№ 32406
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20211110163703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 83105/2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от *** срещу ЕЛ. Т. Т., с която се претендират следните суми:
123.04 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ - Договор за
предоставяне на поръчителство № 3941562/30.09.2020 г., сключен с ***, както и следните
вземания, в които *** е встъпило след заплащането им в качеството му на поръчител на
кредитора, а именно: 600 лв. – главница по Договор за заем № 3941562/30.09.2020 г.,
сключен с ***, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането; 20.96
лв. – договора лихва за периода от 07.10.2020 г. до 25.11.2020 г.; 60 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 55.03 лв. – мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г. до
22.10.2021 г., като всички посочени вземания са прехвърлени на заявителя с Приложение №
1/07.05.2021 г. към Рамков договор от 02.03.2020 г. за покупко-продажба на вземания
/цесия/, сключен между *** /цесионер, чийто правоприемник е заявителя/ и *** /цедент/.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Относно претенцията за възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство)
съдът намира следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем страните са договорили, че
заемателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч. и
поръчителство. В случая е представен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между *** в качеството на поръчител и заемателя по Договор за паричен заем в качеството
на потребител. По силата на договора за поръчителство поръчителят се задължава да сключи
с *** договор за поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. От своя страна потребителят се задължава да заплати
възнаграждение на поръчителя, платимо разсрочено на вноски.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
1
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
В случая от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на *** е ***. Следователно
касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /арг. чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Същевременно при цялостния анализ на договора за кредит
е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, т.е. несъмнено е,
че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от
определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за
предоставяне на потребителския кредит при условията по договора. Така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, в подкрепа на който
извод е и обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство
възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем. Тази скрита възнаградителна лихва не е
включена в оскъпяването на ползваната сума, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Налице е и нарушение на на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите е 49.13 %, като е очевидно, че при
включването към него и на възнаграждението за поръчителство неговият размер надвишава
прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, т.е. 50 % от взетата сума/, а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни. Следователно уговорката за
плащане на това възнаграждение съгласно чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК е нищожна и липсва на
основание за дължимост на това вземане.
Относно претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираната такса не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
2
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му прикрива
истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, за която също се иска издаване на
заповед за изпълнение. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се
присъди още едно обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
По изложените съображения обсъжданите вземания не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, поради което не могат да бъдат защитени по реда на
заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочената част подлежи на отхвърляне, като на заявителя не се дължат разноски за
отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 83105/2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от *** срещу ЕЛ. Т. Т. – в частта, с която се претендират
следните суми: 123.04 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/; 60 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Делото да се докладва след влизане в сила на разпореждането с оглед даване на
указания до заявителя за предявяване на осъдителен иск.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3