Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………..2010 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети февруари две хиляди и десета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Т.Т.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Живко
Желев
гражданско
дело номер 5303 по описа за 2009 година.
Предявен е иск за заплащане на
трудово възнаграждение с правно
основани чл.254 КТ.
Ищецът Г.В.В. твърди, че е
работил при ответника по трудов договор № 4 сключен на 01.04.2004г. като заемал
длъжността „лаборант в ядрено магнитен резонанс”. Договорът бил сключен на осн.
чл.70, ал.1 КТ с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от шест
месеца. По време на този срок договорът не бил прекратен, поради което
продължил да съществува като такъв за неопределено време, съгласно чл.71, ал.2 КТ. Уговорено било възнаграждение в размер на минималната работна заплата,
установена за страната за съответния месец, както и допълнително възнаграждение
по т.4.4 на договора в размер не по-малко от 10 % от брутния размер на личния
принос, съгласно Националния рамков договор от 2003г. Ищецът поддържа, че със
заповед на работодателя от 29.06.2009г. трудовото правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие. До прекратяването В. бил получавал всеки месец
единствено минимална работна заплата, като само през месец юни на 2009г. бил
получил и допълнителното възнаграждение по т.4.4 договора -486,18 лева. Твърди,
че работодателят му дължал сумите предвидени като допълнително възнаграждение в
т.4.4 за периода м.ноември 2006г. – м.декември 2007г., като общият им сбор
възлизал на 25 178 лева, от които по 1441 лв. дължими за месеците ноември
и декември 2006г. и по 1858 лева за всеки от месеците на 2007г. Този размер се
формирал като десет процента от брутния размер на приходите, получени във
връзка с обслужване на пациенти по договор с НЗОК, които били изследвани чрез
ЯМР в лабораторията, където изпълнявал трудовите си задължения ищецът. Поради
това се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да
заплати сумите дължими като допълнително възнаграждение по т.4.4 от трудовия
договор, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване
на иска.
Ответникът „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Евро Булг” ЕООД гр. Стара Загора, без да
отрича факта, че В. е бил в трудово-правни отношения, твърди, че представеният
от него трудов договор не е бил никога изпълняван, поради което и уговорката по
т.4.4 от същия, относно заплащане на допълнително възнаграждение не е породила
правни последици. Твърди, че на същата дата – 01.04.2004г. бил подписан друг
трудов договор отново с шестмесечен изпитателен срок, който бил действителния
договор и по изпълнението на който страните нямали претенции. След изтичане на
изпитателния срок бил подписан нов договор с №8 от 01.10.2004г., в който било определено
дължимото възнаграждение без някакви допълнителни клаузи.Това възнаграждение
било изплащано на ищеца без той да има възражения. Освен това, ответникът
излага и довод, че дори да се приеме, че клаузата за допълнително
възнаграждение е произвела действие, такова не се дължи по силата на закона,
защото съобразно чл.107, т.6 от НРД 2003г.
заплащането на процент от брутния размер на личния принос е предвидено
за лекари, а не за лаборанти, каквато е специалността на ищеца. Поради това
моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на пълномощника на ищеца, намери за установено следното:
Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че
на 01.04.2004г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата
на което ищецът В. приел да изпълнява при ответника длъжност „лаборант в ЯМР”,
с място на работа гр. Стара Загора, ул. Кенали №4 и осемчасово работно време.
Така възникналото трудово правоотношение е съществувало до 29.06.2009г., когато
е било прекратено по взаимно съгласие, за което работодателят издал заповед
№1/29.06.2009г. /лист
11 на делото/. Не се спори, че основанието за възникване на трудово
правоотношение е сключен между страните трудов договор с определен в полза на
работодателя срок за изпитване от шест месеца. От представените писмени
доказателства, обсъдени ведно със заключението на съдебно-почерковата
експертиза, съдът намира за безспорно установено, че страните са съставили два
документа именовани „трудов договор”, като и в двата е отразена една и съща
дата на съставяне и един и същи номер. Това са намиращите се на лист 9 и 10 на
делото договор изпълнен с по-едър печатен шрифт, на две страници / лист 9 и 10/ и
представеният от ответника договор със същата номерация и дата, но изпълнен
върху една страница и със по-ситен шрифт /лист 25 от делото/. Относно автентичността на
последния документ, по искане на ищеца се е развило производството по чл.193 ГПК, в хода на което се установи, че подписът положен под него срещу реквизита „работник”
е изпълнен от ищеца В. / т.1 от заключението на вещото лице П., лист 195 на делото/.
Предвид това, оспорването не е доказано и няма причина документът да бъде
изключван от доказателствата по делото.
При сравнение между съдържанието на двата документа се
установява, че са налице разлики в обективираната в тях воля на страните
относно допълнителните трудови възнаграждения. Така в документа изпълнен на две
страници не фигурира възнаграждение за клас, но е налице уговорка, че работодателят
се задължава да заплаща на работника пряк изпълнител на специализирана
извънболнична медицинска помощ възнаграждение в размер не по-малък от 10 % от
брутния размер на личния принос съгласно НРД/2003г. / т.4.4 /. Относно
основното месечно трудово възнаграждение отразено в документите е еднакво и е в
размер на минималната работна заплата, установена за страната.
На 01.09.2004г. В. е подал молба до управителя на
дружеството работодател, с която изразил воля да бъде назначен като рентгенов
лаборант на срочен трудов договор. Върху молбата е поставена резолюция без дата
и със съдържание: „Да за неопределено време.” / лист 174 на делото/. На 01.10.2004г.
страните по трудовото правоотношение са подписали документ наименован „Трудов
договор №8”, в който са изразили съгласие, трудовото правоотношение помежду им
да бъде за неопределено време, съгласно чл.67,т.1 от КТ. Останалите клаузи са
останали непроменени и идентични с тези отразени в документа трудов договор №4
изпълнен на една страница / представеният от работодателя/. Истинността на договор №8, с
оглед авторството, също е оспорена от ищеца, като в хода на производството по
чл.193 ГПК оспорването не е доказано, тъй като цитираната по-горе почеркова
експертиза установява, че и под този документ подписът е положен от В., като не
се констатират следи, сочещи за преправяне и подправяне.
Установява се от представената диплома за завършено полувисше
образование /лист 12
– 14 на делото/, че ищецът В. притежава квалификация рентгенов лаборант
от 23.02.1995г., когато е положил държавен изпит. От показанията на свидетеля С.Л.–
специалист по образна диагностика в лабораторията, където е полагал труд ищецът,
се установява, че чрез работата си В. е обезпечавал техническото осъществяване
на изследването посредством собствения на работодателя ЯМР, като е извършвал
действията по подготовка на машината за работа, позиционирането на изследваното
лице в нея, извършването на самото изследване, съобразно методиката за
съответната част на тялото и указанията на лекаря, както и фиксирането получените
в процеса на изследване образи върху филмова плака. Обстоятелството, че всички
тези действия са били част от задълженията на ищеца, произтичащи от трудовото
правоотншение, се установява, както от показанията на другия разпитан свидетел,
така и от приложената длъжностна характеристика /лист 173 на делото/.
Съобразно заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза / лист
175 / за периода от месец ноември 2006г. до месец декември на 2007г. в
лабораторията на работодателя, съобразно представените по делото фактури, са
постъпили средства по договор със РЗОК в размер на 190 228 лева, като
десет процента от тази сума се равняват на 19022,80 лева. При извършената от
вещото лице проверка в счетоводството на дружеството не са се установили данни,
относно това, че на В. е заплатена сума по т.4.4 от договора, за претендирания
от него период от време.
