Р Е Ш Е Н И Е
№
1357
гр. Пловдив, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ състав в публично заседание
на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Петя Добрева, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 609 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Захарен
Комбинат – Пловдив” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, против акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 1 от 09.02.2021 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно
вземане за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019
г. в размер на 348969,83 лева и лихва за забава в размер на 149 258 ,01 лева.
Според дружеството-жалбоподател
оспореният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Актът е издаден
при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, неправилно било
определено количеството върху което се начислявали такси, както и неправилно са
посочени правните основания за издаване на акта. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно – да бъде
изменен. Претендира разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли, като неоснователна, по
доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
редовно уведомена възможността да встъпи в производството, не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок
по чл.149 ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че при извършени проверки на 17,12,2018 г. и
24,01,2020 г., обективирани в констативни протокол с №№ ПВ1-273 и ПВ3-9
служители на БДИБР са установили наличието на водовземно съоръжение – тръбен
кладенец /ТК/, който се намира на обект находящ се в гр. Пловдив, ***,
стопанисван от Захарен комбинат –Пловдив АД. ТК по време на проверката се
използва, но няма монтирано измервателно устройство за отчет на добитото
количество подземна вода, използвана за нуждите на обекта.
Със заявление за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни
съоръжения с вх. №РР-01-57 от 18,03,2020 г. жалбоподателят е поискал да му бъде
издадено разрешение за водовземане от подземни води. В заявлението е посочен
годишен обем на черпене – 121 270 м3.
Видно от постъпилата от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
информация/л. 19-22/ на обекта стопанисван от жалбоподателя няма доставена питейна
вода от водопреносната мрежа на ВиК оператора. Единствената услуга, която се
предоставя е отвеждане на отпадъчни води.
С Констативен протокол № ПВ1-12/07.04.2020
г. (л.42) е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите
такси за водовземно съоръжение, което няма монтирано устройство за отчет на
добитото количество подземна вода използвани за нуждите на обекта, изчислени на
основание § 9 от Преходни И
Заключителни Разпоредби на ЗВ. Дължимите такси за периода от 01,01,2014 г. до 31,12,2019
г. са изчислени съгласно чл. 6, ал. 5 от Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(обн., ДВ. бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от
01.01.2012 г.), като единичният размер на таксата водовземане от подземни води
за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване е 0, 75 лева на куб. м. за 2014,
2015 и 2016 г./чл. 10, ал. 2 от Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване/
и чл.7, ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване/приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн., ДВ. бр. 2 от 06.01.2017 г. /,
като единичния размер на таксата е 0,197 лв. за 2017 и 2018 г. и 0,233 лв. за
2019 г. / посочени в чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване/ и чл. 11, ал. 1 от Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, къде се предвижда
коефициент К1 от 1,001.
Изчислената общо дължима сума за
такса за водовземане в случайте, в които не са монтирани водомерни устройства
за разделно измерване на използваните води, от подземни води за посочения
период е общо в размер на 348 969,83
лв. и не е
платена по сметка на БДИБР.
С покана за доброволно изпълнение
изх. № ПО-02-138 от 28.04.2020 г. (л.27) „Захарен комбинат Пловдив" АД е
поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението
си по чл.194 ал.1 т.1 б.“б" ЗВ за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., в размер на 348 969,83 лева, ведно с дължимата лихва за периода на
забава. В поканата е включено и уведомление, че при неплащане на дължимите
такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
На основание чл.26 от АПК, с уведомление
за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № ПО-02-138(2) от 19.12.2020 г. (л.33) органите
представители на „Захарен комбинат Пловдив" АД са уведомени, че на
основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по принудително
събиране и се дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението за запознаване
със събраните доказателства в административното производство по установяване на
публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такса за
водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.
С оспорения АУПДВ № 1 от 09.02.2021
г.,
предмет на
настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер
задължението на „Захарен комбинат Пловдив" АД за такси за водовземане от подземни води в
случаите, в които
не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води
за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото
използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по
тарифата за разрешеното водовземане за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. в размер
на 348 969,83 лева и лихва за
периода на забава в размер на 149 258,01 лева, тъй като към датата на издаване
на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Актът е предявен на
дружеството-жалбоподател с писмо изх. № ПО-02-138(3) от 12.02.2021 г. (л.17).
Жалбата пред настоящата инстанция е депозирана чрез БДИБР- Пловдив на
26.02.2021 г.
В хода на съдебното производство не се
представят нови доказателства.
При така установените факти съдът
намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
АУПДВ, е издаден от компетентен
орган, предвид разпоредбата на чл.195б
ал.1 и ал.2 във връзка с чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ във връзка с чл.194 ал.2 от ЗВ
във връзка с чл.166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в предвидената
писмена форма, съгласно изискванията по чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК.
Не се споделя възражението, че в
административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за
водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са
правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото
на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания
и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде
изрично отбелязано, че нито в административното производство по издаване на
оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е
представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните
задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия
спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл
съдът намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са
спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да
се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството
не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се
съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от
сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи,
издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно
изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на
задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден
въз основа на представено от дружеството заявление за издаване на разрешително
за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения,
поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение
на задълженията. Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател,
актът е издаден при спазване на установените за неговото издаване
административнопроизводствени правила.
Размерът на задълженията е определен
на максимална база, декларирана от дружеството жалбоподател – годишен обем на
черпене- 121 270 кум.м.
Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ
(действаща разпоредба, ДВ, бр.61 от 2010 г.) водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата
на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните
строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично
посочените в разрешителното условия.
Такса за водовземане се дължи, не само когато
ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води
без основание. Това нормативно решение е регламентирано в разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато използването на
водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание,
лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени
от този закон. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е
изчислен размера на таксата на база отнетото водно количество по подадено заявление за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води. Изрично в АУПДВ
административният орган е посочил като правно основание § 9 от ПЗР на ЗВ. Дружеството е
задължено по силата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ да заплати такса на база цялото отнето
водно количество - иззето от съответните водоизточници, на база декларирания от
него годишен обем вода.
Този извод се подкрепя и от дадените в Решение №
4570/02.04.2014 г. постановено от състав на ІІІ отделение на ВАС по адм. д.
14965/13 г., в Решение № 8579 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2014
г., III о., и Решение № 7016 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2014
г., III о., тълкувания на понятието "водоползване" извлечено от
разпоредбите на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване
на воден обект
/отменена с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017
г. / и Закона за водите. Съгласно цитираните съдебни актове съдържанието на
тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на
водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден
обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и
сл. от тарифата следва изводът, че § 9 се отнася само и единствено до
използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл
законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на
понятията "водоползване" (т. е. ползване на води) и "ползване на
воден обект". Параграф 1, т. 34 от ДР на ЗВ от ЗВ регламентира, че "воден
обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни
граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено
създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно
ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по
своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни
такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен
аргумент в подкрепа на това становище е, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до
ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият
случай).
Досежно определения размер на
публичните задължения. Цената на правото на водовземане е определена в
съответните тарифи по чл.194 от ЗВ, които за процесния период, за който с
оспорения акт са определени публичните задължения на дружеството към БДИБР, са
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.), и Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017
г. И в двете тарифи (чл.6 ал. 5 от отменената тарифа и чл. 7, ал. 4 от новата тарифа)
е предвидено, че в случаите, когато
не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води
за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото
използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по
тарифата за разрешеното водовземане.
Съгласно чл.194 ал.1 б.“б“ от ЗВ за
правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни
води, а съгласно чл.194 ал.2 от ЗВ таксата по ал.1 т.1 се определя на база
отнетия обем вода. Разпоредбата на чл.194 ал.6 от ЗВ указва, че размерът на
таксите от вида на процесната, начинът и редът за тяхното изчисляване и
заплащане, се определя с тарифа на Министерския съвет. Съгласно чл.3 ал.1 от
отменената тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни
води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на
използване на водата, а съгласно чл.3 ал.1 от действащата от 01.01.2017 г.
тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отменен
01.01.2017 г.), таксата
за водовземане
от подземни води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане
от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната
формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на
дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода,
съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W
- за повърхностни и
подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м. А съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата,
(в сила от 01.01.2017 г.), таксата за водовземане от подземни, включително
минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел
електропроизводство от водноелектрическа централа, се определя по следната
формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е –
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв. /куб. м; W – размерът на
отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м;
размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб.м. При
самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения) таксата за
водовземане по ал. 1 се умножава с корекционен коефициент К1 =
1,001.-чл. 11, ал. 2
Доколкото в случая се касае за
водовземане от подземни води, приложимите разпоредби в случая са тези на чл.10
ал.2 от отменената тарифа и на чл.12
ал.2 от действащата от 01.01.2017 г. тарифата, съгласно който единичният размер
на таксата за водовземане от подземни води за самостоятелно
питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва за питейно-битови цели e в размер на 0,75 лв./куб.м. за 2014, 2015 и 2016 г. и за
водоснабдяване за други цели
е 0,197 лв./куб.м. за 2017 и 2018
г. и 0,233 лв./куб.м. за 2019 г. С прилагането на този алгоритъм дължимата такса се
получава от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и
размера на ползвания през годината воден обем, колкото е приел и
административният орган с оспорения акт.
Именно по този начин са определени
задълженията на жалбоподателя – на база на заявен от самото дружество годишен
обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за периода
от 2014 г. до 2016 г. е 0,75 лв./куб.м., а за 2017, 2018 г. е 0,197 лв./куб.м.
и за 2019 г. е 0,233 лв./куб.м.
На следващо място, по новата тарифа
таксата за водовземане се
умножава с корекционен коефициент К1 = 1,001- чл. 11, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г., както
правилно е направил административния орган при изчисляване на таксите за 2017,
2018 и 2019 г.
В оспорения акт са посочени
периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и
общият период на задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., общият размер на
главницата – 348 969,83 лв., общият размер на лихвите – 149 258,01
лева.
По делото не се спори, че таксите за процесния период
не са заплатени от оспорващото дружество.
Неоснователни са възраженията за
недължимост на законната лихва за забава. Съгласно чл.15 ал.1 от отменената
тарифа от 2012 г. и чл.21 ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за
водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя
изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се дължи
законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г. – 2019 г., а
именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната
басейнова дирекция да издава нарочен акт.
Що се отнася до размера на законната
лихва, той също е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
Касателно направеното възражение за изтекла погасителна давност досежно задълженията за 2014 г., съдът го намира за неоснователно,
по следните
съображения.
Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл. 171, ал. 2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено.
В правилата на чл. 172, ал. 1 – ал. 2 от ДОПК са уредени случаите на спиране и прекъсване на давността. Давността
спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане
- до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението
на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение; ако актът за
установяване бъде отменен, давността
не се смята прекъсната; от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
Тук следва да се съобразят и постановките на точка 10
от мотивите на Тълкувателно решение (ТР) № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на Върховния касационен съд (ВКС), ОСГТК, в която е прието:
"Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
"
Какво се установява по настоящото дело при
установената и обсъдената фактическа и правна обстановка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. определя, че таксите са годишни и се заплащат от
титулярите на разрешителни за ползване на воден обект не по-късно от 31 януари
на следващата година. В случая таксата за водовземане
за 2014 г. е следвало да бъде заплатена до 31
януари на следващата година - т. е. до 31.01.2015
г. Така давностният срок за погасяване на вземането е започнал да тече от
01.01.2016 г. и би
изтекъл съобразно правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК на 01.01.2021
г. В случаят със започнало производство по установяване на
публичното вземане до издаването на акта давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Поради това от 20,10,2020 г. /вж. л. 35/- получаване на уведомление за
започване на производство за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № ПО-02-138(2) от 19.12.2020 г. до
09,02,2021 г. издаване на АУПДВ давността е била спряна. След това течащата давност е била прекъсната с
издаването на процесния АУПДВ от 09.02.2021 г., съгласно правилото
на чл. 172, ал. 2 ДОПК, като от прекъсването на давността е започнала да
тече нова давност. Поради
това давността за установеното вземане не е изтекла.
С оглед всичко изложено, съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на процесуалните правила и
на материалноправните норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на претенции от
ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива
не се следват.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен съд Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Захарен
Комбинат – Пловдив” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** против акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 1 от 09.02.2021 г. на директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено
публично държавно вземане за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2019 г. в размер на 348 969,83 лева и лихва за забава в размер
на 149 258 ,01 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: