№ 2700
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110164471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК – „Бързо производство”.
Предявени са обективно съединени искове от И. М. Д. против ....... с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане ответника да заплати сумата
3006,24 лева, представляваща общия брутен размер на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода
03.07.2023 г. до 01.03.2024 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
382,49 лева, представляваща общ размер на обезщетението за забава за
периода 16.08.2023 г. до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата
за главница от датата на исковата молба – 30.10.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът излага твърдения, че е заемал длъжността „склададжия“ при
ответника на основание трудов договор от 03.07.2023 г. при уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева ведно с
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит съгласно минимален размер, посочен в действащото
законодателство, платимо на 15-число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася. Посочва, че към момента на сключване на договора с ответника е имал
придобит трудов стаж в размер на 27 години и 9 дни, което съотнесено със
законодателно определения минимален коефициент от 0,6 % е 16,20 %
допълнително трудово възнаграждение. Поддържа, че работодателят се е
съгласил да заплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в този размер. След прекратяване на
трудовото правоотношение на 01.03.2024 г. ищецът е установил, че
уговореното допълнително възнаграждение не му е било заплащано в пълен
размер, поради което претендира сума в брутен размер от 375,78 лева месечно
за периода 07.2023 г. до 02.2024 г. вкл. Претендира и присъждането на
1
обезщетение за забава в общ размер 382,49 лева, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
в който са изложени подробни доводи за неоснователност на исковете.
Ответникът не оспорва, че с ищеца са се намирали в трудовоправна връзка на
основание сключен трудов договор от 03.07.2023 г., който е прекратен на
01.03.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Посочва, че според
уговореното в трудовия договор на служителя е начислено допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6 % през месец декември 2023 г., което до прекратяване на
трудовия договор е достигнало 1,2 %. Посочва, че работодателят е признал
натрупания от служителя стаж в друго предприятие на длъжностите складов
работник, склададжия и домакин в общ размер 1 година, 5 месеца и 29 дни,
като не признал трудовия стаж на служителя на длъжностите работник ТР и
общ работник, както и времето, в което служителят е получавал обезщетение
за безработица. Посочва, че условията, при които се зачита сходство на
професията съобразно нейния характер се определят във Вътрешните правила
за организация на работната заплата в предприятието, а именно чл. 4.1, т. 1 от
тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал
труд за периода, за който претендира да му се заплати допълнително трудово
възнаграждение, размера на дължимото допълнително трудово
възнаграждение за процесния период, наличието на предходен трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, че
същият отговаря на условията, определени от работодателя за признаване при
определяне размера на допълнителното възнаграждение, както и падежа на
вземанията. В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца,
обуславящи основателността на претенцията му или да установи
положителния факт на плащането на възнаграждението.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение на основание трудов договор от 03.07.2023., което е
прекратено на 01.03.2024 г., че ищецът е заемал длъжността „склададжия“ при
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева
ведно с допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит съгласно минимален размер, посочен в действащото
законодателство, платимо на 15-число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася.
Страните не спорят и че за времето, през което ищецът е полагал труд при
ответника е получавал основното си месечно трудово възнаграждение, както и
2
че считано от месец декември 2023 г. му е начислявано и заплащано
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 %, съответно 1,2 % за 1 година, 5 месеца и
29 дни. Това се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно
- счетоводна експертиза, според което за времето от м.12.2023 г. до м.03.2024 г.
на И. Д. е начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение за
професионален опит и трудов стаж в размер на 117,07 лева. Вещото лице е
посочило сходните длъжности, заемани от ищеца през периода 14.04.1995 г. –
01.07.2023 г., трудовият стаж по които е зачетен и от работодателя при
определяне на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит, а именно складов работник, склададжия и
домакин склад. Според експерта общият трудов стаж на длъжностите, които са
сходни с тази, която е заемал ищеца в ответното дружество, е 1 година, 5
месеца и 9 дни.
Установява се от заключението, че за времето от 14.04.1995 г. – 01.07.2023
г. И. Д. е придобил общо 26 години, 11 месеца и 7 дни трудов стаж, който не е
съобразен от работодателя при заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за професионален опит и трудов стаж, поради което и ищецът
претендира заплащането му.
Съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Правото за получаване на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит
трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година - чл. 12, ал. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по
реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е
работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни
места и длъжности /чл. 12, ал.2 НСОРЗ/. От друга страна разпоредбата на чл.
12, ал.4, т.1 от Наредбата предвижда, че при определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т.2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12, ал. 5 от
НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата,
длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов
договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата
в предприятието. По делото не се твърди, нито се установява да е сключен
колективен трудов договор, поради което приложение следва да намерят
действащите при ответника Вътрешни правила за работната заплата на ....... от
10.03.2023 г.. Съгласно чл. 4.1, т.1 на същите при определяне на размера на
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит се зачита трудовият стаж при други работодатели на същата, сходна или
със същия характер длъжност. Посочено е още, че за сходна или със същия
характер се счита длъжност, за която видно от длъжностната характеристика и
3
трудовия договор служебните задължения на служителя са еднакви или
подобни.
Съдебната практика е категорична, че при преценка дали дадена работа,
длъжност или професия се явява същата или сходна с друга, следва
натрупаните при изпълнението й знания и умения да могат и да е необходимо
да се приложат в последната работа. Следва да бъде преценено в настоящия
случай дали предходните работи на ищеца като „работник товаро-разтоварна
дейност”, „общ работник”, „специалист поддръжка” и „пакетировач”
представляват същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия на изпълняваната от него при ответника работа като „склададжия”.
Такава преценка може да се направи при съпоставка не само на трудовите
функции на всяка от тези длъжности, изхождайки от наименованието им,
спрямо длъжността „склададжия“, но и при съблюдаване на конкретните
задължения, описани в длъжностната характеристика за всяка една от тях.
Ищецът е представил копия на сключените от негова страна трудови
договори за всяка от тези длъжности, но е представил длъжностни
характеристики единствено за длъжностите „склададжия“ и „складов
работник“, които работодателят е приел за сходни със заеманата в неговото
предприятие длъжност. Поради това не може да бъде извършена преценка
дали е налице сходна или със същия характер работа с тази, която е
изпълнявал при ответното дружество. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест
по чл. 154, ал.1 ГПК не се установява да е извършвал същата, сходна или със
същия характер работа, за която трудовият му стаж да не е бил зачетен от
работодателя. С оглед изложеното и предвид неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът
следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това
означава, че длъжностите – „работник товаро-разтоварна дейност”, „общ
работник”, „специалист поддръжка” и „пакетировач” не са сходни или със
същия характер на заеманата от ищеца в ....... длъжност, в който смисъл е и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. За пълнота следва да се
отбележи, че и според класификатора на професиите и длъжностите, приетите
от работодателя за сходни длъжности „склададжия“, „складов работник“ и
„домакин склад“ касаят персонал, който води стокови документи, за разлика
от останалите длъжности класифицирани като товаро – разтоварачи и други
неквалифицирани работници. По тези съображения претенцията за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за трудовия стаж на ищеца на тези длъжности е изцяло
неоснователна.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че работодателят е начислявал и заплащал допълнителните
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит на ищеца, зачитайки
трудов стаж в размер на 1 година, 5 месеца и 29 дни на същата, сходна или със
същия характер работа като „складов работник”, „склададжия” и „домакин
склад”, предвид което реално няма неизплатени възнаграждения.
4
Предвид липсата на една от основните предпоставки на иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД, а именно наличие на главно задължение, акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава също следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил
работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и
настоящото, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на
исковете, поради което на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно съобразявайки
актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022
г. , според която съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и
когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги, ако
установи, че наредбата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.
Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна
цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла
на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални
пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност
на делото, както и извършената от процесуалния представител дейност в
защита интересите на ответника и размера на защитавания интерес, и това, че
е проведено само едно открито съдебно заседание, в което събраните
доказателства са единствено по почин на ищеца, счита че възнаграждение в
размер на 500,00 лева отразява реалната цена на положения от процесуалния
представител на ответника труд
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК, разноските за държавна
такса в размер на 135,55 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400
лв. следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. Д., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ............ срещу ......., с ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. .......... обективно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за осъждане ответника да заплати сумата 3006,24 лева,
представляваща общия брутен размер на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода
03.07.2023 г. до 01.03.2024 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
382,49 лева, представляваща общ размер на обезщетението за забава за
периода 16.08.2023 г. до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата
за главница от датата на исковата молба – 30.10.2024 г. до окончателното
5
изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА И. М. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............ да
заплати на ......., с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500,00 лева - разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от 19.02.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6