Р Е Ш Е Н И
Е № 260447
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 12235 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
исковата молба ищецът М.С.Н. е предявил срещу УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ, с който се моли да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № *******г. на *****а на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр.
Пловдив, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
Ищецът твърди, между страните е налице
валидно учредено трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор,
по силата на който заема при ответника длъжност „*******” в „*******”. Сочи се,
че изложеното от фактическа страна в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „Забележка“ е твърде неясно и абстрактно. Не се изяснява и защо се
твърди ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя, при положение, че
единствено е изразил в писмен вид своите обосновани съмнения от прилагането на
медицинска практика, която счита за неправилна. Изтъква, че всяко лице би
следвало да е свободно да изразява своята позиция и мисли, както и че
обоснованата критика не е противоправна. Сочи, че
макар и обяснения да са му били поискани, то от искането на ***** на УМБАЛ „Св.
Георги” не се установяват конкретни фактически параметри на вменено нарушение.
Моли се, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” да бъде
отменена. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД- Пловдив. В същия се излагат съображения, че със своите действия
ищецът е накърнил принципите за етично поведение и добросъвестност. Сочи се, че
в изпратеното писмо, ищецът е изложил неверни данни, които почиват единствено
на негови лични предположения и които не са подкрепени с конкретни факти. Сочи
се, че описаната от него порочна практика, всъщност е доказано ефективна при
преобладаващата част от пациентите и не съществува каквато и да било обоснована
причина да бъде отречена като остаряла и опасна за здравето на пациентите.
Изтъква се, че с отправеното писмо, ищецът е изложил заблуждаващи
обстоятелства, които дискредитират специалистите неонатолози,
работещи в УМБАЛ „Св. Георги”- Пловдив. Поддържа се, че наложеното
дисциплинарно наказание съответства на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, като преди издаването на процесната
заповед са спазени всички законови изисквания. Моли се, така предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
по делото информационни източници се установява, че между страните съществува
валидно учредено трудово правоотношение по силата на което ищецът заема при
ответника длъжност „*******” в „*******”. Със Заповед № *******г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. Не се спори между страните и че
преди издаването на посочената заповед, работодателят е изискал писмени
обяснения, които са и предоставени от самия работник.
От изявленията на страните в ОСЗ,
проведено на 11.01.2021г. / л. 52- 55/ се изяснява и че приетото по делото
писмо / фигуриращо на л. 17- 18/ е именно това, което е изпратено като лична
кореспонденция между ищеца и *** М.- ******* в *******. От изричното изявление
на процесуалния представител на ответника в ОСЗ, проведено на 11.01.2021г. се установява,
че процесното писмо е изпратено чрез имейл от ищеца
на *** М.. Последният, от своя страна го е изпратил на *** С., която е
изготвила доклад до ***** ***** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Така
изложената хронология бе потвърдена и от ищеца. Предвид това, съдът счита, че
тези обстоятелства също не са спорни между страните.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл.
188, т. 1 КТ, с който се моли да бъде отменено наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“. В настоящия случай, спорът се концентрира
върху обстоятелството дали ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина
при ответника, изпращайки процесната кореспонденция и
ако е така, то дали нарушението е достатъчно тежко, за да обоснове необходимост
от налагането на дисциплинарно наказание „забележка“.
На
първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта,
че с процесната заповед № *******г., отговорността на
ищеца е ангажирана единствено за изпращането по електронна поща на писмо до ***
М.- ******* при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. В процесната
заповед не се упоменава каквото и да било за последващо
писмо/ сигнал или друг тип документ, адресиран до ***** на здравеопазването.
Предвид това, дали писмо е изпращано до ***** и какво е неговото съдържание, са
обстоятелства, които са ирелевантни за настоящия
процес. Следва да се посочи, че всяко нарушение на трудовата дисциплина следва
да бъде индивидуализирано чрез авторство, време, място и фактическа обстановка,
при която е осъществено. В настоящия случай, след като с процесната
заповед е вменено като нарушение единствено изпращането на писмо от ищеца до ***
*** *** М., то именно това е правнорелевантният факт,
който подлежи на обсъждане.
От
изложените от страните твърдения в открито съдебно заседание, проведено на
11.01.2021г. се изяснява с категоричност, че намиращото се на л. 17- 18 писмо,
представлява чернова, която е изпратена от ищеца до *** М. ( в подкрепа на
извода, че процесното писмо представлява чернова е и
фактът, че същото е неподписано ). Това писмо е изпратено като лична
кореспонденция между двамата, тъй като ищецът единствено е търсил мнението и
становището на свой висшестоящ за изложеното в писмото ( което към момента на
изпращане представлява чернова ). Тоест, изпращайки писмото единствено до *** М.,
ищецът не е целял нито писмото, нито
неговото съдържание, да стават публично достояние. Нещо повече- ищецът не е
могъл и да предполага, че адресатът на писмото ще наруши конфиденциалността
на тази лична кореспонденция и ще изпрати черновата на трети лица ( от
изявлението на процесуалния представител на ответника се установява, че *** М.
е изпратил писмото на *** С., която от своя страна го е препратила на адв. *** и е изготвила доклад до ***** на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД- гр. Пловдив ). Предвид така изложената хронология, то е
недопустимо работодателят да налага дисциплинарно наказание на работник, за
изразена от него лична позиция и то в писмо, което е част от лична кореспонденция.
В случая е без значение по какъв начин личната кореспонденция е станала
достояние на работодателя ( колко пъти е препратена ), тъй като това не променя
нейната първоначална характеристика, а именно- личната кореспонденция не е
предназначена за публично запознаване и обсъждане. В тази връзка, ищецът не би могъл да
предвиди, че субектът, до който е адресирана черновата, впоследствие ще я
препрати на трети лица. Предвид изложеното, то неясно е защо работодателят с процесната заповед е ангажирал отговорността на ищеца за
нарушаване на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 46, ал. 1, т. 6 от Правилника за
вътрешния трудов ред на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л. 31- 34/. Двете цитирани от
правилника норми, са свързани с установена забрана за работещите при ответника,
да разпространяват поверителни сведения и да пазят доброто му име и репутация.
Както вече нееднократно бе изтъкнато, писмото за което е ангажирана
отговорността на ищеца, представлява лична кореспонденция и предвид това,
съдържащата се в него информация не е предназначена за широката публика.
Предвид това, то изначално е изключена възможността чрез процесното
писмо, ищецът да разпространява каквато и да било поверителна информация
(доколкото, за да е налице разпространение, то следва ищецът да се е стремял
съответните данни да достигнат до неограничен кръг от лица ). Изясни се, че
ищецът е изпратил писмото еднократно и то като чернова ( търсейки мнение ),
предвид което отговорността му не може да бъде ангажирана за последващите събития по препращането на кореспонденцията.
Отделно
от гореизложеното, то следва да се посочи, че процесното
писмо (чернова) не съдържа обидни или злепоставящи квалификации, както и
изрази, засягащи професионалния интегритет на трети лица. От съдържанието на
писмото се установява, че ищецът, в качеството си на хирург, който е приел и
лекувал дете в критично състояние, изразява отрицателно становище по отношение
на практика, прилагана от неонатолози. В писмото,
ищецът излага своето лично мнение и изразява загриженост за пациентите от
позицията на професионалист. Именно и предвид това, той не следва да бъде
упрекван, а още по-малко санкциониран, че е изразил мнение и то във връзка с
конкретен случай, при който е бил опериращ хирург. Съдът счита, че в процесния казус, не е нарушена и професионалната етика,
доколкото ищецът е действал по съвест и вътрешно убеждение. В този порядък, то
именно и защото конкретен случай е мотивирал ищеца да напише писмото, в същото
е упоменато името на пациента, който е лекуван. Нужно е да се посочи и че в
писмото ищецът не накърнява професионалната компетентност на конкретни свои
колеги, нито се стреми да внуши недоверие в работата им. Както вече бе
изтъкнато, чрез писмото ищецът изразява мнение досежно
установила се практика, която той счита за неправилна и това му виждане е
породено от конкретен случай, при който е бил опериращ хирург.
С
оглед изложеното, съдът счита, че следва да се отмени процесната
Заповед № *******г., на ***** ***** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца- „забележка“.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са
доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 400
лв. / л. 4 гръб/. Предвид това, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 400 лв.- сторени разноски за процесуално
представителство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответното дружество да
бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в
размер на 50 лева, представляваща дължима държавна такси по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № *******г. на ***** ***** на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, с която на ищеца М.С.Н., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Н., ЕГН **********,
сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски в рамките
на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет
на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса
върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