МОТИВИ:
Подсъдимият К.П.К. - роден на xxxгxxx, жител и живущ xxx българин, бълг.
гражданин, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx e обвинен в това, че на 06.06.2010г. в село В. обл. М., като макар и непълнолетен, но
разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си
и след предварителен сговор в немаловажен случай с Р.Т.В. с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx,
отнел от владението на Д.Н.Л. xxx, движими вещи - един брой платнена чантичка с
колан и надпис „Спорт”, един брой лична карта, един брой свидетелство за
управление на МПС и контролен талон, един брой мобилен телефонен апарат марка „Н.”
модел xxxx със „СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен
телефонен апарат марка „С.” модел XXXX със „СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен
телефонен апарат марка „С.” модел xxxx със „СИМ” -карта и батерия, един брой дебитна
карта на „П.” и български банкноти с различен номинал, общо 280, 00 лева, всички
вещи на обща стойност от 565, 00 лева, без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 194, ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК.
Подсъдимият Р.Т.В. - роден на xxxгxxx, жител и живущ xxx българин, бълг.
гражданин, учащт, с начално образование, неженен, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 06.06.2010г. в село В. обл. М., като макар и непълнолетен, но
разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си
и след предварителен сговор в немаловажен случай с К.П.К. с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx,
отнел от владението на Д.Н.Л. xxx, движими вещи - един брой платнена чантичка с
колан и надпис „Спорт”, един брой лична карта, един брой свидетелство за
управление на МПС и контролен талон, един брой мобилен телефонен апарат марка „Н.”
модел xxxx със „СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен
телефонен апарат марка „С.” модел XXXX със „СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен
телефонен апарат марка „С.” модел xxxx със „СИМ”-карта и батерия, един брой дебитна
карта на „П.” и български банкноти с различен номинал, общо 280, 00 лева, всички
вещи на обща стойност от 565, 00 лева, без съгласието на собственика, с
намерение, противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 194, ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на
подсъдимите и предявен граждански иск от Д.Н.Л. xxx
за сумата в размер на 476лв. /четиристотин седемдесет и шест/лв., представляващи
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждане - 06.06.2010г. до
окончателното и изплащане срещу подсъд. К.П.К., със съгласието на неговата
майка и законен представител П.К.Ц. и подсъд. Р.Т.В. със съгласието на неговите
родители и законни представители Р.С.Б. и Т.В.Г.,xxx. Същият е конституиран
по негово искане и като граждански ищец в процеса.
Представителят на обвинението
заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка съответства
на тази, отразена в обвинителния акт, намира обвинението за доказано по
несъмнен начин, поради което поддържа правната квалификация на деянията. Предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимите за виновни по
повдигнатите обвинения, като съдът наложи по отношение и на двамата подсъдими
по делото наказание “пробация”, при условията на чл. 55 от НК, замените
предвиденото наказание Лишаване от свобода с Пробация, чрез налагане на
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес на
подсъдимите за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител също за срок от една година, за всеки
от подсъдимите. Счита, че така определени същите биха изпълнили целите на
наказанието.
Подсъдимите по делото
правят самопризнание, като изцяло признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като са изразили
становище, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти. Съзнават
извършеното и съжаляват. Назначеният по делото служебен защитник на подсъдимите
предлага на съда да им наложи наказания при условията на чл. 55 НК, което
намира, че ще окаже превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимите
лица. Моли съда да замени предвиденото в текста на закона наказание “лишаване
от свобода” с “пробация”, чрез налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2 НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за определен период, за максимален срок
от една година. Счита, че така определено същото би изпълнило целите на
наказанието предвидени от законодателя.
Представените и приети от съда по делото доказателства са
писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и съобрази
становищата на страните, приема за установено следното:
Свидетелят Д.Н.Л. xxx,
но в с. В., обл. М. притежавал наследствена къща, където живеела неговата майка.
На 05.06.2010г. Л. xxx, за да отбележи с приятели ежегодния селски събор. През
целия ден употребил голямо количество алкохол в барчето на селото, като
маратонът приключил с плащането на сметката в около 03, 00 часа на 06.06.2010год.
Л. си тръгнал за вкъщи доста пиян, като през рамото си носел платнена чантичка
с колан, съдържаща лична карта, свидетелство за управление на МПС с прилежащия
му талон, един брой мобилен телефон марка „Н.” модел „ xxxx ” със „СИМ”-карта и батерия в него, един брой
мобилен телефон марка „С.” модел „Т-630” със „СИМ”-карта и батерия в него, един
брой мобилен телефон марка „С.” модел „860” със „СИМ”-карта и батерия в него, дебитна
карта на „П.”АД и 14 бр. банкноти с номинал от по 20, 00 лева или общо 280, 00
лева (всичко на обща стойност 565, 00 лева, видно от заключението на вещото
лице по изпълнената по делото съдебно оценъчна експертиза.
По пътя за дома си св. Л. бил застигнат от
въздействието на изпития алкохол и паднал безпаметен на земята. Малко след това,
покрай него минали двамата подсъдими, които решили, че могат безнаказано да
вземат чантичката на пострадалия, което и сторили, срязвайки колана и със
стъкло и сваляйки я от рамото на Л.. По-късно, св. Л. се свестил и се прибрал в
дома си да спи, но едва през деня забелязал липсата на чантичката и
съдържанието и. Служители на РУ-П. гр. М., по горещи следи разкрили
извършителите на деянието, а именно подсъдимите К. и В., като с протокол за доброволно
предаване от 07.06.2010г. В. предал мобилен телефон марка „С.” модел „Т-630”
със „СИМ”-карта и батерия, както и части за мобилен телефон „С. Е.” а К., с
протокол от същата дата предал доброволно на органите на реда мобилен телефон „Н.”
модел „ xxxx ” със „СИМ”-карта и батерия,
чантичката, фишове за получено трудово възнаграждение на името на св. Л., заложен
билет, отново на негово име и листчета с имена и телефонни номера. Така
предадените вещи са възстановени на техния собственик, срещу разписка от 07.06.2010г.
Невъзстановени останали вещи на обща стойност 476, 00 лева.
Към
момента на извършване на деянието и двамата подсъдими са били непълнолетни, но
видно от заключенията по изпълнената по делото съдебно-психиатричната и
психологична експертиза са могли да разбират свойството и значението на това, което
вършат и са били способни да ръководят постъпките си. Действали са, след
предварително сговаряне, помежду си, в немаловажен случай. Не са осъждани до
момента за извършвани престъпления от общ характер, а подсъд. К. е регистриран
двукратно в РУ – П. - М. по данни за извършени от него деяния, съставомерни по
чл. 194, ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимите по делото. Производството
по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимите, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието им се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът
с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на
основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същите напълно съответстват на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото и се
подкрепят от събраните по досъд. производство № 851/2010год. по описа на РУП – М.
писмени доказателства.
С горното подсъдимият К.П.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и
във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК: на 06.06.2010г.
в село В. обл. М., като макар и непълнолетен, но разбирал свойството и
значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си и след предварителен
сговор в немаловажен случай с Р.Т.В. с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, отнел от владението
на Д.Н.Л. xxx, движими вещи - един брой платнена чантичка с колан и надпис
„Спорт”, един брой лична карта, един брой свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, един брой мобилен телефонен апарат марка „Н.” модел xxxx със
„СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен телефонен апарат марка „С.” модел XXXX със
„СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен телефонен апарат марка „С.” модел xxxx със
„СИМ” -карта и батерия, един брой дебитна карта на „П.” и български банкноти с
различен номинал, общо 280, 00 лева, всички вещи на обща стойност от 565, 00
лева, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.
Както и подсъд. Р.Т.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 194, ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК: на 06.06.2010г. в
село В., обл. М., като макар и непълнолетен, но разбирал свойството и
значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си и след предварителен
сговор в немаловажен случай с К.П.К. с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, отнел от владението
на Д.Н.Л. xxx, движими вещи - един брой платнена чантичка с колан и надпис
„Спорт”, един брой лична карта, един брой свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, един брой мобилен телефонен апарат марка „Н.” модел xxxx със
„СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен телефонен апарат марка „С.” модел XXXX със
„СИМ”-карта и батерия, един брой мобилен телефонен апарат марка „С.” модел xxxx със
„СИМ”-карта и батерия, един брой дебитна карта на „П.” и български банкноти с
различен номинал, общо 280, 00 лева, всички вещи на обща стойност от 565, 00
лева, без съгласието на собственика, с намерение, противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са целели тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са ниско
съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите лица, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие
за разкриване на обективната истина, липсата на минали осъждания, както и
отегчаващите отговорността обстоятелства – високата степен на обществена
опасност на деянията.
Съдът призна подсъдимия К.П.К. за виновен за извършеното деяние, представляващо
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, като във връзка с чл.
58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”, предл. второ от НК замени предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” с наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” предвидено
за непълнолетните в този текст на закона, което наказание да бъде изпълнено
чрез прочитане на настоящата присъда по местния
радиовъзел –Радио - М., след влизане в сила на присъдата. Съдът определи
наказанието с оглед реда на разглеждане на делото.
Съдът призна подсъд. Р.Т.В.
за виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и във вр. с
чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, като и по отношение на него при условията на чл.
58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”, предл. второ от НК замени предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” с наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” предвидено
за непълнолетните в този текст на закона, което наказание да бъде изпълнено
също чрез прочитане на настоящата присъда по местния радиовъзел –Радио - М., след влизане в сила на присъдата.
Така определените наказания, съдът
намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по
отношение на подсъдимите, като ги мотивират занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздейства предупредително и възпитателно.
По
отношение на гражданската отговорност на подсъдимите:
С оглед на установената в процеса и цитирана по – горе в
мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 45
от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. В случая е налице необходимата кумулативна даденост на всички
предпоставки визирани в горната разпоредба – вреди, причинна връзка между
причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност на деянието. Съдът
присъди подсъд. К.П.К., със съгласието на неговата
майка и законен представител П.К.Ц. и подсъд. Р.Т.В. със съгласието на неговите
родители и законни представители Р.С.Б. и Т.В.Г.,xxx да заплатят на Д.Н.Л. xxx
сумата в размер на 476лв. /четиристотин седемдесет и шест/лв., представляващи
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждане - 06.06.2010г. до
окончателното и изплащане. Съдът определи размера на обезщетението за
имуществени вреди съгласно оценката на вещото лице по изпълнената по делото
съдебно оценъчна експертиза, вземайки предвид, че на възстановяване подлежат
само вредите което са пряка и непосредствена последица от престъпленията по
повдигнатите обвинения и които са останали невъзстановени.
При горния изход на делото съдът постанови подсъд. К.П.К. и подсъд. Р.Т.В. да заплатят по сметка на ВСС
сумата от общо 240 лева разноски по водене на делото, сумата от по 50лв. държавна
такса за всеки един от тях върху уважения размер на предявения граждански иск, както
и сумата от по 5лв. държавна такса за всеки един от тях в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за горната сума.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: