е заканила спрямо длъжностно лице
– С. Г. М. на длъжност „прокурор“ в Специализирана прокуратура (към датата на
деянието), при изпълнение на службата й, с престъпление против нейната личност и
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, като я е
заплашила с думите: „Сега ще видите какво ще ви се случи“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата подс. Н. Д. е призната за невиновна и в това на 25.10.2019 г. около
14:00 часа в гр. София, ул. *******, в сградата на Специализиран наказателен съд, по
време на обявена почивка по н.ч.д. № 4026/2019 г., в съдебна зала № 3, да се е
заканила спрямо длъжностно лице – В. И. М. на длъжност „прокурор“ в
Специализирана прокуратура (към датата на деянието), при изпълнение на службата й,
с престъпление против нейната личност и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, като я е заплашила с думите: „Сега ще
видите какво ще ви се случи“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
С присъдата е постановено приобщения по делото като веществено
1
доказателство – 1 брой оптичен носител, да остане по делото, като същият бъде
унищожен след изтичане срока за съхранение на делото.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура, в който са изложени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на
нова осъдителна присъда спрямо подсъдимата. В допълнение към протеста са
изложени конкретни доводи във връзка с така направеното искане.
СГС е сезиран и с въззивни жалби от частните обвинители С. М. и В. М. чрез
поверениците им, с които се прави искане за отмяна на атакувания акт като
незаконосъобразен и необоснован, и постановяване на нов, с който подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.
В открито заседание пред въззивния съд подсъдимата и частните обвинители,
редовно призовани, не се явяват. За подсъдимата се явява адв. Д.В..
В хода по същество пред въззивната инстанция представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа протеста като основателен. Счита, че в конкретния
случай предвид обстановката, в която са изречени, както и тона и жеста, с който са
били съпроводени, изречените от подс. Д. думи осъществяват състава на
престъплението по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по отношение както на М., така и на
М.. Прави искане СГС да постанови нова присъда, с която да признае подс. Н. Д. за
виновна по повдигнатите й обвинения.
Защитникът на подс. Н. Д. пледира за потвърждаване на атакувания
оправдателен съдебен акт като правилен. Излага доводи, че инкриминираният израз не
може да възбуди основателен страх, тъй като нито съдържа някаква информация за
конкретно посегателство, нито обективира намерение за извършването му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите в протеста, допълнението към него и жалбите, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът и жалбите са подадени в законоустановения срок от надлежно
легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което са допустими.
Разгледани по същество протестът и жалбите са неоснователни.
Подсъдимата Н. Ф. Д. е родена на ******* г. в гр. Първомай, общ. Пловдив,
българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, трудово ангажирана,
неосъждана.
На 25.10.2019 г. в 12:30 часа в трета зала в сградата на Специализирания
наказателен съд (закрит към момента), намираща се в гр. София, ул. *******, било
проведено съдебно заседание по н.ч.д. № 4026/2019 г. по описа на СпНС, 3-ти състав,
в производство по реда на чл. 64 от НПК по ДП № 185/2019 г. по описа на СО – СГП,
пр. пр. № 18021/2022 г. по описа на СГП. Същото било образувано по искане на
Специализирана прокуратура за вземане на постоянна мярка за неотклонение на пет
обвиняеми лица, сред които и Н.й К.Д. – съпруг на подс. Н. Д., който бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Участници в съдебното заседание били петимата обвиняемия, техните
защитници и свидетелките В. М. и С. М., които заемали длъжността „прокурор” в
2
Специализирана прокуратура. Двете били облечени с червени тоги, а съдът по време
на заседанието се обръщал към тях с думите „Госпожо прокурор”. Защитници на Н.й
Д. били адв. И.Л. и адв. А.. В залата присъствали роднини на обвиняемите, служители
на ГД „Охрана”, както и други лица. Тъй като делото било с медиен интерес
присъствали и журналисти, сред които и св. Н.й Н. – репортер в „Нова ТВ“, който
седял на последните редове зад представителките на прокуратурата. Подс. Н. Д. седяла
на втората пейка близо до пътеката от дясната страна на залата зад обвиняемите и
техните защитници. Подсъдимата искала да подкрепи съпруга си и била много
притеснена, че той е привлечен като обвиняем и можело да бъде задържан с мярка за
неотклонение.
По време на заседанието, след като бил даден ход на съдебните прения,
свидетелките В. М. и С. М., в качеството си на прокурори и представители на
Специализирана прокуратура, пледирали по съществото на делото, изразявайки доводи за
задържането на обвиняемите. Докато св. М. говорела, св. М. забелязала, че подсъдимата ги
гледа. Подсъдимата няколко пъти казвала „Лъжа“, а в даден момент св. Л. й направила
забележка, че в залата не се говори.
Около 14:00 часа била дадена 10-минутна почивка, съдебният състав излязъл от
залата и охраната извела обвиняемите. Свидетелките М. и М. също тръгнали да излизат от
залата. В момента, в който двете минавали по пътеката, водеща към вратата на залата, подс.
Н. Д. станала от мястото си, вдигнала пръст към тях и казала, че всичко това е лъжа, както и
„Сега ще видите какво ще ви се случи”. Близки на подсъдимата веднага я дръпнали.
Действията на подсъдимата били възприети и от св. Н., който все още се намирал в края на
залата.
Свидетелките М. и М. не реагирали на място, излезли от залата и уведомили
инспектор Ж.М. при РД „Охрана София” за случилото се. Той се обадил на св. А. Б. -
служител в РД „Охрана София”, който разговарял с М. и М. и те му казали, че по време на
почивката били заплашвани. На място пристигнали екипи на 05 РУ – СДВР, в чиито състави
били свидетелите И.И., И.Н., А.К. и Н.й Л.. Свидетелките М. и М. казали на полицейските
служители, че по време на почивката подсъдимата ги била заплашила.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно
съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата Н. Ф. Д. (л.
183 от съд. д.) и показанията на свидетелите С. Г. М. (л. 99-100 от съд. д., вкл. приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 40 от ДП отчасти), В. И. М. (л. 100-102 от съд.
д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 42-43 от ДП отчасти),
И.К.И. (л. 117-119 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК – л. 33 от ДП отчасти), И.Д.Н. (л. 119 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 34 от ДП в цялост), А. Г.К. (л. 119-120 от съд. д., вкл. приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 35 от ДП в цялост), С.Г. Н. (л. 120-122 от съд.
д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 26-27 и л. 43 от ДП
отчасти), Н.й А. Л. (л. 142 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК – л. 36 от ДП в цялост), Сергей Р.Т. (л. 142-143 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 37 от ДП в цялост), А. С. Б. (л. 143-144 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 38 от ДП в цялост),
Ж.Т.М. (л. 144 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 39
от ДП в цялост), В.М.М. (л. 181 от съд. д.), И.Н. Л. (л. 181-183 от съд. д.); писмените
доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подс. Н. Д. (л. 115 от
ДП, л. 59 от съд. д.), копие на постановление от 31.05.2023 г. на СГП по ДП № 572/2022 г. по
описа на СО – СГП, пр. пр. № 18021/2022 г. по описа на СГП (л. 154-159 от съд. д.), копие на
протокол от съдебно заседание от 25.10.2019 г. по н.ч.д. № 4026/2019 г. по описа на СпНС (л.
86-103 от ДП, л. 160-178 от съд. д.), разпечатки от интернет страници от публикувани статии
(л. 179-180 от съд. д.), писмо – справка от 15.06.2020 г. от „Инвестор.БГ“ АД (л. 110 от ДП);
3
експертни способи на доказване: техническа експертиза по протокол № 69/2020 г. (л. 46-70
от ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената
съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съдебен
състав изцяло споделя анализа на доказателствата от страна на проверявания съд,
както и изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не. Установената от
СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и
тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция,
настоящият съдебен състав счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Между събраните по делото доказателствени материали поначало не са налице
съществени противоречия. От показанията на разпитаните по делото свидетелите и
приобщеното копие на протокол от съдебно заседание от 25.10.2019 г. по н.ч.д. №
4026/2019 г. по описа на СпНС се установява, че на процесните време и място се е
провело съдебно заседание по посоченото дело, по време на което се е разглеждала
мярката за неотклонение на няколко обвиняеми, сред които бил и съпругът на
подсъдимата. Доказателствата по делото са еднопосочни и по отношение на
обстоятелството, че към инкриминираната дата С. М. и В. М. са били прокурори към
Специализираната прокуратура и в това качество са участвали в съдебното заседание.
По делото не се спори и по отношение на думите, които подс. Н. Д. е изрекла по време
на почивката, обръщайки се към двете прокурорки. От показанията на свидетелите М.,
Н., М., и Б. се установява, че тези думи са: „Сега ще видите какво ще ви се случи“. В
тази насока са и показанията на св. М., която в разпита си пред съда е посочила, че
подсъдимата е казала „Вие ще видите сега какво ще ви се случи“, което смислово се
припокрива с посочения от свидетелите М., Н., М. и Б. израз.
В случая в протеста и жалбите се навеждат оплаквания, че СРС неправилно е
приел от правна страна, че поведението на подс. Н. Д. е несъставомерно по чл. 144, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
За осъществяване на посоченото престъпление от обективна страна се изисква
обективиране, чрез думи или действия, на закана с престъпление против личността или
имота на заплашения или против личността или имота на негови ближни. Заплашеният
следва да притежава качеството на длъжностно лице и заплахата да е реализирана при
или по повод изпълняваната от него служба. Деецът следва да е отправил конкретен
израз със застрашителен характер, който съответно да навежда на предстоящо
извършване на конкретно престъпление. Този израз следва да е възприет и да е от
естество да възбуди основателен страх за реализирането на съответното престъпно
посегателство срещу личността или имот на заплашения или срещу личността или
имот на негови ближни. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието
на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
Безспорно към 25.11.2020 г. в качеството си на прокурори към Специализирана
прокуратура свидетелките С. М. и В. М. са имали качеството на длъжностни лица. От
обективна страна обаче първоинстанционният съд правилно е изяснил, че
инкриминираното деяние изначално не може да бъде престъпление, защото в думите:
„Сега ще видите какво ще ви се случи“, не се съдържа конкретна заплаха за
предстоящо извършване на противоправно посегателство срещу личността или
имуществото на двете прокурорки. Процесният израз е лишен от каквато и да е
4
конкретика, а цялостната обстановка води до извод, че е използван от нея импулсивно,
механично и носи единствено емоционален заряд, изразяващ гневност и възмущение
от ситуацията, в която се е намирал съпругът й. Използваният от подсъдимата израз е
абстрактен, неопределен и не съдържа пряко или косвено посочване на престъпно
посегателство върху личността или имуществото на М. и М.. Той не сочи на намерение
за извършване на конкретно престъпление, нито разкрива каквото и да било
съдържание, което несъмнено да води до извода, че се касае за закана със
застрашаващо действие. Това изказване може да бъде оценено като недружелюбно или
конфликтно, но не покрива критериите за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
Недопустимо е обективната съставомерност на инкриминираната деятелност
по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК да се обосновава на база субективните възприятия на
свидетелките М. и М., вследствие на осъществен от тях логически оценъчен анализ
касателно вероятното значение на употребени думи. Както е изяснил районният съд,
обстоятелството дали двете свидетелки са се почувствали заплашени е ирелевантно за
съставомерността на посоченото престъпление. Първоинстанционният съд обосновало
е приел, че показанията на свидетелките М. и М., че са възприели погледа на
подсъдимата спрямо тях като нагъл и арогантен, а думите й като заявени със злост и
агресия, поради което М. се почувствала като жертва на престъпление, а М. възприела
думите като заплаха, както и показанията на св. Н., че репликата, която била казала
подсъдимата, прозвучала заплашително, представляват тяхно субективно възприятие и
е без значение за изхода на делото. Субективните процеси на индивидуално осмисляне
и преработка на информацията не се поддават на методите и подходите, чрез които се
изследва и установява обективната действителност. Необходимо е изреченото
обективно да съдържа заплаха, а в настоящия случай с оглед на естеството и
значението на конкретно употребените думи това обективно не може да се прецени
като заплаха. Субективното възприемане на значението на инкриминирания израз не е
характеристика на състава на престъплението, който изхожда от обективни положения,
приложими спрямо всички граждани, независимо от индивидуалните им черти.
Въз основа на изтъкнатите съображения на основание чл. 304 от НПК подс. Н.
Д. правилно е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите й обвинения.
Първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно и по отношение на
вещественото доказателства, приложено по делото.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
14957/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6