При така
установените факти, се налагат следните правни изводи:
Ищецът и
ответното дружество, по силата на постигнатото на 01.04.2004г. съгласие са
станали страни по трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов
договор. Помежду им е постигнато съгласие В. да престира работната си сила,
като използува придобитите от него умения и квалификация за осъществяването на
дейността на ответника / тоест на неговото предприятие по смисъла на §1 ДР на
КТ/. Наличието на два документа,
обективиращи волята на страните, насочена към пораждане на трудовоправната
връзка не може да обоснове извод, че са налице два трудови договора, защото трудовият
договор като юридически факт – източник на трудовото правоотношение, следва да
се различава от документа, който го обективира. Това е така, защото документът
е доказателство за осъществяването на факта, поради което няма пречка върху
различни материални носители да се удостовери един и същи факт /постигнатото от
страните съгласие/. Не съществува също така, пречка отделни елементи /клаузи/ на
постигнатото съгласие, да се съдържат в два различни документа. Причините
поради които може да се стигне до това положение, могат да бъдат различни и не
представляват обект на изследване по настоящия спор. Страните биха могли да
прикрият, за трети лица част от договореното, например като не възпроизведат
определени клаузи в единия документ, обективиращ сделката. Обяснение за подобно
поведение, може да се намери в задължението въведено с чл.62, ал.3 КТ относно
регистрацията на трудовите договори и свързаните с това последици за страните
във връзка с осигурителните плащания.
С оглед на
обстоятелството, че на една и съща дата, страните са съставили два отделни
документа, чието съдържание разглеждано общо и тълкувано съобразно чл.20 ЗЗД,
не разкрива противоречия между отделните клаузи, следва да се приеме, че е
налице един трудов договор, с уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя, чието изпълнение е започнало на датата на неговото сключване.
Този извод следва от това, че и двата документа обективират съгласието на
страните по съществените елементи на трудовоправната връзка – характер на работта,
място на изпълнение, срок, трудово възнаграждение, работно време и т.н., като
взаимно се допълват, но без да си противоречат в частта относно трудовото
възнаграждение. И в двата основната заплата е уговорена като минимална, като са
предвидени допълнителни плащания с оглед трудовия стаж / т.н. клас/ и с оглед
на личен принос на работника към финансовия резултат, който дружеството
реализира във връзка с изследванията извършвани на пациенти с направление от
НЗОК. Следователно в случая, не са възникнали две отделни трудови
правоотношения, тъй като не са налице предпоставките на нито на чл.110 КТ, тъй
като и двата документа трудовата функция на В. е една и съща, нито на чл.111 КТ, тъй като работодателят е един и същ.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че има сключени
два договора, единият от който, този с уговорено допълнително възнаграждение с
оглед личен принос, никога не бил произвел правно действие и не е бил
изпълняван между страните. Следва да се приеме, че е налице постигнато между В.
и работодателя съгласие да му бъде заплащано допълнително възнаграждение
формирано като процентна част от брутния размер на личния принос съгласно
НРД/2003г. Начинът по който е формулирано това условие в чл.4.4, води до извод,
че страните са се позовали на НРД не защото той се явява основание за заплащане
на допълнително възнаграждение на ищеца, а за да очертаят начина, по който ще
се определя това възнаграждение - като процент от приходите реализирани от дружеството
по договора му с НЗОК, осъществени при личното участие на В., тоест в резултат
от престирания от него труд. Поради това са неоснователни и възраженията на
представителя на работадателя относно това, че съгласието постигнато в чл.4.4 е
в противоречие с чл.107, т.6 от НРД 2003г. Следва да се отбележи, че чл.107 визира
правила относно необходимите за сключване на договор с НЗОК документи, които
лечебните заведения за извънболнична помощ следва да представят в процедурата
пред НЗОК. Тази разпоредба обаче, в никакъв случай не дефинира забрана лица,
които не са лекари, но работят в лечебно заведение и поради трудовата си
функция имат личен принос към осъществяването на лечебната дейност, да
получават част от приходите, реализирани във връзка с изпълнението на сключен
договор с НЗОК. Последното е въпрос на преценка на работодателя във връзка с
организацията на трудовия процес и начина на формиране на работната заплата в
предприятието.
Така
възникналото между страните трудово правоотношение е продължило да съществува,
както в уговорения срок за изпитване, така и след изтичането му, доколкото по
делото безспорно се установи, че В. е продължил да изпълнява трудовите си
задължения и след изтичане на шестмесечния срок, със знанието и без
противопоставянето на работодателя. Що се отнася до сключения договор с №8 от
01.10.2004г. същият е подписан от страните само с оглед оформяне на отношенията
им като безсрочни, макар това да не е било наложително с оглед разпоредбата на
чл.71, ал.2 КТ и при липсата на изрично изявление на работодателя за
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Обстоятелството, че с
подписаният през месец октомври договор страните не са имали намерение да
променят трудовото правоотношение освен в частта му относно срока се установява
от съдържанието на подадената от В. молба с дата 01.09.2004г. и резолюцията на
работодателя, от което е видно, че волята на страните е била да изменят
съществуващото помежду им правоотношение единствено в частта относно срока.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че част от възникналото трудовото правоотношение
е било и задължението на работодателя за заплащането на допълнително
възнаграждение, формирано по начина посочен в чл.4.4. от трудовия договор
представен от ищеца. Практиката да се правят от работодателя допълнителни
плащания по трудовото правоотношение, се установява от показанията на
свидетелката Д.А., която сочи, че на различен период тя и останалия персонал в
лабораторията /състоящ се от д-р Л.и ищеца/ са получавали допълнителни
плащания, извън уговореното в трудовия договор основно възнаграждение. Представените
по делото писмени доказателства установяват, че в процесния период на В. е било
изплащано единствено трудовото възнаграждение в размер на минималната за страната
заплата за периода, както и допълнително възнаграждение за продължителен труд.
Липсват данни в претендирания период от време на ищеца да са заплащани сумите
уговорени в чл.4.4 от трудовия договор, а и при направеното оспорване от негова
страна следва да се приеме, че той не е изпълнил тази част от произтичащите от
трудовото правоотношение задължения.
Съобразно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната. По делото не се установи В. да е изпълнявал трудовите си задължения
недобросъвестно - напротив св. Л.поддържа,
че квалификацията на ищеца и отношението му към болните и персонала е била на
високо ниво, като той е бил единственото лице изпълняващо функции на длъжността
„рентгенов лаборант”. Последното сочи, за осъществяването на поставеното в
т.4.4 от договора условие - допълнителните възнаграждения да се заплащат
съобразно личния принос на съответния служител към прихода, реализиран от
работодателя във връзка с изпълнение на договора му с НЗОК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения от В. иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло в поддържания от него размер, който
се установява от заключението на експертизата.
Предвид основателността на иска, на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1500 лв. представляващи заплатен изцяло от ищеца
адвокатски хонорар.
Съобразно чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати по сметка ***,91лв. държавна такса и 410 лева
възнаграждение на вещите лица, изплатено от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Евро Булг” ЕООД със седалище и адрес на управление Стара Загора, бул. Славянски №45, представлявано от управителите Т.П.Г. и Надя Маринова Недкова, ЕИК ********* да заплати на Г.В.В. ЕГН ********** ***, на осн. чл.245, ал.1 КТ, сумата 19022,80 лв. /деветнадесет хиляди и двадесет и два лева и 80 ст./, представляваща допълнително трудово възнаграждение в размер на 10% от брутния размер на приходите, получени от обслужване на пациенти по договор с НЗОК, изследвани с ЯМР за периода от месец ноември 2006г. до месец декември 2007г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2009г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Евро
Булг” ЕООД, да заплати на Г.В.В., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1500лв./ хиляда и петстотин лева/, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Евро Булг” ЕООД, да заплати в полза на Държавата, по сметка ***, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумите: 760,91лв.
/седемстотин и шестдесет лева и 91ст./ държавна такса и 410/четиристотин и
десет/ лева възнаграждение на вещите лица, изплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи
на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му в Регистъра на съдебните решения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: