Решение по дело №25/2019 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         28.02.2020 г.                                              гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                               граждански състав         

на четвърти февруари                                       през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Цонко Иванов

секретар Радостина Стоилова

прокурор

изслуша докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 25 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от С.П.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. К. С. ***, съдебен адрес:***, против „Г. – Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.С.Г., с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, цена на иска 20 000 лв.

Ищецът твърди, че ответникът ѝ дължи сумата от 20 000 лв. по неформален договор за заем. С определение № 820/13.12.2018г. по ч.гр.д № 761/2018 г. по описа на PC - Балчик е уведомена, че ответникът оспорва издадената заповед по чл.410 ГПК № 537/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 761/2018 г. с твърдение, че не дължи претендираната сума. Твърди, че е предоставила заем на ответното дружество в размер от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева). Сумата е преведена с платежно нареждане за кредитен превод № RNGCR0369951/01.02.2016 г. Сочи, че по устна договорка между страните е сумата да бъде върната месец след превода, тъй като е била необходима за погасяване на задължения. Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договорът за заем заемодателят предава в собственост на заемателя паричната сума от 20 000 лв., която следва да бъде върната от дружеството месец след паричния превод. Отправена е писмена покана до ответника с теле поща, която му е връчена, но не е последвало плащане, или поне опит за преговори за възстановяване на сумата наведнъж или на части. Само по себе си и самото заявление по чл. 410 от ГПК представлява покана за заплащане на дължимото. Моли да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в достоверността и основателността на исканията ѝ да постанови решение, с което да признаете за установено, че „Г.- Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.С.Г., дължи на С.П.С., ЕГН: **********,*** сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 07.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, съгласно неформален договор за заем, 400 лв. (четиристотин лева) държавна такса и 600 лв. (шестстотин лева) адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д № 761/2018 г. по описа на PC - Балчик. Претендира направените разноски по настоящото производство.

Ответникът „Г. ***, чрез управителя Г.С.Г., подава писмен отговор. Твърди, че между управляваното от него дружество и ищцата няма сключен договор за заем - нито устен, нито писмен. В качеството си на управител на ЕООД „Г. -  Т.” не е влизал в преговори нито устно, нито писмено с ищцата. Не са уговаряли срокове, както за получаване, така и за падеж за връщане на заемна сума, както и каквито и да е други условия. Това косвено се вижда и от приложената като доказателство телеграма от 19.10.2018 год., подадена чрез адвокат К.С., в която се сочи, че следва да преговарят за връщане на заема. В същата телеграма се твърди, че доколкото договорът за заем е неформален и реален, същият следвало да се счита сключен между страните с получаването на сумата. От фактът на предаването на сумата обаче не може да се презумира, че страните сключват договор за заем. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции за дължими главница, лихви и разноски, като приеме, че са неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делата, установи:

Налице е спор между страните по твърденията на ищеца за предоставен заем в размер на 20 000 лв., което се оспорва изцяло. Ответникът твърди, че чрез негов партньор Р. Р.в бизнеса, живеещ на съпружески начала с ищцата, сумата и е върната от Р.при теглене от банкова карта на ответното дружество. Във връзка със спора са разпитани свидетелите Р.К.Р., М. Н.Г.свидетелят Р. посочва, че е работил при ответника като шофьор. Твърди, че представляващия ответника г-н Г. му звънял за заем от 20000лв. които да даде или от ищцата. Двамата с ищцата, Р. твърди, че по това време били на почивка и С.С. от клон на банка в гр. Ловеч изпратила парите. Били се разбрали до месец да бъдат върнати. Парите на С. са били от продадено жилище в гр. Бургас. Свидетелят Г.посочва, че присъствала на разговор между Р. и Г. и чула, че говорят за 20 000 лв. Говорили за съвместен бизнес, като след няколко дни Р. се обадил, че е осигурил средствата. Твърди, че Р. е оперирал с парите на фирмата и той е върнал сумата на С..

По назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице посочва, че е получен междубанков превод от С.С. към сметката на ответника в размер на 20 000 лв., като на счетоводната операция е записано, че е заем. Не е установено плащане от ответника към С. на цялата сума или в по-малък размер.

Очевидно страните са имали някакви взаимоотношения във връзка с дейността на фирмата. Договорът за заем е реален такъв и е сключен от момента на предаване на парите от заемодателя на заемателя. Такова предаване може да бъде извършено било лично на заемателя, било чрез внасяне на паричните средства по негова банкова сметка. ***но постигнато съгласие между заемодателя и заемателя за това. Договорът за заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо спазването на някаква форма - той ще произведе действие, но с оглед доказване сключването на договор за заем над 5000 лв. е необходима писмена форма, тъй като нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не допуска свидетелски показания за стойност над 5000 лв.  От експертизата е видно, че по банковата сметка на ответника е постъпила сума изпратена от ищеца по банков път в размер на 20 000 лв. с отразен счетоводно заем. Поради липсата на писмени доказателства за връщане на тази сума или на по-малки по размер такива съдът счита за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

По направеното искане от ищеца за присъждане на разноски при този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да му запрати такива в размер на 1244 лв.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. К. С. ***, съдебен адрес:***, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ СРЕЩУ „Г. – Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.С.Г., за сумата 20 000 лв., представляваща главница - предоставени в заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 07.11.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Г. – Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.С.Г., да заплати на С.П.С., ЕГН: **********,  сумата в размер на 1244 лв., представляваща разноски пред тази инстанция.

ОСЪЖДА „Г. – Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на С.П.С., ЕГН: **********, сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски в съдебното производство по ч.гр.д. № 761/2018 г. на РС - Балчик.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страната пред Окръжен съд - Добрич.

                                                                                                                                                                                                                     

                 Съдия: